ДАНТЕ
Най-накрая дойде моментът, в който можехме да ударим Краля, и аз например отчаяно исках да го видя как плаща за всички кръвопролития, които беше причинил. В очите на Елис също имаше стоманен мрак и знаех, че тази вечер тя мисли за брат си, чиято загуба сякаш всички носехме.
Следяхме тесен, криволичещ път нагоре в планината, а пълната луна беше ярка и гореща в звездното небе над нас. Гейбриъл водеше в тъмното, никой от нас не хвърляше нито една светлина, за да се вижда, а сребристият блясък на луната беше достатъчен, за да освети пътя. Бях предложил да издигна всички в планината с моята драконова форма, но Гейбриъл каза, че ще ни забележат, така че вместо това трябваше да вървим пеша.
– Би трябвало да можем да видим основната пътека оттук – каза Гейбриъл с тих глас, въпреки че около петимата бяхме пуснали силен балон за заглушаване. В гласа му се долавяше загриженост, сякаш се притесняваше какво ще видим, и аз се приближих зад него, когато стигнахме до група камъни вдясно от пътеката.
Гейбриъл изкачи един от тях, като легна на върха му, за да надникне, а аз го последвах, докато Елис се присъедини от другата ми страна, а дъхът ѝ беше неравномерен, докато гледахме надолу към по-широката пътека, която се виеше към сърцето на планината. Феите вървяха в редица по нея, сякаш бяха в някакъв транс, а от устните им се лееха глупости, докато вървяха на перфектни интервали един от друг.
Но можеше да се разбере какво представляват. Блейзъри.
– Dalle stelle – издишах аз. – Толкова са много.
– Защо вървят така, къде са Черната карта, за да ги ескортират? – Попита Елис, в гласа ѝ се долавяше нотка на ужас при гледката на толкова много феи, които вървят към смъртта си.
– Сигурно е някакво заклинание за призоваване – мрачно каза Гейбриъл. – Кралят е намерил начин да призовава жертвите си при себе си.
– Това предположение ли е или го виждаш? – Попита Леон от другата страна на Гейбриъл.
– Не съм го видял – каза просто Гейбриъл.
– Значи това е предположение? – Настоя Леон.
– Очевидно е – отговори Райдър за Гейбриъл до Леон, като го бутна с лакът встрани. – Но е съвсем ясно, че това е, което се случва тук.
– Сигурно стотици феи се отправят към Кинг тази вечер – казах аз, докато горната ми устна се отлепяше назад. Само за няколкото мига, в които бяхме тук, бяха минали поне петдесет, а опашката изглеждаше безкрайна. Затова ли Кинг не беше дошъл за Елис отново? Дали беше оставил пълнолунията да отминат, докато подготвяше този огромен ритуал или каквото там планираше?
Зад гърба ни се чу шумолене и аз извърнах глава, готов да се впусна в битка, но Гейбриъл сложи ръка на ръката ми, а погледът ми се спря на малкия храст, който се клатеше край пътя.
– Това е просто животно – каза Гейбриъл и сърдечният ми ритъм се успокои, когато погледнах назад към масата Блейзъри, които минаваха покрай него.
– Глави, рамене, бълхи в лъкове, бълхи в лъкове. Глави, рамене, бълхи в лъкове, бълхи в лъкове – пееше безсмислено едно момче, докато вървеше. – И мухи в ушите, в устата и в носа. Глави, рамене, бълхи в лъкове, бълхи в лъкове.
Леон изхърка.
– Страхотно – промърмори той на себе си.
– Хайде – каза Гейбриъл, слезе обратно от камъка и всички го последвахме, докато той продължаваше по пътеката, която следвахме. Тя беше много по-стръмна и по-тясна от тази, по която вървяха Блейзърите, но това означаваше, че тя щеше да проправи по-бърз път до мястото, където се бяха отправили жертвите на Кинг. Надявах се само да успеем да атакуваме, преди да бъдат дадени толкова много жертви и магията им да бъде предадена на Краля. Освен загубата на живот, ако той вземе толкова много сила, се страхувах за цяла Алестрия. Може би дори за цяла Солария.
