***
На следващата сутрин се събуди освежена, а повечето от тревогите и страховете от предишната нощ се бяха изпарили почти до нула. Беше като някакъв лош сън. Сега се усмихваше, мислейки за Хънтър.
Но също така беше и гладна, осъзнавайки, че не е яла от много дълго време.
Кали си взе кратък душ, а след това се облече в последната си комбинация от дрехи. След това някой със сигурност щеше да забележи, че носи все едни и същи дрехи – сега вече официално се нуждаеше от нов гардероб.
Слезе долу и реши да хапне нещо в кафенето, преди да се срещне с детектива и да отиде до болницата. Докато седеше с кроасан и кафе (и се опитваше да игнорира погледите на останалите посетители), Кали видя Лидия да минава покрай нея. Изглеждаше така, сякаш цяла нощ е пила и дори още не си е легнала.
Когато Лидия обърна глава и видя Кали, очите ѝ станаха широки като чинии.
– Ти се върна! – Изкрещя тя, влизайки в ресторанта. – Никой не знаеше къде си.
– Какво имаш предвид? – Попита Кали, като понижи гласа си и се надяваше, че Лидия ще разбере намека. Нямаше такъв късмет.
Лидия не обичаше намеците и изтънчеността.
– Имам предвид, че Шон и майка ти и баща ти се чудеха дали някога ще намериш време да се видиш с някого.
– Бях заета, Лидия. Хънтър беше в критично състояние до късно вчера. Кога съм имала време?
– Просто казвам, че сега си тук долу. Ще останеш ли и ще се видиш ли с всички за малко?
Кали погледна часа на телефона си.
– Наистина трябва да отида в болницата.
Очите на Лидия се присвиха.
– Ако им кажа, че си била тук и си отказала дори да ги видиш…
– Тогава не им казвай – каза Кали. Но знаеше, че не е редно да отсвири семейството си. Колкото и налудничаво да и се струваше, Лидия всъщност поне веднъж имаше право.
– Моля те, Кали. Мога ли да им кажа, че си тук?
– Разбира се – съгласи се Кали.
Лидия се усмихна и сви юмрук, сякаш току-що беше вкарала победния гол.
– Дай ми две минути. Ще отида да събера войниците.
– Чудесно. – Кали симулира усмивка, а Лидия избяга от кафенето.
Кали се върна към яденето на кроасана си и се преструваше, че никой не я гледа. Беше толкова странно да се чувства известна, осъзнавайки, че за нея и Хънтър се пишат новини и статии във вестниците. Тя не ги четеше, но знаеше, че съществуват, а другите явно оставаха по-информирани.
В един момент към масата ѝ действително се приближи млада жена с поразително червена коса.
– Извинете – каза нервно жената.
Кали вдигна поглед към нея.
– Да
– Не искам да ви безпокоя. Просто исках да кажа, че съм толкова развълнувана от това през което си преминала. Ти си толкова смела. – Червенокосата жена едва успя дори да срещне погледа на Кали.
– Благодаря ви, че го казахте – каза ѝ Кали.
– Как се казвате?
– Тереза.
– Тереза, това е прекрасно име. Много ми е приятно да ви срещна.
Жената се усмихна така, сякаш Кали току-що ѝ беше казала, че ще ѝ даде хиляда долара.
– Мислите ми са с теб и Хънтър – каза Тереза. – Благодаря, че говорихте с мен. – На тръгване тя махна с ръка и се усмихна смутено.
– Разбира се. Разбира се. – Кали я гледаше как си тръгва, обзета от чувство за нереалност. В очите на Тереза имаше толкова много емоции и беше ясно, че разговорът с Кали е бил много важен за нея. Кали се опитваше да проумее как е възможно да е създала този ефект у някого, когото дори не беше срещала.
Беше странно. Предполагаше, че ако някога се срещне с Мерил Стрийп, Кали ще бъде също толкова нервна. Може би така се чувстваха знаменитостите, когато при тях идваха непознати с тежестта на толкова много очаквания и емоции. Как можеше да се справиш с всички тези интимни нужди от толкова много хора, които никога не си срещал?
