ЛЕОН
Беше време да изиграя малка шега на моя приятел Дракон. Онзи ден той ме беше прецакал добре в часовете по отвари; онази есенция от чернилка не се махна лесно от косата ми. Аз бях кралят на шегите, но той щеше да е подготвен за ответен удар, така че трябваше да бъда хитър. За мой късмет хитростта беше второто ми име.
Бях накарал Минди да се спотайва в коридора зад стаята ми и да чака да види кога ще се появи, за да се отправи към душовете.
Пингът на моя атлас ми каза, че той тръгва, и аз скочих от леглото си, прибирайки шишенцето с брокат „Пегас“ в джоба на анцуга си заедно с малко бурканче сок от старовремски дъб. Друго съобщение от Минди гласеше, че се приближава към душовете, така че грабнах кърпата си и излязох от стаята.
Движех се по коридора и забелязах Данте в далечния му край, когато той влезе през вратата.
С усмивка ускорих темпото си и се вмъкнах зад него.
– О, хей, пич – казах небрежно, докато той се събличаше до една от душ кабините.
– Буонджорно, Леон, станал си рано.
Протегнах ръце над главата си.
– Не можах да заспя.
Данте влезе в една от кабинките, а аз побързах да вляза в тази до нея, докато звукът от течащия му душ изпълни въздуха. Той започна да си напява някаква мелодия и аз се спуснах надолу, като откраднах шишенцето с шампоан в краката му и добавих блясъка на „Пегас“ заедно с малко сок от старовремски дъб. Трябваше да сдържам смеха си, докато го плъзгах обратно под кабинката, след което се съблякох от анцуга си, за да си взема душ. Измих се бързо, като се уверих, че съм се върнал в банята, за да уловя момента, в който Данте се появи.
Застоях се до една от мивките по анцуг и прокарах пръсти през влажната си коса.
– Мерда! – Изруга Данте и от мен се изтръгна смях. – Ах, тя е навсякъде.
Вратата на кабинката му се отвори и той стоеше там с гол задник, а искрящите блясъци бяха залепени здраво в косата му, по лицето му и по раменете и ръцете му също. Той ме забеляза и очите му се превърнаха в прорези.
– A morte e ritorno!(До смърт и обратно!) – Нахвърли се върху мен, а аз се смеех прекалено много, за да го спра, докато той се захващаше с мен. Една въздишка ме напусна, когато гръбнакът ми се удари във вратата и аз се блъснах през нея, като се забих в килима в коридора.
Студентите се задъхаха и се разсмяха, докато Данте ме държеше на земята и ми нанесе удар в корема, а косата му блестеше под светлините.
– Стронзо – започна да се смее той и аз го отхвърлих от себе си с усилие, като се опитах да избягам по коридора.
Елис излезе от стаята си и веждите ѝ подскочиха, когато ме забеляза. Хванах я като жив щит, поставяйки я между мен и Данте с усмивка.
Данте тръгна към нас гол като зората, а Елис започна да се смее.
– Какво е това?
– Блясък от пегас – отговорих аз. – И много от него. Ще се задържи там цял ден, с колкото сок от старовремски дъб съм го смесил.
Данте ме изтръгна с камшик въздушна магия и гърдите ми се удариха в земята. Той се промъкна напред и Елис се отдръпна, за да му даде достъп до мен.
– Предателка! – Извиках ѝ, докато тя тръгваше към душовете със смях – все пак тя напълно се огледа, за да провери задника на Данте.
– О, по дяволите – изпъшках, поглеждайки покрай главата на Данте и посочвайки трескаво.
Той погледна през рамо към абсолютно нищо и аз се втурнах към стаята си, затръшвайки вратата точно преди тежестта на драконовия преобръщач да се блъсне в нея.
– Ще ти върна за това, mio amico! – Изкрещя той през вратата, като заплахата му бе намалена от смеха на забавление, който му се изплъзна.
Обърнах се, за да открия, че моите Минди са готови с униформата ми, докато се къпех в сиянието на тази победа. Оставих ги да ме облекат, гукайки си, след което се захванах с чинията със сиропирани палачинки, които ми бяха приготвили за закуска. Погълнах ги, защото имах какво да правя преди часовете тази сутрин. И настроението ми се помрачи, когато си помислих за това.