В крайна сметка достигнахме върха на стръмната пътека и я следвахме около няколко големи скални образувания през гъста, бодлива зеленина. Райдър и Гейбриъл използваха земната си магия, за да огъват бодливите храсти далеч от нас и да разширяват пътеката под краката ни, когато станеше прекалено стръмна. Когато заобиколихме огромните скали, се откри гледка към изтичащата под нас отвесна долина и към пътеката, която се виеше като змия в нея и се изкачваше към зеещ тъмен отвор на пещера, която водеше в корема на планината.
– Въздушна магия? – Предложих, като завъртях малък порив в дланта си.
– Ако използваме въздушна магия, ще ни забележат – каза Гейбриъл и поклати глава, а очите му говореха, че има някакъв друг план. Земята обаче беше почти вертикална там, където се спускаше от нас към скалистите пътеки долу, и аз не виждах много други възможности.
– Какъв е тогава планът, Фалко? – Попитах, докато Елис се притискаше до мен, гледайки надолу към препятствието пред нас.
– Да влезем в онази пещера – отговори мистично той и аз въздъхнах, мразех понякога да не съм в течение с него и звездите.
Райдър се потруди да събере повече сенки около нас, за да ни прикрие срещу скалите, след което преряза палеца си на бръснарско ножче, за да възстанови магията си. Тази вечер ни трябваше всяка капка, с която разполагахме. Бяхме нахранили Елис с толкова, колкото можеше да поеме, и оттогава не ѝ позволихме да използва нито една частица, без да ѝ дадем още кръв, за да я попълни. Всички ние бяхме прекарали деня в зареждане на магията си до абсолютния максимум, но само Райдър и аз можехме да я създаваме активно сега, когато бяхме тук, а Елис щеше да може да я открадне, когато неизбежно се окажехме в битка с Черната Карта. Носех толкова много злато, колкото можех, без то да пречи на движенията ми, въпреки че трябваше да търпя гангстерските шеги на Леон през целия път дотук.
– Здравей, малко чудовище – въздъхна Леон. – Къде живеят феятонски гангстери?
Извъртях очи. Явно дори сега не беше приключил с шегите.
– Къде? – Прошепна.
– В спагетата – каза Леон, след което изпадна в тих смях на собствената си шега, докато ме гледаше.
Елис се усмихна и поклати глава.
– Не е моментът, Лео.
– Добре, добре, само още една. Как наричаш гангстерски дракон?
Никой не отговори, всички чакаха с нетърпение, докато очите на Гейбриъл се оцветиха с видение.
– Ал Драгоне – каза Леон с потиснат смях, като побутна Райдър в ребрата. – Разбираш ли? Като Ал Капоне? Само че е Драгоне.
– Разбирам, Муфаса – изпъшка Райдър. – А сега млъкни или ще ти изтръгна езика.
Гейбриъл се измъкна от видението и ни погледна с решение в очите.
– Можем да влезем вътре с Блейзърите, но трябва да променим външния си вид.
– Това е силна магия, брато – замислено каза Леон, който най-сетне се съсредоточи правилно. – Ще изхабим много енергия, за да го направим.
– Ето защо Райдър ще я хвърли – каза Гейбриъл, като го погледна мрачно.
– Ще ми трябва мъчителна смърт, за да се заредя с енергия от това – каза Райдър и мрачното изражение на Гейбриъл подсказа, че такава предстои. – Добре. – Той прекърши врата си и се приближи до Елис, като протегна длан и започна да я прокарва по нея, докато създаваше илюзия, за да промени външния ѝ вид. Накара косата ѝ да изглежда дълга и тъмна, а очите и придобиха тъмнокафяв цвят, като пръстените в тях бяха напълно скрити. След това премина през групата, като накара Гейбриъл да изглежда блондинка с бледа кожа, на мен ми даде синя пънк-рокерска коса и множество пиърсинги, а накрая даде на Леон къса коса и петниста кожа. Прикритията щяха да бъдат откриваеми отблизо, но тъй като беше тъмно и никой нямаше да ни гледа прекалено внимателно, вероятно щяха да издържат достатъчно дълго, за да влезем в пещерата.
– Това не е толкова готино – оплака се Леон. – Искам да приличам на бивш агент на FIB с тъмно, мистериозно минало, с белег, минаващ през лявото му око, и с блясък в погледа, който казва, че е виждал неща.
– О, искаш да кажеш като това? – Каза Райдър, след което поднесе ръка към собственото си лице, за да направи още едно илюзионно заклинание, което направи косата му гъста и черна и добави огромен белег към дясното му око. Ако се вгледаш внимателно във всеки от нас, беше ясно кои сме, но се съмнявах, че Кинг ще е тук и ще ни търси.
