ГЕЙБРИЪЛ
С две седмици почивка за пролетната ваканция очаквах да прекарам първата сутрин от празниците, заровен в моето момиче, и да я накарам да крещи за мен.
За съжаление Данте я беше отмъкнал, за да прекара известно време сред семейството си миналата вечер, а Леон беше останал при мен, като каза нещо за това, че това е „специалната седмица на Данте“. Каквото и да означаваше това. Райдър също остана и въпреки че апартаментът беше приличен за една или две феи, започнах да си мисля, че ще трябва да намерим нещо по-голямо в дългосрочен план, ако искаме да продължим да живеем заедно извън училище. Всъщност не бях поставял под въпрос странното споразумение, в което всички бяхме попаднали, просто се чувствах естествена. И всеки път, когато призовавах Прозрението да ми даде отговори за съвместното ни бъдеще, звездите бяха неясни. Единственото, което знаех, беше, че докато сме заедно, можем да направим Елис щастлива, а това винаги беше мой приоритет в наши дни.
Станах преди зазоряване, за да очаквам изгрева, включих някакъв телевизор в хола и се замислих над новината, че Елис е Алтаир. Зрението не ми беше разкрило тази малка тайна и бях изненадан как нещо толкова променящо живота ми е могло да се изплъзне от радара ми. Трябваше само да вярвам, че звездите няма да ме оставят на сухо, ако животът ѝ някога бъде поставен на карта, или пък животът на някой от нейните приятели. Напоследък нямах повече видения за смъртта на Райдър, така че се надявах да съм успял да го отклоня от този път. Подтиквах го по всякакъв възможен начин, за да се опитам да предотвратя тази съдба, и се молех да съм се справил достатъчно добре. Не исках да го обсъждам с останалите, в случай че изкривя още веднъж съдбата и го върна по-силно на този път. Поне засега звездите мълчаха по този въпрос.
Бях изненадан, когато Райдър и Леон се появиха в стаята и изглеждаха някак изгубени, докато се присъединяваха към мен на дивана по боксерки.
Гледахме някакви състезания с Пегас, докато Леон изяде всичко в кухнята ми – с изключение на Мино Попс, които Райдър събираше като редки диаманти. Ако си мислеше, че нямаме представа, че става посред нощ, за да ги похапва, беше в шибана заблуда.
– Уморен съм – изстена Леон след третото състезание, което бяхме гледали, и слънчевата светлина тъкмо започваше да наднича през пролуката в щората. Заслужаваше си да се гледат само квалификациите в този спорт, всеки пегас в Солария можеше да се пробва, което означаваше, че е пълна гадост. Опашките им се подпалваха, когато прелитаха през пламтящите пръстени, някои от тях се издигаха високо в дъговите полета, след което се блъскаха във всяко друго препятствие до края на състезанието, а други се блъскаха в невидимите стени или се забиваха в лепкавите тунели, които минаваха през Захарната планина. Да видиш как един пегас изминава цялото трасе без грешка, беше вълнуващо веднъж, а след това скучно като лайна. Исках касапница, по дяволите.
Атласът ми забръмча на подлакътника на стола ми и Зрението ми показа светкавично съобщението, преди да го вдигна и да го прочета.
Бил:
Хей, момче, искаш ли да се разходиш с мен?
Чакам обаждане от един информатор и имам малко време за убиване.
Избутах се от мястото си, изненадан, че е станал толкова рано.
– Излизам.
Излязох от стаята, взех си душ, облякох се в едни дънки и завързах пуловер около кръста си, преди да се отправя към спалнята си, за да използвам прозореца. Намерих Леон там, облечен в дънки и златисто-черна тениска на „Скайларкс“, а очите му бяха широки като на Котаракът в чизми. Райдър беше до него в тъмни дрехи, облегнат на стената, и ме погледна с решение в очите.
– Можем ли и ние да дойдем? – Попита с надежда Леон. – Искам да се запозная с Бил.
– Откъде знаеш, че ще се срещна с…
Леон извади атласа ми от джоба си, очевидно го беше отмъкнал от мен, и аз се намръщих.
– Бил ще ме хареса. Аз съм страхотно гадже-зет.
– Не – казах аз и поклатих глава, но „Зрението“ човъркаше в мозъка ми и ми показваше видения как Леон се върти около Бил и ближе лицето му, докато моят пи ар се смее. – Не – казах на звездите, насочих се към прозореца и изтръгнах атласа си от ръката на Леон.
– Трябва да поговоря с него за търсенето на лунния предател – каза небрежно Райдър, но като го погледнах, не повярвах на това. Никога досега не беше поискал да се види лично с него.
Леон се вмъкна странично в гледката до него, кимайки усърдно.
– Да. Виж. Райдър трябва да говори с Бил по служебни въпроси. И аз също. Не можеш да държиш Бил далеч от нас, Гейб. Хайде. Знаем, че той означава много за теб. Дори не споменаваш осиновителите си, а само казваш, че Бил е направил това и това. Ами аз искам да видя какво е направил Бил, Гейб. Дай ми да видя.
