ЛЕОН
Седях в аудиторията преди часа по астрология със затворени очи. Минди беше коленичила пред мен и аз се стъписах, когато тя се впусна да ми доставя удоволствие.
– Да, Минди – въздъхнах аз. – Точно там.
Една тежка книга се заби в скута ми и аз изкрещях, тъй като смачка шибания ми член. Очите ми се отвориха и видях, че Елис е паднала на стола до мен.
– Упс – каза тя невинно.
Светая светих, едва не изритах Минди право в лицето. Тя обаче не коментира, а се върна към най-добрия масаж на краката в живота ми.
– По дяволите звездите, малко чудовище.
– Извинявай, Лео – подигра се тя, протегна ръка, за да вземе книгата, и пъхна другата си ръка под нея за момент, за да погали болния ми джон.
Усмивка закачи ъгълчето на устата ми и аз се усмихнах глупаво към нея за дълъг момент.
Може би тя ще ми направи ръчна работа точно тук, в класната стая.
Елис седна на мястото си и погледна Минди с набръчкан нос.
– Връщай се на мястото си – наредих на червенокосата и тя кимна бързо, събирайки лосионите и комплекта си за педикюр, преди да побърза да си тръгне.
Усмивката ми се разшири, докато не заприличах на шибания Жокер, и се загледах в Елис, докато тя не трябваше да ме признае.
– Какво? – Попита тя, извивайки вежди, докато се обръщаше към мен.
– Ти ревнуваш.
– От някой, който търка краката ти? Не, благодаря. – Тя изсумтя и аз се наведох по-близо. Защото я бях видял да гледа Минди с онези зелени блестящи очи.
– Искаш да си на колене и да ме търкаш по един или друг начин, малко чудовище – подигравах се, наведох се и прокарвах уста по ухото ѝ.
Харесваше ми да съм на последния ред в този клас. Аудиторията беше толкова тъмна, че сигурно можех да накарам Елис да свърши десет пъти в заглушителния мехур и никой нямаше да забележи. Ще забия карфица в тази идея.
Атласът на Елис изпищя и тя го извади. Не се опитвах да гледам, но напълно го направих. Името Старият Сал се появи в горната част на текста и аз се наведех по-близо до моето малко чудовище.
– Кой е този? – Попитах. – Твоето среброкосо малко отстрани?
Елис се засмя.
– Не, той е стария шеф на майка ми и на практика единственото семейство, което ми е останало.
Намръщих се, но преди да успея да я попитам повече, Данте се появи, влезе в класната стая и се насочи към нас. Той прескочи облегалката на стола до Елис и се настани на него.
– Добро утро, амигос. – Той пусна ръка около стола ѝ и аз засмуках долната си устна, защото си спомних как той наблюдаваше мен и Елис заедно.
Пуснах ръката си зад нея, като я опрях върху тази на Данте, чудейки се дали ще се дръпне.
Той не го направи.
– Съжалявам, но преча ли ви да се занимавате? – Усмихна се Елис, като се завъртя, за да погледне ръката ми, опряна върху неговата.
– Не, Кариня – мърмореше Данте. – Ти си точно там, където те искаме… по средата.
– О, наистина? – Попита тя с подигравателна усмивка. – И какво ще правиш сега, когато ме държиш тук?
– Имам няколко предложения… – Членът ми потрепна и наистина започнах да обмислям идеята за заглушителния балон. Но една пълна тройка на задния ред вероятно нямаше да остане незабелязана. Бях сигурен в това на осемдесет и пет процента. Което означаваше, че има петнайсет процента прозорец, в който всичките ми мечти могат да се сбъднат. Струва ли си…?
– Бинг бонг – прозвуча гласът на Принципал Грейшайн по точката. – Тази сутрин трябва да направя едно съобщение, което ще ви избие от главата. Престижната академия „Зодиак“ поиска да осъществи програма за обмен на ученици с нашето фантастично училище! Очаквайте скоро повече информация! Приятно изкарване.
Погледнах към останалите с усмивка.