– Да, искам това! – Каза развълнувано Леон.
– Гадно за теб. – Усмихна се Райдър, а Леон изръмжа гневно.
– Престанете да се карате – изсъска Елис и се обърна към Гейбриъл. – Как ще слезем на пътеката?
– Ще направим тунел – каза просто Гейбриъл.
– Защо просто не направим тунел директно в пещерата? – Предложих, подръпвайки брадичката си към нея.
– Защото около нея има защити. Единствените феи, които могат да минат оттам, са тези, които са високо в Килблейз, или членовете на Черната карта – каза просто Гейбриъл. – Кралят явно не рискува, откакто разбихме подводния му дворец.
– Тогава как… – Започна Елис, но Гейбриъл бръкна в джоба си и в отговор извади флакон с Килблейз.
– Трябва ни само малко в системата ни, за да заблудим защитите – каза Гейбриъл с навъсено чело. – А аз ще мога да остана трезвен, тъй като технически все още съм в Картата.
Елис погледна флакона с ужас в погледа и аз се придвижих напред, хванах я за ръка и я обърнах да ме погледне.
– Всичко е наред, amore mio. Гейбриъл ще се погрижи за теб, нали falco? – Погледнах го и той се приближи до Елис.
– Не се страхувам – каза тя, като отново погледна към флакона. – Просто не искам гадостта, която уби Гарет, да е в тялото ми никога повече.
– Противоотровата на Райдър ще те излекува от действието ѝ, след като всички се озовем извън охраната – обеща Гейбриъл, след което измъкна още нещо от джоба си. – Той направи това за тази вечер. – Беше твърдо, сребърно цвете с четири остри листенца.
– В него има моята противоотрова – обясни Райдър, който очевидно вече знаеше за това.
Гейбриъл винаги трябваше да премълчава подробности за виденията си, когато правехме планове, но беше неприятно да не знаеш нищо през повечето време. Инстинктите ми ме подтикваха да поема ръководството, но тъй като той знаеше бъдещето, беше доста невъзможно да се изкажа против това той да ръководи.
Райдър протегна ръка, като притисна пръст към гърдите на Елис и нарисува там кръст.
Малка усмивка дръпна устните ѝ и тя кимна решително.
– Добре – каза тя и посегна към флакона с „Килблейз“. – Нека просто приключим с това.
Тя разклати флакона, за да активира кристалите, и всички пристъпихме напред, като Райдър отдели малко повече време от останалите, тъй като накара дарбите си от Ордена да се отдръпнат, позволявайки си да бъде отровен от тази гадост. Елис издърпа запушалката от флакона и аз, Леон и Райдър се притиснахме по-близо до нея, докато четиримата вдишвахме наркотика. Нямаше незабавен ефект, но главата ми започна да се чувства по-лека, когато вдишахме и последното и Елис прибра флакона в джоба си.
– Дръжте се за мен – заповяда Гейбриъл и всички се скупчихме плътно около него, когато Леон започна да се кикоти.
– Луната току-що ми каза, че съм красив – прошепна той точно в ухото ми и аз също се разсмях.
Гейбриъл изведнъж отвори огромна дупка в земята под краката ни и гърбът ми се удари в меката земя, докато се изстрелвахме в тунел в земята. Магията му направи всичко гладко, така че се плъзгахме надолу заедно с бясна скорост, докато Леон подсвиркваше и се смееше.
Спряхме рязко и изведнъж излязохме от малка пещера, докато Гейбриъл ни насочваше към пролука в редицата на Блейзърите. Вървях на няколко метра зад Леон, като се опитвах да се съсредоточа върху това, което трябваше да направим, но мерда санта, небето беше толкова искрящо. Всички звезди ми намигнаха и чух как се кикотят, докато флиртуват. Леон можеше да си вземе луната, аз щях да чукам всяка блестяща звездичка в небето.
– Ще летя там заради теб.
– Ууш, ето ме. – Размахах ръце, но сякаш летях само хоризонтално, а това не беше забавно. – О, чао, белла – мърморех, когато забелязах една скала, която приличаше точно на Елис. Дори имаше нейния пикси нос. Вдигнах я и я погалих по косата. – Amore mio, търся те. – Огледах се наоколо, след което бавно плъзнах ципа си надолу и напъхах Елис в боксерките си, преди да вдигна ципа на панталоните си.