Изръмжах от неудовлетвореност, после свих рамене, сякаш не ми пукаше. Но може би някаква част от мен искаше Бил да се срещне с тях. Бях му разказал за уговорката ни, тъй като знаех, че няма да обели и дума пред никого, и единственото, което беше казал, беше, че трябва да внимавам, за да не ми разбият сърцето. Той беше твърде добър човек. Единствената фея, на която и пукаше за мен през целия ми живот. Единственият човек, с когото бих искала да се срещнат, ако нещата наистина бяха завинаги между всички нас. Не знаех дали това е така, но исках да вярвам, че е така. Сред Елис и мъжете ѝ усещах чувство за дом, каквото не бях изпитвал никъде в живота си. Да призная това обаче беше трудно за човек, който цял живот се е затварял в себе си.
– Добре – реших, отдръпнах се от прозореца и взех пакетче със звезден прах от чекмеджето до леглото.
– Да! – Изръмжа Леон, сграбчи ризата на Райдър в юмрука си и го дръпна от стената. – Чу ли това? Той каза, че можем да тръгнем.
– Чух го прекрасно, Симба, не съм глух – изръмжа Райдър, отблъсквайки ръката му от черната си риза.
Те ме последваха от стаята до входната врата и се измъкнахме в коридора отвъд границата от звезден прах, която бях нахвърлил, за да направя апартамента по-сигурен. Бил ми беше изпратил местоположението си, но аз дори не проверих съобщението, като все пак го видях в съзнанието си. Хвърлих звездния прах върху нас и се повлякохме към парка „Нова луна“, където в миналото бях правил безброй разходки с него.
Изгряващата слънчева светлина блестеше през дърветата около нас и караше магията да расте и да се умножава в мен, докато попивах лъчите ѝ. Навън имаше няколко сутрешни бегачи, няколко кентавърки, които се движеха по пътеката в променените си форми и задъхано разговаряха, докато подхранваха магията си с бягане. Група сирени плуваха в езерото, а люспите им блестяха по кожата, когато главите им се издигаха над повърхността. На една пейка зад нас беше изпаднал в безсъзнание върколак, чийто език се подаваше от широките му челюсти, в които липсваха зъби, а сивата му козина беше рошава и накъсана. До краката на пейката беше подпряна табела с думи, изписани с надраскан почерк. Нимфите ще завладеят света. Краят е близо. Спасете децата!
Никога не бях виждал нимфа, те живееха в периферията на обществото и FIB убиваше всички, когато ги видеше. Бяха странен вид, който крадеше магията на феите, като използваше остри, опипващи пръсти, за да я изсмуче от нашите сърца и убиваха нашия вид. Но си представях, че ако някой от тях се натъкне на Алестрия, ще съжалява за деня, в който е взел това решение.
Забелязах Бил да се изкачва по пътеката изпод група дървета и стомахът ми се сви при мисълта да го представя на Леон и Райдър. Не знаех защо това ме изнерви, но беше така. Може би те нямаше да се харесат. Призовах Зрението за отговор, но то не ми даде такъв, така че само вдигнах ръка за поздрав и той кимна, докато вървеше към нас.
Леон прелетя покрай мен, тичайки по пътеката, а аз проклех, ръцете ми се свиха в юмруци, докато оставях това гадно шоу да се разиграе. Той се сблъска с Бил, прегърна го и изхвърли цигарата от ръката му, докато облизваше шибаните му мустаци.
– Леон! – Изръмжах. – Долу. Сега.
Той се втренчи в главата на Бил, мъркайки силно, докато аз тичах натам, а Бил се опитваше да го отблъсне.
– Шибани уличници – изръмжа Бил и в дланите му пламна огън.
– Всичко е наред – извиках аз. – Той е с мен.
Леон се отдръпна, мърморейки силно, когато стигнах до страната му, а Бил прокара ръка по големите си мустаци с поглед, който казваше, че никога през живота си не е бил докосван по този начин.
Прочистих гърлото си, когато Бил погледна към мен за обяснение и аз пъхнах пръсти в косата си, докато се бавех във времето.
– Еми, съжалявам, че те подсещам за това, Бил. Но това е Леон…
– Баджанака на Гейб – довърши Леон вместо мен и аз изръмжах. – Не е това, което е – промълвих, когато очите на Бил се разшириха от осъзнаване.
– Ами да ме чукаш отстрани. Здравей. – Бил протегна ръка и Леон я стисна енергично.
– Гейб много говори за теб, като че те познавам – каза Леон развълнувано и вратът ми започна да гори. – Той също изглежда много щастлив, когато те споменава, така че знам колко си важен за него, татко.
– Татко? – Олюля се Бил.
– Да, не ти ли харесва това? Аз наричам собствения си баща Сър, така че това не върши работа. А и баща ми се струва малко формално. Ти приличаш на Татко, но може да се обърнем към Па? Или папи? – Предложи Леон.
– Бил е съвсем в реда на нещата – каза той с объркан поглед и ме погледна за обяснение, каквото нямах. – Коя е статуята? – Той дръпна брадичката си и аз погледнах през рамо, откривайки Райдър, който все още стоеше на стотина метра назад, където го бяхме оставили. Беше направил заклинание за прикриване, за да скрие лицето си от околните феи, а косата му изглеждаше по-дълга и тъмна.
