* * *
Изкачих се на третия етаж, влязох в стаята, която мисис МакАвърт сега споделяше с мен, и замръзнах, като сложих длани на пламналите си бузи.
Императрицата не беше дама!
Каквото се сетите – пристанищна девойка, момиче от работническите квартали, може би улична продавачка, но не и дама! Това не е начинът, по който една дама трябва да говори! Това не е начинът, по който една дама трябва да се държи. И дами… не си позволяваха тона, с който тя се обърна към лейди Енсан… тона на треторазрядна магазинерка, която е готова да се нахвърли върху съперницата си и да ѝ изтръгне половината коса в боя.
Икономката на къщата на Арнел се появи миг по-късно. Тя влезе, затвори вратата, погледна бледата мен, която все още държах студените си длани на лицето, и попита:
– Какво ще правим, мис Вайърти?
Аз… аз не знаех.
Бях толкова шокирана от това, което видях и чух, че не знаех какво да правя.
– Да, ние също забелязахме странното поведение на нейно величество. – каза мисис МакАвърт.
В нервната си възбуда започнах да обикалям стаята, трескаво измервайки малкото пространство, и не знаех какво може да се направи.
– Да предположим, че даже и императрицата да се представя за такава, тогава… кой би ни повярвал? И ще ни повярват ли? – започнах да мисля на глас от вълнение – А дори и истината да излезе наяве, какво ще последва? И…
Спрях, свих се на ръба на леглото си и объркано погледнах икономката на Арнел:
– А какво ще попречи на лорд Карио да обвини драконите във фалшификация и да заяви, че именно в Уестърнадан императорската двойка е била подменена с копие?
Мисис МакАвърт се засмя нещастно.
О, боже, дори и така!
Е, сега вече разбирах защо слугите на Арнел бяха толкова нетърпеливи да се срещнат с нас… Слугите, те винаги забелязват повече от господарите си, а слугите първи оцениха напълно мащаба на заплахата за целия Град на драконите.
А сега седях под въпросителния поглед на мисис МакАвърт и… не знаех какво да правя по-нататък. Изобщо не знаех. Спомних си за годежния пръстен, който императрицата беше подарила на лорд Арнел. Тази жена, която и да беше тя, беше опасна. И ако искаме да направим нещо по въпроса, по-добре да започнем с премахването на опасността.
Решението е взето.
С конвулсивно издишване отдръпнах длани от лицето си, сгънах ги в скута си, вдигнах брадичка и погледнах икономката на Арнел.
И зададох директен въпрос:
– Можем ли да влезем в стаите на Нейно Величество?
Мисис МакАвърт се поколеба, после кимна уверено.
Отново се почука на вратата, влезе мисис Макстън, погледна мисис МакАвърт и обяви:
– Готова съм да напусна.
– Не сега, – каза категорично мисис МакАвърт – вие се върнете в трапезарията, а аз ще придружа мис Вайърти.
– Не, вие се върнете към задълженията си, а аз ще придружа мис Вайърти.
– Няма как! – мисис МакАуърт избухна в почти гръмогласен шепот – Още една приказка за чифтосване на коне, страхувам се, че не мога да я понеса!
Мисис Макстън отвори уста, затвори я, помисли за миг и докладва:
– По принцип задължение на камериера е да следи за доброто обслужване на господата по време на хранене.
И в този момент на вратата отново се почука.
Едва ли всички сме очаквали нещо добро, но само двама от нас се оказаха готови за трансформиращия.
– Е, Анабел, ти си… много вятър е нахлул в главата ти! – каза генерал ОрКолин, като без разрешение отвори вратата на стаята на мисис МакАвърт, която нямаше никаква власт да се противопостави на нахалството му – Виждали сме се! – кимна трансформиращия към двете икономки.
Влезе, затвори плътно вратата след себе си, седна на леглото на мисис МакАвърт, погледна ме и попита:
– Какво искаш?
Тонът на гласа му и любезното му държание накараха икономката на къщата на Арнел да се изчерви, но едва ли някой освен мен го забеляза.
– Императрицата! – прошепнах аз, като погледнах трансформиращия.
– Какво не е наред с нея? – попита генералът.
Добър въпрос, трябваше да призная.
– Тя е… – поколебах се.
Исках да попитам: „Променила ли се е по някакъв начин?“, а после осъзнах, че трансформиращите не са забелязали промяната в годеницата на Арнел и все още я смятат за същата лейди Енсан, така че нямаше голяма надежда да обърнат внимание на промяната на императрицата.
И все пак:
– Дали напоследък Нейно Величество е претърпяла някаква промяна в поведението, гласа, маниерите или нещо друго?
За негова чест, ОрКолин не отговори по никакъв подигравателен начин, той се поколеба. Седя няколко дълги секунди с широко разтворени и свити крака, опрял лакти на коленете си, после ме погледна и каза:
– Не, Анабел. Тя е същата, каквато е била винаги. Познавам ги и двамата едва от коронацията.
