Ема Чейс – НЕПРЕЛИЧНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
бележка на автора
Следващата сцена първоначално беше написана и изпратена по имейл като благодарност към онези читатели, които бяха направили предварителна поръчка на „Свързани“. Тъй като тя показва специален момент в отношенията на Дрю и Кейт, съм развълнувана, че мога да я пусна сега, за да могат всички фенове на поредицата „Заплетени“ да и се насладят.
Ема Чейс – НЕПРЕЛИЧНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
Денят е идеален за есента. Листата тъкмо започват да се сменят, а небето е лазурно син фон за памучно бели облаци. Въздухът все още е приятно топъл, но бризът има онази тънка нотка – напомняне, че зимата е зад ъгъла.
Синът ни Джеймс вече е на шест месеца – добра възраст. Той вече не е само крещяща глава, а е интерактивен, изразителен и забавен, но не е достатъчно подвижен, за да създава сериозни проблеми. След като го оставим в жилището на родителите ми, с Кейт поемаме през тунела „Линкълн“ извън града, към непознати дестинации.
Е… непознати за нея.
От пътническата седалка тя ме поглежда отстрани и прави ужасен опит да ме прецака.
– Къде каза, че отиваме?
Ръката ми се опира на коляното ѝ, останало оголено от небрежната сива рокля с пуловер, която прикрива великолепните контури на шибаните ѝ извивки. Стискам мускула точно над коляното ѝ, което я кара да подскочи.
– Казах, че това е изненада. Престани да търсиш намеци, не си добра в това.
Кейт е блестяща и със силен ум, но изразителните ѝ очи, склонността ѝ да се изчервява и пълната ѝ неспособност да лъже убедително подкопават всяка надежда за успешен разпит. Освен ако не се разменя стриптийз срещу информация. Ако случаят беше такъв, затворниците в GTMO с удоволствие щяха да разкажат всичко.
– Изглеждаш някак нервен. – Поглежда ме тя. – Чудя се защо.
Аз? Нервен?
Това вече сме го обсъждали, но трябва да се повтори: Аз не се притеснявам. Безпокойството е за неспособни ебачи. Когато светът е на една ръка разстояние от теб, няма място – няма причина – за притеснение. Само защото съм на път да задам на Кейт най-важния въпрос в живота ни, само защото на практика ще дам топките си в ръцете и – давайки и силата да ги смаже с една-единствена дума … Господи, боли ме дори да си помисля за това.
Това, че съм планирал този ден до най-малкия детайл, че съм го чакал, че съм се молил за него, не означава, че съм нервен.
Пръстенът е като оловна тежест в задния ми джоб. Десетина пъти съм искал да ѝ го дам, но съм се въздържал. Защото това ще бъде най-великият жест, романтичната фантазия, която се разиграва в онези ужасни порно книги за майки, които сестра ми чете, но които рядко се срещат в реалния живот. След това няма начин Кейт да откаже.
Само че… тя все още може да откаже.
И в това е проблемът. Рискът.
Той е безкрайно малък, но го има. Тя може да не е готова. Може да мисли, че не съм готов. Може да мисли, че нещата между нас са фантастични – и да е права, така че защо да променя нещо? Тя може да каже:
– Ако не е счупено, не го поправяй.
Стомахът ми се свива от всички тези мисли. Преглъщам тежко и стискам волана по-здраво, с внезапно хлъзгави длани.
Добре, нервенасъм. Ето, казал съм го, по дяволите. Щастливи ли сте сега?
Но добре се опитвам да го прикрия, докато ѝ отговарям.
– Работата ме напряга. Ако искаш да облекчиш напрежението ми – поглеждам многозначително към разкрача си – с готовност ще спра. Или – което е още по-забавно – да продължа да карам, докато правиш това, което правиш толкова добре.
Тя се засмива.
– Не, не искам евентуални забавяния – или да се блъснеш в някое дърво. Искам да видя изненадата си.