Повиках го и той тръгна сковано към нас, сякаш наполовина съжаляваше за решението си да дойде. Пуснах го в моя заглушителен мехур и той спусна заклинанието за прикриване, така че тримата да го видим добре, но си представих, че никой друг не може да го види. Бил си пое дъх от шок, което за него беше нещо много. Не бях сигурен, че някога през живота си съм го виждал изненадан. Бях му разказал за приятелството си с Райдър, но той винаги беше скептичен относно това, че е истински приятел.
– Здравей – измърмори Райдър и Бил го оцени, като бавно извади цигара и я запали.
– Здравей – отвърна Бил. – Репутацията ти те предшества, момче.
Райдър кимна.
– Гейбриъл ми каза, че си най-добрият частен детектив в Алестрия.
– Така ли? – Усмихна се Бил, поглеждайки към мен, а аз свих рамене.
– Ти си – казах просто.
– Колко лунарни гърла си стиснал за информация през времето си? – Попита Райдър, а Бил дръпна бавно от цигарата си.
– Толкова лунари, колкото съм имал и Оскура – отвърна Бил, издишвайки дима.
– Добър отговор. – Усмихна се Райдър и Леон погледна между тях,
на практика се пръсна от вълнението, което се бореше да сдържи.
– Всеки пич който може успешно да провежда разследвания точно под носа на лидерите на двете банди, без името му да стигне до ушите ми, трябва да си заслужава.
– Е, това е хубав комплимент, идващ от езика на дявола – каза Бил и сетивата ми се прободоха от напрежението, което премина за момент между тях. Той протегна ръка и Райдър я хвана, а в очите им блестеше уважение един към друг.
– Бил Форчън, циклоп, на петдесет и три години, ама вие живеете на улица „Козирог“? Братовчед ми Паул живее точно зад ъгъла оттам – каза Леон, като вдигна поглед от документа за самоличност, който явно беше откраднал от Бил.
– При звездите, дори не усетих как ги задигна – изпъшка Бил, потупвайки джоба си, когато осъзна, че портфейлът му е изчезнал. – Къде е моят проклет Атлас?
Леон го измъкна от задния си джоб и го завъртя между пръстите си.
– Запазил съм номера си под Леон Лъв, ако някога ти потрябвам. И ако се обадя, мелодията ще бъде The Lion Sleeps Tonight на The Tokens. А и добавих малка профилна снимка, на която съм с онзи припаднал скитник Вълк там, не е ли страхотно? – Той обърна Атласа, за да ни покаже снимката, и аз буквално нямах представа кога се е измъкнал, за да я направи. Беше вкарал главата си в широките челюсти на Върколака, очите му бяха насочени към фотоапарата, докато се усмихваше и вдигаше палец нагоре.
Леон върна вещите на Бил и той го погледна изненадано, докато пафкаше цигарата си.
– Ще ми трябват уроци по джобни кражби като тази, момче – каза Бил, а Леон се просълзи.
– Разбира се, татко.
– Недей да го правиш – измърмори Бил.
– Па? – Запита Леон и аз го ударих по ръката.
– Бил – изръмжах аз. – Дори аз не му казвам Па. – Думите се изплъзнаха, преди да успея да ги спра, и Бил ме погледна с блеснали очи, които предизвикаха топлина по бузите ми. Прочистих гърлото си и погледнах встрани. – Вървим ли или какво?
Обърнах се и поведох по пътеката, а останалите се придвижиха до мен, като двамата застанаха по фланговете на Бил. Леон му задаваше безкрайно много въпроси, на които той с удоволствие отговаряше, като от време на време поглеждаше към мен и ми хвърляше недоумяващ поглед. Райдър се включваше от време на време, явно също се интересуваше от Бил и в отговор имаше много въпроси към тях. Не казах много, просто тихо се наслаждавах на това, че се сближават с най-важния за мен човек на света. Това ме накара да съжалявам, че Елис не е тук повече от всичко друго.
След известно време атласът на Бил иззвъня и той се извини, за да отиде да говори с информатора си, докато Райдър, Леон и аз седяхме на брега на езерото и наблюдавахме играещите във водата сирени.
– Бил е страхотен – каза Леон с широка усмивка.
– Да. – Откъснах стръкче трева до крака си. – Той е.
– Гейбриъл! – Изръмжа Бил зад гърба ми и аз се извърнах точно в момента, в който ме връхлетяха проблясъци на Прозрението.
Райдър беше влачен през тълпа, която се надсмиваше и освиркваше. Биеха го и го режеха, лицето му беше окървавено, когато започнаха да режат парчета от него. Усетих, че крещя от ужас, и когато Прозрението ме изплю обратно в реалния свят, същият звук ме напусна и сега.
– Не! – Изревах, потърсих Райдър и го хванах за ръката, за да се уверя, че е там и е добре.
Той ме погледна объркано, а аз поклатих глава в знак на извинение, станах и се отдръпнах.
Бил ме хвана за ръката и ме издърпа на пътя, а очите му бяха пълни с мрак.
– Имам име – изръмжа той. – Сега подходящ момент ли е да му го кажа?
Главата ми се завъртя, докато се задъхвах, страхът все още стискаше сърцето ми от това видение. Бях го виждал и преди, но този път изглеждаше по-сигурно, по-невъзможно да се промени. И това ме ужасяваше повече от всичко.
