Глава 17
Когато Спейд се изправи, обявявайки язвително, че е приключил за вечерта, Денис изпита такова облекчение, че можеше да се разплаче. Ако трябваше да го гледа как проиграва още зашеметяващи суми пари, щеше да повърне. Би Джей, вампирът, за когото тя отчаяно се надяваше, че е Блек Джак, беше победил Спейд три пъти подред, като последният път изчисти всички чипове на Спейд. Макар да разбираше, че той трябва да изглежда като хай ролер с неограничен бюджет, тя също искаше да разтърси Спейд. Не можеше ли да бъде малко по-разумен в залаганията си? Кой е влязъл в залога само с фул хаус, съставен от тройки и двойки?
– Накъде сте тръгнали сега? – Попита Блек Джак, лениво събирайки печалбата си.
Пик се обърна към нея, а ръцете му се плъзнаха по гърба и.
– Все още ли не си уморена?
Беше четири сутринта и тя беше на път да припадне от краката си, но кимна.
– Нощта не е свършила, докато слънцето не изгрее.
– Не мога да не се съглася. – Спейд я приближи, наведе се, за да захапе леко ухото и, от което по ръцете и преминаха ситни тръпки. – Само че предпочитам да прекарам оставащите часове в леглото с теб.
Когато ръцете му все още проследяваха гърба и, телата им бяха достатъчно близо, за да танцуват бавно, а устата му беше надвиснала над ухото и, докато говореше, Денис си помисли, че еротичната тръпка, която премина през нея, е разбираема. Поне реакцията и щеше да изглежда автентична пред Би Джей, това беше сигурно.
– Не искаш ли първо да се позабавляваме малко? – Не беше ли целта да изпомпа информация от Би Джей, ако той наистина беше Блек Джак?
Смехът на Пик беше съблазнителна ласка.
– Наистина. Това се нарича предварителна игра.
Или Спейд трябваше да я смята за най-великата актриса на всички времена, или да знае, че внезапното ускоряване на пулса ѝ и ниското свиване на корема и нямат нищо общо с това, че Блек Джак ги наблюдава.
– Би Джей, радвам се, че те познавам – каза Спейд, като все още я държеше близо до себе си. – Може би ще се видим утре. Ще се върна, за да възстановя загубите си.
– Е, тогава ще се видим тук – изрече Би Джей.
Денис беше с гръб към Би Джей, така че той не можеше да види изражението и, но тя се намръщи на Спейд. Защо си тръгваха? Не беше ли това човекът?
– Хайде, скъпа – каза Спейд и я целуна леко по устните.
Спейд я изведе от клуба и я поведе към входа. Дори в този час казиното все още беше доста оживено.
Едва след като лимузината на хотела ги взе и те се озоваха в частните асансьори на „Ред Рок“, Денис зададе въпроса, който си задаваше от половин час.
– Това не беше ли той?
Спейд я погледна с познавателен поглед, когато асансьорът отново се отвори на техния етаж.
– О, беше, няма съмнение.
– Ами? – Подкани го тя. – Тогава защо си тръгнахме?
Той държеше отворена вратата на апартамента и изчака, докато влязат вътре и направи бърз оглед на мястото, за да отговори.
– Защото сега нашият приятел е любопитен, чувства се комфортно и е щастлив от перспективата да ме освободи от още лири, когато се срещнем следващия път – отговори Спейд.
– Не трябваше да влизаш в последната ръка – промълви Денис.
Той се засмя.
– Горката ми ти. Дни наред ще сънуваш кошмари заради това, нали?
Денис го стрелна с изтощен поглед, докато поставяше новия си шал прилежно на червения диван. Спейд се приближи, но в походката му не се усещаше умора.
– Казината обичат богатите неудачници. Не можех да ги накарам да ме помолят да напусна след поредица от късмет, която беше твърде добра, за да е истина. Сега Блек Джак вярва, че съм лош комарджия, което искам да си мисли.
Денис се възхити на хладнокръвно логичната му стратегия, дори и да изтръпна от това, което му беше струвала. Надяваше се утре вечер Спейд да възстанови част от загубите си, иначе щеше да се наложи да му даде целия си капитал.
– Измивам си лицето и след това припадам – обяви тя. – Кое легло искаш?