– Ебаси, с удоволствие бих отишъл да проверя игрището им за питбол. То отстъпва само на тренировъчните игрища на „Скайларк“. Ако победим Академия „Сънрайз“ в мача следващата седмица, ще се изправим срещу „Зодиак“ на финала. – При това вълнението пулсира във вените ми. Никога не бяхме били толкова близо до финала и идеята наистина да стигнем до него щеше да е сбъдната мечта.
– Може би ще те изберат. – Сви рамене Елис и усмивка завладя лицето ми. Може би ще бъда. А може би ще удрям лицето на Грейшайн, докато не ме прати.
Извадих атласа си, проверявайки сутрешния си хороскоп. Минди ми го беше прочела по време на закуската в леглото, но аз бях прекалено съсредоточена върху съновидението за Елис, която играеше гола на питбол, за да се концентрирам върху него. Но сега имах причина да го направя. Защото трябваше да видя дали звездите ще работят в моя полза. Трябваше късметлийският Юпитер да започне да се движи в картата ми навреме за играта на Изгрева.
Добро утро, Лъв.
Звездите са се изказали за вашия ден!
Настроението ви е на върха на всички времена. А с Венера в картата ви, защо да не е така?
Днес ще искате да разглезите обекта на своята любов и може дори да се окаже, че се държите толкова диво, колкото е формата на вашия орден, тъй като вълнението на чувствената планета ви завладява.
Като цяло ви очаква добър ден, но не забравяйте да се погрижите и за собствените си нужди. Не искате да прегорите.
Е, това изобщо не звучеше зле…
Професор Рейбърн влезе в стаята, плясна с ръце, за да успокои студентите, и се придвижи, за да заеме позицията си на подиума в основата на мястото за сядане.
– Днес ще обсъждаме теориите на Айслинг Кисмет, която е провела най-голямото в света изследване на звездните връзки със специален акцент върху Елисейските партньори. Тя съпостави данни от целия свят, за да създаде безброй теории. Някои от тях са били пренебрегнати, докато други остават популярни в съвременните изследвания. – Тя махна с ръка и седалките започнаха да се накланят, а таванът се освети, като над нас се разстилаха съзвездия.
И двамата с Данте трябваше да махнем ръцете си от облегалката на стола на Елис и аз стиснах устни от разочарование.
– Кисмет беше първият учен, който хвърли по-ясна светлина върху Звездната връзка, за която знаем най-малко. Елисейските връзки, при които две сродни души се намират една друга и са подложени на изпитание от звездите, за да покажат предаността си една към друга. Изглежда, че това няма почти никаква закономерност. Например… – Над нас светна съзвездието Риби, след което последва Стрелец.
Вече ми се приспиваше, лежейки на стола, а Елисейските сродници не ме интересуваха чак толкова много. Беше като шанс едно на милиард, че ще намериш своята половинка, ако изобщо имаш такава. Освен това бях повече от щастлив с момичето до мен. Другарка или не. Тя беше идеална за мен, независимо дали звездите го решаваха или не.
Двете съзвездия притъмняха отгоре и светнаха други две, после още две, небето пулсираше от светлина.
– Ако две феи имат късмета да намерят своята половинка, колко време минава преди да трябва да отговорят на въпроса за съдбата, то варира значително. Може да е от няколко часа до няколко години. Отначало Кисмет вярваше, че изпитанията, пред които е изправена всяка двойка, са случайни по своята екстремност и тънкости. Но когато разговаряше с все още живите Партньори сред събраните записи, тя започна да осъзнава, че има едно общо нещо между всички тях.
Знакът на Лъва светна, а Везните го последваха, което ме накара да се усмихна. Хвърлих поглед към Елис, но ако тя забеляза, че звездните ни знаци са подчертани на небето, явно не ѝ пукаше. Нито една четвърт от нея. Нито една миша капка.
