Глава 14
КОСТИ
– Мамо, искам крекери с животни – каза Ема, когато влезе в кухнята, където приготвях вечерята.
– Къде е татко? – Попитах я, докато вадех буркана с крекери с животни и ѝ слагах няколко в чиния за еднократна употреба.
– Точно тук – заяви Грейв, докато влизаше в кухнята. – Иди и си изяж закуската, Ема – нареди той. – После домашните работи.
– Добре, татко.
Тя излезе от всекидневната с Франки до себе си. Грейв плъзна устните си по моите в бърза, гореща целувка.
– Трябва да се върна в гаража за още няколко часа. Добре ли си с нея? – Попита той.
Три месеца по-късно и той винаги ми задаваше този въпрос. Въздъхнах, докато прокарвах върховете на пръстите си по линията на рошавата му брада.
– Грейв, винаги съм добре с грижите за нея – напомних му аз. – Тя е и моя дъщеря. Вечерята ще бъде готова, когато се прибереш – казах му.
Той кимна и открадна една животинска бисквита от буркана. Почеса се по лицето.
– Безвкусни гадости – измърмори той. Засмях се. – Ще се видим след няколко часа. Обичам те, бейби.
Погледнах го. Никога не ми омръзваше да го чувам.
– Аз също те обичам – казах му.
Той се усмихна, преди да тръгне отново и да се върне на работа. Проверих соса, който къкреше на котлона, преди да го покрия обратно и се преместих във всекидневната, за да проверя какво става с Ема. Тя почти беше приключила с крекерите – животни и беше сложила домашното си на масата пред себе си, като вече работеше върху него, докато закусваше.
– Как беше в училище, скъпа? – Попитах я, докато седях на дивана и разтривах главата на Франки, въпреки че тя не ми обърна внимание.
Тя сви рамене.
– Някой нарече татко престъпник, затова аз го нарекох лизач на задници. Получих забележка, а в бележника ми има бележка – каза ми тя, без да откъсва очи от домашното си.
Свих устни в устата си, за да не се разсмея. Господи, тя наистина можеше да бъде сприхава, когато искаше.
Целунах я по главата.
– Първо ще поговоря с татко, преди да подпиша бележката ти. Завърши си домашното – наредих.
Станах от дивана и извадих телефона от джоба си, докато се връщах в кухнята. Грейв отговори на третото позвъняване.
– Здравей, бейби – поздрави той. – Какво става?
– Ема получи бележка, изпратена вкъщи в нейния бележник днес – казах му. – Още не съм я погледнала, но тя току-що ми каза за нея.
– Бележка? – Попита той изненадано. – Това е шокиращо – призна той. Съгласих се. Ема обикновено беше много тихо, послушно дете. Почти никога не си навличаше неприятности и никога в училище.
– Очевидно едно дете в училище те е нарекло престъпник, затова тя го е нарекла лизач на задници.
Грейв явно не притежаваше толкова сдържаност, колкото аз. Той изръмжа от смях.
– Ебаси, тя обръща прекалено много внимание на останалите мъже. – Засмя се той. Извъртях очи. – Ще поговорим с нея, когато се прибера, но трябва да се уверим, че ѝ повтаряме да не позволява на хората да се разхождат по нея. Но има разлика между това да се поддадеш на нивото на някое кретенско хлапе и да бъдеш кралица. Ние я възпитаваме да бъде кралица.
Телефонът ми изпиука и погледнах, за да видя, че ми се обажда учителката на Ема.
– Хей, Грейв, нека ти се обадя по-късно – казах му аз. – Учителката на Ема ми се обажда.
– Добре, бейби. Обичам те.
– И аз те обичам – казах му.
Превключих разговора и поставих телефона обратно до ухото си.
– Ало?
– Мърси ли е, майката на Ема? – Попита Валери, учителката на Ема.
– Аз съм – казах спокойно и равномерно. – С какво мога да ви помогна? – Попитах.
– Надявах се, че ще мога да насроча среща с вас и г-н Самюълс във връзка с Ема.
– Това свързано ли е с малката разправия между нея и другия ученик днес? – Попитах.
– Това и други неща, да – отговори Валери почти нервно.
Стиснах челюстта си, вече се страхувах от този разговор.
– Какви други неща се надявахте да обсъдим? – Поисках да знам.