– Ще взема стаята за гости. Имам някои неща, които първо трябва да погледна на мобилния си телефон, така че ако чуеш душа по-късно, това съм само аз.
Денис не мислеше, че нещо друго, освен звън на цимбали, може да я събуди, щом се тръшне на леглото, но около половин час по-късно тя тъкмо се унесе, когато разбра, че не е сама в спалнята.
Държеше се напълно неподвижно, слушайки бавното плъзгане на ципа на панталоните на Спейд, допира на плата до кожата, когато той свали ризата си, а след това и звуците, с които събираше захвърлените си дрехи. Изведнъж тази дълбока летаргия изчезна и тя се почувства много будна. Представянето на Спейд толкова близо, напълно гол, накара клепачите и почти да се разтворят.
Душът се включи, а каскадата от вода притъпи тихите звуци, които издаваше Спейд. Къде беше той сега? Той се движеше толкова тихо, че можеше да е точно пред нея и тя да не разбере. Какво щеше да стане, ако отвореше очи и Спейд беше точно там, достатъчно близо, за да го докосне?
Денис не можеше да се сдържи и очите и се отвориха. Нищо пред нея. Тихото щракване от другата страна на стаята беше отварянето на вратата на душа, предположи тя. Това се потвърди, когато го чу отново – кадансът на водата се променяше, докато Спейд се движеше под струята.
Парата ще направи стъклото непрозрачно – разсъди Денис. Няма да можеш да видиш нищо. Всъщност сигурно и сега е изпотено…
Колкото можеше по-тихо, тя се претърколи, като държеше лицето си наполовина скрито от възглавницата.
Светлината в душа осветяваше голата, разкошна плът на Пик. Стъклото не беше замъглено. Дори не изглеждаше, че е там, предоставяйки и непрекъсната гледка към него под каскадата от вода. Гледката я накара да оближе устни, преди да успее да се спре.
После Денис затвори очи. Поздравления, официално си воайор. Би трябвало да се срамува, че шпионира Спейд по този начин. Ако имаше поне малко достойнство, щеше да се претърколи назад и да се обърне с лице към стената. Сега.
Тя отново отвори очи. Спейд беше обърнат с гръб към нея, а по широките му рамене като морска пяна се стичаха капки вода. Косата му беше толкова черна на фона на бледата му кожа, дългите кичури се отделяха под струите вода. Тези капки се плъзнаха още по-надолу по гърба му, преследвани от пръски, събраха се на кръста му и след това се спуснаха по твърдите кълба на дупето му.
Денис затвори очи. Пое си дълбоко дъх и си обеща, че няма да ги отвори отново. Това не беше правилно. Беше нахлуване в личното пространство на Спейд, нарушаване на доверието му,…
Тя отвори очи, задушавайки въздишката си. Ръцете на Спейд се спускаха по гърдите му, още от онези капки, които ги покриваха. Главата му беше отметната назад, очите затворени, водата се плискаше върху лицето му и се стичаше надолу, за да изчисти пяната, дори когато той размазваше още по кожата си.
През живота си беше виждала няколко привлекателни голи мъже, но никой от тях не се доближаваше до Спейд. Всеки сантиметър от тялото му беше изпънат с перфектно пропорционирани мускули, сякаш беше изваян от опитен скулптор и след това магически преобразен в живота. Височината му само подчертаваше зашеметяващото му телосложение с тези дълги, мощни крака, вълнообразни сухожилия, пресичащи гърба му, ръце и гърди, които се огъваха, докато той шампоанизираше отново коса си.
Спри да гледаш. Точно сега.
Тя се взираше, докато Спейд миеше косата си, после се обърна, за да изплакне пяната, предоставяйки на Денис още една гледка към спиращото дъха изящество на дупето му. Сърцето и започна да бие, а далеч по-надолу се чуваше ответно пулсиране. Знаеше, че трябва да затвори очи, но не можеше да го направи. Пик се завъртя отново, този път с лице към нея. Денис се стресна виновно, но очите му все още бяха затворени срещу пяната, която се стичаше по лицето му. Тя позволи на погледа си да се спусне по вдлъбнатините на гърдите му, покрай стомаха, следвайки тънката тъмна линия на космите, която се разделяха, когато се срещнеха със слабините му…
Устата и пресъхна, докато друга част от нея пламна от топлина. Смътно осъзнаваше, че сърцето и вече бие, но не можеше да отвърне поглед. Ръцете на Спейд се плъзнаха надолу по корема му, в тях имаше богатство от пяна, за да се затворят около плътта, увенчана от онова петно тъмни косми.
