Елена ЗВЕЗДНАЯ (ЗВЬОЗДНАЯ) – Афера ЧАСТ 9

* * *

Почуквайки с молива си по плота, погледнах замислено затворник номер хиляда седемстотин двадесет и първи… Държеше се нестандартно за затворниците — ядеше много, постоянно тренираше, медитираше и не реагираше на киборга, определен му от закона за задоволяване на интимните му нужди. Изобщо. Дори не му отваряше вратата.
Хакнах видеонаблюдението на федералния затвор преди седмица. Не че беше лесно, по принцип трябваше да се поизпотя. Но, мамка му, трябваше да видя как се справя това копеле, заради което и досега продължавах да нагъвам салати.
Копелето отчаяно се мяташе из килията като звяр в клетка. Копелето се бе докопало от някъде до снимката ми и я гледаше само когато беше сигурен, че никой няма да го види. Нямаше да го видя, но отново не си легнах до пет сутринта… и видях. Вярно е, че дори след като организирах малко лично разследване, така и не разбрах откъде влечугото се сдоби с нея.
Копелето беше адски талантливо копеле! Което нямаше голям късмет и след като се включи в пиратското братство, беше принудено да поеме името и бизнеса на Гес Мейкон и дори кучето, което частично ръководеше операциите. Но Ирд беше отвлякъл Саманта, тук нямаше какво да се скрие.
— Шейри — раздаде се гласът на шефа от сейра.
— Да — отвърнах, без да изключвам екрана.
— Има една гадна новина.
— Която е? — Да, настроението беше гадно.
— Ирдеран Нелсвер е обявен за политически престъпник и ще бъде разменен за група наши десантчици.
— Я стига, бе! — не повярвах на нито една дума.
А там, в килията, седящия в поза лотос Ирдеран Нелсвер се усмихна, отвори очи и погледна право в мен. От упор. Сякаш знаеше точно към коя от видеокамерите съм се включила.
— Майната им на салатите!
— Какво? — не разбра шефа.
Реших, че днес ще отлетя до града и ще се натъпча с еклери. Същите, които тогава той донесе, от „Еванжи“. Решено е! Без никакво съмнение! Ще плюскам на корем. Много… И тогава си казах „Стоп“. Помислих, проанализирах… набрах началството и съобщих:
— Шефе, трябват ми всички камери за наблюдение от улиците пред магазина за сладки „Еванжи“…
Пет минути по-късно вече се усмихвах широко — имаше засада в магазина.
Чакаха ме.
Още веднъж погледнах лукаво усмихващия се Ирдеран и изключих екрана, реших, че така и трябва да бъде, просто днес ще отида и ще се напия с Давияр. А после ще се върна и ще си ям салатите, така или иначе вече съм свикнала с тях и се чувствам по-добре, и всичко останало. А може би няма и да пия, отдавна му е дошло времето да се наспя, и изобщо.

 

 

Бележки

*Командор — (истор.) Едно от висшите звания в средновековните духовно-рицарски ордени, а също и лице, което има такова звание.

**Мелатонинът е хормон, присъстващ в организмите на всички живи същества от водораслите до човека в нива, променящи се в ежедневен цикъл. Произвежда се в епифизата (малка жлеза в мозъка) и на здрачаване епифизата започва постепенно да засилва мелатониновата секреция, която достига своя максимум при пълен мрак.

***Лодчици (рус.) — Вид открити дамски обувки без каишка и закопчалка.

****Сейр — Таблет, вид електронно устройство.

*****Дерсенг — небе.

Назад към част 8

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!