Той направи пауза и добави:
– Императорът се променя, казах ти, мислехме, че ще умре, но тук, в планините, той става все по-здрав с всеки изминал ден. А императрицата се появява всяка вечер в стаята на императора, така че най-сетне ще имат наследник.
– Генерал ОрКолин! – възкликна възмутено мисис Макстън.
– Ах – усмихна се трансформиращия – съжалявам, забравих. Както и да е, мис Вайърти, не след дълго щъркелът ще им донесе момченце.
– Ще го намерят в зелето. – скептично каза мисис МакАвърт.
После погледна въпросително очевидно възмутената мисис Макстън и възкликна:
– О, простете, скъпа моя, мис Вайърти не е на такава възраст и положение, че да не е наясно с….
– Приличие?! – прекъсна я мисис Макстън в последен пристъп на възмущение – Мисис МакАвърт, не знам как стоят нещата във вашето имение, но ние сме почтено място. Мис Вайърти е неомъжено невинно момиче и…
– Невинно? – мисис МакАвърт повдигна вежда.
– Абсолютно, мога да го потвърдя! – каза трансформиращия с мрачен поглед към икономката на Арнел.
Осъзнах, че бавно ставам лилава от срам.
Мисис МакАвърт ме погледна с внезапно негодувание, но мисис Макстън заговори отмъстително:
– Вие знаете как да хвърляте клевети върху нашата мис Вайърти!
На това обаче мисис МакАвърт прояви язвително любопитство:
– Припомнете ми колко нощи е прекарал лорд Арнел с вашата съвършено невинна мис Вайърти!? – каза тя.
Мисис Макстън беше по-възмутена от мен, но генерал ОрКолин изясни въпроса:
– Мисис МакАвърт, прекарал съм повече от една нощ в компанията на мис Вайърти, даже повече от двадесет. Но трябва да погледнете на тази ситуация не въз основа на вашия опит, който представя ситуацията по много едностранен начин, а в контекста на факта, че мис Вайърти е учен. И ако вашият лорд е прекарал няколко нощи в къщата на Анабел, това означава, че момичето му е помогнало, и то безкористно и искрено, а вие… вие правите от това голям проблем, мисис Макстън ви го каза правилно. Трябва да се извините.
И докато мисис МакАвърт бледнееше под гордия поглед на мисис Макстън, ОрКолин отново се обърна към мен:
– И така, какво търсим, Анабел?
И вече без спорове, без напомняния за благоприличие и покровителство от страна на мисис Макстън, като много по-възрастна и неизменно покровителствена жена, всички ме погледнаха. На все още седящата на леглото мен, стиснала ледените длани на ръцете си. И гледаха с очакване, с надежда в очите, а аз…
А какво можех да им кажа аз?!
Не знаех цялата картина на случващото се. Разполагах само с откъслечна информация, с парченца от разбита мозайка, с пъзел с липсващи части. Откъде да започна? И как можех да започна, ако вече осъзнавах, че една грешна стъпка и този, който от години се опитваше да унищожи Града на драконите, щеше да постигне своето?
Веднъж професор Стантън беше казал една прекрасна мисъл: „Голямото пътешествие трябва да започне с малки стъпки“.
Тя едва ли се отнасяше за настоящата ситуация, но това беше фраза, която даваше възможност да се остави настрана опитът да се схване пълният обхват на проблема и да се избере главното.
– Определено нещо не е наред с Нейно Величество. – казах тихо – И може би греша, може би предположението ми е погрешно, но със сигурност знам, че пръстенът, който тя подари на лорд Арнел, е вреден за него. Съответно смятам, че е редно да започнем с изясняване на причините и мотивите за действията на императрицата и определяне на степента на опасност, която тя представлява за другите.
И аз погледнах присъстващите. Всеки от тях взе думите ми на сериозно и всеки стигна до своите собствени заключения:
– Ще заменя всички подаръци, които императрицата е дала на децата, с копия. – каза мисис МакАвърт.
– Пред стаята на императрицата винаги стоят двама конкретни трансформиращи. Ще ги заменя. И временно ще ги изолирам от останалите. – каза ОрКолин.
Думите на мисис Макстън бяха пълна изненада за всички ни:
– Защо само седемдесет и две от седемдесет и петте камини горят правилно?!
Мисис МакАвърт, със странен поглед към нея, каза несигурно:
– Може би тръбите са запушени?
Но моята икономка не беше доволна от отговора и реши мрачно:
– Може би нещо очевидно не е наред с целия този дворец. Мис Вайърти, да тръгваме ли?
И така, изглежда, че и мисис МакАвърт, и генерал ОрКолин имаха работа, но по някаква причина ние отидохме да претърсим покоите на Нейно Величество като група. И не само ние – Бетси, която ни застигна по пътя, даде кошницата с бельото на втората прислужница, натовари я с допълнителен багаж и с най-деловия израз на лицето си ни последва.
Назад към част 5 Напред към част 7