Глава 5
ТОР
Грим влезе в къщата ми, а Алекс го следваше заедно с останалите от клуба. Лекс скръсти ръце на гърдите си и наклони брадичката си най-малкото нагоре в защитен жест към него. Тази постъпка накара гърдите ми да се раздуят от гордост за нея. Въпреки миналото си с МС, тя стоеше силно срещу един от най-опасните мъже в тази игра.
– Какво, по дяволите, правят Горящите дяволи в Хоуп? – Попита Грим, а дълбокият му глас се разнесе из стаята, докато поглеждаше към Лекс.
– Спокойно, братко – каза Алекс и сложи ръка на рамото на Грим.
Алекс погледна към Лекс и пристъпи към нея.
– Това е Лекс, нали? – Попита я той.
– Алексис – каза Лекс, а зелените ѝ очи бяха напълно защитени срещу мен и всеки друг мъж, който в момента стои в къщата ми.
Алекс кимна, любезна усмивка наклони най-малкото устни.
– Добре, Алексис. Аз съм Алекс, съпругът на Трикси. – Представи се той, като се държеше мило с нея въпреки враждебността ѝ към него. Човекът имаше търпение, но предполагам, че това беше даденост, като се има предвид, че е женен за Трикси.
– Знам. – Отвърна му тя.
Нежно положих ръка на долната част на гърба ѝ, мълчаливо предупреждение да действа внимателно. Това беше инстинкт, който предпазваше всеки от избухване или неуважение към моя вицепрезидент или моя президент.
– Тя е добре, Тор – увери ме Алекс. Той погледна към Лекс. – Алексис, нито един мъж в тази стая няма да те нарани. – Увери я той. Тя не се отпусна. – Дори сме тръгнали по правия път – не искахме гадостите, които идват с това да си истински разбойник. Но знай, че всеки мъж, който стои в тази къща, ще си изцапа ръцете, за да те защити. Просто трябва да знаем с какво се занимаваме и защо се занимаваме с него.
– Лекс – казах тихо, привличайки красивите ѝ очи към моите, – знам, че не искаш да говориш за това, но те трябва да знаят поне основните неща. А ние трябва да знаем всичко, което можеш да ни кажеш за Горящите дяволи, за да знаем какво да очакваме.
Тя изпусна тежък дъх, прокарвайки ръка през тъмната си коса. Като се стегна, тя им каза това, което вече ми беше казала, но ни информира, че не знае много за това как работят, знае само това, което е успяла случайно да подслуша. На жените в клуба не било позволено да знаят много, но заради вероятността да подслушват глупости, щом си станал някаква част от клуба, не си можел да го напуснат.
И тъй като тя беше избягала, искаха да ѝ затворят устата по всякакъв начин.
– Бих се чувствал по-добре, ако тя беше в клуба – заговори Грим.
– Не. – Лекс веднага му се нахвърли.
Той изви една вежда към нея.
– Човек от моя клуб иска да те защити, тогава всеки мъж тук ще помогне, за да се увери, че си защитена. – Каза ѝ той. – Най-лесният начин да направим това е да те задържим в клуба, където знаем, че се намираш, и където знаем, че си в безопасност.
Очите ѝ пламнаха от ярост.
– Не съм искала да бъда защитена. – Изръмжа на Грим.
Отворих уста да говоря, но Грим ме прекъсна, преди да успея.
– Не съм казал, че искаш, принцесо. – Той вдигна рамене. Погледна към мен. – Тор, твоето решение.
– Клуба – казах веднага. – Тя може да остане в моя апартамент на горния етаж.
– По дяволите! – Излая към мен Лекс.
Ноздрите ми се разшириха, докато я поглеждах.
– Голям късмет, скъпа. – Отвърнах. – Ще отидеш в клуба. Ще се обадя на Трикси и ще я помоля да ти донесе нещата от бара. Можеш да ме намразиш и да си тръгнеш, когато всичко това свърши, но докато не се справим със заплахата за живота ти, ще си стоиш в проклетия клуб.
– Ти си задник. – Узъби се към мен.
Инк изръмжа от смях, откъсвайки вниманието ни един от друг и насочвайки го към него.
– Как се чувстваш, братко? – Попита ме Инк. Свих очи към него. – Толкова много ни насъскваше, че през цялото време спорим със старите си дами, само за да се окажеш в ролята на получател.
– Тя не е моята стара дама. – Изрекох в същия момент, в който Лекс каза:
– Аз не съм неговата стара дама.
