Глава 7
– И тогава – казах уморено – демонът отлетя. Аарон, Кай и останалите пристигнаха минута по-късно.
Сеара, Алиса, Лиъм и Райли слушаха с изражения, вариращи от възторжен страх до едва потиснато недоверие.
– Просто така? – Сиара попита скептично. – То отлетя?
Игнорирах я, тъй като буквално току-що бях казала това.
Лиъм нагласи кръглите слънчеви очила, които винаги носеше.
– Защо мислиш, че е избягало, Тори?
Вече бях повтаряла историята си толкова много пъти – на Феликс, на Дариус, на агента от полицията по телефона, на четирима главни управители от други гилдии – че подробностите идваха лесно. Предвид авторитетните позиции на хората, които лъжех, не можех да си позволя никакви несъответствия.
– Демонът или реши, че да ни убива вече не е забавно – отговорих аз – или не искаше голяма битка точно тогава. Така или иначе, ако Аарон и Кай бяха пристигнали само минута по-късно, Езра щеше да е мъртъв. Вероятно и аз.
И петимата погледнахме през кръчмата към ъгъла на лечителите. Езра беше прострян на втората носилка в странно полуоблечено състояние – с отрязан един ръкав и един крачол на панталона, докато лечителите работеха върху нараняванията му. Беше загубил много кръв, но раните не бяха толкова лоши, колкото изглеждаха. Елизабета беше уверила мен, Аарон и Кай, че той ще се изправи на крака за нула време.
– Сигурно си имала късмет – каза Сеара, а притеснението смекчи обикновено острия ѝ тон. – Не мога да повярвам, че демонът ви е преследвал по този начин.
– Мислиш ли, че ви е последвал в Гастаун? – Попита Райли, нервно оправяйки косата си – кичур диви кафяви къдрици, в сравнение с които моите изглеждаха кротки. – Защо би го направил?
– Ако ги е проследил – вмъкна се Алиса – това означава ли, че наблюдава нашата гилдия?
Четиримата митици се размърдаха неспокойно. Аз не коментирах, но подозирах същото. Как иначе демонът щеше да избере мен и Езра от тълпата по този начин? Сигурно ни е следвал, но Езра не усети движенията му, докато не оставихме хаотичните тълпи на Хелоуин зад гърба си.
Въпросът на Райли беше основният, който ми хрумна: Защо? Защо демонът се беше насочил към нас?
– Чух Феликс да казва, че полицията прочиства Гастаун – каза Лиъм – но никой не е открил следи от демона. Мислиш ли, че отново ни наблюдава?
Всички потръпнаха и аз се зачудих дали искат да си тръгнат. Подобно на мен, те бяха заседнали в гилдията вече почти двадесет часа. Не беше безопасно да излязат сами, а бойните митици бяха твърде заети с лова на демона, за да ги придружат някъде.
Вратата на гилдията се отвори с трясък. Аарон и Кай влязоха вътре, а след тях се появиха и други митици. Кай ми подхвърли изгубената ми чанта и аз с благодарност я напъхах на задния плот.
Феликс вдигна очи от компютрите си с очакване.
– Няма и следа от проклетото нещо – каза му Аарон. – Кой знае къде е, а и Ключовете се правят на истински неприятни. Те са навсякъде в Гастаун.
Феликс измърмори нещо нецензурно.
– Ще докладвам на Дариус. Той и екипът му се връщат там.
Двамата магове се насочиха към Езра и лечителите, а аз побързах да се присъединя към тях. Промъкнах се между Аарон и Кай, докато те наблюдаваха как Майлс рисува руна върху вътрешната страна на предмишницата на Езра. Не му беше останала много немаркирана кожа – лечителите бяха нарисували всякакви форми и символи около нараняванията му. Раните от ноктите на демона бяха зараснали до тънки розови линии, а засъхналата кръв беше единственият признак, че е бил сериозно ранен.
– Добре – каза Майлс. – Време е да го събудим. Ори експергефасио.