В момента, в който колата спира, Кейт излиза, застава между отворената врата и колата, с ръка на покрива, запленена от сцената в тревистата долина долу. Пет огромни балона с горещ въздух – всеки по-пъстър от следващия. Това е впечатляваща гледка. Жива, като купа, пълна с бонбони от шоколадовата фабрика на Уили Уонка.
– Няма как! – Изпищява Кейт. – Това ли е изненадата? Никога не съм била на разходка с балон с горещ въздух!
– Знам.
Да подарявам на Кейт нови, незабравими преживявания се превърна в нещо като фетиш за мен. Радостта в гласа ѝ, блясъкът в очите ѝ, изумителният физически начин, по който изразява благодарността си – това е прилив на енергия. Подобно на адреналинов наркоман, който търси следващата скала, от която да се хвърли – винаги търся нова доза.
Усмивката ми отразява изражението на Кейт, а нейното въодушевление изтръгва нервните пипала, които си проправят път в мозъка ми. Хващам я за ръка и заедно се спускаме по тучния хълм към платформата за качване, към Марк Джонас.
Марк е собственик на Tri-State Ballooning, компания, която предлага разходки с балон с горещ въздух и курсове за сертифициране на балонисти. След моето петдесет и пет часово обучение двамата с Марк сме добре запознати.
Кейт се взира в огромните, изпълнени с въздух балони, докато аз подавам ръка на Марк.
– Как си, Дрю? – Казва той.
– Радвам се да те видя, Марк. – Правя жест към тъмнокосата си изкусителка. – Това е Кейт.
Кейт откъсва поглед от балоните и подава ръката на Марк.
– Приятно ми е да се запознаем.
– Приятно ми е да се запозная с теб, Кейт. Дрю е говорил толкова много за теб, че имам чувството, че вече те познавам.
Очите на Кейт се присвиват от объркване, докато не правя жест към една от кошниците и не питам Марк: – Всичко готово ли е за тръгване?
Той кимва.
– Да. И другите приготовления също са готови. – С намигване ми пожелава късмет.
Потупвам Марк по рамото и му подхвърлям 50 долара бакшиш. Отварям вратата на коша и се качвам на борда. После протягам ръка към Кейт.
Устата ѝ е леко открехната.
– Ти ще летиш с това?
С усмивка обяснявам.
– Знаеш колко много обожавам тялото ти – и моето собствено, в този смисъл. Наистина ли си мислиш, че ще се доверя на някой друг да се погрижи да не се пръснем из цялата долина Хъдсън?
Марк подава на Кейт сгънато яке с логото на компанията си.
– В случай, че там горе стане хладно.
Тя приема якето с кикот и влиза в коша заедно с мен.
– Добре, тогава. Има ли нещо, което не можеш да направиш, Дрю?
– Не. – Казвам ѝ съвсем сериозно. – Няма.
Целувам я по устните и проверявам контролите за безопасност. Пет минути по-късно вдигам палец на Марк. Той и няколко от служителите му развързват въжетата с тежести, които държат балона на котва. Горелката се оживява с шумно свистене, когато отварям вентила за пропан, и в плика се появява ярък оранжево-син пламък.
След това грациозно се издигаме в небето.
Прехапвайки устните си, Кейт поглежда през ръба, наблюдавайки нарастващото ни отдалечаване от земята.
– Летим, Дрю! Ние наистина летим! – Тъмните ѝ очи блестят като на дете, което за пръв път вижда Дисниленд.
– Да, летим, бейби. – Гордостта се раздува в гърдите ми, докато попивам всяко изражение, което се появява на лицето ѝ: радост, вълнение, страхопочитание. Но няма страх – няма колебание или съмнение.
Кейт знае, че съм способен на много неща – да я поставя в каквато и да е опасност никога не би било едно от тях.