Тя си мислеше за това, когато се сблъска с интимните нужди на хора, които познаваше през целия си живот, докато родителите и брат ѝ влизаха в кафенето, за да я видят. Лидия водеше групата, като бърбореше достатъчно силно, за да я чуят всички.
– Не можах да повярвам, когато я видях да седи тук сама – каза Лидия.
Какво лошо има в това да седиш сам? Зачуди се Кали. От време на време е хубаво да останеш сам. Лидия беше от онези жени, които никога не бяха ходили сами на кино или на ресторант само с вестник или книга. Кали никога не беше била толкова отчайващо социална.
Тя се изправи и прегърна майка си, баща си и Шон. Шон я погледна строго.
– Какво съм аз сега, нарязан черен дроб? Не съм те чувал от дни, сестричке.
– Съжалявам. Беше толкова натоварено и имаше някои трудни моменти. Нямах възможност да спра и да си поема дъх.
Когато всички седнаха, Кали забеляза, че във въздуха се усеща същото напрежение, останало от онзи ден, когато родителите ѝ я бяха молили да се върне с тях в Охайо. Все още го виждаше изписано по лицата им.
– Къде е бодигардът ти? – Попита баща ѝ, когато една сервитьорка дойде до масата и им сложи чаши с кафе и голяма кана.
– След малко трябва да слезе – каза Кали. – И всъщност той не е бодигард. Просто детектив.
– Каква е разликата? Плащат му, за да те защитава – отвърна Шон.
Майка ѝ я погледна с тъжни очи.
– Едва успях да заспя, толкова се притеснявам за теб.
– Знам – каза Кали. Мълчаливо проклинаше Лидия, че е събрала всички тук, за да започнат същите тези стари песни и танци. Тя не искаше и не се нуждаеше от подобна драма.
– Знаеш, но все пак ще се придържаш към курса – въздъхна майка ѝ.
– Това е, което искам да направя – каза просто Кали. – Нямам никакви съмнения.
– Може би не – каза Шон, – но какво да кажем за Хънтър?
– Ами той?
– Може би той има съмнения. Говорила ли си за това с него?
Кали кръстоса ръце.
– Това, за което говорим с Хънтър, си е наша работа.
– Не се защитавай – каза майка ѝ. – Ние казваме това само от любов.
– Знам това, но ти не ме слушаш. Обичам Хънтър и ми е мястото там, където е той.
– Твърде млада си, за да знаеш на кого принадлежиш.
– Не съм съгласна.
На масата настъпи мълчание. Лидия почука с нокти по плота на масата.
– Хора, това е глупаво. Кали е рок звезда. Защо се караме на нейния парад?
Кали мразеше увъртанията на Лидия почти толкова, ако не и повече, колкото неодобрителните коментари на останалите членове на семейството ѝ.
– Аз не съм рок звезда. Аз съм просто нормален човек, който прави най-доброто, на което е способен.
Баща ѝ се усмихна леко.
– Винаги съм се надявал, че някое от децата ми ще израсне като рок звезда. Просто си мислех, че това означава да свириш в група като „Бийтълс“ или нещо подобно.
Всички се засмяха малко на това и това сякаш разчупи леда. Нормалният разговор се възобнови, като Кали разпита всички какво са правили през последните ден-два и обясни спешната операция, която Хънтър беше претърпял и която беше помогнала да се открие причината за инфекцията.
Когато приключи да ги осведомява за всичко, Шон я потупа братски по гърба.
– Гордея се с теб, Кали. Държиш се добре под напрежение.
Тя се усмихна.
– Благодаря, Шон.
Точно когато изглеждаше, че храненето може да приключи с приятна нотка, един от служителите на хотела влезе в кафенето и се насочи право към масата.
– Мис Йънг? – Каза той, когато се приближи.
– Да? – Отвърна тя, чудейки се за какво може да става дума.
– Вашият годеник се е обадил на рецепцията, за да ви потърси, госпожо.
Кали усети как лицето ѝ се изчервява. Не можеше да си представи защо Хънтър не се беше обадил на мобилния ѝ телефон.
– Добре, веднага ще дойда. – Тя извади мобилния си телефон и видя, че е умрял. Трябваше да зареди проклетото нещо по-добре.
– Кали – каза Шон.