Руната затрептя и Езра вдиша рязко. Очите му се отвориха, бяха бледи и дезориентирани. Майлс и Санджана му помогнаха да седне, след което го нахраниха с три отвари една след друга. Той се задави с последната, като разля зелената течност по брадичката си.
– Пий! – Заповяда Майлс. – Не ме интересува какъв според теб е вкусът.
Езра с усилие преглътна последната чаша, след което избърса устата си с обратната страна на ръката си.
– Ами ако има вкус на брюкселско зеле и изгоряло моторно масло?
Майлс зададе няколко въпроса на Езра за болката или сковаността, след което го потупа по рамото.
– Ще се почувстваш по-добре, след като се измиеш и преоблечеш. Аарон и Кай, помогнете му долу да се измие и се уверете, че ще се задържи на краката си.
Кай издърпа ръката на Езра през раменете си и го издърпа нагоре. Езра се облегна на приятеля си, куцайки, докато вървяха към стълбите на мазето. Аарон започна да го следва, след което посегна назад и ме хвана за ръката. Е, добре. Бях си помислила, че „почистването“ ще включва душове и други неща, но предполагам, че все пак бях поканена.
Стълбището към мазето се намираше под това към горното ниво, а вратата беше скрита от погледа на основния етаж на кръчмата. Бях влизала в мазето само няколко пъти. Основното помещение се състоеше от уреди за упражнения и арена за спаринг, а рафтовете с екипировка бяха подредени до далечната стена. Зад едната врата се намираше голяма алхимична лаборатория, а зад другата – силно подсилено помещение за изпитване на заклинания.
Плакати на екшън филми от осемдесетте години покриваха всеки свободен сантиметър от стената, а безумният поглед на Силвестър Сталоун в стил „Рамбо“ ме следваше, докато минавахме покрай редица бягащи пътеки. Кай вкара Езра в мъжките душове, на вратата беше изписано лице на извънземно, вместо фигура от мъжка стая, а аз седнах на най-близката пейка за тренировки, за да изчакам. Аарон се отдръпна от мен.
Почистих лицето си.
– Толкова съм уморена.
– Да – съгласи се Аарон, сядайки тежко на постелките до мен. – Какъв ден.
Гърлото ми се сви и прошепнах:
– Колко е лошо?
– Мисля, че ще се справим – отговори той, разбирайки какво питам. – Разказът ти е правдоподобен, а щетите на алеята приписват на демона, който демонстрира силата си, за да изплаши вас двамата. Вече е доказано, че обича да прави засади и да ужасява жертвите си.
Преглътнах отвратителното чувство в стомаха си.
– Ами рогата?
През няколкото минути, в които останах насаме с Аарон и Кай, преди да се наложи да излязат обратно, прошепнах на висок глас предаването на истинската битка и ги предупредих, че съм скрила части от демоничното тяло в кофата за боклук – доказателство, което щеше да разбие крехкото ми обяснение за моето и на Езра оцеляване.
Аарон поклати глава.
– Опитахме се да търсим, когато никой не гледаше, но мястото гъмжеше от митици от няколко гилдии. Беше по-безопасно да не привличаме вниманието към него. Никой няма причина да претърсва боклука.
– Всичко това е по моя вина. – Стиснах ръцете си. – Кай ми каза да пазя Езра вътре в гилдията, но аз си помислих, че има предвид, че трябва да пазя Езра да не следи вас двамата. Мислех, че е безопасно да отида в Гастаун. Дори Феликс каза, че е безопасно.
– Това не е твоя грешка. Никой не можеше да предвиди, че демонът ще бъде там и ще ви нападне.
Въпреки че го каза искрено, се зачудих дали е честен. Почти имах чувството, че двамата с Кай са се страхували, че ще се случи нещо подобно…
Няколко минути по-късно Кай и Езра излязоха от душовете, аеромагът куцаше, но беше стабилен. Косата му блестеше мокра, а той носеше чиста тениска и черни панталони. Всеки член на гилдията държеше резервни дрехи и пълен комплект екипировка в гилдията; след като станах член, ми беше отредено шкафче в женската душ кабина. Като се замисля, сигурно трябва да се възползвам от тези ресурси.