Слънцето е ниско, хвърляйки върху оцветените в есента дървета и хълмове магическо, златисто сияние, и на десет хиляди метра е изненадващо спокойно.
– Спира дъха, Дрю – въздъхва Кейт. – Най-красивото нещо, което някога съм виждала.
Усмихвам се, а очите ми не слизат от лицето ѝ.
– Не мога да не се съглася.
Сякаш може да чете мислите ми – а на този етап от връзката ни това е плашещо възможно – тя се обръща към мен, сияеща. Докато нагласям управлението на пропан-бутана, Кейт обвива ръце около кръста ми и обляга глава на гърба ми. Гърдите ѝ се притискат към мен по най-прекрасния начин. Еластични и секси.
– Студено ли ти е? – Питам я.
– Не. – Усещам как тя натиска целувка между лопатките ми. – Благодаря ти. Това е… отвъд невероятното – дори за теб.
Искам да се обърна и да я целуна за всичко, на което съм способен. Зарази това, искам да вдигна краката ѝ около бедрата си, да повдигна много удобната ѝ рокля и да я чукам до забрава.
Прегръдката във въздуха би била страхотна. Да се чукаш във въздуха би било много по-страхотно.
Но… да се уверим, че няма да се разбием и да умрем, е с предимство.
За съжаление.
Кейт се е увила около мен, ахкайки от зашеметяващия спектакъл. Час по-късно пристигаме на местоназначението си – разкошно зелено поле. След няколко удара се приземяваме внимателно и аз изключвам горелката на балона. Служителите на Марк хващат коша и го завързват.
– Благодаря, момчета – викам, докато помагам на Кейт да стъпи на твърда земя.
– Уау. – Кейт поклаща глава, докато вървим нагоре по хълма. – Как ще успееш да надминеш това?
Смея се хрисимо.
– Мога да се сетя за няколко начина. – Издърпвам я за ръка на една прашна пътека, която води към гората. – Денят още не е свършил.
Гласът ѝ е висок, когато пита:
– Има още?
– По дяволите, да.
Уредил съм лимузина да ни вземе след няколко часа, недалеч от следващата ни спирка. След това ще прекараме нощта в една „странна“ нощувка и закуска. Поне сестра ми каза, че е „quaint“ – макар че не разбирам какво е „B and B“ атракцията. Странно е – да пренощуваш в чужда къща, да делиш баня с хора, които не познавам, от една фригидна дупка в стената. Но… Помислих си, че на Кейт ще и хареса, а тази нощ е изцяло за нея.
След пет минути ходене през гората тя настоява:
– Къде отиваме? Това нещо като „Червената шапчица, големият лош вълк“ ли е?
Напоследък с Кейт експериментираме с ролевите игри. Трябва да го опитате.
Обгръщам я с ръка и се усмихвам.
– Не, но ще добавим това към списъка. Ти в костюм на развратна Червена шапчица би било шибано горещо.
Последният етап от пътеката е изцяло нагоре. Дишането на Кейт е тежко, когато излизаме от гората на поляна, от която се открива гледка към прорязани от живот вълни и долини. Това е калейдоскоп от зелени, кафяви, оранжеви и червени цветове – почти толкова зашеметяващ, колкото и гледката от коша на балона.
– Тук сме – съобщавам аз.
Тя спира на място и се задъхва. Само на няколко метра от нас е разстлано дебело кашмирено одеяло, осветено от трептящи светодиодни свещници в четирите ъгъла. Бутилка шампанско се охлажда в сребърна кофа за лед; има две чинии с деликатен порцелан, кристални флейти и блестящи сребърни прибори; а в голяма антична кошница за пикник са скрити гурме сандвичи и ягоди в шоколад. Около одеялото са разположени каменни саксии, които преливат от ароматни бели гардении.
– О, Боже… – Кейт буквално онемява.
Мислено потупвам собствения си шибан гръб.
Заставаме ръка за ръка до одеялото. Светлината на свещта блести в очите на Кейт, докато тя оглежда разстланото одеяло.
