ГАРЕТ
Осемнайсет месеца преди метеоритния дъжд Солариди…
Новият ми съквартирант, Леон, се настани в стаята на леглото срещу мен. Другите ми две съквартирантки се казваха Саша и Ейми – но Леон настояваше да ги наричам Минди – и те правеха всичко под слънцето, за да му угодят. Това бяха „Лъвски преобъщачки“. Момчето не си мърдаше пръста да направи нещо за себе си, освен ако не се налагаше непременно. А това момче имаше най-силната аура, която някога бях изпитвал. По дяволите, дори аз понякога исках да направя нещо за него, а тези мъжки лъвски глупости трябваше да засягат само момичетата.
В момента лежах на койката си с Атлас в ръка и разглеждах Гейбриъл Нокс с надеждата, че ще мога да изкопая някаква мръсотия и да го изнудвам до шушка. Той разполагаше с много пари, които можеше да отпусне, а аз бях шибано отчаян за тях. Оставаха ми още три дни до крайния срок, което означаваше, че Ела е жестоко прецакана, ако не успея да се справя с това.
Първото нещо, което забелязах в Нокс? Родителите му не се вписваха. Двама слаби феи, единият върколак, а другият кавказки орел. Гейбриъл беше Скорпион, така че това обясняваше, че притежава силата на Земята. Но да е надарен и с Вода и да е Харпия със смесени родители? Това беше рядкост. Възможно. Но рядко. А и от вида на мършавия му русокос баща и дребната му червенокоса майка, чиято снимка бях открил, като се ровех из FaeBook, не виждах семейна прилика.
Като събрах цялата тази информация, стигнах до едно заключение: Гейбриъл Нокс не е техен син. Така че може би този човек от „Падаща звезда“ е истинският родител? Но бях попаднал в стотици задънени улици, когато се опитвах да разбера кой е Падащата звезда. Единственото, което наистина знаех, беше, че те имат някакъв интерес да внасят огромни суми пари в банковата сметка на Гейбриъл всеки месец. Така че може би не беше някой. Може би беше компания или фондация. Но аз търсех и търсех, за да намеря някой, който да отговаря на изискванията, и не намерих нищо. Така че излязох с предположението, че това е псевдоним. И ако случаят беше такъв, имах няколко теории, които се простираха от мислими до абсолютно ненормални.
Теория номер едно… истинската майка или баща на Гейбриъл е била известна. Може би е бил дете на певец, актьор или дори на небесен съветник, които са го пазели скрит от истинския си съпруг или съпруга. Но това не обясняваше фалшивите родители. Освен ако някой от тях наистина не беше роднина с него.
Теория номер две… Гейбриъл е участвал в тест за наркотици, който го е дарил с мощна фигура, която няма нищо общо с родителите му, и с дарбата на допълнителен елемент. Да, добре, може би щях да измисля тази след три-четири бири.
Теория номер три… (моята лична любима) Гейбриъл е бил под прикритие. Бягаше от закона или може би дори от астрален противник, който го преследваше до краищата на Солария.
Теория номер четири… Бях отчаян пич, който търсеше начин да изнудва Гейбриъл Нокс, който просто не съществуваше.
– Здравей, Гордън. – Леон влезе в стаята и тръгна право към мен.
– Аз съм Гарет.
– Точно това казах. – Усмихна се той. – Ти си в отбора по питбол, нали? – Посочи мръсния ми комплект за Питбол, който беше нахвърлян на пода.
– Да, и? – Попитах.
– Искам да се пробвам. Играя Питбол с брат ми, откакто мога да ходя. Правя убийствен огнезащитен щит. Схватката ми е легендарна. – Той се усмихна по начин, който подсказваше, че има предвид това и в двата смисъла на думата, а Саша и Ейми се захилиха от леглата си.
– Пропуснал си пробите, те бяха миналия уикенд. Утре професор Марс ще обяви кой е влязъл в отбора. Ти обаче вероятно можеш да бъдеш заместник, ако успееш да го убедиш да те гледа как играеш.
– Не, това не отговаря на моите нужди. Искам да играя в „Огнезащита“, а след това искам да стана капитан на отбора.
– Ами това е гадно за теб, защото тази година аз ще стана капитан на отбора. – Усмихнах се подигравателно, а очите му затанцуваха от предизвикателството.
Той прокара ръка през дългите си плажно руси кичури, а синята тениска се опъваше върху широките му форми.
– Слушай, пич, искаш да имаш реален шанс да спечелиш междуакадемичния турнир тази година, нали?
