Глава 25
Престън
Не бях пил от седмици. Но точно сега имах нужда от поне четири шота текила. Цяла седмица се притеснявах за тази вечер. Да бъда шафер на сватбата на Маркъс беше нещо, което винаги съм очаквал. Но сега, когато това означаваше да вървя до олтара с шаферката, която се оказа и единственото момиче, в което бях влюбен и което никога нямаше да мога да имам, това щеше да бъде истински ад.
Цяла седмица бях зает да помагам на Рок и Триша да подготвят къщата си за инспекция. Бяхме боядисали стаята на момчетата в синьо и им купихме двуетажни легла, както и телевизор и Xbox. След това боядисахме стаята на Дейзи в бледожълто, а Триша настояваше тя да има легло с балдахин. Дейзи наричаше тази стая „стаята на принцесата“. В ъгъла имаше малка розово-лилава масичка с два стола, а върху нея – малък сервиз за чай. След това имаше къща за кукли, която имаше повече стаи, отколкото биха могли да бъдат нужни на някоя кукла, и в която имаше всичко – от столче за хранене до работещи вентилатори на тавана.
Бях изморен, но също така бях убеден, че проверката ще бъде успешна. Сега, тази вечер, вместо да работя, аз бях тук и се опитвах да не погледна към Аманда. Бях я зърнал, когато влезе в къщата на плажа, която Харди бяха наели за приема. Беше облечена в някаква тънка розова рокля и подходящи обувки с токчета, които правеха краката и да изглеждат още по-дълги. Бързо отклоних погледа си от нея. Намерението ми беше да се преструвам, че не е тук. Това беше единственият начин да се справя.
– Престън. – Мекият и глас извика името ми и аз се обърнах, за да видя, че тя е тръгнала към мен. Косата и беше оставена спусната, а не вдигната като на другите момичета. Тя висеше на перфектни копринени златисти къдрици по гърба и. Съвсем голия и гръб. Към роклята, която носеше, нямаше почти нищо. Откъснах очи от роклята и, преди да се предам и да проверя дали носи сутиен, и срещнах погледа и.
– Манда – отвърнах аз. Искаше ми се барът вече да е отворен. Имах нужда от него за репетицията, а не след репетицията.
– Чух, че Триша и Рок са взели децата. Исках да ти кажа колко съм щастлива за всички вас.
По дяволите. Тя щеше да се държи мило и дружелюбно. Нима не разбираше, че ме е вързала на възел? Опитвах се да намеря начин да живея без нея. Това щеше да прецака всичко. Бях постигнал малък напредък. Сега всичко беше изстреляно по дяволите.
– Благодаря. Децата са много щастливи от това – отвърнах и отвърнах поглед от нея. Накъдето и да е, но не и към онези зелени очи, които бях виждал да потъмняват по време на оргазъм и да блестят от смях, когато бях казал нещо смешно.
– Добре ли си? – Попита тя.
Какъв въпрос беше това? Изглеждаше ли, че се справям добре?
– Винаги съм добре, Манда.
Чух бързото и поемане на дъх. Какво очакваше да кажа? Истината? Тя не можеше да се справи с истината.
– Това е добре. Радвам се да го чуя. Ще се видим по-късно – заекна тя и аз я погледнах, докато си тръгваше. Задната част на роклята и се спускаше чак до долната част на гърба и. Още малко и перфектното и дупе щеше да се покаже. По дяволите, нима брат и не изискваше от нея да носи повече дрехи от това?
Тя спря да върви и аз откъснах поглед от дупето и, за да видя с кого е спряла да говори. Джейсън Стоун. Ръцете му я обгърнаха в прегръдка, а кръвта в главата ми започна да се блъска яростно в слепоочието ми. Той докосваше голия и гръб. Беше ли я докосвал и на други места? Дали я беше докосвал на места, където само аз я бях докосвал?
Майната му.
Тръгнах към вратите, водещи навън към плажа. Имах нужда от свеж въздух и от пространство. Защо го беше довела тук? Мислех, че историята, че се е виждала с него, е лъжа, за да прикрие истината. Но може би това не беше лъжа. Може би тя бе избягала направо при него и неговия шибан самолет. Ударих двете си ръце с длани надолу върху дървения парапет отвън и изпуснах поток от ругатни. Знаех, че този ден ще дойде. Да я видя с някой друг. Само че не знаех, че ще е толкова скоро.