– Здравей, Леоне – изсъсках, като притиснах с ръка устата си, а той ме погледна с широка усмивка.
– Имам скала с члена си – казах му и той избухна в смях.
Откъм гърба ми също се чу тихо кикотене и аз погледнах назад, откривайки Райдър там с глупава усмивка на лицето. Но чакай, това неговото лице ли беше? Или това беше лице на мъж? Мъж от FIB. Бързо отвърнах поглед и ускорих темпото си. Преследваха ме. Той щеше да ме заведе в затвора Даркмор и никога да не ме пусне.
– Оскуура. Оскура. Оскар Оскура – каза гръмко агентът на FIB и аз проклех под носа си.
– О, не. Той знае кой съм – промълвих уплашено.
– Какво глупаво име – каза агентът. – Твърде много О и С. Драконис. Ето това е име. Име за крал. – Той се засмя с дълбокия си тон и аз се обърнах назад, улавяйки погледа на Елис зад него.
– Помогни ми – измърморих аз.
– Какво?! – Изкрещя тя.
– Помогни. Ми – изрекох по-бавно.
– Ще изям дванайсет пайове – реши агентът. – Всеки от тях е с различен плод. Много захар. Обичам захар.
– Мерда Санта, той ще ме изпече в пай и ще ме изяде – изпъшках аз.
– Кой ти каза, че искам да изям свекърва си? – Изведнъж изсъска Леон, завъртя се и подскочи като жаба по пътеката, след което се разсмя диво. – Къде е онзи кроасан с неговите пернати, пухкави, тестени крила? Ном, ном, ном, аз идвам за теб, сладкарска птицо.
– Виждал ли си луната? – Обади се Елис. – Тя е толкова голяма и кръгла. Мислиш ли, че мога да се изкача там? – Тя се опита да изкачи въздуха пред себе си и се препъна в собствените си крака. Един висок мъж ѝ помогна да се изправи. Висок мъж, когото познавах. Не приличаше на него. Е, приличаше, само че този мъж беше рус и по-блед от призрак, но определено беше той под цялата тази папийонка. Габи.
– Здравей, Габи! – Извиках и махнах с усмивка. – Габи, това съм аз! Оскар! – О, не, агентът щеше да ме чуе. Бързо отвърнах поглед и открих, че Леон събира камъни пред мен, натъпквайки ги в панталоните си.
– Сега и аз ги имам. Всичките камъни на пишки – запя той. – Не можеш да ми ги вземеш, те са мои.
– Какво? – Намръщих се. Той изобщо не влагаше смисъл. Сигурно беше на наркотици. Шибаният Блейзър.
Погледнах през рамо, когато агентът се приближи, и нададох момичешки писък.
– Стой назад! – Ударих го по лицето и главата му се завъртя настрани, след което избухна в смях.
– Лицето ми се удари в ръката ти – засмя се той. – Всъщност беше доста смешно. Смешно, смешно, смешно, смешно – какво пак казах?
Изправих гръбнака си, като заговорих на висок глас.
– Ах, да, господин Лайънъл Акрукс, страхувам се, че ще трябва да премахнем топките ви с помощта на хамалски трион. За съжаление не може да се извърши никакво лечение, докато сте подложен на операцията. Ще бъде доста ужасяващо. Ще го запишем за новините, нямате нищо против нали? Ще има и грифон, който ще се изсере върху лицето ти едновременно. Всичко е наред. Нищо нередно. Ей това се римува – казах, завъртях се и открих, че агентът отново ме преследва.
– Ще ти сваря топките, когато приключиш с тях – предложи агентът.
– Не знам за какво говорите – излъгах аз, оглеждайки се нервно. Той ме е хванал. – Не знам нищо за никакви топки.
– Топките на повелителя на драконите – каза агентът и се разсмя с рев. – Ще нахраня с тях един плъх, после ще нахраня този плъх с една котка, а котката – с прилеп.
– Не бихте го направили – изпъшках аз.
Леон започна да пее силно „Хакуна Матата“, а Елис запя „Кръговратът на живота“ още по-силно, опитвайки се да го надвика.
– Бих го направил – казах аз.
– Какво да направя? – Прошепна агентът. – Харесвам Лъвовете.