– Точно така – съгласих се аз и повдигнах вежди. – И мислиш, че ще ни дадеш предимство, за да го направим, нали? – Огледах фигурата му, като тихо приех, че вероятно ще бъде прилично попълнение в отбора.
– Да – отвърна той с лекота.
– Ами както казах. Пропуснал си пробите. – Повдигнах едно рамо.
– Беше ли в отбора миналата година? – Попита замислено Леон.
– Да. Аз съм звезден играч и се стремя към капитан. На практика това е свършен факт – казах със странична усмивка.
– Тогава Марс ще направи изключение за теб, ако го помолиш. – Той се наведе, хвана ме за китката и ме издърпа от леглото.
– Ей, задник. – Отблъснах го с въздушна струя и той се препъна с усмивка.
– Хайде, пич. Ще ти се отпатя – помоли Леон.
– Как? – Скръстих ръце.
– Ще ти дам потребителското име за акаунта си във Faeflix? Ще имаш достъп до всички най-добри филми и предавания в Солария направо в твоя Атлас.
– Наистина? – Попитах, изкушен от тази глупост. Не можех да си позволя абонамента от десет аури на месец и трябваше да слушам как приятелите ми ежедневно говорят за нов екшън филм, наречен „Фейър Хард“, който звучеше страхотно.
Леон бръкна в джоба си, извади атласа си и един блестящ бял кристал се освободи, подскачайки по пода. Беше с големината на палеца ми и шибано красив. Леон не помръдна, за да го вземе, а Саша скочи от леглото си, за да го вземе за него. Преди тя да успее, аз се спуснах надолу, взех го и го обърнах в дланта си. Той блестеше като звездна светлина и от него сякаш се изливаше странна енергия, която къпеше сърцето ми в басейн от топлина.
– О, благодаря, пич. – Леон взе кристала и го прибра в джоба си.
– Какво е това? – Попитах, като вече ми липсваше усещането за него.
– Това е бял яспис – каза той, като вдигна очи от атласа си. – И е мой.
– Вярно… нали обикновено ясписът е червен? – Бях безнадежден в часовете по отвари, така че не можех да си спомня на какво е способен ясписът така или иначе и никога не бях чувал за бяла версия. Това беше най-нелюбимият ми предмет и когато професор Титан започна да бълнува за силата на кристалите, умът ми просто се отметна.
Леон се засмя.
– Да, пич, белите са адски редки и са десет пъти по-мощни от червените. С този кристал можеш да изхраниш десетчленно семейство за един месец.
Забравих да дишам.
Или да спася малката си сестра от това да дефилира на сцената пред група възбудени немити момчета.
– По дяволите – издишах, а очите ми проследиха Леон за секунда. Можех ли да прецакам този Лъв? Не беше като да сме приятели. А този кристал беше отговорът на проклетите ми молитви. Можех да го заложа за пари в брой, преди той дори да разбере, че го няма. Как щеше да проследи престъплението до мен, ако бях умен?
По дяволите, какъв друг избор имах? Звездите ми предлагаха решение точно пред очите ми. Щеше да е глупаво да не се възползвам от него. Не бях постигнал никакъв напредък с Нокс, а времето ми изтичаше.
– Изпратих ти входните данни за акаунта ми във Faeflix на FaeBook – обяви Леон с широка усмивка. – И така…?
– Да отидем да видим Марс – съгласих се аз, като пренебрегнах стягането в червата си, докато го извеждах през вратата. – В четвъртъците той провежда задържане в Емпиричните полета. – Трябваше да измисля начин да се сдобия с този кристал, така че можех и да започна, като се сближа с него.
Леон застана в крачка до мен, докато слизахме надолу и излизахме от общежитията на „Вега“. Той прелистваше атласа си, докато вървеше, като се движеше бавно като охлюв, яхнал костенурка, което беше адски разочароващо.
– Искаш ли да вървиш по-бързо, братко? – Погледнах го през рамо.
Той се ухили за себе си, като вдигна очи.
– Разбира се, пич. Но първо провери това. – Подаде ми атласа и погледът ми попадна върху новинарската му лента във FaeBook, показваща публикация от него.
Нощта на Леон:
И така, дълго и упорито мислих по този въпрос и реших, че е време да преминем на следващото ниво. Свирките, които ми правиш, са възвишени и ебаси, ако не мисля за теб по цял ден и цяла нощ. Знаеш коя си. Носи розово цвете, за да ми покажеш, че и ти ме обичаш, и чакай да дойда и да поискам сърцето ти.
