Ангела Кристал
Лудориите на една богиня в Академията по магия
Фен превод И. С.
По предложение на: Галина Иванова
Пролог
Един обикновен ден… Като всички останали преди него. Роднините наблюдават създадените от тях светове, децата им се занимават с магии и играят опасни, но забавни игри. Всички са заети, а аз… просто лежа на дебелия клон на едно златно дърво – високо дърво с невъзможно дебел ствол, който дори петдесет души не могат да прегърнат – и, лениво отпивам най-добрия коктейл в обителта на боговете, наблюдавам децата, за да съм сигурна, че няма да направят някоя глупост.
Изпратиха ме с тях по-скоро за да се уверят, че магията им няма да попадне в някакъв забутан, но за някого много скъп свят със смъртни същества. Докато децата на боговете не достигнат първата от трите си зрелости и повече или по-малко не стабилизират магията си, те трябва да бъдат наблюдавани. Магията им сега е невъзможно да се контролира заради доста големите количества нейни частици, които се абсорбират в тялото на детето. Дори да използваш артефакт, който частично да блокира магията от смъртните светове, тя ще експлодира и магията ще изригне извън обителта в огромен поток.
Обикновено някой по-опитен в този бранш е натоварен да се грижи за децата, но днес всички трябваше да гледат техните светове заради някаква неочаквана повреда. Изненадана съм, че се случи на всички едновременно, но мен не ме засегна. Нищо не се случи с поверените ми светове и с тези, които сама създадох.
– Щастливо стечение на обстоятелствата! Ето, Мейлинара, ти ще се грижиш за децата, докато разрешим всички проблеми – каза ръководителят на Съвета на боговете, вместо да заподозре моето участие.
Това беше решение, което не можеше да бъде оспорено, а останалите дори не си помислиха да негодуват. Дори тези, които много не ме харесват, а те не са малко. Щяха да са жалки, ако не беше пълното ми безразличие към тях, както и към собствените ми светове. Никой не може да разбере това мое безразлично отношение, мнозина от тях ме смятат за ненормална и когато ме срещнат, ме дразнят, че непременно ще ме сватосат с някой елф. Просто не мога да понасям тези елфски уши.
Светлите са твърде меки и добродушни, дори когато са сериозно обидени, те търсят мирни начини или просто го преглъщат. Тъмните са прекалено самоуверени, свръхсамоуверени, надъхани, но в действителност нищо не струват. Вече съм проверявала това лично, когато една бивша приятелка ми разказа колко са готини и защо ги харесва толкова много. Онзи злополучен ден с ужасни резултати от страна на ушатите даже да си спомням, е отвратително. От него ми става противно на душата. Не исках да тествам други раси за остроумие, сила и ловкост: защо да гледам колко слаби са расите, създадени от някой друг.
Но ще излъжа, ако кажа, че не се опитвам да създам някой нов, напълно съобразен с моите стандарти свят. Получи се, честно казано, ужасно. Съсредоточих се върху бойните умения, бързината, ловкостта и силата; не мислех за външния вид, но им придадох интелигентност и получих това, което получих. Създадох ужасни хищници, които се убиваха един друг, сякаш бяха програмирани от раждането си да убиват, а не да живеят в мир. По-късно имаше още експерименти. Също толкова лоши. Така че последните светове, които създадох, бяха съвсем обикновени, населени с раси, вече познати на другите. За един от тях дори ми помогнаха, защото беше населен със самите елфи, които никога не можах да обикна, въпреки че някои от тях бяха по-добри от други. Но по някаква причина дори обикновените хора, които нямаха никакви сили, бяха за предпочитане пред тях за мен. Може би заради тях същата тази бивша приятелка ме мрази заради подобни предразсъдъци към тях…
Винаги ме наричат с различни имена. В някои светове съм богинята на войната, в други съм богинята на сарказма, разрушението и хаоса, а в един свят съм забравена богиня. По-малкия ми брат и неговите приятели имат пръст в тези имена. Шегата мина добре, когато те разрушиха два от моите храмове в един от световете и аз трябваше да ги възстановя, за да не стана по-слаба поради загубата на вяра в създателката на света.
– Ей, злобна лельо! – Изсмяха се децата под мен, а после хвърлиха към мен ослепително ярка бяла сфера, която ме изтръгна от спомените ми.