– Искаш ли да чуеш хороскопа си, Леон? – Попита ме мило Минди и аз реших, че имам няколко свободни минути.
– Да давай.
Тя вдигна моя атлас и ми го прочете, докато другата Минди ме гледаше замислено.
Добро утро, Лео.
Звездите са говорили за твоя ден!
С преместването на Меркурий във вашата карта тази седмица ще се окажете много убедителни за другите. Помислете обаче внимателно какво искате от хората около вас, тъй като може да се окажете в дълбокото по-бързо, отколкото очаквате. Стига да се носите по вълните на съдбата, един разгърнат план може да се развие чудесно за вас. Предупреждавам обаче, че Меркурий може да бъде променлива планета и ако не вземете бързо решенията си, може да се окаже, че те се вземат вместо вас.
– Благодаря, Минди – казах весело, обмисляйки това.
Изпратих ги и двете, преди да извадя бележката, която намерих в съблекалнята на момчетата и в която подробно се описваше движението на Елис из кампуса. Бях ходил на всяко място в списъка, когато знаех, че Елис се е насочила натам, но нямах късмет да хвана хлъзгавия шибаняк. Въпреки това нямах намерение да се откажа. Ако някой извратеняк я преследваше, щях да разбера кой и да го накарам да си плати „Фея на Фея“.
Тъй като в момента Елис беше в кафенето, реших да бъда там. Исках да наблюдавам всеки ученик в стаята и да се опитам да разбера дали някой не я гледа прекалено много или не се докосва под масата – малко вероятно, но си струваше да опитам.
Обмислях да кажа на Елис за бележката, но нещо ме възпираше. Исках да докажа, че мога да я защитя и когато намеря този гадняр, ще го сложа в краката ѝ като мъртва мишка. Тогава тя определено щеше да ми е благодарна. Какво ли не беше очарователно в това?
Погледнах отново бележката, докато излизах от общежитието и започнах да слизам по стълбите.
Редуват се часовете за закуска на Лунар/Оскура. Маршрут: Общежитията на Вега; Дяволски хълм; Дворът на Акрукс; Кафетерия
Момичешка баня. Залите на Алтаир преди обяд.
Л/Т Дяволски хълм.
Киплинг Емпориум. Портокалова сода.
З/И остава в кампуса. Библиотека следобед (неделя след тъмно)
Юмрукът ми се сви, докато го препрочитах, запечатвайки го в паметта си.
Ще те хвана, гаднярче.
Скоро влязох в Кафетерията, като направих визуален обход на помещението. Тук беше часовият интервал на Лунар, но наоколо имаше и много необвързани. Погледът ми попадна на Райдър в началото на залата, който седеше сам на една маса. Погледът му беше прикован към Елис, която си помагаше с храна от бюфета, и се зачудих дали преследвачът е толкова очевиден, колкото и той.
Но той нямаше да остави бележка. Беше по-умен от това. А и дали наистина имаше време да преследва момичето ми, когато трябваше да управлява цяла банда?
Не, колкото и да ми се искаше да отърва Елис от този душманин, той не отговаряше на изискванията.
Насочих се към линията на бюфета, грабнах една чиния и я натоварих с яйца, препечен хляб, авокадо, четири ленти бекон – ооо, днес имат наденички от зебра – и още два слоя месо. Вече бях ял, така че не си взех банан в края на опашката, а се насочих към една празна маса в ъгъла.
Елис още не ме беше забелязала, но това беше добре, защото така или иначе трябваше да наблюдавам помещението. Съсредоточих се първо върху Братството, тъй като си мислех, че те са купчина съмнителни Дейви и подли Сюзан.
Няколко души поглеждаха към Елис, но и те разговаряха помежду си на тихи гласове и предположих, че е така, защото лидерът им я гледаше, без да мигне. Един от тях особено се открои пред мен. Брайс Корвус изглеждаше така, сякаш очните му ябълки щяха да изскочат от това колко силно я гледаше.
По гръбнака ми се прокара гняв и аз сведох поглед към него. Беше злобно копеле, а и силен вампир. Но можех да го унищожа в битка, ако се стигнеше дотам.