– Да кажеш на кого какво? – Попитах, опитвайки се да се съсредоточа, но продължавах да виждам проблясъци на Райдър в локва кръв, ревовете му от болка, които отекваха в главата ми, после главата му, отрязана от раменете му, и смъртта му, опетнила въздуха.
Бил ме разтърси и аз примигнах, за да се опитам да се концентрирам.
– Момче, имам името на лунния предател – изсъска той и умът ми най-сетне се изостри върху тези думи. Той протегна атласа си, показвайки ми видеоклип, който се възпроизвеждаше през очите на фея, и аз осъзнах, че гледам записан спомен. Скарлет Тайд нахлу през една врата с писмо, стиснато в ръка. Изглеждаше по-млада, тъмната ѝ коса беше по-дълга, а в очите ѝ имаше остър вид болка.
– Оскурите искат мир? Къде беше мирът за брат ми, когато отрязаха парчета от него и го оставиха на гарваните да го довършат? – Изплю тя, смачка писмото в ръката си и го хвърли в камината. Обърна се към онзи, чрез когото виждах това видение, и протегна ръка.
– Ти не си видял нищо. Дай звезден обет с мен или ще спечеля мълчанието ти с твоята смърт – изсъска тя и една мъжка ръка се протегна, стискайки нейната.
Видението приключи и гърлото ми се сгъсти.
– Искаш ли да кажа на Райдър, или искаш да му кажеш сам? – Попита Бил с намръщена физиономия.
Погледнах през рамо към Райдър, докато Леон разказваше някаква история с драматични движения на ръцете, а Райдър го гледаше с лека усмивка, която играеше около устата му.
– Аз ще му кажа – казах задъхано.
Райдър ми беше казал за подозренията си към Скарлет, но потвърждението беше като звън на гонг в главата ми. Знаех, че то ще промени всичко. Дълбочината на това предателство щеше да разтърси основите на цялото Братство. Преди години тя беше скрила писмото от Райдър, което трябваше да осигури мир между бандите, така че кой знае какво щеше да направи сега, за да осуети сделката отново.
Пристъпих към Райдър, приклекнах и сложих ръка на рамото му. Той се обърна, за да ме погледне, и бях сигурен, че е видял сериозността в изражението ми още преди да съм изрекъл думите.
– Това е Скарлет – казах аз и подадох атласа на Бил, за да му покажа видеото.
Очите му станаха твърди, стоманени и убийствени, докато гледаше доказателствата, които се разиграваха пред него. След това се изправи, когато Леон го взе от ръцете му, а собствените му черти се вписаха в нещо тъмно и забранително, докато гледаше.
– Отивам в „Ръждясалия гвоздей“ – изсъска Райдър.
– Идваме с теб – казах веднага, Зрението ме подтикваше да го направя, но дори нямах нужда от насърчението му. Нямаше да го оставя да се изправи сам срещу това.
Той помисли върху това за миг, преди да кимне, и в тези няколко секунди видях как Райдър умира по стотици начини пред очите ми. Разтърках клепачите си с ръмжене, търсейки начини да избегна всяка една смърт, която го очакваше днес. Нямаше да го оставя настрана нито за секунда. Ще бъда негов настойник, негов защитник. В никакъв случай в Солария нямаше да позволя на Лунния крал да намери смъртта си под моя надзор.
Извадих звездния прах от джоба си и се обърнах към Бил.
– Скоро ще ти изпратя съобщение.
– Ако си мислиш, че ще те оставя да влезеш сам в битка на лунна територия, значи си си загубил ума, момче. – Той запретна ръкави, сякаш имаше предвид бизнес, и се приближи, за да застане до мен.
– Татко ще даде какво ли не – възбудено издиша Леон и аз го потупах по крака.
– Той не е твоят татко.
– Ако си готов за това, старче, мога да използвам силите ти на циклоп, за да извлека всичките и спомени и да направя техни копия като онова видео. Трябва цялото Братство да види доказателствата, за да няма отричане – каза Райдър и Бил кимна, а в очите му се завихри мрак. Той винаги е имал пламък на психопат в себе си, но никога не го бях виждал всъщност да разпитва следи за своите разследвания. Информаторите му обаче винаги изглеждаха уплашени до смърт от него и предполагах, че скоро ще разбера защо.
Хвърлих звездния прах върху нас и се пренесохме през Алестрия, застанахме на улицата, където „Ръждясалият гвоздей“ седеше в сянка, а сутрешната слънчева светлина беше блокирана от високата сграда на съседния път.
– Прочетете всичко за това! – Извика разносвачът на вестници, докато се разхождаше по тротоара и пъхаше навитите на руло вестници в пощенските кутии на хората. В главата ми избухна видение и аз проклех, чувайки новината, преди да се излее от устата на момчето, а гърдите ми се стегнаха от притеснение. – Лунният крал е обвързан от звездите в четворка с Елисейския партньор, включваща и Краля на драконите от Оскура!
– Не – изръмжах аз, главата ми се изпълни с твърде много проблясъци от бъдещето, като всичко това се обърка. Трябваше да предвидя, че това идва. Защо звездите не ме предупредиха? Сигурно е изтекла информация от някой, когото не следях, но кой можеше да е той?