Те седнаха на постелките с Аарон, Езра се облегна уморено на пейката за тежести, на която бях седнала, а аз се смъкнах от нея, за да седна с кръстосани крака между него и Аарон.
– И така – каза Кай, – трябва ни план.
Примижах съмнително с едното си око.
– План за какво?
– О, нищо важно – отвърна Аарон безгрижно. – Просто да примамим и убием един демон, без да включваме други митици.
– Е… какво?
Езра избута влажната си коса от очите си.
– Следващия път ще се опитам да не кървя толкова много.
– Чакай, чакай, чакай. – Посочих обвинително към Аарон. – За какво, по дяволите, говориш?
Кай се подпря на едната си ръка.
– Историята ти е добра, Тори, но цялата ще се разпадне, ако някой види демона с половината отрязани рога. Той е бил забелязван многократно с непокътнати рога и ако някой открие новонараненото му състояние, ще започне да задава въпроси.
– Вече задават въпроси – добави Аарон. – Не искаме повече.
– Значи първо трябва да намерим демона и да го убием – заключи Кай.
Погледнах между тях в очакване някой да изкрещи: „Шегичка!“.
– Искаш да намериш демона – уточних аз – който трийсет отбора митици още не са намерили, и след това искаш да го убиеш, когато той вече е заклал четирима бойни митици.
– Да – съгласи се мрачно Аарон. – Но демонът вече веднъж е тръгнал за Езра. Ако той отново излезе навън, демонът би трябвало да го потърси за втори път.
Погледът ми се насочи към Езра. Той погледна встрани, избягвайки погледа ми.
– Но може да е навсякъде – възразих аз, без да мога да повярвам, че водим тази дискусия. – Той може да лети.
– Не много добре… вече не – промълви Езра неохотно, сякаш притеснен, че ни създава още повече проблеми. – Счупих едно от крилата му.
– Виждате ли? – Каза Аарон. – Трябва да е наблизо.
Стиснах слепоочията си.
– Добре, добре, може би това ще свърши работа. Но какво да кажем за втората част? Знаеш ли, онази част, в която демонът вече веднъж разкъса Езра и как почти разкъса и двама ви. Да се изправите тримата сами срещу това нещо е самоубийство.
Тримата магове си размениха погледи, сякаш безмълвно обсъждаха нещо. Мълчанието се проточи цяла минута и аз се замислих дали да не затворя очи и да не захъркам силно, за да ускорят нещата с истинска дискусия.
Накрая Аарон сви рамене.
– Трябва да я вземе.
– Не – изпъшка Езра.
– Районът гъмжи от екипи и не можем да рискуваме да има свидетели. Тя може да помогне, като забави или отвлече вниманието на всеки, който се приближи. Тя ще се намесва, докато ние се справим с демона.
Езра стисна устни.
– Не.
Погледнах към него, челюстта му се сви и ръцете му бяха сгънати, после обратно към Аарон. Тайните висяха между нас като призраци и полуоформени подозрения изпълваха главата ми, но шепата парчета от пъзела, които държах, не образуваха цялостна картина. Въпреки това накъсаните проблясъци, които предлагаха…
Въпросите ми умряха на езика ми. Не исках да знам. Не исках да знам как Езра е оцелял от демона, защо е тръгнал след него или защо са смятали, че ще го нападне отново.
– И така, ще преследваме демона – казах бавно.
Челюстта на Езра се стегна, докато заплаши да счупи зъбите му. Той не ме погледна.
– Ще убием демон – уточни Кай. – И ще го направим, преди някой друг да получи шанс.
– Но първо – добави Аарон, потискайки прозявката си с една ръка – ще спим. Толкова съм изморен, че бих загубил схватка с пудел.
Стомахът ми се сви. Това наистина ли се случваше? Сами ли щяхме да преследваме демона? Никаква подкрепа от гилдията. Никакво подкрепление. Аарон, Кай и Езра щяха да се изправят сами срещу този смъртоносен звяр.
– Момчета. – Погледнах към тримата. – Това е лудост.
Кай поклати глава.
– Не, Тори. Това е оцеляване.
Назад към част 7 Напред към част 9
