Глава 13
ГРЕЙВ
Държах здраво ръката на Кости в моята. Ема беше на училище, така че с разрешението на Грим най-накрая заведох Кости в клуба с надеждата, че ще бъде приета от всички останали.
– Добре ли си? – Попитах я, когато спрях пред вратите на клуба, като насочих тъмните си очи към лицето ѝ.
Тя кимна, брадичката ѝ се вдигна нагоре, онази твърда, студена външност трепна за миг, готвейки се да я предпази от всички вътре. – Не се страхувам от нито един член на този клуб, Грейв. Мога да се изправя сама – напомни ми тя.
Никога повече не ѝ се налага да се изправя сама. От момента, в който се върна в живота ми – този път за постоянно – аз винаги бях в нейния ъгъл.
Една лъвица можеше да защити своите, но лъвът винаги стоеше зад нея.
Стиснах челюстта си.
– Ако някой ти каже нещо не на място, трябва да се разправя с мен – напомних ѝ аз. – Няма да позволя на никого да си помисли, че може да застане между теб и мен. Чакахме това прекалено дълго, по дяволите.
Тя кимна в знак на съгласие, докато нежно стискаше ръката ми.
– Да го направим – смело каза тя, като наклони главата си малко назад, а очите ѝ станаха студени, когато извади на показ нормалната си физиономия, тази, която всички освен мен бяха свикнали да виждат.
Докоснах с устни слепоочието ѝ и очите ѝ омекнаха съвсем малко, преди да бутна вратата на клуба и да вляза, като внимателно я придърпах след себе си. Кости стоеше гордо до мен, без грам страх или притеснение в очите или в стойката ѝ.
Тя наистина беше моят идеален партньор.
Грим излезе пръв напред и протегна ръка към Кости, за да се ръкува с нея. След като тя стисна неговата, той кимна веднъж.
– Добре дошла в семейството, Кости – каза ѝ той.
Въздъхнах с облекчение. Грим ми кимна веднъж, преди да насочи вниманието си към Кости.
– Ще бъде глупав ход, ако не те приема – каза ѝ той. – В края на краищата ти спаси моята жена и рискува задника си, за да го направиш.
– Бих го направила отново – каза му тя честно.
Устните му се наклониха леко нагоре.
– Оценявам това.
Той се отдръпна от нея и разговорите започнаха отново. Заведох я до масата, на която седяха Хатчет, Тор и Инк. Хатчет държеше Лейла в скута си. Наведох се и целунах Лейла по главата.
– Радвам се да те видя тук, момиче – казах ѝ и го казах сериозно. Беше минала през ада и обратно както заради собственото си семейство, така и заради този клуб, но все още оцеляваше.
Хатчет се усмихна на Кости.
– Отдавна не сме виждали лицето ти тук – каза ѝ той, докато аз заемах място и придърпвах жената в скута си.
Тя се настани удобно и хлабаво уви ръка около врата ми.
– Да, най-накрая реших, че трябва да се установя. – Каза му тя. Очите ѝ срещнаха моите и между нас премина разбиране. – Дойдох при единствения човек, за когото знаех, че винаги ще ме приеме.
– Вие двамата винаги сте имали странна динамика – измърмори Инк. Той вдигна поглед към Рейна, докато тя поставяше бира пред него. Той я хвана за бедрото и я придърпа по-близо до себе си. – Благодаря, бейби.
Тя му се усмихна.
– Заповядай отново, Инк.
Тя го целуна по устните, преди да се върне в кухнята. Кости протегна ръка към Лейла.
– Аз съм Кости – представи се тя.
– Лейла – тихо каза на свой ред жената на Хатчет, очите ѝ бяха предпазливи към Кости, което беше разбираемо. – Наистина ли се казваш Кости? – Смело попита тя. Лейла знаеше достатъчно за това да си разбойник и престъпник, че никога не можеш да знаеш истински.
Кости се засмя.
– Истинското ми име е Мърси.