Тя го погледна.
– Моля те, нека не се занимаваме с това точно сега.
Той протегна ръка и я хвана грубо.
– Какво, по дяволите, е това? – Попита той, правейки жест към пръстена, който Хънтър беше използвал, за да и предложи вчера.
– Добре – каза тя и освободи ръката си. – Ние сме сгодени. Хънтър ми предложи вчера и аз приех.
– О, Боже мой! – Изпищя Лидия. – Това е толкова шибано страхотно!
На Кали ѝ се прииска да се плъзне под масата. Сега всички се взираха в тях.
Родителите ѝ гледаха така, сякаш току-що им беше казала, че се е заразила с фатална болест.
Лицето на Шон беше зачервено.
– Да, наистина страхотно. Поздравления. – Той го каза без нотка на истинско щастие за нея.
– Благодаря – каза тя саркастично. – Подкрепата се цени.
– Кали – каза баща ѝ. – Знаеш, че те подкрепяме. Винаги ще те подкрепяме. Обичаме те.
Майка ѝ кимна.
– Това, че сме загрижени, не означава, че не сме щастливи, че си намерила някого, на когото държиш.
– Е, аз не го подкрепям – каза и Шон. – Искам да кажа, че знам, че Хънтър е добър човек и е рискувал живота си за теб – но това не означава, че трябва да се омъжиш за него.
– Това не е демократично решение – каза Кали. – Аз сама правя своя избор. Не съм го подложила на семейно гласуване.
– Добре го каза, Кали – каза Лидия и кимна.
– Сега наистина трябва да приема обаждането на Хънтър, ако ме извините. – Кали стана и отиде до рецепцията. Портиерът ѝ подаде телефона.
– Хънтър? – Каза тя.
– Бебе.
– Добре ли си?
– Д-р Уолш току-що дойде и ме прегледа. Каза, че може да ме освободят още вдругиден.
– Сериозно ли?
– Наистина. Освен това тази сутрин се чух по телефона с Макс Вайсман.
– Какво? Сега се обаждаш по работа?
Хънтър се засмя.
– Да, въртя обаждания от болничното си легло. Това е посвещение за теб.
– Предполагам, че е така. – Тя се усмихна, обичайки звука на гласа му и чувайки жизнеността му.
– Както и да е, утре ще имаме среща с екипа, включително с някои костюмари от „Сони Пикчърс“.
Кали поклати глава.
– Сони Пикчърс? Защо да са замесени?
– За разпространение. Макс Вайсман е голям, но не може да пусне голям филм във всички киносалони в страната и по света така, както Sony може. Ангажирането им е от огромно значение, така че тази среща ще бъде много, много важна.
– Не трябва ли да изчакаме, докато те изпишат от болницата?
– Мога да се обадя по телефона, но ти трябва да бъдеш там лично с Брайсън, за да ни представляваш.
Тя не беше толкова сигурна в това, но реши да не настоява точно сега.
– Добре – каза тя. – Ти си шефът.
– Ти си се сетила – пошегува се той. – Ще се видим скоро?
– Да. Много скоро. – Те се сбогуваха и след това тя върна слушалката на портиера.
Семейството ѝ все още разговаряше в кафенето. Тя ги наблюдаваше със смесени чувства, знаейки колко много ги е грижа всички тях, но искаше поне веднъж, може би да им пукаше малко по-малко.
– Готова ли си да потеглим? – Чу се глас откъм рамото ѝ.
Тя се обърна и видя детектива там, изглеждащ прясно избръснат и малко по-отпочинал, отколкото изглеждаше вчера.
– Да, повече от готов. Само една секунда. – Върна се в кафенето и каза на всички, че до края на деня ще бъде в болницата и не знае кога отново ще бъде свободна.
Хората изглеждаха мрачни, но Кали не знаеше какво друго да направи. Тя не беше в Лос Анджелис, за да домакинства на семейството си, а за да се грижи за Хънтър и всичко, което вървеше с това. Семейството ѝ просто трябваше да разбере.
И в по-голямата си част те изглежда се опитваха да го направят – всички, освен Шон, който беше мрачен и тих, докато тя се сбогуваше.
Назад към част 5 Напред към част 7