#трябвало да бъде
Сюзън Гвент:
Охмистарс Леон най-накрая! Ще го нося всеки ден, докато не дойдеш за мен!
Ейми Старлинг:
Това съм аз, знам, че това съм аз! Толкова дълго те чаках да признаеш чувствата си!
Рейчъл Юпитер:
МОЯТ ЛЪВСКИ КРАЛ! АЗ ЧАКАМ!
#Мога да почувствам любовта тази вечер
Диона Аполон:
Той е мой, кучки!
Сюзън Гвент:
Той говори за МЕН. Не се опитвай да се намесваш в истинската любов, Диона.
Диона Аполо:
Сякаш той ще се хване за кльощавия ти задник, кучко. Леон харесва задницата на своята сладурана.
#Дон тематеко уютно запознат с мен
Принцип Джи:
Сега, сега, момичета. Кльощавото канче може да бъде също толкова привлекателно, колкото и голямата задница.
#Още един разрешен проблем
Кликнете, за да заредите още 283 коментара.
Извих вежди, докато се обръщах към Леон, подавайки му обратно неговия атлас.
– И така, кое е истинското мистериозно момиче?
Той се наведе по-близо, изглеждайки така, сякаш е на път да избухне в смях.
– Няма такава. – Той избухна в смях, като се хвана за страната и това беше толкова заразително, че не можах да се сдържа и аз да не се расмея.
Той плесна с ръка по рамото ми и аз се усмихнах.
– Това е смешно. – По дяволите, защо трябваше да харесвам това момче?
Тръгнахме нататък, вървяхме по коридора един до друг и вече не ми пукаше, че бързам.
Леон започна да ми разказва за лудориите, които е правил досега в училище, а е тук само от месец. Беше поръсил захар в сутрешните яйца на Райдър Драконис вместо сол, в резултат на което Райдър удари слугата си толкова силно, че той отиде в отделението, беше казал на Данте Оскура, че тъмноока жена иска да го убие, затова скъса с две приятелки и се взираше във всяко тъмнооко момиче, докато не го остави на мира. Беше убедил Гейбриъл Нокс, че линее, като разпръскваше черни пера след себе си, където и да отидеше, и задействаше противопожарната аларма повече пъти на ден, отколкото вече беше дори смешно.
Когато пристигнахме на Емпиричните полета, се чувствах изключително гадно, че съм планирала да го ограбя. Но не можех да пропусна тази възможност заради някакъв човек, когото едва познавах. Трябваше да помогна на семейството си. Сега това беше мой приоритет. Бях се заклел, че ще направя каквото е необходимо, така че нямаше да мигна.
Марс стоеше от едната страна на игрището и караше петима ученици да тичат в кръг около него. Когато се приближаваха до него, той им нареждаше да паднат на земята и да направят лицеви опори, преди да ги изпрати да направят още една обиколка. Бях присъствал на няколко от задържанията на Марс в миналото и знаех колко изтощителни са те. Той щеше да държи тези хора тук до полунощ, плувнали в пот и покрити с мехури. Те не можеха да се лекуват, докато Марс не реши, че е време, а това обикновено продължаваше поне до следващия ден.
Насочихме се към него и той ни забеляза, като сложи ръце на хълбоците си.
– Добър вечер, господин Темпа – кимна ми той. – И господин Найт, нали? – Той погледна към Леон, който кимна.
– Здравейте, господине – казах аз, готов да задействам чара, на който разчитах през целия си живот. – И така, замислих се… вие искате най-добрия отбор по питбол в Солария, нали? Такъв, който има шанс да победи останалите отбори. Дори Зодиакалната академия…? – Казах съблазнително и очите на Марс се свиха.
– Да… – каза той подозрително и аз побутнах Леон напред.
– Ами Леон току-що ми показа своята тактика и тя е шибана. Като соларийската питболна лига. Мисля, че трябва да го обмислите за позицията на Огнения щит.
– Вече съм запълнил местата. Твърде късно е. – Марс сгъна ръце, а Леон пъхна ръка в косата си.
– Може би все пак мога да променя решението ви? – Предложи той. – Нищо не е заложено на камък, освен ако вие не го кажете, нали, сър?
Преборих се с усмивката си. Изглеждаше, че Леон Найт е също толкова чаровен, колкото и аз.
Марс беше твърд орех за разчупване, но виждах как черупката му се разцепва.
– Ами предполагам, че е така.
