***
Всеки от двамата затворници беше изведен напред, но все още се държеше от всяка от противниковите страни. Смяната все още не беше направена.
– Моля ви, просто приключете с това – промълви Кенеди.
Докато двете страни продължаваха да говорят, стана ясно, че Джими ДеЛука започва да спори с Кейн Райт. Кейн и ДеЛука бяха застанали по-близо един до друг, почти нос до нос, жестикулирайки и сочейки.
В този момент шофьорът на Никол извади пистолет.
– Нещо не е наред – каза той. Той погледна през рамо, после се върна към мястото на инцидента, като държеше пистолета си в готовност.
– Какво става? – Извика Никол.
– Не съм сигурен, но имам лошо предчувствие. Някой си играе там – каза шофьорът.
Кенеди не можеше да откъсне поглед от пистолета му. Беше твърде близо, твърде реално, твърде студено.
И тогава тя забеляза движение от страна на шестимата мъже отвън. Те правеха размяна. Един от мафиотите бутна силно Истън отзад, като го тласна към Ред и Кейн.
Истън се препъна, а Ред го хвана за едната ръка и го поведе към колата възможно най-бързо.
Междувременно албиносът бавно предаваше Тревор на ДеЛука и приближените му. Качулката на Тревор все още беше върху него и мафиотите се опитваха да я свалят.
Кенеди не можеше повече да понася чакането.
– Трябва да се видя с Истън – каза тя, а после отваряше вратата и излизаше от колата.
– Ей, къде отива? – Изкрещя шофьорът. – Ей, не излизай там!
– Кенеди! – Изкрещя Никол.
Но Кенеди не можеше да се спре. Навън въздухът беше чист и хладен и сега всичко беше твърде реално. Мъжете не бяха толкова далеч, колкото и се струваха, когато тя беше в безопасност в колата си. ДеЛука откъсна очи от Тревор и забеляза Кенеди, а тя го видя да ругае, а устата му да представлява гримаса на омраза.
– Бързо! – Каза Ред, като свали превръзката от очите на Истън. – Трябва да се движим, сега!
Но Истън беше изтощен и силно пребит. Очите му се завъртяха в главата и краката му за миг се подкосиха.
Кенеди беше достатъчно близо, за да му помогне да се хване за едната страна, докато Ред го хвана от другата страна, за да го подкрепи.
– Той е ранен! – Каза Кенеди, а сърцето ѝ заби в гърлото.
КенедиИстън дори не я погледна. Тя се зачуди дали не е бил пребит достатъчно тежко, че все още да може да умре. Отблизо кожата му беше бледа, а очите му – почти безжизнени.
– Трябва да се измъкнем оттук, преди да разберат какво сме направили на Тревър. – Каза ѝ Ред, като стискаше зъби, докато държеше Истън изправен.
Кенеди започна да разкъсва връзката от китките на Истън. Беше трудно и тя знаеше, че разполагат с много малко време.
Поглеждайки за миг нагоре, тя видя, че мафиотите са успели да свалят черната качулка на Тревър. Групата нададе колективен вик на гняв и недоверие, когато разбра какво са му направили.
– По дяволите – изкрещя Ред, като видя, че мафиотите вадят оръжия.
ДеЛука сграбчи мъжа албинос, а един от кохортите му заби нож в гърдите на албиноса.
Кенеди изпищя.
Кейн се беше впуснал в борба с третия мафиот и двамата паднаха на земята в заплетена купчина, докато Ред спринтираше обратно към опасността.
Това остави Кенеди да се опита да задържи Истън на крака и да го премести на безопасно място. Докато тя се опитваше да го повлече към колата, той я погледна, сякаш най-накрая осъзна кой е тя. Устните му образуваха типичната за него крива усмивка.
– Навсякъде, където отидеш, е така – каза той, но гласът му не беше гневен.
– Побързай – подкани го тя. – Трябва да се измъкнем оттук, Истън.
Но Истън пое дълбоко, болезнено дъх и се обърна към боя.
– Тези маймуни – изръмжа той.
– Не… – Тя се опита да го спре, но Истън беше твърде силен.
По някакъв начин беше възстановил ориентацията си и част от силите си.