Записах името му като потенциален заподозрян, след което продължих да търся, в случай че някой друг се държи подозрително.
Погледът ми се спря на Синди Лу, която се надуваше на Елис, преди да се обърне към приятелите си и да заговори с тих глас. Тя започна да става все по-безумна, жестикулираше с ръце и стана ясно, че пресъздава нощта, в която Елис се беше сбила с нея. Когато приключи, тя се свлече драматично на масата в пристъп на ридания, а приятелите ѝ се събраха около нея и я потупаха по гърба.
Заключение: не е преследвач. Била е силно пребита, откакто Елис я е вкарала в кутията си. Но това беше начинът на феите. Синди трябваше да продължи напред с живота си. Не беше редно да продължава да се занимава с подобна битка. Повечето хора в училище биваха пребивани поне по два пъти на ден. Би трябвало да го знам, често аз правех побоищата.
Така заявявахме позицията си в обществото. Никой не съдеше Елис за това. Намирах го за горещо като дявол. Искаше ми се само да не я бях изгубил от поглед онази нощ, защото може би нямаше да се забърка в гадостите, които се случиха в гората.
Преместих погледа си към съседката ѝ Лайни, която галеше ръката на новата си приятелка. Тя седеше на няколко места по-надолу от Елис и аз разбрах, че не са прекарвали много време заедно, откакто Лайни се беше хванала с онова момиче на пролетния бал. Погледнах празното място до Елис с щипка копнеж. Бях изследвал стаята достатъчно дълго. Моето момиче нямаше да седи само.
Взех чинията си, прекосих стаята и седнах на мястото до нея с широка усмивка. Веждите ѝ се повдигнаха от изненада, а усмивката ѝ се отдръпна от устата. Устните, които определено исках да целуна. Наведох се към нея и се усмихнах, когато тя ми позволи да я целуна, а душата ми запя, когато тя се приближи, така че бедрото ѝ се притисна към моето.
– Имаш вкус на шоколадови бонбони – отбелязах аз, облизвайки устните си.
– Е, харесвам черешовите, но не успях да стигна до тях под планината от шоколад. – Тя сви рамене, но аз изпъчих гърди като герой и се насочих към бюфета.
Тя не се беше пошегувала за шоколадовите поптарти. Искам да кажа, дявол да го вземе, наистина ли имахме нужда от толкова много? Започнах да ровя из купчината, като ги събарях на пода и предизвиквах истинско свлачище. Накрая грабнах наградата си и се върнах при Елис, за да ѝ я поднеса в чиния.
Поставих я пред нея и се върнах на мястото си, а тя ми се усмихна широко. Това направи много неща в сърцето ми (и в члена ми).
– Благодаря, Лео. – Тя отхапа от него, като изкара от гърлото си стон на наслада.
Бях спрял да се храня, загледан в нея, която поглъщаше този поптарт, докато ми се искаше това да съм аз. Когато ме захапе, тя никога няма да иска да пие от някоя друга фея в цяла Солария.
Братята започнаха да се изнасят от стаята и аз погледнах часовника, за да видя, че е седем и половина, така че кланът Оскура щеше да дойде съвсем скоро. Те редуваха часовите си графици от ден на ден и аз се зачудих дали имат специални връзки, които уреждат подобни неща вместо тях, така че да се пресичат възможно най-малко. Нямах търпение да видя какво е направил Данте, за да прикрие косата си. Шапка? Бандана? Берета? О, моля ви, звезди, нека да е барета.
Появиха се Оскурите, които изпълниха стаята с шумно бърборене. Те бяха противоположност на лунарите, всички се разхвърляха заедно като глутница кучета. Които повечето от тях бяха, ако трябва да сме честни.
Данте се появи сред тях и аз бях донякъде горд да открия, че той просто притежаваше катастрофална коса, така че блестящият ѝ блясък беше на показ.
– Хей, Тинкърбел, искаш ли да отидеш на среща с мен по-късно?! – Извиках към него през цялата стая.
Той се обърна към мен с усмивка, докато неговата бета, Табита, нареждаше на вълците наоколо да му сложат разнообразна храна.
