Глава 2
СВАТБА.
Последната граница.
Стивън отиде пръв. Той беше нещо като наш тестови обект. Като онези маймуни, които НАСА изпрати в космоса през 50-те години, знаейки, че няма да се върнат живи.
А сега Матю тръгна по неговите стъпки.
Какво? Нали не си мислиш, че ще се женя днес?
Няма как да стане. Едва се справям с гаджетата. Не съм готов да се заема с титлата съпруг. Не искам да отхапвам повече, отколкото мога да сдъвча. От друга страна, Матю е достатъчно луд, за да опита.
А предложението – ето това е шибана история. Матю беше заложил на романтиката. Нае цял ресторант само за него и Делорес. Дори имаше струнен квартет, който свиреше музика на заден план. Но когато настъпи големият момент? Той бил толкова нервен, че се разтреперил.
А след това изгубил съзнание.
При падането забил главата си в масата.
Делорес се изплашила – Кейт каза, че никога не е била добра с кръвта. Тя се обадила на 911. И въпреки че той се кълнеше, че е добре, тя го накара да отиде в болницата с линейката.
В този момент нещата станаха интересни.
Защото болниците имат определени протоколи, които трябва да спазват. Един от тях включва болнични престилки. Така че, когато вкарали Матю с кървава превръзка на главата, започнали да режат дрехите му. После сложили всичките му вещи в голяма найлонова торба – включително диамантения пръстен за двеста хиляди долара, който беше купил за случая.
Мисълта, че ще изгуби този пръстен, излекувала Матю от студенината му много бързо. Така че той скочил от носилката, грабнал пръстена, изтичал в спешното отделение и паднал на колене пред Делорес. И така той задава въпроса.
В средата на проклетата спешна помощ, с дупе, висящо отзад от болничната престилка, голо като в деня на раждането му.
Естествено, Делорес казва „да“. И два дни по-късно четиримата отпътувахме за Вегас за специалния концерт на Елвис в параклиса.
Лудост? Сигурно, но някак си пасва, не мислите ли?
Както и да е, връщаме се в града, където Матю съобщава на родителите си, че е женен мъж. Никога през живота си не съм виждала Естел Фишър толкова оживена. Тя започна да си вади очите, ридаейки за това как е пропуснала сватбата на единственото си дете.
Чувствах се зле, така че мога само да си представя колко гадно се е чувствал Матю. Да разплачеш майка си? Това чувство за вина е като шестия кръг на ада.
Франк, като човек с малко думи, просто погледна сина си и каза:
– Оправи това.
Но очите му казваха много повече. Те казваха: „Може и да си на трийсет години, но все още ще те ритам нагоре-надолу по Парк Авеню, ако не оправиш това много бързо, майкопродавец“.
И така, ето ни тук.
На грандиозното сватбено тържество на Матю и Делорес в Ню Йорк, с любезното съдействие на Франк и Естел. Никакви разходи не бяха спестени – много нюйоркско висше общество. Предполага се, че е елегантно. Класическо. И е така.
С изключение на роклята на Делорес, разбира се. Виждали ли сте някога видеото на Мадона „Like a Virgin“?
Перфектно – тогава знаете точно как изглежда Делорес.
Часът на коктейла – това е най-хубавата част от сватбата. Превъзхожда я само тази с жартиера. Винаги съм бил отличен ловец на жартиери, а и няма по-добър начин да опознаеш една мацка от това да вкараш ръце в роклята ѝ, колкото можеш по-нагоре.
Но това беше тогава. Моето сега е много по-добро.
Защото до мен седи най-горещото момиче в стаята – и мога да вкарам ръцете си под роклята ѝ, когато си поискам.
Сега, когато Кейт носи роклята си, разбирам защо е казала, че жартиерите няма да свършат работа. Тя е сребриста и къса. Говоря за микромини. И без презрамки. Всеки път, когато я погледна, не мога да не си помисля колко лесно ще е да я сваля. А обувките ѝ? Спомняш си, че си падам по обувките, нали? Те са много високи, с много каишки, с отворени пръсти и…
Амелия Уорън, майката на Делорес, се изправя от масата. Тя е слаба, с дълга до раменете ягодово руса коса в стил „перо“ от 80-те години на миналия век. И подобно на дъщеря си след нея – тя е луда. Като казвам „луда“, имам предвид това по възможно най-буквалния начин.