Може би това беше гняв, подхранван от адреналин – каквото и да беше, Истън се движеше по-бързо, отколкото Кенеди би сметнала за възможно.
Ред беше хванал мъжа, който беше пробол албиноса, и го душеше отзад, като беше преплел ръка през гърлото му.
Албиносът лежеше на земята, с широко отворени очи, окървавен, изглеждаше мъртъв.
Джими ДеЛука извади пистолет от вътрешността на сакото си и започна да се прицелва в Кейн Райт. В момента, в който се готвеше да стреля с пистолета, Истън се хвърли в летящ захват с цяло тяло и удари ДеЛука с цялата си тежест. Двамата се приземиха върху микробуса и при падането огромната глава на Джими ДеЛука се удари в задната част на задната светлина на микробуса.
Кенеди не знаеше какво да прави. Пред нея имаше касапница и насилие, каквито никога през живота си не беше виждала.
Изведнъж Никол беше до нея и я хвана за ръката.
– Не отивай там – каза тя.
– Трябва да направим нещо, Никол!
– Ако го направим, ще се нараним, Кенеди. Не бъди луда. – Никол се обърна към шофьора, който все още беше извадил пистолета си.
Той погледна към Никол.
– Заповедта на Ред беше да остана до вас, независимо от всичко, и да ви защитя на всяка цена, мис Джеймисън.
Никол го погледна с изненадващо спокоен, стоманен поглед.
– Отиди, вземи съпруга ми и го върни тук. Направи каквото трябва.
– Да, госпожо. – Шофьорът се придвижи бързо и ефикасно към Ред, който все още се опитваше да усмири мафиота с ножа.
Междувременно Истън се беше изправил на крака, след като беше повалил ДеЛука на земята. Джими ДеЛука започна да се изправя и Истън го удари в стомаха.
След това удряше ДеЛука в стомаха отново и отново. Лицето на големия мафиот се изкриви от болка, докато Истън удряше ребрата му отново и отново, и Кенеди знаеше, че Истън умишлено се опитва да причини максимална болка на човека, който го беше отвлякъл.
Прозвуча изстрел и Кенеди видя, че шофьорът им е прострелял мафиота с ножа в коляното. Раненият мъж се сгромоляса на земята, оставяйки Ред свободен да си тръгне. Ред тръгна към Кейн Райт и неговия враг.
Никол му извика.
– Ред! Не!
Но Ред не я послуша. Той отиде до мястото, където Кейн се биеше, издърпа мафиота към себе си и удари мъжа с юмрук, който го прати в пълно безсъзнание, легнал по гръб и гърчещ се.
Тревър стоеше сред тази кървава касапница, напълно неподвижен.
Кенеди знаеше защо. Виждаше част от това, което му бяха направили, и можеше много добре да се досети за останалото.
Той никога повече нямаше да може да нарани някой друг, но на каква цена?
Това беше твоята идея, Кенеди. Ти си отговорна.
Но Кенеди нямаше време да се тревожи за етичните си отговорности точно тогава. Беше прекалено уплашена за Истън и се затича към мястото, където той все още биеше Джими Мускулестия ДеЛука.
Кенеди хвана Истън за бицепса отзад, преди той да нанесе поредния удар в средната част на тялото на мафиота.
– Недей – помоли го Кенеди.
Истън извърна глава, за да я погледне.
– Защо да не го правя? Имаш ли представа какво ми направи този гад?
– Достатъчно е – каза тя. И това беше така.
Джими ДеЛука дишаше плитко и тя би се обзаложила, че повечето от ребрата му са счупени. Истън беше професионален боец и просто беше ударил мъжа с всичко, което беше по силите му, отново и отново.
– Това никога няма да е достатъчно – изръмжа Истън, като все още се взираше в ранения мафиот.
ДеЛука вдигна ръце.
– Не ме убивай – изпъшка ДеЛука. – Всичко свърши.
Истън поклати глава.
– Страхливци, всички до един – промълви той, а после се обърна от своя мъчител и хвана здраво ръката на Кенеди в своята. – Хайде – прошепна той и започна да се отдалечава от сцената.
Никол прегръщаше яростно Ред съвсем наблизо. Тя се откъсна от Ред и направи жест на Истън и Кенеди да ги последват. Четиримата отидоха до колата и се качиха, като Ред седна на шофьорската седалка, а Никол – на предната пътническа.
