Някога си помислих, че едно от моите безмилостни момчета може да е убиецът, когото издирвам. Всички те са мрачни, смъртоносни и повече от способни на жестокост.
Но сега ме държи кралят, когото преследвах в сенките, и когато го разоблича, той ще разбере, че е направил огромна грешка, като е отнел брат ми от този свят.
Моите крале ще дойдат за мен, знам това в душата си. Те са на път да ме изтръгнат от ръцете на врага ми и да го разкъсат за мен.
Сърцето ми бие под звуците на имената им.
Но аз няма да чакам, за да бъда спасена. Всичко ме е довело до този момент и аз съм готова да унищожа феите, които ми откраднаха брата.
Тайните ще бъдат разкрити. Съдбата ще бъде решена. Накрая смъртта ще избави всички ни.
Никой няма да се измъкне от края на тази история без кръв по ръцете си. Тогава предполагам, че е добре, че съм вампир, защото така се случи, че имам вкус към кръвта.
Добре дошли в последната си година в Академия Аврора. Тук е картата на кампуса, която ще ви помогне да намерите първокурсници, които да измъчвате и да превърнете в истински феи.
Моля, обърнете внимание на местата, където Лунното братство и кланът Оскура са си присвоили територия, за да не навлезете в тяхна територия по невнимание. Академията не носи отговорност за осакатяването или изкормването от бандите. Насладете се на последните си дни, като се излежавате на Дяволския хълм и се мотаете в Желязната гора. Тази земя ви е видяла как израствате в истински феи и ще и липсвате толкова, колкото и тя ще ви липсва.
Тази книга е посветена на всички трудолюбиви Минди, които се трудиха неуморно зад кулисите на тази история, за да поддържат дрехите на прайда изпрани и изгладени, работеха до късно, за да премахнат безбройните подозрителни петна от бельото на Елис, чаршафите ѝ, една малка шапка и козината на един нещастен тиберийски плъх, който се е оказал в зоната на пръските по време на една феерия от оргии на открито.
За съжаление, няколко Минди пострадаха при създаването на тази поредица, една загуби пръстите си от магическа шевна машина, друга си счупи крака при гмуркане от залите на Алтаир, за да се отзове първа на призива на своя крал, а друга нещастна Минди падна обречена, докато се изкачваше по общежитията на Вега, за да се увери, че тостът на Леон е доставен преди да е изстинал. Източниците твърдят, че единственото, за което съжалявала, било, че тостът наистина изстинал, докато тя се свличала на земята, но в истинския дух на всички Минди всички се съгласили, че нито една жертва не е била напразна.
Браво на Минди, нямаше да се справим без вас.
Да живее вашият крал.