За рождения ден на Кейт Амелия ѝ изпрати огромно, тежко колие от естествени кристали, събрани от пещерите на Перигор, защото вярва, че те ще предпазят белите дробове на Кейт от замърсяването на въздуха в града.
Срамно е колко строги са станали протоколите за принудително обвързване в тази страна.
А и Амелия изобщо не ме харесва. Не знам защо. Срещнах я само веднъж преди това благословено събитие и не сме си казали повече от пет думи. Чудя се дали изсъхващите погледи, които ми хвърля, имат нещо общо с племенника ѝ.
– О, виж – Били е тук! Той успя!
Говорим за дявола и той се появява. Поглеждам към вратата, където, разбира се, току-що е влязъл лизачът на топки.
Да, все още го мразя. Той е като генитален херпес – просто не иска да си отиде.
От осем месеца живее в Ел Ей и за мое огромно неудоволствие двамата с Кейт все още си говорят. Тя казва, че са просто – кажи го с мен – „приятели“, но аз не вярвам на това. Искам да кажа, че за Кейт те са просто приятели. В това вярвам. Но за един мъж? Няма как.
Картата „приятел“ е един от най-старите трикове за запознанства. Точно до „Мисля, че може би съм гей“. Той просто си търси време и чака да се объркам, за да може да бъде рамото, на което Кейт да плаче. После, когато тя е уязвима и слаба, той ще си пъхне езика в гърлото ѝ.
Това няма да се случи. Не и на моя шибан часовник.
Той се приближава до масата ни и Кейт отива при него. Прегръщат се и аз стискам зъби.
– Здравей, Кейти.
– Здравей, Били.
Извинете ме, докато преглъщам повръщаното, което току-що нахлу в устата ми.
– Ди Ди ще бъде толкова развълнувана да те види. Мислех, че имаш представление?
Усмивката му е самодоволна. Ухилена. Като на продавач на употребявани коли.
– Агентът ми премести някои неща. – После оглежда Кейт от главата до петите.
И ми се иска едновременно да я покрия с покривка и да му извадя очните ябълки с лъжичка за кафе.
– Изглеждаш невероятно.
Тя накланя глава настрани с усмивка:
– Ооо, толкова си мил. Ти също изглеждаш страхотно.
Тя наистина се връзва на тези глупости? Майната ми на мен?
Прочиствам гърлото си и се изправям зад нея.
– Уорън.
– Евънс.
Погледите ни се сблъскват като на лъв, който гледа хиена, а Кейт е прясното животно, което и двамата искаме да изядем.
В този момент идва майка ми.
– Кейт, можеш ли да бъдеш мила и да ми помогнеш да намеря майка ти? Фотографът иска да направи още няколко семейни снимки навън, преди слънцето да залезе.
Тъмните очи на Кейт се замъгляват от загриженост. Те се стрелкат нервно между нас двамата.
– А… разбира се, Ан. Няма проблем.
– Благодаря ти, скъпа.
Кейт поглежда остро всеки от нас.
– Веднага ще се върна. – Когато се обръща да си тръгва, тя спира до рамото ми и прошепва: – Бъди добър, Дрю.
Усмихвам се.
– Не това искаше тази сутрин.
Усмивката ѝ е стегната, а в очите ѝ има предупреждение.
– Това е, което искам сега.
Прибирам косата ѝ зад ухото.
– Винаги съм добър, бейби.
Тя си тръгва, оставяйки ме насаме със заклетия ми враг. Това ще е интересно.
Той скача с двата крака.
– И така, миналата седмица оставих на Кейт няколко гласови съобщения. Очевидно тя не ги е получила. – Тонът му е обвинителен. С право.
– Може би просто не е искала да говори с теб.
Той подсмърча – както прасетата обикновено правят.
– Или може би ти си ги изтрил.
Приближавам се с една крачка, което го кара да се отдръпне.
– Може би не трябва да се обаждаш в апартамента ми.
– Обадих се, за да говоря с Кейт.
– Точно така – Кейт, която живее в моя апартамент.
– Не можеш да и казваш с кого може да говори. Кой, по дяволите, си мислиш, че си?
– Нейното гадже. Което означава, че – да – мога. И не мисля, че това вече включва теб.