С едно движение разпръснах магията и скочих на земята. Дори не осъзнах в кой момент бях унищожила чашата и нейното съдържание. Приземих се меко и се оказах заобиколена от малки негодници, които държаха още две сфери.
– И коя е злата леля? – Със скръстени на гърдите ръце ги попитах подигравателно. – Ако бях такава, щях ли да ви позволя да играете тук?
Децата се засмяха и с радостен писък „Да си поиграем на гоненица!“ хвърлиха заклинанията си нагоре, а после се разпръснаха в различни посоки. Отново разсеях магията им и разбрах, че ги няма, което означаваше, че шегаджиите са си проправили път навън и ще трябва да ги гоня, преди да се е случило нещо непоправимо.
За щастие, те нямаше да избягат далеч, така че много бързо хванах почти всички, с изключение на един. Внукът на ръководителя на Съвета на боговете не беше видян, откакто бяха избягали в различни посоки.
– Защо трябваше да играят тази глупава игра? – Измърморих си аз, изпращайки заклинания за търсене във всички посоки и опитвайки се да не мисля за това какво ще се случи, ако скоро не намеря момчето.
– Мей, не се ядосвай – едно момиче с черна коса и яркосини очи ме дръпна за ръкава. – Видях го да тича към стария портал.
– Какво?!
В този момент ми се искаше да удуша всички, особено внука на ръководителя на Съвета на боговете. Да си помисли да бяга към изоставено и доста опасно място беше върхът на глупостта. Някои хора просто са прекалено горди с кръвната си линия и осъзнават, че може да им се размине, но ако нещо се случи с тях, аз ще имам проблеми.
Стиснах зъби и докладвах за ситуацията на съвета, като ги помолих да вземат децата, докато аз търся момчето. Превърнах се в дракон и се втурнах към изоставения портал, като се опитвах да видя отгоре неприятното момче. Проклех всичко в проклетия дом на боговете и се помолих да не се случи нищо лошо. Но късметът днес не беше на моя страна. Изведнъж цялото място се разтресе.
От небето започнаха да се сипят огнени кълба и аз най-сетне намерих проклетото момче, което явно беше забравило какво може и какво не може да прави. Беше му хрумнало да се изкачи по скалния водопад в края на манастира. Все още не се беше научил да лети с магия, нито пък да се превръща в някое същество. Сега се тресеше доста силно и той лесно можеше да изпадне от обителта.
Изстрелях се към скалата, като протегнах предните си лапи, за да хвана детето, преди да падне в пропастта. За късмет един огнен камък полетя право към него, а от центъра на обителта се разнесе червена аларма.
Не знаех какво се случва, но се опитах да не се паникьосвам. Улових момчето, преди камъкът да се блъсне в мен и да се разцепи на две, да одраска гърба ми, да отлепи пластове люспи и да опари кожата ми. Очите ми започнаха да потъмняват. Чувствах се така, сякаш щях да изгубя съзнание. Извиках от болка, опитвайки се да запазя равновесие и да не падна от скалата заедно с детето. Не можех да го хвърля встрани от себе си: имаше купчина скали, а отгоре продължаваха да падат камъни с различна големина. Регенерацията още не беше имала време да започне, алармата е объркваща и ситуацията все повече прилича на нападение.
Невъзможно е да използвам магия под формата на дракон, така че трябва да направя всичко възможно да не бъда ударена отново, иначе и аз, и внукът на лидера на Съвета ще умрем. Аз съм си виновна, че той избяга толкова далеч. Не го прозрях докрай, не приех сериозно задачата си, после ще бъда наказана за безотговорността си.
Стискайки зъби и опитвайки се да не припадна, започнах усърдно да размахвам криле и да летя далеч от това място. Ударът засегна и крилата ми, регенерацията тъкмо беше започнала, но пораженията бяха твърде сериозни. Не знам как все още мога да летя с практически овъглени крила и да игнорирам болката в цялото си тяло. Огънят пари безмилостно по откритата ми кожа.
И все пак се оказа, че болката е много по-силна. Изгубих съзнание и паднах в пещера със син басейн. Едва в последния момент успях да пусна момчето в гъстата трева.
Просто прекрасно, благодаря! 💋💋💋
🙂
Кой е автора?
Автора е Ангела Кристал 🙂
Благодаря!:)