Спри да гледаш, спри да гледаш!
Спейд бавно и старателно измиваше тялото си по цялата дължина, а плътта му започна да се удължава и сгъстява под ръцете му. Погледът на Денис беше заварен, въпреки че здравият разум я подканяше да отвърне поглед. Тя преглътна, пулсирането вътре в нея се удвои, а топлината се разпространи през нея. Дали той се втвърдяваше като естествена реакция на това, че се докосваше, докато се миеше? Или пък мислеше за някого? Може би дори… за нея?
Какво щеше да стане, ако Спейд я беше хванал да го гледа точно сега, но вместо да се разстрои от шпионирането и, я покани да се присъедини към него?
Разочарованието най-накрая затвори очите на Денис. Все още не беше приключила с менструацията си, така че дори фантазията и да се сбъднеше и Спейд да я поканеше да се присъедини към него, тя не можеше да го направи. А дори и да можеше, не биваше да го прави.
Не беше честно. Първият мъж след Ранди, който я развълнува емоционално и физически, беше вампир, който смяташе, че хората са добри само за ядене и чукане, вероятно в този ред. Тя вече беше пожертвала гордостта си, като прие, че не е нищо повече от скъпоструващ трън в очите на Спейд, докато не намерят Раум. Най-малкото, което можеше да направи, беше да избегне пълното унижение от още един отказ от негова страна – или още по-лошо, да бъде прецакана от съжаление.
Денис прегърна възглавницата и се претърколи с лице към стената, като зарови лице в нея. Щом това свърши, тя щеше да се оправи. Щеше да се прибере у дома, да прекара време със семейството си и увлечението и по Спейд щеше да изчезне. С времето всичко избледняваше. Дори, както изглеждаше, дивата и скръб по смъртта на Ранди и посттравматичното стресово разстройство, което я връхлиташе всеки път, когато се намираше около вампир.
Душът се изключи след още няколко минути. По това време сърцето на Денис се успокои в по-бавен ритъм и онзи глождещ глад вътре в нея утихна до тъпа болка.
„Виждаш ли? – Каза си мрачно тя. С времето всичко избледнява.“
Когато на следващата вечер Пик влезе с Денис в клуб „Приве“, Блек Джак вече беше там. Беше малко след единадесет. Спейд се усмихна вътрешно. Не си рискувал да ме изпуснеш, нали, приятелю?
– Здравейте на всички – каза любезно Спейд, след като получи подноса с чипове. – Тук съм, за да си върна загубеното снощи.
Всички се засмяха, с изключение на Мадокс, изпълнителният директор на петролната компания, който Спейд беше надиграл. Той хвърли един-единствен злобен поглед към Спейд и след това сгъна ръката си.
– Свърших за тази вечер – обяви той.
– Все още ли му се сърдиш, че те е блъфирал, Мадокс? – Усмихна се Блек Джак. – Трябва да печелиш и да губиш като мъж, приятелю.
– Червендалест боклук – промълви Мадокс под носа си.
Блек Джак само се засмя и измести стола на Мадокс с крак. – Сиддаун, Хенри. Все пак ти си по-забавен от стария Ойл Слик.
Пик седна, а Денис застана зад него. Лично той смяташе, че е лошо домашно правило тя да не може да седи до него, но с късмет нямаше да са тук твърде дълго.
Би Джей погледна към Денис, кимна и отново се зае с играта. Другите двама играчи, които междувременно бяха паднали, не бяха толкова уважителни в оценките си. Ако сивокосият мъж се взираше още по-силно в деколтето на Денис, Пик щеше да намери начин да го изяде, преди часовникът да удари полунощ.
Тя наистина изглеждаше изключително красива в червената си рокля без презрамки и с дълги бели ръкавици. Махагоновата и коса беше вдигната нагоре, оставяйки шията и съблазнително гола и подчертавайки обеците с диаманти и рубини, за които и беше казал, че са костюм.