Професорът продължи:
– Всяка двойка беше подложена на тест, свързан с индивидуалните им обстоятелства. Например субект три едно шест и две осем четири живееха в противоположните краища на кралството. След случайната си среща в град Вирен те решиха да опитат да осъществят новата си връзка от разстояние. Изпитанията, с които се сблъскаха, бяха почти изцяло свързани с пътуванията, които се опитаха да направят един към друг. Бури приземяваха самолетите им, железопътните работници стачкуваха, те се разболяваха точно преди деня на пътуването. През всичко това те упорстваха, докато малко повече от година по-късно звездите им зададоха въпроса дали искат да се свържат и те избраха да бъдат заедно.
– Пшш, всичко това са глупости – промълви Елис и аз вдигнах вежди, поглеждайки към нея.
– Не мислиш ли, че аз съм твоят партньор, малко чудовище? – Подразних я шепнешком, навеждайки се, за да прокарам палец по долната ѝ устна.
Данте се претърколи настрани и протегна ръка, за да прибере кичур коса зад ухото ѝ.
– Или пък не мислиш ли, че звездите са ме избрали за теб? – Заигра се той, като ми хвърли усмивка.
Елис извъртя очи, отблъсквайки ръцете ни.
– Мисля, че ако имам Елисейски партньор, това ще бъде четирикилограмов шоколад.
Изхърках от смях и професор Рейбърн спря по средата на изречението.
– Минус две точки за ранг, господин Найт! – Обади се тя и аз се нацупих, поглеждайки обратно към звездите.
– Сега… това, за което имаме много по-малко данни, са двойките, които са избрали да станат Звездни Кръстове вместо Приятели – продължи тя и съзвездията Везни и Лъв над нас почерняха. – В историята са известни само три случая, когато някоя от страните в двойката е избрала да не се свърже с елисейския си партньор. Разбира се, последиците от това са доста тежки. Черен пръстен около ирисите ви ще ви ознаменува като Звезден кръст и звездите ще ви попречат някога да се опитате отново да преодолеете пропастта между вас и вашия елисейски партньор. Въпреки че двойката ще тъгува един за друг до края на живота си и няма да може да обича друг. Знае ли някой най-известния пример за това, защо жена от Фортуна е избрала да бъде кръстосана от Звездите, вместо да приеме своя Елисейски партньор?
Ушите ми настръхнаха, защото сега, когато говорехме за обреченост и мрак, бях с една идея по-заинтересован. Наречете го болезнено очарование. Но от това, което знаех за Елисейските половинки, ако те се появят в живота ти и звездите те изпитат, ще събориш света, за да бъдеш с тях. Така че кой би избрал да не го направи?
– Нейната половинка беше убила баща ѝ предишната година – отговори Гейбриъл от другия край на стаята и очите ми се спряха на него. Погледът му беше вперен в Елис и за миг се зачудих какво ли си мисли. Почти изглеждаше, че ревнува. Дали г-н Чернокосия също искаше да хване Елис?
– Да, господин Нокс – каза професор Рейбърн. – Враждата между семействата им е била уредена с кръв и въпросната жена е решила, че предпочита да бъде Звездно кръстосана с убиеца на баща си, отколкото да се чифтоса с него. Според теорията на Кисмет това е бил един от тестовете на звездите, в който нейният партньор не е успял. Повечето Сродници, след като се срещнат, се привличат безвъзвратно един към друг и не са склонни да се борят с тези чувства. Ако все пак го направят, Кисмет предполага, че пътят е по-каменист и може да доведе до решение за кръстосване на звездите, ако едната или двете страни от двойката продължат да се провалят на тестовете си. Въпреки това тя вярва, че това все още няма никакво значение за това кога въпросът за съдбата ще дойде от звездите.
Юджийн Дийпър прочисти гърлото си, сядайки на мястото си.
– Така че, хм, бихте ли казали, че тези, които са били кръстосани на звездите, са били лоша партия един за друг? Като че ли звездите са допуснали грешка?
– Добър въпрос, Дипър – каза професор Рейбърн. – Вземете точка за ранг. – Юджийн изглеждаше така, сякаш току-що му е дошло в гащите, когато се отпусна на седалката си и се загледа в небето, сякаш мечтаеше да намери своята единствена истинска любов. Успех с това, плъхче.