– Ами, ние – останалите преподаватели и аз – смятаме, че за Ема ще е най-добре да бъде записана в онлайн програма за обучение. – Стиснах зъби. – Тя продължава да се откъсва в час, почти като че ли не е изцяло в стаята с нас, и е малко резервирана към другите ученици. А Франки отвлича вниманието на другите ученици…
– Спри веднага. – Начумерих се на телефона си. – Искаш да кажеш, че искаш да я отделиш от другите деца само защото е шибано различна? – Попитах разпалено, като гласът ми беше тих, за да не ме чуе Ема. – Трябва да си правиш гаргара с мен.
– Г-жо Оливър, този език не е необходим…
– Не ми казвай какъв език е необходим точно сега! – Изръмжах в слушалката. – Сега разбирам защо на Грейв му е дошло до гуша от вас, задници! Мислех си, че може би – само може би – той е изключително свръхзащитен към Ема, но не, всички вие сте наистина шибани безразсъдни хора – изригнах. Тя вдиша рязко и изненадано въздух. – Нямам какво друго да ти кажа, госпожо. И силно ти препоръчвам да не се обаждаш на Грейв с тези глупости, защото ако смяташ, че съм неразумна, наистина не искаш да чуеш мнението му по този въпрос.
Затворих и се обадих отново на Грейв, като едва сдържах темперамента си.
– Здравей, бейби. За какво беше телефонното обаждане? – Попита той, когато отговори.
– Може би ще искаш да се прибереш вкъщи за този разговор – казах му, като гласът ми едва се контролираше.
– Майната му – прокле той. – Наистина не ми харесва шибаният отзвук на това. Дай ми десет минути и ще си бъда вкъщи.
***
Грейв не спря да се събуе. Щом влезе в къщата, той се насочи право към задната веранда, като при преминаването хвана ръката ми в своята, за да ме повлече със себе си. Той затвори вратата зад нас и кръстоса ръце на гърдите си, а тъмните му очи срещнаха моите.
– Какво се случи? – Попита той.
– Училището иска Ема да се запише за онлайн обучение. По принцип тя е твърде различна за обикновеното училище. – Очите на Грейв блеснаха опасно. Положих ръце на коремната му преса, знаейки, че докосването ми ще го държи на земята. – Казват, че е твърде затворена, че Франки отвлича вниманието на останалите ученици. И казаха, че в часовете се е отдръпвала доста, сякаш не е в класната стая с тях, а някъде другаде.
– Оценките ѝ са шибано отлични по всеки предмет – изръмжа той, което знаех и аз. Ема беше изключително умна и за нещата, които не разбираше, задаваше въпроси, докато не ги разбере напълно. – Така че, честно казано, не разбирам какъв е този проклет проблем.
– Ами, училището иска среща с нас – казах му аз.
Той се дръпна назад от мен и се отдалечи от мен, като прокара пръсти през косата си. В този момент той изглеждаше досущ като опасния разбойник, който знаех, че е.
– Добре, искат проклета среща? Ще си направят шибаната среща. Сутринта ще заведем Ема заедно на училище. Те нямат никаква шибана представа с какво семейство се ебават – изръмжа той.
– Прав си. – Съгласих се. – Нямат. Но след утре ще разберат. – Казах му. – Тя може и да е различна, но това е само защото е преминала през нещо, през което никое дете не бива да преминава. И ако това шибано училище не може да бъде прецакано, за да си набие главата, ще подадем съдебен иск в образователния съвет – казах му. – Така че по-добре да продължиш и да кажеш на Грим да се свърже с адвоката на клуба.
Грейв ми се усмихна.
– Не знам дали да продължавам да се ядосвам, или да се възбуждам от твоята защита на дъщеря ни.
Повдигнах рамене.
– Да бъда и двете? – Попитах го. – Но сексът трябва да почака. Ема има нужда от проверка на домашното си.
Грейв изстена, докато нагласяше члена си.
– Майната му – прокле той. Хвана лицето ми в ръцете си и притисна устните ми със силна целувка. – Това ще го оставим за по-късно – изръмжа той, преди да ме пусне и да се върне в къщата.
Отделих си малко време, за да овладея собствените си емоции, преди да се върна вътре.
Назад към част 13 Напред към част 15
