* * *
„Какви ги вършиш?“ — прозвуча гласът на шефа, щом излязохме от къщата.
Наистина вършех и извършвах всичко, което исках от много дълго време, но все не се получаваше.
— Ей, Шейри, не! — Крещеше Ирд, докато го напъхвах в аеротръбата.
— За нищо на света! — Крещеше пак той, когато седнахме във флайта „само да се повозим“, но всъщност започнаха да ни инструктират за скачане с парашут.
— Мамка ти, Шейри! — Крещеше той, притискайки ме към себе си в свободен полет и трескаво повтаряше инструкцията за активиране на системата за отваряне на парашута.
— Доверявам ти се — прошепнах, докато го прегръщах и го гледах в очите, и затворих очи, наистина доверила му се.
А след това с искрено удоволствие и усмивка слушах избраните му ругатни, когато Ирд трябваше сам да активира механизма за отваряне на парашута, докато аз, прегръщайки го като маймунка с ръце и крака, просто „се доверих на моя мъж“.
Когато рухнахме на земята, Ирд направи всичко възможно, за да остана отгоре му и да не се нараня, след което ме хвана за брадичката, принуди ме да го погледна и каза дрезгаво:
— Ти си луда.
— А делтаплан? — Предложих му аз, без да обръщам внимание на получената характеристика.
Той изруга, а след това рязко притисна устни към моите, брутално, някак напълно безразсъдно целувайки ме. Измъкнах се от ръцете му, изправих се, свалих шлема си, оправих шалчето на косата си и гордо отбелязах:
— Май малко избързваш, не мислиш ли?
— По дяволите, Шейри, току-що рухнахме от дерсенгова височина, а ти ме прегръщаш, доверявайки ми дяволския си живот, на човек, който е виждал парашути само на картинки, а сега избързвам, така ли?! Че аз съм стресиран!
— А пък на мен ми е кеф — отвърнах весело.
И с две крачки се приближих до него, прегърнах го през врата, повдигнах се на пръсти, почти долепила устни до неговите и, като го погледнах в очите, прошепнах му доверчиво:
— Дори не можеш да си представиш какъв кеф е да си с мъж, на когото можеш да повериш живота си изцяло и напълно. И съгласи се — беше страхотно.
Той ме гледа няколко дълги секунди, след което дрезгаво потвърди:
— Да, страхотно е.
Усмихнах се щастливо и казах:
— Делтаплан. Вече почти ще се съмне и е най-подходящото време за него, там има всякакви възходящи въздушни течения. Знаеш ли, винаги съм мечтала, ала се страхувах, но някак си не е страшно с теб. Ще тръгваме ли?
Той ме последва като омагьосан, в погледа му вече нямаше никакво безразличие.
* * *
Нахълтахме в апартамента ми по обяд, целувайки се отчаяно и усещайки целия свят с оголени до краен предел нерви. Изглежда, че нещо съборихме в антрето, разбихме вазата с цветя и пометохме масата, на която все още стоеше недокоснатата вечеря и отдавна изстиналия чай. Свести ни глухото ръмжене на Старчето, който не се задоволи само с ръмжене, а залая ядосано и сърдито.
— По дяволите — Ирд зарови чело някъде в областта на гърдите ми, дишайки тежко и отчаяно опитвайки се да се сдържа.
— Добро, умно, правилно куче — казах аз дрезгаво, също дишайки тежко. — Спря ни навреме.
— Майната му! — Изсъска Ирд и отново плени устните ми.
А устните ми бяха неопитни, съвсем буквално, и днес ги целуваха толкова много, че до сутринта вече бяха подпухнали, три пъти по-големи и въобще болезнени, но това никак не ми пречеше да се целувам.
Нещо друго пречеше.
— Не, спри, моля те, не! — Измъкнах се от обятията му, изправих се, притиснах длани до горящите си бузи и смутено гледах този, който ме гледаше с абсолютно безумен, лудо влюбен поглед.
И сега, под погледа на пияните му от чувства очи, прошепнах:
— Утре трябва да постъпвам… дадох си дума. Не мога…
— Ако знаеше само колко аз не мога! — Внезапно изръмжа Ирд.