– Какви? – Попитах, за да го разсея.
– Симба. Не белег. Аз съм стронзо. – Той наведе глава и аз се отпуснах назад, за да го погаля по ръката.
– Ти си моят стронзо – прошепнах аз и той ме хвана за ръка, докато се приближавахме към тунела пред нас.
Леон продължаваше да събира камъни и да ги пъха в панталоните си, докато пееше все по-силно и по-силно. В тези части на гората имаше странни хора.
Стигнахме до огромната пещера пред нас и аз стиснах ръката на новия си приятел, когато влязохме вътре, гледайки към извития каменен таван над нас, където острите сталактити блестяха и проблясваха. Пред нас блестеше топло сияние и аз последвах всичките си нови приятели към него, докато завивахме зад ъгъла в огромна пещера с огромна огнена яма в сърцето ѝ, в която се въртяха, танцуваха и се въртяха пламъци. Около нея се бяха събрали множество членове на „Черната карта“ с качулки, които развълнувано пееха. Аз също бях развълнуван. Обичам партитата.
Някой ме хвана за ръката и изведнъж бях издърпан далеч от приятелския огън в една тъмна ниша. Нещо остро се заби в плътта ми и аз изръмжах, завъртайки се, за да нападна острието, но съзнанието ми изведнъж се проясни и аз останах неподвижен, докато усещането за плаване в главата ми се оттегли.
Обърнах се към Райдър до мен и той издърпа ръката си от моята с хъркане, разтривайки очите си, докато Гейбриъл хвърляше плътно заглушаващ балон около нас, залепвайки на останалите цветето против отрова, което Райдър му беше дал.
Елис въздъхна с облекчение, когато бе излекувана от последиците на Килблейз, а Гейбриъл я целуна по бузата, като собственото му облекчение бе ясно, че сме се върнали.
– При звездите – прокле Леон, като започна да вади камъни от боксерките си и да ги хвърля на пода. Посегнах към собствените си панталони, извадих самотния камък там и го пуснах в купчината с намръщена физиономия. Наистина ли си мислех, че този камък прилича на Елис?
– Трябва да изчакаме да пристигнат последните Блейзъри – каза Гейбриъл с тих глас.
– Кога ще дойде моето убийство, за да заредя магията си? – Промърмори Райдър.
– Три, две, едно. – Промърмори Гейбриъл, след което се появи член на Черната карта и повлече след себе си един блейзър.
– Моля те, не ме наранявай! – Проплака Блейзърът, докато човекът го буташе върху задника точно пред нашата ниша. Качулатият pezzo di merda започна да го рита с усмивка на лице и Райдър се измъкна от тъмнината като гад, която поразява жертвата си, блъсна с ръка устата на момчето и го дръпна в прикритието на сенките. Той хвърли мръсотия в гърлото на члена на „Черната карта“, за да заглуши всички излизащи от него звуци, и със същото движение върза ръцете му, за да му попречи да използва магията си. Райдър хвърли острие в хватката си и направи кървава каша на човека, докато се хранеше с болката му, а аз небрежно подготвих жертвата си за ударите, които той нанесе.
Когато той беше мъртъв, ние отхвърлихме заклинанията за прикриване на плътта си и зачакахме в тъмното, докато последните от Блейзърите се отправяха навътре. Елис се взираше в Райдър със забити в долната устна кътници и пълна похот, която блестеше в очите ѝ. Обичаше, когато той ставаше мега психопат.
– Всички ли са готови? – Въздъхна Гейбриъл и всички кимнахме.
Бяхме преминали тази част от плана хиляди пъти и нямаше място за грешки. Кинг щеше да срещне края си тази вечер. И щяхме да го накараме да страда за Гарет, преди да го изпратим отвъд завесата.
Елис удължи кътниците си, разрязвайки дланта си на един от тях, докато се подготвяхме да направим заклинанието, изложено в книгата Magicae Mortuorum, което можеше да лиши Кинг от новопридобитите му Елементи. Щяхме да го изцедим докрай и да разкрием жалката фея, която беше под всичко това, преди да разберем колко добре би могъл да се бори срещу някой от нас без откраднатата му магия, която да му помага.
Гейбриъл извади отварата, която Райдър беше приготвил от джоба си, като всяка съставка в малката бутилка беше купена и доставена от Киплингите в подготовка за тази вечер. Елис добави няколко капки от кръвта си и от съдържанието се изви линия дим. Гейбриъл отпи глътка, след което я подаде на групата, за да направят същото и останалите.