– Кисмет стигна до заключението, че всеки от Мате са еднакво подходящи един за друг. Тя направи личностен анализ на колкото се може повече от Матите, включително и на тези, които бяха Звездно кръстосани, и всички те притежаваха изключително допълващи се черти, които ги правеха идеална двойка. Така че звездите не са сбъркали.
– А какво ще стане, ако вашият Елисейски партньор умре? – Попита с усмивка Райдър.
Доверете му се, че ще понижи настроението с десет степени.
– Тежка работа – каза весело професор Рейбърн и класът се разсмя.
– Ами ако си избереш своя Елисейски партньор, но после вече не го искаш, защото се появи някое хубаво парче? – Попита Брайс Корвус, получавайки петица от лунния си приятел до себе си. Дребни маймуни.
– Глупав въпрос – отвърна Рейбърн. – Никога няма да искаш някой друг, след като си се свързал със своя партньор. Това е нечувано.
– Ами ако си бил Звездно кръстосан, но после си променил мнението си за това? – Попита Минди, прехапвайки устните си и хвърляйки ми поглед през рамо.
– Не можеш да промениш решението си, съдбата ти е подпечатана – каза твърдо професор Рейбърн.
– Но вие разполагате с толкова малко данни за това, че сте Звезден кръст, откъде знаете? – Вмъкна се с напрегната гримаса Гейбриъл, сякаш това беше действителен проблем в живота му. Човекът беше определението за самотник, така че ако се появеше неговата партньорка, щеше да е празна стая.
– Справедлива забележка, господин Нокс – отвърна Рейбърн. – Кисмет се опита да отговори точно на това, като сравни други звездни връзки с връзката на Елисейския приятел. Известно е например, че на Астралните противници – които са смъртни врагове, принудени от звездите да се сблъскват отново и отново – също е бил задаван въпрос на съдбата.
Намръщих се, вниманието ми беше здраво приковано. В стаята избухнаха разговори, защото всички знаеха, че това е някаква пикантна глупост. Досега бях чувал само за Елисейски партньори, които отговарят на въпрос на съдбата.
– Да, понякога, много рядко, е имало астрални противници, които са се събирали под звездите. Не за да се свържат, а за да се развържат. За да прекъснат силното желание да се унищожат един друг, което ги измъчва ден след ден. Изглежда, че тези Противници трябва да преминат през свои собствени изпитания, за да достигнат до тази цел, като вместо жестокост проявяват доброта един към друг, въпреки че природата им ги подтиква да се противопоставят един на друг. Кисмет смята, че това се случва рядко, защото омразата е толкова силна емоция, че може да накърни същността на човека. Тя може да поквари дори най-благородните феи. Така че, за да могат двама Противници да преодолеят връзката си, те трябва да искат да го направят наистина много силно.
Погледнах към Данте, който беше паднал неподвижно. Всички знаеха слуховете, че той и Райдър са астрални противници, точно както са били бащите им. Да оставим настрана омразата им един към друг беше почти смешно.
Погледът ми падна върху преплетените ръце на Данте и Елис и сърцето ми се разтуптя. Сделката, която беше сключил с Райдър, сигурно го изяждаше жив. И наистина нямаше никакъв шибан начин да я заобиколи, освен ако двамата не се съгласят да я прекратят. Което беше толкова тъжно, колкото охлювът Сали в снежна буря, защото аз бях повече от готов да се разделя с момичето си, за да я направя щастлива. Така че всички ние губехме.
Елис погледна към Райдър, развърза пръстите си от тези на Данте и с въздишка пъхна ръка в косата си. Намръщих се, докато гледах, виждайки хиляди шибани неща пред себе си. Елис искаше всички нас. И задника на лунния лидер също. Което знаех заради онази сделка, но досега не бях осъзнал колко много го харесва. Може би защото бях в отбора на Данте, но не можех да опровергая изгарящия поглед, който беше хвърлила на Райдър. Може и да криеше добре емоциите си, но аз започвах да ставам майстор в разчитането им. Искам да кажа, че със сигурност можех да споделям нейните три пъти, но не можех да споделя напълно дори нейните два пъти с Данте. И как трябваше да направя Елис щастлива?