Истън и Кенеди се плъзнаха на задната седалка.
– А какво става с Кейн? – Попита Кенеди, докато Ред започна да връща колата назад.
През предното стъкло се виждаше как Кейн Райт и шофьорът на Ред разговарят помежду си.
– Кейн ще остане и ще почисти бъркотията – отвърна Ред.
– Какво точно означава това? – Попита го Истън.
Ред погледна Истън в огледалото за обратно виждане.
– Не задавай прекалено много въпроси.
Ред обърна колата и напусна мястото на инцидента, а Кенеди трябваше да признае, че се чувства благодарна, че си тръгва, дори и да осъзнаваше, че никога няма да може да забрави напълно случилото се там.
– Ами приятелят на Кейн? – Попита Кенеди. – Този, който беше намушкан с нож? Ще се оправи ли?
Ред и Никол си размениха погледи.
– Той ще се оправи – отговори Никол.
– Имаме дежурни лекари, които могат да помогнат – уточни Ред.
Но Кенеди не знаеше дали наистина им вярва. Сега тя се обърна към Истън, като видя, че той все още е доста ранен. Той се свлече на седалката си, а главата му увисна.
– Добре ли си? – Прошепна Кенеди.
Истън я хвана здраво за ръката и я стисна, кимвайки все така леко.
– Ще се оправя – каза той, след което изстена, когато колата премина през дупка, разтърсвайки го.
Кенеди го погледна по-внимателно.
– Трябва да отидеш в болница.
– Никакви болници – промълви Истън и поклати глава. – Просто ме закарайте вкъщи.
Докато продължаваха да карат и шокът започна да отшумява, Кенеди установи, че трябва да се взира в Истън, за да се убеди, че той всъщност е до нея в тази кола.
Истън някак си беше оцелял след лудостта, отвличането, каквото и да му бяха сторили Джими ДеЛука и мафията.
Беше сигурна, че ще го изгуби, абсолютно сигурна, че се е случило най-лошото. Но той се беше върнал при нея, дори и да се беше върнал ранен и в полусъзнание.
Тя държеше ръката му толкова дълго, колкото той ѝ позволи.
Никол и Ред предимно мълчаха отпред, макар че от време на време водеха някакви разговори помежду си.
Кенеди се чудеше какво ли си мислят. В крайна сметка и двамата бяха рискували живота си за нея и Истън и тя никога нямаше да може да им се отплати за неприятностите, които им беше причинила.
Беше ужасно бреме да знаеш, че хората, които е искала да впечатли и да се сближи с тях, вместо това са били наранени от присъствието ѝ в живота им.
Ако бях Никол, нямаше да искам да се видя никога повече. Откакто пристигнах в този град, носех само неприятности и наранявах нея и Ред отново и отново.
Нищо от това не е било умишлено, но има ли изобщо значение в този момент?
Накрая намалиха скоростта и спряха пред градската къща на Истън.
– Предполагам, че това е нашата спирка – каза Истън с дрезгав глас.
Ред го погледна в огледалото за обратно виждане.
– Може да има сътресение на мозъка, Кенеди. Събуждай го на всеки няколко часа тази вечер и ако започне да повръща или има силно главоболие, веднага ни се обади. Без значение колко е часът, добре?
– Не бих могла да ви безпокоя отново – каза Кенеди.
Никол се обърна и я погледна.
– Отсега нататък трябва да общуваш с нас – каза тя, очите ѝ бяха отворени и честни. – Ние сме семейство, Кенеди. Не ни отблъсквай.
– Но след цялата тази лудост – каза Кенеди – имам чувството, че не съм направила нищо друго, освен да ви повлека надолу.
– Глупости – каза ѝ Никол. – Това не е било по твоя вина. Това е просто лош късмет и лошо време. Обади ни се, ако има някакъв проблем – в противен случай ще те проверявам.
– Добре – усмихна се Кенеди, облекчена. – И не мислиш ли, че полицията ще бъде замесена във всичко, което се случи днес?
Ред поклати глава.
– Кейн ще се погрижи за това. Няма да има полиция.
Назад към част 5 Напред към част 7