– Знаеш ли нещо, Евънс? Виждам през теб. Изглеждаш арогантен и пълен със себе си, но дълбоко в себе си? Направо си се насрал. Защото знаеш, че е само въпрос на време Кейт да приключи с теб.
Веждите ми се свиват в присмехулно объркване.
– Съжалявам – не говоря вагинален език. Какво, по дяволите, трябва да означава това?
Той се придвижва напред, така че сме нос до нос, като боксьори преди гонга.
– Означава новина, пич – ти си човекът, който се връща. Разсейване на вниманието. Кейт ще се позабавлява, а после ще премине към по-постоянни перспективи.
Смея се.
– Като теб?
– Все пак аз съм рок звезда, нали?
Кейт каза, че преди няколко месеца е подписал звукозаписен договор, а аз съм чувал няколко негови песни по радиото. Но не ме интересува колко плочи ще продаде – за мен той винаги ще бъде един глупак. Макар че има право за това, че е рок звезда. Това е мощна сила. Момчетата, които изглеждат като Мик Джагър или Стивън Тайлър, не биха имали и най-малък шанс да си легнат без нея, а те са прекарали десетилетия, затънали до раменете в путки.
– Но не, не и аз – казва той. – Кейт и аз сме в миналото. Това обаче не означава, че тя ще остане с теб. От колко време я познаваш, Евънс? От осем месеца? Срещах се с нея от единадесет години, а преди това бях неин приятел от девет. Мисля, че съм много по-квалифициран да предсказвам какво ще направи или няма да направи Кейт.
Добре – това беше твърде близко до дома. Това е една от причините да мразя факта, че Кейт все още разговаря с него. Защото той я е имал преди мен. Нямам предвид секса, с това мога да се справя. Говоря за факта, че го е обичала, че е била близо до това да се омъжи за него. Така че каквото и да правя – колкото и да сме добри с Кейт – никога няма да бъда неин пръв там, където е важно. И това е гадно. Второто място е просто първият неудачник.
Но ще си изям езика, преди да призная това пред шибаното му лице.
– Говориш от задника си. Познавам Кейт. Аз…
Той ме прекъсва с потупване по рамото.
– Знаеш каквото ти дава да разбереш Кейт. Имал съм място на първия ред във всеки важен момент от живота ѝ, задник. Двадесетгодишните спомени винаги ще означават повече за нея, отколкото ти някога…
Да не би да се правиш на Попай? Но това е всичко, което мога да издържа, и… ами… знаеш шибаното останало.
Отдръпвам се и го удрям право в челюстта. Железният Майк няма нищо общо с мен в момента и това е страхотно усещане. Трябваше да го направя още преди месеци.
Той се спъва назад. Очаквам да отвърне със замах и съм готов за блокада. Това, което не очаквам, е той да се справи с мен ниско в кръста с умението на лайнбекър на „Ню Йорк Джайънтс“.
Падаме назад на купчина, отнасяйки станцията за паста зад нас с привличащ тълпата трясък. Сосът „Маринара“ лети навсякъде, пада върху нищо неподозиращите глави и се разпръсква по дрехите на хората. Прилича на сцената с кръвта на прасетата в „Кери“, нали?
Противно на общоприетото схващане, тези неща не се случват както по филмите. Тези битки са планирани. С хореография. Реалните мъжки боеве включват повече търкаляне по земята, ругатни и мърморене, като между словесните удари понякога има и удар или ритник.
Гледайте.
Преобръщаме се, докато не се окажем един до друг. Изправям го, като се държа за предната част на ризата му. Нанасям хубав десен удар в брадичката му, който предизвиква първата кръв. С ръмжене той се преобръща, така че да е отгоре, разпънат на кръста ми. Забива нокти в окото ми отляво.
Отърсвам се и изсумтявам:
– Сестра ми удря по-силно от това. Путка.
Той скърца със зъби, като ме притиска към гърдите.
– Изсмучи ми пениса.
Вдигам крака си и го удрям с коляно в гърба.
– Ще ти хареса, нали? О, не, точно така – не би. Между другото, Кейт смуче фантастично члена ми. Не знаеш какво си пропускал през всичките тези години, шибан идиот.
Да, знам.
Не мога да повярвам, че току-що го казах. Пред стая, пълна с хора. Пред майката на Кейт.
И ако ужасеното изпъшкане, което звучи подозрително като гласа на приятелката ми, е някаква индикация? Има голяма вероятност да изкарам остатъка от живота си, без никога повече да се главозамайвам.