Но седна, захапа юмрука си, гледайки ме с гладни пияни очи, издиша рязко, пъхна ръце в джобовете на дънките си, поседя така няколко секунди и изведнъж каза:
— Шейри, омъжи се за мен.
Залитнах.
Ирд скочи от дивана, прегърна ме, притисна ме към себе си, целуна косата ми и прошепна:
— Моля те, умолявам те, само не казвай „не“. Искам да бъда с теб. Искам да бъда себе си. Толкова искам…
Старчето изръмжа почти заплашително, но вече нямаше смисъл да ръмжи — Ирд отстъпи назад, докосна с палец подутите ми устни и прошепна:
— Вентаж, утре в седем. Искаш ли пръстен с диамант?
Поклатих отрицателно глава и прошепнах:
— Искам те до мене. Винаги.
Той се усмихна, наведе се, много внимателно ме целуна, стараейки се да не травмира и без това нахапаните ми устни, и излезе, като викаше:
— Старче, до крака ми.
Кучето, излизайки, ме изгледа наистина с убийствен поглед, а аз стоях и се усмихвах като глупачка. Просто като глупачка. После грабнах телефона, набрах номера и едва отговорили, си признах:
— Мамо, влюбих се.
— Нима? — С нескрит сарказъм отговори „родителката ми“. — А какво стана с клетвата, обещанието или каквото ти даде на себе си, когато напусна Академията?
„Легендата“ беше отработена от до, в тринадесети отдел не става по друг начин.
— Мамо, той е толкова… Мамо, като съм до него сякаш ми порастват криле. Беше такава нощ…
— О, най-накрая прекара нощта си с мъж?
— Не в този смисъл, мамо, но знаеш ли, първата си нощ ще му я подаря изцяло, без остатък, само на него… Мамо, влюбих се, мамо…
Четири часа безкрайно бърборене по сейра, по-нататъшна подготовка за изпити, прекъсвана от ентусиазирани усмивки в празнотата, тананикане на песни с името му в душата си — изиграх влюбването по пълна програма и толкова се увлякох, че си сипах сол в чая вместо заместител на захарта.
И неочаквана постъпка за търговеца на роби — прекарах нощта преди изпитите не в апартамента. След като си опаковах багажа, се измъкнах от къщата и влязох в едно преминаващо такси, като напуснах зрителното поле на наблюдаващите.
Практиката да наемеш хотелска стая точно пред институцията, в която се каниш да влизаш, е нормална практика за маниаци и момичета, постъпващи във „факултета на мечтите си“. Всичко е в рамките на легендата.
На следващия ден постъпих.
Но победата ми не беше в това.
„Шейри, лотът беше изтеглен от търга, парите бяха върнати на купувача и неустойката беше почти три пъти по-голяма от сумата“ — съобщи ми шефът.
Така стойността ми нарасна и достигна почти до двадесет милиона без малко. Не е зле.
„Акаунтът на изпращача беше засечен — продължи да ме радва началникът. — Все още не е намерен купувачът, но продължаваме да копаем. Тръгвай към хотела.“
Тръгнах, но едва бях излязла на стълбите на академията, когато на сейра ми дойде съобщение:
„Вентаж, в седем. Ще полетиш ли с мен през живота?“
Усмихнах се, докато четях съобщението, и отговорих:
„Ще облека нещо летящо.“
„Глупав хотел, защо прекара нощта в него?“ — дойде въпросът.
„Е, как… за да не закъснея сутринта за изпита. Ужасно се вълнувах“.
„Обичам те“ — дойде в отговор.
Като прилично момиче, не отговорих на съобщението, но се напрегръщах достатъчно със сейра и веднага поръчах три екстремни забавления за нощта — „Плуване с акули“, „Сафари без инструктор“ и екстремен урок по управляване на флайт.
„Ти си луда“ — дойде мигновено съобщение от Ирд.
Следяха ме солидно. Наистина по-солидно нямаше и накъде.
Назад към част 6 Напред към част 8