Усетих странно парещо чувство в гърлото си, докато преглъщах пълна уста с пикантната течност, и усещането потъна дълбоко в стомаха ми.
– Помните ли песента? – Промълви Гейбриъл и всички кимнахме. – Добре… – Той направи пауза, ослушвайки се за нещо, когато в пещерата настъпи тишина и гласът на Кинг изпълни въздуха.
– Братя, сестри, всички сме се събрали тук тази вечер за най-големия ритуал в историята на нашето велико движение. Дойде време да се възползвам от последните дарове на властта, за да мога да установя контрол над Алестрия и да разширя влиянието ни по цялата земя – призова постоянно променящият се глас на Краля.
– Не на наше разположение, задник – изсъска Елис, а очите ѝ блестяха от желание да убие. Беше гореща като дявол и накара електричеството да бръмчи във вените ми.
– Да го приключим заради Гарет, Бела – казах аз, придърпах я към себе си, за да поставя изгаряща целувка на устните ѝ.
Когато я пуснах, в очите ѝ пламна огън.
– За Гарет – съгласи се тя и всички останали повториха тези думи.
Знаех, че тази вечер има голям риск, самият Гейбриъл ни беше казал, че има много пътища, които могат да доведат до смъртта ни по време на тази мисия. Но никой от нас не се стресна от това. Щяхме да направим каквото е необходимо, за да унищожим Кинг. Нашето момиче заслужаваше това и много повече за това, което и бяха отнели. Така че, ако животът ми беше цената на справедливостта за Елис и брат ѝ, тогава с удоволствие щях да го предам на звездите.
– A morte e ritorno – изръмжах, докато Гейбриъл водеше из тъмнината към горящата светлина на огнището в пещерата.
– A morte e ritorno – изръмжа ниско под носа си Райдър и аз го погледнах изненадано, а сърцето ми се покачи в гърдите, когато той ме погледна и сви рамене. Merda santa, обичах този серпент.
– Magicae retro dare tibi (За да ти върна магията) – започна да пее Гейбриъл и ние също веднага се включихме в пеенето, като запазихме гласовете си тихи, докато магията започна да се натрупва във въздуха. Съмнявах се, че ще останем незабелязани за дълго, но щяхме да получим поне малка преднина.
– Magicae retro dare tibi – казах заедно с останалите и силата около нас нарасна, докато заклинанието работеше, за да отслаби хватката на Кинг върху откраднатите му елементи.
Кинг спря по средата на речта си, когато се изправи на една издигната скала и размаха сребърно острие в ръцете си. Той погледна тълпата от Блейзъри, а по женските му черти премина тревога и аз се усмихнах, като го видях толкова разтревожен.
– Спри! – Внезапно Кинг извика към Черната карта и собственото им пеене замря на устните им.
Думите ни прозвучаха в пещерата и ние вдигнахме брадички, призовавайки ги по-силно, така че да изпълнят цялото пространство. Изхвърлих около нас свиреп въздушен щит, за да предпазя всички ни, докато очите на Кинг се обърнаха в наша посока, примижавайки, за да ни види отвъд огъня. Елис хвана ръката ми и магията ѝ се смеси с моята, като добави собствената си сила към щита, а аз се усмихнах на обединената ни сила, която се вливаше между нас.
– Кой е там?! – Изръмжа Кинг, но ние само отвърнахме, като пеехме все по-силно и по-силно, а думите се изсипваха от езика ми отново и отново. – Спрете ги!
Райдър изхвърли ръка по същото време, когато и Гейбриъл, и огромна мрежа от лиани падна върху членовете на Черната карта, заплитайки ги заедно, докато добавяха гъст, лепкав сок към мрежата, затруднявайки ги да си проправят път на свобода. Магията се хвърляше към нас в огромни удари от огнени топки, ледени остриета и копия и аз се приготвих за удара, а сърцето ми блъскаше яростно в гърдите. Силата на комбинираната магия се стовари върху щита ни на яростни вълни, но Елис и аз се държахме здраво, предпазвайки ни от нефейските стронзове, които се опитваха да ни унищожат заедно.
Кинг изхвърли дланите си, изпращайки огнена експлозия към нас като метеорит.
– Съсредоточете се! – Изръмжа Гейбриъл.