И все пак това беше страхотно завръщане, нали?
Без предупреждение въздухът се изпълва с аромат на кафе. А секунда по-късно краката ми вече горят. Парещо е, като врящото масло, с което охраната на замъка обливала нашествениците през Средновековието.
– Ах! Христос!
Мигновено двамата с Уорън забравяме за това, че сме си избили зъбите един на друг. Твърде заети сме да се опитваме да се измъкнем от изпепеляващата течност, която се излива върху нас.
Поглеждам в дяволските очи на Амелия Уорън, която гордо държи две карафи от неръждаема стомана, които някога са били пълни с кафе. А сега не са.
Тя се протяга надолу и хваща ухото ми с едната ръка, а Уорън – с другата. И ние сме обездвижени. Незабавно. Амелия Уорън – болка в задника през деня, нинджа воин през нощта.
Тя ни изкарва от стаята за ушите ни, не по-различно от това, което би направила сестра Беатрис в добрите стари времена. Но ние не си тръгваме тихо.
– Ау…еба…уууууууу!
– Лельо Амелия, пусни ме! Аз съм музикант, имам нужда от ухото си!
– Престани да хленчиш! Бетховен е бил глух и се е справял отлично.
Повличат ни към съседна стая. С ъгъла на окото си виждам Кейт да върви с мен. Сгънати ръце, стегнат гръб – не е добър знак за мен. Тя отваря вратата и ние четиримата влизаме.
И всички спираме на място.
Защото там, на една празна маса, са не кой да е, а майката на Кейт, Карол, и бащата на Стивън – добрият стар, тих и пресметлив Джордж Рейнхарт – и се клатят горещо и тежко като двама тийнейджъри на задната седалка в киносалон.
Не ви казвам нищо.
Устата на Кейт се отваря широко, а във възклицанието ѝ ясно се долавя неверие.
– Мамо?
Повдигам вежди.
– Уау. Върви, Джордж.
Споменах ли, че майката на Кейт е изключително секси? Тя е. Много.
Тя е на петдесет години, с вълнообразна руса коса, познати тъмни очи с най-малките бръчки и топла усмивка. Тялото ѝ е леко закръглено от възрастта, но все още е дребно. Най-добрият начин да разбереш как ще изглежда една жена в по-късните си години е да погледнеш майка ѝ. Ако преди не знаех, че съм щастлив кучи син? В момента, в който съзрях Карол Брукс, бях сигурен в това.
Карол и Джордж се разминават, сякаш са на пожар, и пръскат смутени извинения, докато пренареждат дрехите си. Лицето на Карол ми напомня на онова розово куче от „Сините улики“. Предполагам, че оттам Кейт има това зачервяване. Джордж оправя вратовръзката си, опитвайки се да изглежда достолепно – все едно не са го хванали току-що с ръце върху забавните чанти на Карол.
Той кимва в наша посока.
– Момчета. Кейт.
Махам.
Тогава Кейт изрича:
– Мамо, фотографът има нужда от теб. – Карол изглежда облекчена, че има стратегия за излизане, и те се изнизват през вратата. Амелия-сан освобождава кунг-фу хватката си върху лобното ми място и се обръща на петите си като сержант.
Опитвам се да разведря обстановката.
– Момче… не очаквах да дойде, а?
Кейт се намръщва. А Амелия ме побутва в гърдите.
– Макар че не си моя отговорност, ако още веднъж чуя подобна нецензурна мръсотия от устата ти, ще те вържа, ще ти държа носа и ще ти налея препарат за съдове в гърлото, както майка ти трябваше да направи отдавна! Ясна ли съм, господине?
Гневът ѝ се обръща към Били Уорън.
– А ти – за Бога, дръж се така, сякаш имаш малко разум! Ако си мислиш, че си твърде стар, за да ти взема колана, жестоко се лъжеш, млади човече. Възпитала съм те по-добре от това.
Той поглежда надолу.
– Да, госпожо.
– Очаквам от вас, момчета, да останете от противоположните страни на стаята до края на вечерта. Още една неприятност от някой от вас и ще ви изхвърля навън по задници. – В захлас тя излиза от стаята, а Били Уорън се влачи след нея като бездомно кученце.
Оставя Кейт и мен сами.
Назад към част 1 Напред към част 3