– Такава съм късметлийка – прошепва тя с натежал от благодарност глас.
Обръщам я към себе си.
– Няма да споря с теб, но за кой късмет мислиш конкретно?
Ръцете ѝ се плъзгат нагоре по раменете ми, обгръщайки шията ми. Главата ѝ се накланя деликатно, докато ме гледа, а на лицето ѝ се чете пълна отдаденост.
– Помниш ли „Тетрадката“?
Кимвам с глава.
– Ако това се случи с мен – ако по някаква причина забравя всичко останало… щях да си спомня за теб. Как се чувствам, когато съм обичана от теб. Аз съм най-щастливата жена на света, защото съм единствената, която може да каже „Дрю Евънс е влюбен в мен“.
Свивам челюстта ѝ, като държа скъпоценното ѝ лице в двете си ръце.
– Ти си единствената, която някога ще го направи.
Преди да успея да произнеса още една дума, Кейт се изправя на пръсти и ме целува. Без да бърза, тя почита устата ми със своята собствена, предавайки почитта си с всяко съзнателно докосване на езика си.
И… и аз просто не мога да чакам повече. С устните си срещу нейните, думите се изтръгват от гърдите ми. Груба, нетърпелива молба.
– Омъжи се за мен, Кейт.
За секунда тя не помръдва. Усещам дъха ѝ върху брадичката ми, докато усвоява думите. Бавно се накланя назад, за да ме погледне в очите, а лицето ѝ е празно – сякаш не е сигурна, че е чула това, което си мисли, че е чула.
– Какво? – Пита тя тихо.
– Аз… Имах цялата тази реч, всички причини, поради които трябва да се оженим. Но единствената причина, която има значение, е – аз те обичам. Ти си единствената жена, която някога съм обичал – единствената, която искам да обичам – до края на живота ни.
Като задържам погледа ѝ, заставам на колене и изваждам от джоба си кутийката с пръстена.
– Ние вече имаме съвместен живот, но искам да го направим официален. Искам да остарея до теб, искам да знам, че ще бъдеш до мен, за да ме плеснеш по ръката, когато съм мръсен старец и се опитам да те почувствам.
Ъгълчетата на устата ѝ се извиват в усмивка.
– Ако ти си най-щастливата жена на света, защото те обичам – продължавам аз – то аз ще бъда най-благословеният кучи син във вселената, ако получа възможността да бъда твой съпруг.
Отварям кутийката, разкривайки безупречния двукаратов диамант с шлифована принцеса, поставен в елегантна платинена лента. Изкушавах се да избера по-голям и по-пищен, но това е Кейт. Трябваше да е нещо, което ще и хареса – пръстен, който ще гледа с обожание на ръката си. Красив, семпъл, безупречен като нея.
Очите на Кейт танцуват между пръстена и лицето ми. Тя не плаче и аз изпитвам облекчение. Искам нейния смях, нейните стонове, нейните въздишки – не нейните сълзи. Вместо това тя се усмихва и това е като изгрева, когато първите меки нюанси на светлината надничат от хоризонта – нови, зашеметяващи и пълни с възможности.
– Мислех, че никога няма да ме попиташ. – Дъхът ѝ секва. И тя прошепва: – Да.
Ефектът от тези две малки букви е незабавен и необикновен. Във вените ми нахлува топлина. Издишвам глътка въздух, която не съм осъзнавал, че задържам.
Шибаното „да“.
Искам да кажа, разбира се, че тя каза „да“. Никога не съм се съмнявал в това.
Изваждам пръстена от кутията и го нахлузвам на тънкия ѝ пръст. Пасва идеално. Навеждайки глава, Кейт търси устните ми, а аз съм повече от щастлив да ѝ ги дам. Езиците ни се галят един друг, нежно, но искрено, като обет. Кейт пада на колене, а пръстите ми галят меките кичури коса в основата на шията ѝ. Навеждам устата си под ъгъл и обхващам долната ѝ устна със своята, като смуча нежно. Тя изстенва и ме придърпа към себе си.