Когато урокът приключи, Данте стана, последван от Елис, която се задържа близо до него. Ръката му се плъзна по ръката ѝ за миг, след което се отдалечи. Елис се канеше да го последва, когато аз грабнах чантата ѝ и я обърнах, като изсипах вещите ѝ навсякъде. И имам предвид навсякъде. Между столовете, под седалките, върху седалките, търкаляйки се по пътеките.
– Лео! – Изруга тя раздразнено, гмурна се върху някои от нещата си и ги напъха обратно в чантата си. Виждах, че се кани да стане пълен вампир и да събере всичко на мига, затова я хванах за ръката.
– По-добре да остана отзад и да ти помогна да събереш това, а? – Усмихнах се мрачно и зениците ѝ се разшириха, когато разбра какво намеквам.
Тя се пребори с усмивката и кимна, като продължи да събира нещата, но с по-бавно темпо.
– Изгасете светлината, когато си тръгвате, моля – обади се професорът, докато излизаше от стаята с последните студенти.
– Ще го направя – отвърнах, като се изправих на крака с усмивка.
Докато Елис продължаваше да си търси нещата, аз бръкнах в джоба си и извадих купчината дрънкулки, които бях откраднал от Данте, когато бях опрял ръката си върху неговата. Четири златни пръстена, гривна – кой носи гривна, пич?? – и ценния му медальон.
Навих косата си на кок, сложих бижутата и зачаках Елис да забележи.
– Ще ми помогнеш ли или… – Тя ме погледна, веждите ѝ се свъсиха, докато разглеждаше новия ми външен вид.
– Какво става, Кариня? – Измърморих по начина, по който го правеше Данте. – Никога ли не си виждала буреносен дракон преди?
Тя избухна в смях и се изправи на крака.
– Никога не съм виждала такъв, който да е толкова суров… рус.
След малко нямаше да се смее.
Хванах я за кръста, придърпвайки я към себе си с ръмжене.
– Недей да се държиш така с лидера на клана Оскура.
– Сериозно ли си играем на ролеви игри в момента? – Тя се захили, а аз хванах брадичката ѝ и я погледнах твърдо.
– Да, Бела, и ако не започнеш да играеш заедно с мен, ще трябва да те накажа. – Да, бях страхотен в това.
Усмивката ѝ отпадна, очите ѝ се присвиха, когато се наведе напред, прокарвайки ръка надолу между нас към колана ми.
– Как ме искаш тогава, Данте?
В гърдите ми се разнесе топлина и пенисът ми се изду. Това е. Уау.
Хванах ръката ѝ, поведох я по пътеката и забързах надолу по стълбите към подиума в сърцето на залата. Преместих се на седалката на първия ред, извадих атласа си и притиснах език в бузата си. Дали моето малко чудовище щеше да се влюби в тази идея? Или най-накрая щях да я изтласкам извън границите на възможностите ѝ?
Тя се премести на моя страна и аз пуснах характер, като спуснах уста към ухото ѝ.
– Какво мислиш за това да направим малко видео за нашия приятел Дракон, малко чудовище?
Тя ме погледна и прехапа долната си устна, докато кимаше с желание. Бутнах я на седалката, вдигнах атласа си и натиснах „запис“, докато тя ме погледна изненадано. Изражението ѝ бързо се стопи до похотливост и тя хвана полата си, като я издърпа нагоре, докато разширяваше краката си.
– Данте – каза тя тихо и от мен се изтръгна стон на нужда.
– Свали бикините си, Кариня – заповядах и тя направи каквото поисках, като смъкна малките червени прашки от краката си и ги хвърли на пода.
Тя се пресегна да се докосне, но аз стигнах пръв, паднах на колене и пъхнах ръка между бедрата ѝ. Тя се задъхваше, докато я дразнех, търкайки кокалчетата си нагоре-надолу по средата ѝ, така че да усети металната захапка на пръстените на Данте.