– Това е секси – каза Джошуа, докато минаваше покрай него.
Затегнах ръце върху бедрото и ханша на Кости, докато свеждах очи към него.
– Най-добре е да се пазиш – изръмжах му.
Той хвърли очи към пода.
– Извинявай, Грейв.
– Изчезвай от погледа ми – изръмжах аз.
Джошуа беше добро момче, но все още имаше какво да учи, особено когато ставаше въпрос за старите дами.
Тор изръмжа от смях.
– Радвам се, че не е само Лекс, на когото се нахвърля – коментира Тор.
– Нима ти позволяваш това? – Изръмжах, все още ядосан. Кости прокара пръсти през косата ми, успокоявайки ме малко.
Тор изхърка.
– Като ебати, но това не означава, че задникът му не го прави, когато не съм наблизо, за да го видя. – Сви рамене. – Знам, че жената ми е шибано секси, но той флиртува с нея, когато си мисли, че не му обръщам внимание отново, и ще му избия зъбите в шибаното гърло – каза той достатъчно силно, за да го чуе Джошуа.
– По-добре научи жената си как да отхвърля тези шибани аванси – каза Инк, преди да преглътне студената си бира. – Рейна не се примирява с тези глупости.
– Сигурно защото си толкова шибано териториален и притежателен към нея, че знае, че ще я съблечеш гола и ще я чукаш наведена над масата пред всички нас, за да покажеш на всички на кого принадлежи – отвърна Хатчет.
Инк му се усмихна.
– Знаеш го, братко. Тази жена е моя.
– Господи, Инк – каза Кости. Той само изви вежди към нея, докато преглъщаше пълна уста с бира. – Това е малко прекалено, нали?
Той небрежно сви рамене.
– Може би, но на мен не ми пука. Давам си ясна сметка на кого, по дяволите, принадлежи жената ми, не си играя на такива глупости.
Кости сведе очи към мен, а аз се преборих с усмивката, която искаше да свие устните ми.
– Не си въобразявай, че имаш някакви шибани идеи – предупреди ме тя. – Аз не съм шибан ексхибиционист.
Засмях се.
– Не е нужно – напомних ѝ. – Познавам те достатъчно добре, за да знам, че ще затвориш устата на всеки при първия малък комплимент, който ти направи, ако не го направя първи. – Погалих врата ѝ. – Ти знаеш на кого принадлежиш.
Очите ѝ леко потъмняха и станаха буреносно сини, докато тя прокарваше върха на езика си по устните си. Усмивка наклони устните ми.
– Да, знаеш – казах тихо. Разгорещеният ѝ поглед беше цялото потвърждение, от което се нуждаех, а гласът ми беше дрезгав, докато прокарвах палец по долната ѝ устна.
– Господи, братко, не я чукай на масата. – Засмя се Тор.
Аз се засмях.
– Кости сигурно щеше да ме кастрира, ако се опитам да изпълня някоя подобна глупост – признах. Кости само извъртя очи към мен.
– Как получихте името си? – Попита Лейла Кости. Никой не я спря да пита. Всички искахме да видим как Лейла отново излиза от черупката си. Съзнанието ѝ беше тъмно толкова дълго време.
– Убивах хора, за да си изкарвам прехраната – каза Кости, гласът ѝ беше равен. Плъзнах ръцете си по бедрата ѝ, успокоявайки я.
Лицето на Лейла пребледня. Хатчет прокара ръка по гърба ѝ, като ѝ шепнеше успокояващи думи. Кости сви рамене и ме погледна.
– Бира, бейби? – Попита ме тя.
Облизах устни, докато препусках с очи по нея.
– Не е точно това, което имах предвид, но ще изпия една.
Тя се засмя, преди да се наведе и да ме целуне. Хванах дупето ѝ в ръцете си, преди тя да се изправи и да отиде в кухнята.
– Ти си толкова шибан. – Засмя се Тор.
Повдигнах рамене.
– Тя си заслужава.
Назад към част 12 Напред към част 14