Прокарвам пръсти по гладката кожа на външншната част на бедрата, където роклята ѝ свършва. Хващам плата и го вдигам над главата ѝ с едно сигурно движение. Оставям я само по червен дантелен сутиен и подходящи бикини – стринг.
Хубаво.
Хващам я за бедрата и я придърпвам по-близо. От гърлото ми се изтръгва задоволство, когато с двете си длани докосвам гъвкавата плът на перфектното ѝ дупе. Това великолепно дупе – любимата ми част. Държа я стабилно, докато се притискам към нея, което прави и без това жадния ми член още по-твърд.
Докато все още сме вкопчени в устните си, сръчните пръсти на Кейт разкопчават копчето на ризата ми и нетърпеливо я дърпат надолу по ръцете ми. Измъквам се от обидната дреха и бързо разкопчавам закопчалките на сутиена ѝ. Въздъхвам, когато бледите кълба се измъкват от червената дантела. Притискам тежката плът с двете си ръце и навеждам глава, за да взема в устата си едното, вече изпъкнало, стегнато зърно. Ръцете на Кейт се вкопчват в косата ми, дърпат я и я стискат. Засмуквам вкусното малко зърно, като го притискам между езика си и горната част на устата си с едва сдържан натиск.
Падаме по гръб на одеялото, в плетеница от стонове и превиващи се крайници. Ноктите на Кейт обхождат мускулите на голия ми гръб и знам, че тя се чувства също толкова дива, колкото и аз.
Със сърцебиене в ушите, се отдръпвам назад и дръпвам парчето плат на бикините и надолу по бедрата – хвърлям плата през рамо. Съблазнителни, бързи писъци се изтръгват от устните на Кейт, докато езикът ми пътува нагоре по вътрешната страна на бедрото ѝ. Премятам коляното ѝ през рамото си, разтварям я и се наслаждавам на гледката на горещата ѝ розова плът на светлината на залязващото слънце.
Надвесвам се над нея, достатъчно близо, за да я погаля с дъха си.
– Ебаси, Кейт, какво искам да ти направя…
Кръглите ѝ тъмни очи се плъзгат по лицето ми – изпълнени с любов и нужда. Послушна и изискваща.
– Аз съм твоя, Дрю – казва ми тя с тих глас. – Можеш да правиш всичко… всичко.
Знае ли тя изобщо какво предлага? Колко силно искам да я притежавам – да я изследвам – тук, на открито? Колко отчаяно искам да чуя гласа ѝ, напоен с удоволствие, да крещи името ми, докато не отекне от хълмовете?
Каквото и да е?
О, възможностите.
Усещайки очите на Кейт върху моите – гледайки как ме наблюдава – се плъзгам надолу, докато не се озова на нивото на сладкото място между бедрата ѝ. От гърдите ми се изтръгва стон на задоволство, когато отворената ми уста обгръща прелестната ѝ путка. Прокарвам с език гладките ѝ гънки и се наслаждавам на вкуса ѝ – усещането за нея върху езика ми. Кейт извива гръб и върти бедра, като ме подтиква да продължа да търся влажно, твърдо триене. Обичам я грубо с устата си, смучейки, хапейки и лавирайки, като драскам нежната кожа на бедрата ѝ с брадичката си.
Когато краката ѝ започват да треперят, а думите ѝ се превръщат в разбъркана песен на нуждата, аз се надигам, хващам бедрата ѝ и я обръщам. Тя го прави с такава готовност, като се подпира на ръце и колене. Хващам я за рамото и се впускам вътре, хъркайки и мятайки се, а другата ми ръка се плъзга надолу по гърба ѝ, по набъбналия ѝ задник, по корема ѝ, после отново нагоре. Тазът ми се удря в дупето ѝ, като я тласка напред. Докато тя не се отдръпне от мен, приветствайки всеки силен тласък.