Райдър се запъти към момчето от вестника, докато Бил ме гледаше напрегнато, а Леон тревожно прокарваше пръсти през дългата си коса. Райдър изтръгна вестника от хватката на момчето и се върна при нас, докато с ужас се взираше в първата страница. Аз се преместих до него, когато той отново се присъедини към нашата група, а Леон се притисна точно до другата му страна, за да може и той да гледа.
Имаше снимка на Елис, застанала между Данте и Леон, и двамата се усмихваха широко на фотоапарата, а сребърните пръстени в очите им блестяха.
До тях Райдър беше прегърнал Данте и се усмихваше по-широко, отколкото някога съм го виждал да се усмихва.
– Това не съм аз – изплю се с отвращение Райдър.
– Тази снимка е от профила ми във FaeBook, но на нея не си ти, а Данте и очите му определено нямат сребърни пръстени в тях – изръмжа Леон, докато сърцето ми се бореше в гърдите.
– Използвали са някаква шибана манипулация на снимката, за да ме добавят в нея и да ме накарат да се усмихна – изръмжа Райдър, пръстите му се врязаха в хартията и изтръгнаха фалшивото му лице направо от нея.
Грабнах я от него, преди да успее да я разкъса на парчета, като прочетох част от статията под носа си.
„Лунният крал е нарушил кодекса на своя народ, след като звездите са го сгодили за Елис Калисто заедно с Буреносния дракон Данте Оскура и Немейския лъв Леон Найт. Върховният лорд Мелинда Алтаир потвърди това невероятно разкритие късно снощи с тази красноречива снимка, която е на път да шокира нацията. Не само това, но и Елис Калисто беше обявена за отдавна изгубената племенница на Мелинда и дъщеря на изчезналия ѝ брат Марлоу Алтаир, който се появи отново след двадесет години, изгубен в джунглата.
Мелинда е щастлива, че Елис е станала център на първата регистрирана полиаморна връзка между Елисейски партньори, но се очаква новината в Алестрия да предизвика смут сред Лунното братство и клана Оскура само няколко седмици след сключването на крехкия мирен договор. Без съмнение сега всички членове на бандите ще се питат дали този мир е бил предназначен за по-голямо добро, или е бил просто начин да манипулират народа си, за да приеме тази нова връзка между тях?“
– Ебаси – изсумтя Леон, изтръгна хартията от ръката ми, за да я прочете сам.
Погледнах Бил, който запали цигара, а очите му казваха, че сме прецакани. През главата ми преминаха видения как Райдър влиза в „Ръждясалия гвоздей“, като всички те завършваха със смъртта му, но когато се обърнах, за да му кажа, че трябва да си тръгнем, го намерих да заравя вестниците на момчето от вестника в земята и да го лае да отиде и да вземе всеки един от пощенските кутии, в които ги беше доставил.
Момчето трепереше под него, препъвайки се в собствените си крака, докато бързаше да се подчини, а аз се затичах към Райдър, обръщайки го с лице към мен.
– Трябва да тръгваме – изсъсках аз. – Ако влезеш в този бар, има сто начина да умреш.
Той се ухили.
– Мислиш, че ще избягам от собствената си банда като страхливец? – Изръмжа той, опитвайки се да мине покрай мен, но аз му препречих пътя.
– Мисля, че ще се самоубиеш, ако сега се държиш като голям мъж – изсъсках аз, а гърдите ми се удариха в неговите.
– Не се страхувам да се изправя пред собствената си смърт, Голяма птицо – изръмжа той. – Виждаш ли съдба, в която ще си тръгна оттам като техен крал?
Потърсих я и въпреки че по този път имаше безброй смъртни случаи, имаше няколко, които го накараха да живее още един ден. Щях да излъжа и да кажа, че няма такава, в опит да го защитя, но той видя истината в очите ми, преди да успея да формулирам думите.
– Влизам. Останалите да се ебават вкъщи – поиска той и тръгна през улицата към „Ръждясалия гвоздей“.
– Райдър! – Извика Леон след него в паника.
– Момчето има желание да умре – промърмори Бил и погледна към мен. – Какъв е планът, Гейбриъл?
– Планът е да не умре. Дръж се близо до мен – казах твърдо и поведох след Райдър, а Леон и Бил се държаха зад гърба ми без нито една дума на оплакване.
Не ми харесваше да водя някой от тях на това място, но виждах начини да ги защитя, а според звездите без тях Райдър беше прецакан.
Райдър дръпна входната врата и в гърдите му се заби ледено острие. Той изруга, като изхвърли ръце да се бори, но все повече и повече отломки се забиваха в него, разкъсвайки средата му и колкото и бързо да тичах, не можех да стигна до него навреме. Той се удари в паважа, очите му вече бяха безжизнени, а в ушите ми звучаха ужасяващите викове на Леон.
Отърсих се от видението, гмурнах се към Райдър и го издърпах далеч от входа.
– Вземи задния вход – изисках и той ме погледна намръщено, преди да кимне твърдо и да тръгне натам.
Аз се държах близо до него, а Зрението се движеше на хипердрайв, тъй като предчувствах толкова много смърт, че ми стана лошо. Трябваше да го запазя жив на всяка цена. Не можех да позволя на концентрацията си да се разколебае дори за секунда. Едно погрешно движение и съдбата му беше подпечатана с кръв.