– Само ако планираш да се изложиш – обади се той в отговор. – В противен случай имам още едно предложение от един капитан, който каза, че ще си вкара куката в задника ми.
Избухнах в смях, а Елис се усмихна развеселено, като погледна между нас. Данте седна с вълците си и аз извадих атласа си, като го снимах, докато не гледаше. Качих я във FaeBook, а Елис ме погледна през рамо и започна да се кикоти.
– Как, по дяволите, ти се разминава това? – Попита тя. – Той би убил всеки друг, който се опита да го направи.
– По същата причина ти се разминава да го разиграваш. – Погледнах я със съблазнителна усмивка. – Той иска да ти го вкара в задника.
– Лео! – Тя зарови лице в рамото ми, докато се разпадаше, а аз се усмихвах от ухо до ухо.
– Какво? Вярно е. – Казах леко и тя ме блъсна в крака, поклащайки глава, докато продължаваше да се усмихва.
Обичах да правя малкото си чудовище щастливо.
– По-късно той ще те унищожи на тренировката по питбол – предупреди тя.
– Не. – Отхапах от тоста си. – Той вече го е преодолял.
***
– Блум! Обърни шибано внимание! – Изръмжа Марс на Харви на игрището за питбол. Той се взираше в небето, сякаш то го очароваше. Шибаният Блейзър.
Тичах за Елис, докато тя се опитваше да вкара огнена топка в ямата, хвърляйки въздух, за да задържи пламтящата топка над ръцете си, докато тичаше с нея. Нахвърлих се върху нея като товарен влак, но някой ме изблъска отстрани и аз се ударих в земята толкова силно, че нещо се пропука.
– Данте! – Изревах, замахвайки с юмрук към искрящата му глава.
Той се засмя, забивайки лицето ми в земята, тъй като болката в страната ми ме обездвижи.
– Ти си аут, Найт! – Извика Марс и Данте скочи от мен, протягайки ръка, за да ми помогне да се изправя.
Поех я, хриптейки, докато стисках ребрата си и заздравявах раната. Елис беше вкарала топката в Ямата и стоеше отстрани с непринудено изражение, сякаш не беше било никакво усилие. Момичето беше естествено и изглеждаше дяволски секси в тези малки спортни шорти.
Излязох от игрището, за да седна на трибуните, мърморейки, тъй като трябваше да изчакам следващия кръг. Беше само пет минути, но както и да е. Все още мразех да ме побеждават в любимата ми игра на целия свят. Скоро ни предстоеше важен мач. Бяхме стигнали до полуфиналите на междуучилищната лига. Ако в следващия мач победим Академия „Сънрайз“, ще се изправим срещу Академия „Зодиак“ на финала.
Това щеше да е сбъдната мечта. Ебати чудото, когато го анализираш. Аврора не беше стигала до финала от половин век, но за да победим Зодиак, щеше да е нужно повече от чудо. Щеше да е нужна божествена намеса от звездите. Те бяха най-добрата академия, пълна с елитни задници, които са били частно образовани още преди да могат да ходят. Те имаха най-добрия старт в живота, достъп до професионални игрища, а Соларианската питболна лига дори бе довела звездни играчи от най-добрите отбори в света, за да ги посетят миналата година. Бяха обиколили няколко академии, но нито един от тях не би стъпила в Алестрия. Но ако спечелехме турнира… щяхме да се появим на картата. Щеше да им се наложи да ни обърнат внимание.
Извадих златната си свирка от мястото, където висеше под ризата ми.
О, мои звезди, представете си, ако Огнярят на Небесните птици, Алид Керберос, дойде в тази академия. Той би могъл най-сетне да запечата следа от изгаряне върху свирката ми. Тогава бих могъл да умра като щастлив човек. Списъкът с хаштагове е пълен.
На игрището се чу силен трясък и погледнах нагоре, за да видя Данте, който притискаше Елис към земята. За първи път обаче това не ме вбеси, нещо в гледката им по този начин предизвика мъркане дълбоко в гърдите ми.
Отърсих се от чувството, като си помислих, че съм изгубил ума си. Но от друга страна… те със сигурност изглеждаха секси заедно.
Назад към част 12 Напред към част 14