Всички се изправихме на крака, като Елис и аз поддържахме щита силен и продължихме да пеем. Огънят се блъсна в него в пламтяща вълна, толкова гореща, че изгаряше дори отвъд купола от въздух, в който бяхме защитени. Гейбриъл охлаждаше въздуха с водната си магия, а Леон работеше, за да потуши издигащите се пламъци, които закриваха гледката ни към пещерата.
Дишането ми стана по-тежко и споделих решителен поглед с Елис до мен, докато адреналинът се вливаше в кръвта ми.
В мига, в който пламъците се разсеяха, Черната карта се насочи към нас, сблъска се с щита ни и го удари със собствената си сила.
Продължихме да пеем, докато аз изпращах цялата си магия в щита, за да го поддържам силен, а членовете на Черната карта с качулки се рояха около нас като тъмно море.
– Продължавайте! – Извика окуражително Елис и ние запяхме още по-силно, накарахме Краля да проклина от ярост.
Явно се бореше със силата на заклинанието ни, тъй като хвърляше огромни въздушни струи към щита ни, опитвайки се да пробие дупки в защитата ни. Изръмжах и стиснах зъби, докато се борех да излекувам всички слаби места, решен да не позволя на бастарда да пробие.
– Маймуна – изръмжа през зъби Райдър, докато изстрелваше шипове от земята под членовете на „Черната карта“, след което отново се впусна в пеене заедно с останалите.
След това Кинг катапултира копия към нас, силата им беше като ракети, докато се бореше да пробие щита ни, а аз изкрещях предупредително, когато едно от тях проряза бариерата. Сърцето ми се разтуптя, когато то се стрелна директно към Елис, а ръката на Гейбриъл излетя и го изхвърли от курса с водна струя, така че то се удари в земята и се разби на парчета.
– Господи, дявол да го вземе – въздъхна тя и погледна към него с големи очи, докато аз запечатвах дупката.
– Продължавай да пееш – поиска той и всички изкрещяхме заклинанието, докато Елис и аз поддържахме щита отново на място.
Чувствах как магията ми се излива от мен и не знаех колко още ще мога да я задържа. Мисълта, че ще разочаровам Фамилията си, накара сърцето ми да се разтупти от ужас и аз стиснах челюст, докато се опитвах да го задържа на мястото му колкото се може по-дълго. Но защитата ни беше ограничена във времето и всички го знаехме.
Кинг замръзна над целия ни въздушен щит с рев на непокорство, превръщайки всичко в лед. Тръпка пробяга по гръбнака ми, когато температурата падна с петдесет градуса, а Леон противодействаше на смъртоносния въздух с топлина, която се изливаше от него в разтопени вълни от сила.
– Време е да се движим – обяви Гейбриъл, след което хвърли огромна дупка под нас и ние попаднахме в тъмен тунел.
Райдър хвърли над нас светлина на Фейлийт и всички тичахме след него, докато двамата с Гейбриъл проправяха път в скалата. Виждах какви усилия им бяха необходими, докато работеха заедно, за да разчупят твърдата земя, и се страхувах колко много магия вече изгаряхме.
– Леон, нарани ме – поисках аз, докато Райдър се задъхваше и се напрягаше да пробие земята.
– Не искам – изръмжа Леон.
– Направи го, стронзо! – Заповядах и ръката му се удари в ръката ми, като ме опари толкова силно, че изревах от болка, позволявайки на Райдър да се нахрани и да раздуе магическите си резерви.
– Благодаря, Инферно – изпъшка Райдър.
Гейбриъл изведнъж издълба пътека нагоре и ние се изсипахме от другата страна на пещерата зад Кинг. Той се завъртя с ръмжене, хвърляйки към нас огромни парчета лед като оръдейни топки. Елис изхвърли длан, изпращайки ги обратно към Кинг на яростен вятър, така че той беше принуден да се предпази от атаката и.
Гейбриъл отново започна да пее и всички се включихме в песента. Кинг стенеше, опитвайки се да прикрие ушите си, когато Черната карта отново се запъти към нас от противоположния край на пещерата. Блейзърите се разпръснаха, всички объркани и уплашени в наркотичното си състояние, и аз повалих няколко настрани с въздушна струя, за да ги предпазя от огневата линия.
– Спри! – Изкрещя Кинг с женски глас. – Стига!