– Добре ли си тук? Този парапет ни трябва за сватбата. Ако можеш да се въздържиш да не го разрушиш, ще ти бъда много благодарен.
Обърнах глава, за да погледна Маркъс. Той беше дошъл до мен.
– Случайно този случаен акт на насилие заради факта, че сестра ми е тук с Джейсън Стоун ли е?
Няма смисъл да отричам.
– Не бях готов да я видя с някой друг толкова скоро.
Маркъс се облегна на парапета с лакти.
– Аз също бях малко изненадан. Искам да кажа, че един ден тя ми казва, че те обича, а след това следващото нещо, което знам, е, че вие двамата сте се разделили и тя се среща с Джейсън. Просто не ми се струва правилно. Аманда не е непостоянна.
Защо не му беше казала? Защитаваше ли ме, или защитаваше гордостта си? Искаше ми се да вярвам, че тя защитаваше мен. Тя беше единственият човек, който някога ме е защитавал. Който иска да ме защити.
– Тя поумня. Не бях достатъчно добър за нея. Ти сам го каза.
Маркъс въздъхна тежко.
– Не трябваше да го казвам. Ти си най-добрият ми приятел. Обичам те като брат. Просто бях видял как през годините преминаваш през момичетата по-бързо, отколкото през бельото, и не исках малката ми сестра да бъде едно от тези момичета. Не исках да я наранявам. Ти не си лош човек. Ти си страхотно момче. Лоялен си до крайност. Можеш да развеселиш цяла проклета стая. Винаги си ме подкрепял. Ако си влюбен в някое момиче, то тя ще бъде една щастливка. – Той направи пауза и извърна глава, за да ме погледне.
– Но ти никога не си казвал, че обичаш Аманда. Знаех, че за да бъдеш верен, трябваше да си влюбен в нея. Дори след като тя заяви, че те обича, ти никога не каза, че я обичаш.
Не бях казвал на никого какво изпитвам към нея. Беше ми омръзнало да го пазя за себе си. Аманда не искаше да го чуе сега. Тя така или иначе никога нямаше да ми повярва. Но можех да кажа на Маркъс.
– Обичам я. Ще я обичам до деня, в който умра. Никой друг никога няма да заеме нейното място. Това е невъзможно. Не искам дори да опитвам. Седмиците, които прекарах с нея, бяха най-хубавите в живота ми. Да я обичам беше невероятно. Но аз се провалих. Винаги съм се прецаквал. Това е, в което съм най-добър.
Маркъс се изправи и сложи ръка на гърба ми.
– Не, не е това, в което си добър. Добър си в много неща, но това, което прецакваш, не е едно от тях. Всички ние правим грешки. Бог знае, че аз направих с Лоу, когато разбрах за сестра ѝ и баща ми. Но когато намерим онзи човек, който ни допълва, не се отказваме. Без значение колко много сме се объркали. Поправяме всичко.
Стоях там и гледах към водата, докато стъпките на Маркъс изчезваха. Той нямаше представа какво е казал. Ако знаеше, че съм чукал жени за пари, докато съм бил със сестра му, щеше да ме убие. Когато си помисли, че Уилоу го е предала, беше реагирал така, както би реагирал всеки мъж. Аманда не беше направила нищо друго, освен да ме обича и да ми се доверява. Това, което бях направил с нея, беше много по-лошо.
Аманда
– Трябва ли да се притеснявам, че животът ми е в опасност? – Прошепна Джейсън, докато го водех към стаята, където можеше да изчака, докато репетираме. Мама беше пуснала футбол на огромния плосък екран и беше приготвила мезета и напитки.
– Не. Защо? – Попитах.
Джейсън се засмя.
– Или си напълно сляпа, или просто си много добра в игнорирането на нещата. Но Престън току-що излезе от тази къща, след като ме стрелна със смъртоносен поглед.
Спрях да вървя и погледнах назад към двойните врати, които стояха отворени и водеха към плажа.
– Престън е излязал навън?
– Да. Когато се прегърнахме. Той ни видя и нещо, което можеше да се опише само като ярост, озари лицето му, преди да се изниже оттук като преследван човек.