Вървяхме по тъмната уличка и Райдър дръпна страничната врата, влизайки вътре, а аз го последвах, като се държах зад гърба му, докато той вървеше към вратата, която водеше към бара. Той я прокара и се чуха подигравки, когато го забелязаха.
– Предател! – Изкрещя някой, когато Райдър заобиколи бара и пламъците избухнаха към него. Той издигна стена от пръст, за да ги блокира, но огънят се завъртя около него, погълна го и се впи в плътта му, докато той не изрева от болка. Леон взриви отговорния човек със собствената си огнена магия, а аз се опитах да облъча с вода обкръжаващите Райдър, но беше твърде късно, тъй като тялото му се овъгли и той падна на земята в разбита купчина в краката ми.
– Не! – Изревах, протягайки се към него, докато той се гърчеше и умираше пред мен, от което болката ме заливаше на вълна.
Примигнах от видението и дръпнах Райдър крачка назад.
– Вляво от бара – промърморих в ухото му и той кимна сковано, пристъпвайки вляво, където двама нефеиски задници се втурнаха към него, борейки се с остриета от лед и метал.
Райдър отвърна на удара, като счупи врата на единия от тях, но другият преряза гърлото на Райдър, което ме накара да изкрещя от страх. Той се задави със собствената си кръв, потънал на колене, докато се бореше да излекува зеещата рана, докато Леон се хвърли върху нападателя му с рев на ярост.
– Върви наляво, той добре ли е Гейбриъл!? – Хвърли се към мен Леон, когато Райдър падна на земята в локва от кръв и смърт.
Измъкнах се от видението с проклятие, хванах ръката на Райдър и го насочих зад бара, като се поставих на половин крачка пред него като щит.
– Ти не си ми бодигард, Голяма птицо – изръмжа Райдър и ме побутна настрани, докато барманката се взираше в Райдър с широко отворени очи, а хейтът в бара се разрастваше до силен грохот.
Бил дръпна от цигарата си, докато разглеждаше сцената, като изглеждаше невъзмутим от тълпата разгневени лунари. Той винаги е имал стоманено сърце, но това беше изненада дори за мен.
– Сигурен ли си, че искаш да си тук, Бил? – Промълвих.
– Доверявам се на виденията ти, момче. Няма да умра – каза той с вдигане на рамене и аз се стъписах от тежестта на тази отговорност.
– Гейб е като нашия слой памук, нали така Гейб?
– Не, не съм. – Казах на Леон. – Не ме наричай Гейб – измърморих аз.
– Скарлет Тайд! – Изръмжа Райдър и в стаята настъпи тишина. – Обвинявам те, че си предала Лунното братство, че си осуетила мирното споразумение, сключено от Данте Оскура и баща ми преди години!
– Да вървиш на майната си с мирното споразумение! – Изкрещя от тълпата един грозен лунар и всички отново избухнаха във викове.
Итън Шадоубрук изведнъж се промъкна през стаята и се качи на бара, а глутницата му се скупчи в близост до краката му.
– Скарлет, ела и отговори на своя крал! – Изръмжа той.
Скарлет се появи в задната част на бара, застанала на една маса, а лицето ѝ бе сковано в ехидна гримаса, докато гледаше Райдър.
– Стигна твърде далеч, Райдър. Свързал си се с Оскура. Единственият предател в тази стая си ти!
Вик на възход се разнесе от около половината лунари и аз се опитах да преценя шансовете ни, докато Зрението продължаваше да ме захранва с видения на кръв и ужас. Трябваше да запазя ясна глава. Трябваше да защитя Райдър, Леон и Бил. Това беше единственото нещо, върху което можех да се съсредоточа.
Райдър се промъкна покрай мен, изкачи се сам на бара и се насочи към Скарлет.
– Ти ме излъга, когато избягах от Мариела Оскура. Каза ми, че лунарите са марширували с баща ми и са гледали как Оскура го убива, но това не се е случило!
– Баща ти е умрял, за да ни спаси, и така му се отплащаш? – Изрече студено Скарлет, като държеше ръка на сърцето си в притворен шок, но изглеждаше, че много хора ѝ вярват.
– Ще ти отрежа езика за това, че се осмели да го използваш срещу мен, за да ми набиваш лъжи в главата. Ти си взела писмото, изпратено ми от Данте Оскура след смъртта на баща ми, и аз имам доказателство! – Той протегна ръка към Бил, който му подаде своя атлас.
– Наистина ли ще повярваш на тези глупости? – Подигра се Скарлет, докато яростните ѝ очи се насочваха към Райдър.
Райдър направи прожекционно заклинание, докато пускаше видеото, и то беше хвърлено върху целия таван, за да го видят всички.
Итън Шадоубрук и глутницата му изреваха гневно, докато гледаха, но в твърде много очи все още имаше съмнение.
– Това не доказва нищо – каза леко Скарлет.
Райдър подхвърли на Бил своя атлас, когато той приключи с възпроизвеждането, и посочи Скарлет.
– Предизвиквам те на битка, Фея срещу Фея.
Прозвуча метален звук, когато някой хвърли граната с огнена магия, и аз се хвърлих към нея половин секунда преди да избухне в краката на Райдър. Не бях достатъчно бърз и той се взриви от взрива, а кръвта се пръсна навсякъде, тъй като ръката ми също беше разкъсана на парчета, а всички феи в зоната на взрива около нас лежаха с писъци и рани. Болката и ужасът се изсипаха върху мен, докато виках името на Райдър, усещайки вкуса на кръвта му по устните си.