Това е необуздано чукане. Най-суровата страст.
Всичките ми сетива са чисти – мокрите, стискащи мускули на путката ѝ, гладката ѝ кожа под дланта ми, копринената ѝ коса, увита около пръстите ми, пелтечещите ѝ хлипове, ароматът на пот и секс, усещането на ръката ѝ върху бедрото ми, която настоява за още. По-бързо. По-дълбоко.
Издърпвам я рязко нагоре, гърбът ѝ е опрян в гърдите ми, все още напълно заровен вътре. Зъбите ми остъргват ухото ѝ, шията ѝ. Кейт стене ниско и силно. Ръката ми се плъзга надолу между краката ѝ, търкайки клитора ѝ, докато тя се разтрепери.
Обзет съм от животинската нужда да я маркирам. Устните ми се допират до крехката кожа, където се срещат рамото и шията ѝ. Засмуквам, докато тя изкрещи – на ръба на удоволствието и болката. След това премествам устата си нагоре и го правя отново. Оставям следа до следи.
Защото тя е моя.
Мисълта ме прави още по-твърд и отново се втурвам напред, искайки да я почувствам как ме обгръща, като цялото ми внимание е насочено към мястото, където съм обгърнат. Но допирът на устните на Кейт до ръката ми ме връща назад, забавя плиткото потапяне на члена ми. Тя целува нежно всеки пръст, а после моли:
– Искам да те видя, Дрю.
Разплитам ръката си от косата ѝ и Кейт се обръща на колене с лице към мен. Без да казвам нито дума, сядам по гръб на дупето си, а тя се разпъва на кръста ми, като малките ѝ ръце се опират на раменете ми. Тя поглежда надолу, полюшва се, докато не се изравним, и аз скърцам челюст от удоволствие, докато тя бавно потъва върху члена ми.
Тежките ни дихания се смесват, лице в лице, и аз се взирам в очите ѝ. Потъвам в дълбините на тези тъмни басейни – без да мисля да гледам другаде. Ръцете ми хващат стройните ѝ бедра, като ѝ помагат да се издига и да пада. И това е още по-мощно, по-шибано интензивно от отчаяните ни енергични движения само преди минути.
Приближавам Кейт, гърдите ѝ се допират до гърдите ми, челото ѝ се опира в моето и тя изригва със задушен вик. Усещането, че се свива, стегната и гореща, ме изпрати директно на ръба с нея. Бедрата ми се издигат нагоре за последен път и телата ни се сковават, разкъсвани от безпомощен, пулсиращ екстаз.
Задъхана, Кейт допря носа си до моя, а аз я целунах с ленива лекота. Облягам се обратно на одеялото, а тя се извива върху мен, докато главата ѝ не легне удобно на гърдите ми, а краката ѝ не обгърнат моите. В продължение на няколко минути никой от нас не говори. Просто се наслаждаваме на ситостта на крайниците си и на лекия бриз по нагорещената ни кожа.
След това Кейт вдига глава и полага ръка върху челюстта ми.
– Помниш ли онази вечер, когато ме помоли да се преместя при теб? Направи ми вечеря в апартамента ти и танцувахме?
Господи, сякаш мога да забравя. Отчаянието, решимостта да убедя Кейт, че сърцето ѝ е на сигурно място при мен, невероятното усещане да я държа отново в прегръдките си след това, което ми се стори като шибана вечност, и съвършеното въодушевление, когато тя се съгласи да ни даде шанс.
– Спомням си.
Кейт стиска ръката ми.
– И ти ми каза, че искаш да сбъднеш всичките ми мечти?
Прокарвам пръст по бузата ѝ.
– Да.
Тя се взира в блестящия пръстен на пръста си с доволна усмивка.
– Току-що го направи.