Наистина? Той изглеждаше толкова незаинтересован да говори с мен. Все още се опитвах да се справя с факта, че сега го дразнех. Присъствието ми беше нещо, което той наистина презираше.
– Не мисля, че си е тръгнал заради теб. Той не може да понася да е близо до мен. Вероятно си е тръгнал, защото се е страхувал, че ще се опитам да говоря с него отново. Този уикенд ще бъде толкова забавен. Трябва да се разходя до олтара с него. Да седя до него на приема и двамата да вдигаме тостове.
Джейсън се протегна, взе ръката ми и я стисна.
– Аманда, този човек те харесва. Не знам какво ти е казал, но мога да ти обещая, че това, което току-що видях, не беше незаинтересованост или раздразнение. Беше готов да ме разкъса за това, че съм те докоснал. Познавам момчетата. Аз съм такъв. Повярвай ми.
Исках да му повярвам. Наистина исках, но ми беше трудно. Познавах Престън добре и виждах празната, пуста емоция в очите му, когато ме гледаше. За него аз бях мъртва. Не можех да си позволя да се надявам на нещо повече. Вече твърде много ме болеше. Нямаше нужда да усилвам болката. Не и ако исках да намеря начин да продължа напред и да живея отново.
– Бих искала, но не мога. Познавам го твърде добре. – Отидох до масата. – Тук можеш да си вземеш всичко, което искаш да пиеш, или пък закуските са там. Надявам се, че харесваш футбола на SEC, защото тук гледаме само него. Другите отбори не са особено важни в голямата схема на нещата.
Джейсън се засмя.
– Значи вие, хората от SEC, наистина сте толкова неприятни, колкото съм чувал.
– Не сме неприятни. Просто сме честни. Фактите са си факти – отвърнах аз и му намигнах.
– Фактите, а?
– Можем да разгледаме последните десет победители в националните шампионати на NCAA, ако искаш да изчистим някакво объркване – изрече Рок, когато влезе в стаята.
– Пример за това е. Ако искаш да се сприятелиш, не се противопоставяй на SEC – казах аз и кимнах към Рок.
– Разбрах – отговори Джейсън.
– Здравей, Аманда – каза Брент, следвайки Рок в стаята.
– Здравей! Не знаех, че ще те видя тази вечер – казах аз и отидох да го прегърна.
Той ме обгърна с ръце, след което кимна към Рок.
– Аз съм тук с Рок и Триша. Те ще ни позволят да отидем да живеем с тях. Джими и аз дори получихме двуетажни легла и Xbox. Престън обаче продължава да ни побеждава на футболната игра, която ни купи. Аз се упражнявам. Следващия път ще го извадя от играта.
Нямаше да се разплача заради това. Просто бях толкова щастлива за тях. Да чуя радостта в малкия му глас беше прекрасно.
– Не се съмнявам, че ще победиш брат си за нула време. Имам пълна вяра в теб.
Брент кимна и любопитно погледна към масата с храна.
– Искаш ли нещо за ядене? Почерпи се. Трябва да отида да видя кой е човека за цветя. Скоро ще започнем.
Брент се втурна към масата.
– Донеси ми една от тези бисквитки – каза Рок на Брент, докато излизаше от стаята
Престън
Репетицията беше трудна по причини, много по-различни от тези, от които бях дошъл тук със страх. Да съм близо до нея беше трудно, но да я видя с него беше още по-трудно. Трябваше да се контролирам, докато вървях по пътеката до Аманда. Тя не носеше сутиен. Трябваше да носи сутиен, по дяволите.
На репетиционната вечеря имаше разпределени места и това на Аманда беше до Джейсън. Моето беше точно срещу тях, тъй като аз бях шаферът. Станах свидетел на техните шеги и флиртове. Дори не се преструвах, че това не ме притеснява. Цялото хранене прекарах в гледане към него. Следващият път, когато я нарече „Манд“, щях да се приближа до масата и да му разбия лицето. Той нямаше право да и дава прякори. Тя не беше негова. Или беше?
Успях да изкарам вечерята, без да причиня телесна повреда на никого. В момента, в който тя приключи, се запътих към вратата. Утре трябваше да правя всичко това отново. Никога нямаше да се справя.
Назад към част 26 Напред към част 28