Глава 11
ГРЕЙВ
– Татко – прошепна Ема в ухото ми.
– Ммм – изстенах, докато бавно отварях очи, за да я погледна. За щастие, бях облякъл достатъчно дрехи, за да прикрия необходимите ми части, тъй като одеялото беше в подножието на леглото. Кости винаги е отделяла достатъчно телесна топлина, така че между нас двамата да си е топло.
Ема беше коленичила до мен на леглото, а Франки седеше послушно до нея.
– Какво има, скъпа? – Попитах тихо, без да искам да събудя Кости.
– Леля Джесика каза, че Дестин има лоша нощ, а чичо Скорпион все става и все ме буди – оплака се тя шепнешком. – Мога ли да спя тук?
– Да – отговорих ѝ аз. – Разбира се, скъпа. – Никога не ѝ се е налагало да пита.
Бавно се пресегнах, опитвайки се да не събудя Кости, но тъй като тя беше натикана в мен, бавно се събуди, а от устните ѝ се изплъзна недоволен стон.
– Грейв – промърмори сънливо тя.
– Шшш. – Успокоих я, като притиснах устни към челото ѝ. – Ема идва да спи при нас – казах ѝ тихо.
Тя бавно вдигна глава от гърдите ми, за да погледне към Ема. Ема ѝ махна срамежливо с ръка.
– Съжалявам, че те събудих, Кости – прошепна тя.
Кости се протегна и нежно прокара ръка по тъмната, вълниста коса на Ема.
– Всичко е наред, скъпа. Никога не се чувствай зле, че си ме събудила – каза тя тихо. – Можеш да ме събудиш винаги, когато имаш нужда от мен, добре?
Ема кимна и се сгуши от другата ми страна, свивайки се до мен. Обгърнах я с ръка, докато Кости отпусна глава на рамото ми. Тялото ми се отпусна мигновено.
Не можех да бъда по-доволен в този момент, дори когато Франки легна и притисна тялото си към гърба на Ема, както беше обучена да прави, а тялото ѝ притисна ръката ми.
И двете ми момичета бяха до мен, където можех да се грижа за тях и да ги защитавам.
Животът наистина не можеше да бъде много по-добър от това.
***
Запътих се надолу полузаспал. Бях се събудил сам, а навън все още беше тъмно, което ме разтревожи. Дори не си бях направил труда да си облека тениска или обуя чорапи. Все още бях само по панталон. Изпаднах в паника.
Погледът ми веднага попадна на Кости и Ема. Кости седеше на лежанката в зоната за отдих в клуба, а Ема беше в скута ѝ. Кости изглеждаше полузаспала, все още напълно изтощена, но само продължаваше да люлее Ема, докато тя спеше.
– Здравей – прошепнах аз, като държах гласа си тих, за да не събудя Ема. – Какво стана?
– Тя ме събуди – каза, че е сънувала кошмар – прошепна тя в отговор. – Плакала е, за да заспи.
– Спомня ли си съня? – Попитах, като седнах на дивана до нея, като се прозявах и мигах, за да се събудя.
Кости кимна.
– Дима – каза ми тя тихо. Стиснах челюстта си. – Тя каза, че Дима е убил майка ѝ.
Надигнах се от дивана и обиколих цялата зона за сядане, като всеки мускул в тялото ми беше напрегнат.
– Защо това изплува на повърхността сега? – Изригнах, мразех, че бях толкова изгубил представа за цялата тази ситуация с Ема. Мразех това, че не знаех как да ѝ помогна. Мразех факта, че не разбирах защо всички тези спомени изплуваха на повърхността сега – две шибани години по-късно.
– Грейв – тихо се обади Кости.
– Мразя тази глупост – изръмжах, докато се обръщах към нея. Тя запази погледа си неподвижен с моя, макар да знаех, че може да види всяка частица ярост в очите ми. Нормалните хора щяха да се отдръпнат от гнева, който се вихреше в очите ми – всъщност единствената жена, която никога не го беше правила, беше Трикси. Но Кости знаеше, че никога не бих я наранил. – Мразя да не знам как да ѝ помогна, по дяволите – изригнах аз.