Отърсих се от видението и проклех, като се гмурнах на бара, създавайки дървена бейзболна бухалка от земната ми магия, докато гранатата летеше към нас. Ударих я с един силен удар и тя отлетя обратно към мъжа, който я беше хвърлил. Той изкрещя и малките му приятели се разпръснаха, преди да го удари в тила и да се пръсне на парчета.
– Свята работа – въздъхна Райдър, когато в бара настъпи хаос, а кръвта покри всички, които бяха достатъчно близо до взрива, докато аз подпирах бухалката на рамото си със самодоволна усмивка.
– Пазя ти гърба. Само престани да се движиш, преди да ти кажа – изсъсках аз.
Писъците заглъхнаха и Райдър отново се насочи към Скарлет.
– Отговори на предизвикателството ми. Ще ти отнема титлата с кръв пред целия ми народ.
– Ние не сме твои хора! – Изплю се една жена в тълпата под нас, изхвърли длан и изпрати огромен взрив от въздушна магия към нас. Райдър беше изхвърлен назад от бара и се блъсна в стената, набучен на чифт остри като бръснач рога на елзийски овен, които висяха над бара, а главата му увисна напред, докато умираше.
– Неее! – Изкрещя Леон, а мъката му се заби в средата на тялото ми, тъй като и аз я почувствах.
Отърсих се от видението, като вместо бейзболната бухалка хвърлих в ръката си острие, докато жената отваряше устни, за да изкрещи на Райдър, омотах я в лиани и я завързвах за стол със запушалка в устата. В името на звездите, ще престанат ли всички да бъдат такива убийствени копелета за пет секунди?
– Няма да се бия с теб фея на фея – обади се Скарлет на Райдър. – Защото съдбата ти вече е написана. Хванете го! – Извика тя към заобикалящите я феи и те се втурнаха напред, карайки сърцето ми да се запъне.
Глутницата на Итън и купчина лунари, които все още бяха съюзници на Райдър, сключиха редици, за да ги задържат, сблъсквайки се с тях с бойни викове.
Разрази се жестока битка, която накара сърцето ми да забие и Леон се изкачи нагоре за да застане до Райдър, вдигнал ръце, а около тях се извиваха пламъци. Бил се надигна, за да застане до мен, и в съзнанието ми се появи видение за неговите сили. Можех да ни измъкна оттук с негова помощ. Но когато се обърнах към Райдър, около него се увиха лиани от няколко земни елементали и той бе издърпан напред от бара. Той се бореше с лианите, докато Леон изгаряше феите, които го държаха, с оголени зъби и ярост в очите. Отрязах колкото се може повече лиани, докато Райдър се опитваше да се пребори с една ръка да се освободи, но преди да успее, един воден елементал сграбчи главата му и я замрази здраво, заглушавайки завинаги виковете на ярост на Райдър, докато откъсваше главата му право от врата.
Ужас ме изпълни, докато гледах шоуто на ужасите, безпомощен пред него, докато се борех да унищожа колкото се може повече от задниците, които бяха убили приятеля ми.
Измъкнах се от видението с проклятие, като хвърлих серия от внимателно насочени камъни в главите на земните елементали, които се канеха да смъкнат Райдър от бара, и ги нокаутирах студено, преди да хвана ръката на Бил.
– Използвай писъка на циклопа си върху всеки вражески лунар в тази стая.
– Това е голяма молба, момче – каза той, но челюстта му се засили в решимостта да се справи. – Ще ми трябва минута.
– Добре – казах аз и се обърнах към приятелите си точно когато Леон се хвърли от бара, за да се бие с друг огнен елементал, като пламъците му изгориха противника и го накараха да изкрещи.
Райдър блокираше всяка атака, изпратена по пътя му, с дървен щит на ръката си, докато хвърляше брадви обратно към тях с викове на ярост, като ги хвърляше отново и отново в дланта си. Той разцепи черепа на един мъж наполовина като шибана диня, а жената до него завика от мъка, изхвърляйки от тялото си поток вода в огромно цунами. Всички бяхме отнесени назад през бара и аз отблъснах водата със собствената си магия, докато тя се завъртя около нас във водовъртеж. Райдър падна под водата и аз се спуснах да го взема, но магията на жената беше обхванала тялото му и от очите му се стичаше кръв, носа и устата, като всяка капка от нея се вливаше във водата около него, докато той умираше, и оцветяваше целия ми свят в червено.
Мигнах от видението, когато мъжът умря до разярената си съпруга, и изригнах с длан, като захвърлих ръцете ѝ в ледени блокове, преди да увия лоза около гърлото ѝ и да пречупя врата ѝ. Беше шибано брутално, но това беше единственият начин да спася Райдър и нямаше нещо, което не бих направил, за да го запазя жив днес.
Итън се втурна през тълпата под нас с вой от вълнение, хвърляйки ледени остриета в хватката си, за да прободе всеки вражески лунар, който се опита да го свали. Но бързо ставаше ясно, че Скарлет има мнозинство на своя страна, а съюзниците на Райдър бяха започнали да се сгромолясват.