Ако Спейд имаше предпочитания, щеше да е на истинска среща с Денис на друго място, вместо да я кара да стои тук и да го гледа как си играе с тази глутница. И все пак тази вечер щеше да го приближи с една крачка към това, ако всичко вървеше добре.
Блек Джак спечели ръката и след това Пика беше раздаден. Той остави другите играчи да го побеждават във всеки рунд, докато запасът му от чипове не намаля до по-малко от половината от това, което беше в началото. Тогава Пик въздъхна с присмехулно примирение.
– Мисля, че ще потърся развлеченията си другаде. Би Джей, приятелю, имаш ли препоръки къде мога да намеря някое горещо забавление?
Внимателно подбраните му думи уцелиха правилната струна. Макар че лицето на Блек Джак остана безстрастно, той сгъна ръката си, когато според изчисленията на Пик за преброяване на картите имаше три еднакви дами.
– Мисля, че и на мен покерът ми омръзна – каза Би Джей. – Изчакай, Хенри. Може би знам нещо, което ще ти хареса.
Пик обложи останалите си чипове и зачака, докато Блек Джак направи същото.
– Преследваш някакво червено забавление, а? – Отбеляза Блек Джак, докато излизаха от „Беладжио“.
– Наистина. За предпочитане такова, която ще направи остатъка от нощта ми с нея още по-приятен.
Докато го казваше, Пик целуваше шията на Денис, наслаждавайки се на тръпката, която премина през нея. Нямаше търпение да я целуне и тя да разбере, че това не е част от игра.
– Да опитаме „Драй“ – каза Блек Джак. – В днешно време съм там повече, отколкото в „Беладжио“. Тълпата е по-съвместима за мен.
Докато казваше последното изречение, Блек Джак погледна към Денис. Пик измърмори.
– Няма нужда да се преструваш. Тя знае какви сме.
– А. – Вампирът се усмихна на Денис, а кътниците му надничаха от горната устна. – Как се казваш, красавице? Хенри те е наричал само „скъпа“.
„Забеляза ли си това?“ Хладнокръвно си помисли Спейд, но преди да успее да отговори с фалшиво име, Денис отговори.
– Казвам се Чери.
Спейд потисна усмивката си от избора на Денис за името на апартамента им. Блек Джак отново я погледна, преди да срещне погледа на Спейд.
– И така, на кого принадлежиш?
Спейд се усмихна приятно.
– На мен.
Би Джей се засмя.
– Не е глупост. Не се чувстваш като майстор, ако не възразяваш да го кажа.
– Майсторът на моя род беше убит преди няколко години. Не ми даде възможност да избирам дали да бъда сам. А ти?
– Моят не обича да разкривам кой е – отвърна Блек Джак, а изражението му дръзна да оспори това на Спейд.
С оглед на професията на Блек Джак, Спейд не беше изненадан.
– Това е съвсем в реда на нещата. Не ми е нужно да знам всичките ти тайни… само една.
Веждите на вампира се извиха.
– И тя е?
– Дали Би Джей означава Блек Джак, човекът, за когото ми разказа моят приятел Иън – отвърна Спейд.
Другият вампир се спря. Спейд изчака, все още с ръка около Денис, без да обръща внимание на тълпата, която се буташе покрай тях тримата.
– И какво каза Иън? – Попита Блек Джак, а гласът му се втвърди.
Спейд сви рамене.
– Каза ми, че ако имам нещо много рядко, нещо, което ми е интересно да продам, че ти си човекът, който трябва да се види.
Денис хвърли поглед към Спейд, но Блек Джак се засмя и отново започна да върви.
– Нямаш нищо за продан, което да не е по-добро от това, което имам аз. Гарантирано.
– Искаш ли да се обзаложиш за това? – Попита меко Спейд.
По лицето на Блек Джак проблесна интерес, преди да го прикрие.
– За какво искаш да се обзаложиш?
– Всички пари, които загубих заради теб, че имам по-качествен Червен дракон от най-доброто, което можеш да предложиш.
Сега Денис наистина го погледна въпросително, но Пик само я стисна за кръста, като безмълвно и каза да не казва нищо.
Ще поговорим повече, когато сме в „Драй“ – каза Блек Джак. – Тук има твърде много уши.
Спейд сви рамене.
– Води, приятелю.