– Майната му, още – помоли тя, разшири бедрата си и аз вкарах два пръста в нея, толкова дълбоко, че загубих представа за пръстените му.
Тя започна да диша, докато бавно обработвах сърцевината ѝ, като през цялото време наблюдавах лицето ѝ и се уверих, че камерата е записала всеки сантиметър от съвършенството, което седеше пред мен.
Когато я измъчих достатъчно, отдръпнах ръката си и се отдръпнах, като смучех долната си устна, докато я гледах.
– Изправи се и се обърни, Кариня – измърморих, като се опитах да наподобя Данте, което беше адски добре, благодаря ти много.
Тя направи това, което казах, усмихна ми се, преди да се обърне и да се наведе без протест, като се държеше за облегалката на седалката.
Искаше ми се да захвърля Атласа си настрани и да я хвана с две ръце, но щях да направя това за приятеля си. И майната му, ако не се възбуждах от това.
Придвижих се напред, застанах зад нея и избутах полата ѝ нагоре, като прокарах длан по дупето ѝ. Свалих ципа си, освобождавайки болния си член с една ръка, след което се разположих между бедрата ѝ. Толкова силно се нуждаех от нея, че ми беше сериозно трудно да остана в ролята си.
– Искаш ли ме, amore mio? – Попитах.
– Да – изпъшка тя. – Моля те, Да-Данте.
Усмихнах се, прострях ръка на гърба ѝ и я поех с един мощен тласък. Тя извика и гласът ѝ отекна в залата. Трябваше да сложа заглушителен балон, но точно тогава не ми пукаше, а явно и на нея не ѝ пукаше.
Харесваше ми приливът. Сърцето ми се блъскаше като дива котка, докато я блъсках, като се стремях да сваля Атласа си надолу, докато сплитах пръсти в люляковите ѝ коси.
Тя се отдръпваше срещу мен с всеки тласък и божественото притискане на тялото ѝ около мен ме караше да стена. Тя беше въплъщение на удоволствието. Шибана вещица, изпратена тук, за да ме омагьоса с магията си. И аз никога не исках да се освободя от нея.
– Толкова си мокра за мен, Кариня – казах през зъби, казвайки на Данте повече, отколкото на нея. Чувекът щеше да се задоволява над това сто пъти, преди да му омръзне. Това трябваше да е странно за двама приятели, но по дяволите, ако ми пукаше. Исках той да е част от това. Тя беше наша. И щях да заобиколя тази глупава сделка, която беше сключил с Райдър, както мога.
Преместих ръката си върху корема ѝ, спуснах пръсти надолу, докато не намерих клитора ѝ и започнах да си играя с него, докато не се разтвори.
– Дан-те – изпъшка тя, сякаш наистина го чукаше.
Изръмжах, толкова много се възбудих от това, че започнах да се забивам в нея безмилостно, поглъщайки всяка вълна на оргазма ѝ. Тя се вкопчи по-силно в ръба на облегалката, докато аз се надигах над нея със стон. Свърших силно, светът ми се преобърна, когато удоволствието нахлу в мен и се хванах за бедрото на Елис, докато я държах неподвижна, изпълвайки я с всеки сантиметър от мен.
– По дяволите – издишах, а в гърдите ми се разнесе дълбоко мъркане.
– Драконите не мъркат – засмя се тя, докато се измъквах от нея.
Прибрах се, когато тя се обърна към мен, а аз хвърлих Атласа си на стола, хванах я отзад за врата и я придърпах към себе си за размазваща целувка.
– Вече можеш да забравиш за Дракона – казах срещу устата ѝ. – Аз съм изцяло Лъв.
Тя прокара ръка нагоре по гърдите ми, за да усети бягащия ми сърдечен ритъм.
– Забравено – прошепна тя. – Но нека отидем да го намерим и да гледаме лицето му, когато му го изпратим.
– О, по дяволите, да.