– Знам – успокои ме Кости. – Грейв, аз също мразя тази гадост, но докато не успеем да я накараме да се отвори за нас, без да я накараме да получи пристъп на паника, просто трябва да бъдем търпеливи и просто да бъдем тук за нея, когато има нужда от нас.
– Иска ми се да мога да върна този кучи син към живот и да го убия сам – изръмжах аз. – В дни като днешния наистина мразя Грим, че ми отне това и го направи сам.
Кости бавно се изправи от лежанката с Ема в ръце. Тя се приближи уверено към мен.
– Дъщеря ти има нужда от теб – каза ми тя тихо.
Откъм гърдите ми се разнесе тихо ръмжене.
– Сега тя е и твоя дъщеря, Кости – казах тихо, като запазих гласа си тих, за да не събудя Ема.
Кости кимна.
– Знам, че е, но точно сега ти се нуждаеш от нея толкова, колкото и тя от нас.
Бавно взех Ема от ръцете ѝ, като притиснах малкото си момиченце в прегръдките си. Мускулите ми се отпуснаха, докато я държах до себе си. Кости се протегна и хвана лицето ми в ръцете си.
– Обичам те, Грейв. Знам, че понякога ти се струва, че е много трудно да се справиш с всичко, с което се справя Ема, но те познавам достатъчно добре, за да знам, че си достатъчно силен за нея – за нас. Когато настъпи подходящият момент, ще разберем защо ѝ се случва това. Но засега ние седим здраво и сме нейната опора.
– Боже, ти си толкова шибано съвършена – прошепнах аз.
Тя ми се усмихна, докато прокарваше палци по бузите ми.
– Не съм съвършена, Грейв. Просто мога да се свържа с Ема и нещата, през които преминава.
– Как? – Попитах я, докато прокарвах очи по лицето ѝ.
Кости ме дари с тъжна, болезнена усмивка. Душата ми изрева.
– Собственият ми баща уби майка ми – каза ми тя тихо. – Гледах всичко. Той преряза гърлото ѝ със счупена бутилка от алкохол. Ако беше стигнала до болницата секунда по-рано, щеше да оцелее. – В красивите ѝ сини очи плуваха сълзи, които бавно, но сигурно се откъсваха от сърцето ми. – Погребах го години наред, Грейв, и спомените бавно изплуваха, когато бях с първото си гадже. Това беше първият път от години, когато се почувствах в безопасност. Така че е логично тези спомени да се появят.
– Какво се случи? – Попитах я, мразех, че във вените ми тече ревност към много по-младата Кости.
– Разказах му какво се е случило – въздъхна тя горчиво. – Той се обади в полицията и ме арестуваха за убийство. – Стиснах зъби. – Но когато направиха допълнително разследване, установиха, че баща ми е виновен. След това никога не се отворих пред никого.
Наведох се напред и допрях устните си до нейните нежно и чувствено.
– Никога няма да направя нещо, което да наруши доверието ти в мен, Кости.
– Знам – каза ми тя тихо. – Винаги съм го знаела, Грейв. Ти винаги си бил единственият човек – единственият мъж – на когото мога да се доверя напълно.
Усмихнах се към нея и дъхът ѝ застина в гърлото, а очите ѝ омекнаха.
– Да се върнем в леглото – казах ѝ тихо.
Веднага щом се върнахме в леглото и Франки отново се беше свил до Ема, Кости се преметна през мен и опря ръка на Ема, безмълвен поддръжник, докато дъщеря ни спеше.
– Обичам те – казах ѝ тихо.
– Никога няма да ми омръзне да го чувам. – Каза тихо тя. – Години наред чаках да те чуя да ми кажеш това.
– Никога няма да спра – обещах ѝ. И имах предвид това от дълбините на душата си.
Тя притисна целувка към голите ми гърди и нямаше нужда да я чувам да ми повтаря думите, за да разбера, че и тя ме обича.
– Раят в ада – тихо заговори тя.
– Винаги – прошепнах аз, докато притисках целувка към върха на главата ѝ.
Назад към част 10 Напред към част 12