– Нека го докаже – предложих с невинно свиване на рамене и Леон кимна жадно, наблюдавайки задържания отряд, който тичаше по края на полето.
– Какво ще кажеш да сваля всеки един от тези ученици? – Предложи Леон и аз се засмях.
Марс се усмихна на идеята, наблюдавайки петимата, докато тичаха.
– Ако го направите за по-малко от десет минути и ме впечатлявате с всяка схватка, ще ви разгледам – обяви той и Леон подскочи на петите си. – Но – каза твърдо Марс. – Освен това трябва да останете до края на това задържане, за да мога да проверя издръжливостта ви.
– Ебаси-грешката – каза весело Леон, като издърпа блузата си и разкри златисти като пясъчен плаж мускули. Вече беше с анцуг и маратонки, така че нямаше нужда да се преоблича. Той хвана косата си на кок, оглеждайки жертвите си на другия край на полето, след което потегли с висока скорост, преследвайки най-близкия ученик с вик на вълнение.
Тя погледна през рамо и очите ѝ се разшириха, когато забеляза Леон да я напада. Тя изкрещя, когато той я хвана за кръста и я блъсна на земята. Засмях се, а устните на Марс се дръпнаха в единия ъгъл.
Леон вече се беше изправил отново, движейки се по ръба на полето. Пред него се разнесоха викове, когато останалите четирима ученици осъзнаха какво се случва.
Той събори следващото момче като в автомобилна катастрофа, крайниците им се преплетоха, докато се търкаляха, и Леон заби лицето му в калта. Усмивката на Марс стана по-широка, когато Леон отново изскочи, преследвайки третия. Тя спря, вдигна ръце, сякаш искаше да се бори с него, но Леон хвърли около себе си огнен пламък, който я заслепи. Той прескочи през него, като я повали на земята и разпростря цялото си тяло върху нейното, за да я задържи на място.
Последните две момчета тичаха така, сякаш убиецът с брадвата ги преследваше, бутайки се един друг, докато и двамата се опитваха да вземат преднина. Леон спринтираше след тях с пълна скорост и аз започнах да си мисля, че наистина имаме нужда от него в нашия отбор.
Първото момче падна на земята с писък и пукот, който говореше, че нещо се е счупило, а второто момче беше захвърлено в едно дърво в края на полето от силата на сблъсъка. Леон го държеше на земята в продължение на пет секунди, преди да скочи и да извика развълнувано в наша посока.
– Добър ход, Темпа – каза ми Марс. – Ето защо от теб ще излезе страхотен капитан на отбора.
***
Лежах в леглото, шибано развълнуван, че съм станал капитан. Бях се потрудил докрай, за да спечеля това място, и нищо не можеше да се сравни с това да го постигна. Но вълнението ми беше прекъснато, като знаех какво трябва да направя тази вечер. Бях измислил план и просто се надявах да се получи.
Беше минало полунощ, когато Леон най-накрая се върна в стаята. Светлините бяха угасени и когато той затвори вратата, стаята отново потъна в мрак.
Държах очите си затворени, а въздухът се изпълваше със звука от повърхностното дишане на Саша и Ейми.
Ароматът на душ гел достигна до мен, докато Леон се движеше и най-накрая се качи на койката над моята с изтощен издишащ дъх.
Изчаках половин час, преди да направя своя ход, като се измъкнах от леглото и накарах кожата си да засияе достатъчно, за да се вижда. На слабата светлина забелязах мръсния му анцуг, захвърлени на един стол. Прокраднах се към него, пъхнах ръка в джоба със сърце, което биеше в ушите ми – джакпот.
Извадих кристала, след което забързах към вратата. Бях напълно облечен, с обувки и всичко останало. Цяла нощ чаках тази възможност и трябваше да внимавам да не я проваля на последното препятствие.
Излязох на пръсти през вратата, изпращайки съобщение на бодигарда на стриптийз бара Петри, а сърцето ми биеше като лудо. Човекът познаваше най-измамните дилъри в града и ако някой можеше да заложи този кристал посред нощ, това беше той.
Щях да се върна преди изгрев, прибран в леглото, без никакви доказателства по мен. Щях да кажа на Леон, че сигурно е изпуснал кристала в Емпиричните полета. Дори щях да му помогна да го потърси, ако поиска.
Вината, която изпитвах, беше нищо в сравнение с прилива на облекчение, който ме изпълни. Защото Елис беше в безопасност от Стария Сал още един месец. А това си струваше всичко.
Назад към част 16 Напред към част 18