Навсякъде в помещението звънтеше магия, в стените бяха издълбани огромни дупки, а стонът горе говореше, че има опасност покривът да падне.
– Бил! – Извиках към него, който се беше приютил зад бара с пръсти на слепоочията, докато се съсредоточаваше върху огромната сила, която трябваше да предизвика за задачата.
– Още няколко секунди – измърмори той.
Огромна дървена греда беше ударена от огнено кълбо и се счупи над нас, падна към Райдър и го смаза мъртъв, преди дори да успея да вдигна ръка, за да го спра.
Примигнах от видението, хванах ръката му и го дръпнах към себе си част от секундата преди гредата да се разбие върху бара.
– Закрий си ушите! – Изръмжа Бил и аз издърпах Леон от тълпата долу, като захлупих ушите му с ръце, преди да прикрия своите.
Райдър направи същото, свирейки на Итън, и той бързо предаде думата на групата си, докато те закриваха ушите си, а силата на Бил избухваше от него. Бяхме изхвърлени от бара, а пискливият шум, предизвикан от силата на съзнанието му, изпълни цялата стая. Вражеските лунари крещяха и въпреки че ни болеше като кучка, знаех, че е нищо в сравнение с това, което изпитваха те.
Бил се затича към нас, крещейки нещо, което не можех да чуя, преди да издърпа звездния прах от джоба ми с ясното искане. Райдър насочи Итън и глутницата му навън от бара и те кимнаха, изсипвайки се навън в утринната светлина и повличайки със себе си всички свои съюзници.
Леон се качи на бара, изтръгна звездния прах от Бил и го хвърли върху нас. Изтръгнахме се от касапницата и облекчението ме изпълни, когато най-сетне оставихме опасността зад гърба си, а звездите сякаш шепнеха в ушите ми хвалебствени слова.
Ударихме се на земята, толкова дезориентирани от писъка на циклопа, че всички се приземихме в купчина крайници и главата ми се удари в твърд гръден кош. Райдър изръмжа под мен, разрошвайки косата ми.
– Имам чувството, че все още съм жив благодарение на теб – каза той с тих тон.
– Не се сърди, Шерлок. Никога повече не се гмуркай в бар, пълен с врагове – изръмжах аз, опитвайки се да се надигна, но открих, че тежестта на огромния Лъвски преобръщач ме държи надолу. Бил се беше проснал на земята на метър от мен с лице надолу, главата му се повдигаше, докато вадеше кутията с цигари от джоба си и пъхаше една между устните си.
Леон се пресегна, предлагайки му пламъче на върха на пръста си, и Бил му кимна в знак на благодарност.
Леон се свлече от мен и аз се изправих, като повлякох Райдър след себе си и се озовахме пред голяма ограда, която ни разделяше от другата страна на обширно лозе.
– Къде сме? – Измърмори Райдър.
– Мммм, никъде – каза Леон леко, точно когато получих проблясък на истината от звездите и се ухилих мрачно.
– Какъв избор, Леон – промълвих аз.
– Ще се оправим – каза Леон и махна с ръка.
– Къде. Сме. Ние? – Поиска Райдър, като ме потърси за обяснение и аз се поколебах, преди да отговоря, виждайки удара, който щях да получа за отговора си.
– Е, мисля, че за един ден се забавлявах достатъчно. Ще отида да празнувам с Бренди и Чери – каза Бил и отметна коленете си, докато ставаше. – Има ли някакъв шанс да взема назаем още малко от този фантастичен звезден прах, за да се прибера вкъщи, момче?
Приближих се до него и го обгърнах в силна прегръдка, като го потупах по гърба.
– Ти ни спаси задниците, Бил.
Ръцете на Леон изведнъж също ни обгърнаха.
– Наистина го направи, татко.
– Престани с това – измърморих аз, но не го отблъснах, защото изглеждаше каточили Бил донякъде харесваше това внимание.
– Нищо не съм направил – каза той пренебрежително, но усмивка заигра в ъгълчетата на устата му, когато го пуснахме. Предадох му последната част от звездния прах и той се усмихна, докато го вземаше. – Пази се от неприятности, момче.
– Знаеш, че не мога да ти го обещая – отвърнах аз, а той се засмя, хвърли звездния прах и изчезна пред очите ми.
Обърнах се към Райдър, който се мръщеше силно.
– Къде сме, Гейбриъл? – Въздъхнах.
– Крепостта на Оскура – казах с леко загрижен поглед, макар че сега бях достатъчно далеч, за да избегна съдбовния си удар от него.
Райдър кимна сковано, след което се обърна и започна да се отдалечава по пътя, очевидно планирайки да върви навсякъде другаде в полза на това да остане тук.
– Ти ли ще го хванеш, или аз? – Промърмори Леон.
– Аз ще го направя. Сега само ще те удари в лицето – казах аз и той се изхили.
Тръгнах след Райдър, търсейки съвет от небесата за най-добрия начин да се справя с това. Звездите ми казваха, че трябва да останем в къщата на Данте, независимо дали му харесва или не, защото това беше единственото място в града, което Райдър е в безопасност в момента. Така че по някакъв начин щеше да се наложи да убедя Райдър да остане в дома на хората, които някога се беше заклел да унищожи.
Назад към част 26 Напред към част 28