Хатчет се засмя.
– Вие двамата сигурни ли сте в това? – Попита той, като накара погледа ми да се задълбочи. – Защото не изглежда така.
– Мразя всички ви. – Изръмжа Лекс.
Смарт часовникът на Грим изпиука на китката му и той въздъхна, поглеждайки към Алекс.
– Купър ми се обажда. Уведоми ме, когато си на път към клуба с нея. – Нареди той, преди да излезе от къщата.
Алекс посочи към Грейв и Хатчет.
– Вие двамата с Грим. – Заповяда той.
Хатчет и Грейв излязоха от къщата, като извадиха от джобовете си ключовете за моторите.
– Ако наистина мислиш, че ще отида в този проклет клуб с теб и останалите от твоята мариачи банда, значи ти предстои друго шибано нещо. – Изръмжа Лекс срещу мен.
Усмихнах се към нея.
– Мариачи банда? – Попитах я, а очите ми светнаха от забавление. Тя по детски потропваше с крак, а аз го намирах за шибано очарователно. – Скъпа, ще дойдеш в клуба – казах ѝ аз. – Няма да спорим за това. Не ме интересува дали ще трябва да инструктирам някой от мъжете да накара старата си да докара задника си тук, за да можем да ти вържем задника и да те принудим да отидеш там. Аз ще го направя. – Предупредих я.
– Ти си шибан садист. – Изръмжа тя срещу мен.
Повдигнах рамене.
– Мисли си за мен, както искаш, Лекс – казах ѝ небрежно, мразех, че братята ми намират забавление в спора ни. – Но това не променя факта, че ще дойдеш в клуба. Дали ще дойдеш доброволно, или насила, си е твой избор.
– Ти дори нямаше да ме влачиш там, ако не беше шибаният ти президент. – Избухна тя. Очите ми блеснаха опасно. Тя стъпваше в опасни води точно сега. – Всички вие следвате шибания си президент и вицепрезидента като малки кучки. Мъже като вас никога не могат да мислят самостоятелно.
– По дяволите, момичето има топки. – Засмя се Алекс. – Момиче, всички ние се опитваме да бъдем достойни мъже, но действай внимателно. – Предупреди я. – Защото точно сега ти сама си копаеш дупката.
– Като че ли ще ми направиш нещо. – Тя се изхили на моя вицепрезидент.
Отворих уста, за да ѝ затворя устата, но Скорпионът заговори преди да успея.
– Не, скъпа, няма да те нараним, но Тор ще те чука до краен предел – повярвай ми.
Бузите ѝ се оцветиха в розово, докато аз ревях от смях.
– Да вървим, скъпа – казах ѝ и ѝ подадох ръка, докато все още се смеех.
Тя сведе очи към мен.
– Наистина те мразя.
Усмихнах се.
– Продължаваш да го казваш – отговорих, когато тя най-накрая постави ръката си в моята. Наведох се, така че лицето ми да е близо до нейното, и нежно хванах брадичката ѝ, като наклоних главата ѝ назад, така че тя беше принудена да ме погледне. – Знам какво чувстваш към клубовете, но обещавам, че това е временно – само докато се справим с Горящите дяволи заради теб – уверих я аз. – След като се справим с тях, ще можеш да правиш каквото си искаш – да си тръгнеш, когато си поискаш – уверих я аз. – Кълна се в тази лепенка на гърба ми, че не си вързана тук за постоянно – заклех се аз.
Тя преглътна трудно, но накрая кимна с глава.
– Дори ще ти дадем пистолет, момиче, ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, че можеш да се защитиш срещу всеки от нас – каза ѝ Алекс. Очите ѝ се разшириха невярващо. – Сигурен съм, че Горящите дяволи никога не са ти давали нищо, за да се чувстваш така, че да можеш да се защитиш, но ние ще ти дадем. Ако смяташ, че те задържаме в клуба по-дълго, отколкото е необходимо, можеш да си тръгнеш. – Той сведе очи към нея в знак на предупреждение. – Но знай едно – ако решиш да го използваш срещу някой от членовете на моя клуб без основателна причина или ако си тръгнеш сама, няма да направим нищо друго, за да ти помогнем. Така че не се изсирай там, където ядеш. – Предупреди я.
С това Алекс излезе от къщата. Погледнах надолу към красавицата пред мен.
– Хайде. – Успокоих я. – Трябва да вървим.
Назад към част 4 Напред към част 6