Продължихме с пеенето и Кинг се провикна, докато го отслабвахме още повече, но Черната карта отново стигна до нас и бяхме принудени отново да се предпазим от атаката на магията им. Силата ми отслабваше и Елис ми извика:
– Имам щита, Драго. Използвай бурята си!
С неохота ѝ позволих да поеме щита, като изградих около себе си електричество, което искреше от кожата ми, преди да го изстрелям към една по една феи сред тълпата. Те умираха с прекъснати писъци, когато се сблъскваха с гнева ми, и цареше хаос, докато други се опитваха да избягат от ужасяващата сила на Буреносния дракон.
Кинг запрати огромни камъни по нас, а Елис извика предупредително точно преди щитът ѝ да падне. Задъхах се, когато се разделихме, за да избегнем падащите камъни, а Леон и Райдър се хвърлиха напред в битката, убивайки един по един членовете на Черната карта.
– Кинг! – Изръмжах, за да привлека вниманието му към себе си, след което изстрелях мълния към него, която се заби в гърдите му и го накара да се строполит на земята.
– Не! – Извика той, борейки се да се излекува и да се изправи.
Пробих се през тълпата, мъчейки се да стигна до бастарда, когато покрай мен се стрелна размазано движение. Елис се добра до издигнатата каменна площадка, където беше Кинг, но задникът вече беше на крака, когато тя пристигна, и двамата започнаха да се бият с яростни магически атаки.
Червата ми се свиха от страх, докато тя използваше скоростта си, за да избегне ужасяващо мощни удари, които и идваха на пътя, а аз можех само да се боря с всеки стронзо, който се нахвърли върху мен, и да продължа нашето пеене. Но Черната карта не се биеше честно и ние бързо бяхме смазани.
Удрях противниците си с мълнии, за да се опитам да се справя по-бързо с тях, но трима внезапно се нахвърлиха върху мен заедно и аз проклех, борейки се да се защитя.
– Не – не! – Изрева Кинг и аз го зърнах как падат на колене, а огънят се извива около тялото му защитно, за да не може Елис да се приближи.
Изхвърлих ръце, удряйки вълна от въздушна магия по враговете си, за да ги отблъсна настрани, и най-сетне пробих тълпата, спринтирайки, за да се присъединя към нея пред огнената яма на издигнатата площ от плоска скала. Едно ръмжене се изтърколи в гърлото ми, докато изграждах мълнии във въздуха, на път да поразя Краля и да ги унищожа завинаги.
Кинг изстена под влиянието на заклинанието ни, а силата му действаше така, че да отнеме откраднатата му магия. И сега той беше на моята милост, нямаше никакъв шанс да го оставя да си тръгне. Хвърлих мълнията си върху него в един яростен взрив, викът на усилието ме напусна, докато вдигах ръце. Тя се удари във въздушния щит, който го заобикаляше, отскочи от него в дъжд от огромни искри и аз проклех, като хвърлях все повече и повече от нея върху него, а електричеството се разлетя навсякъде, докато се борех с огромната му сила. Всички успяхме да продължим да пеем, като значението на това беше неизмеримо дори когато бяхме в битка.
Кинг извика за помощ и се заклех, че за миг можех да разпозная мъжкия глас, който използваше, но умът ми не успя да се спре на име.
До ухото ми достигна вик на болка и аз се обърнах да потърся братята си. Леон и Райдър се бореха за живота си в тълпата, а по ръката на Леон минаваше дълга рана, която кървеше обилно. Паниката разтуптя сърцето ми, докато Елис се отдалечаваше, за да помогне за унищожаването на гаднярите около тях, а аз бях оставен да донеса цялата мощ на моята сила върху Кинг. Гейбриъл се сражаваше като воин точно отвъд тях, размахваше копие в ръка и го забиваше във всяка фея, достатъчно смела, за да се изправи срещу него. Но все повече и повече от Черната карта се приближаваха и докато се борех да разбия щита на Кинг, знаех, че нямаме достатъчно време.
Хайде, Стронзо, умри за мен по-бързо – изкрещя Леон, докато се хвърляше през пещерата и се удряше в стената с твърд трясък. Паниката премина през крайниците ми, докато Гейбриъл се опитваше да се добере до него, а очите му бяха пълни с някаква ужасна съдба, която очакваше нашия Леон, докато членовете на Черната карта се рояха към неподвижното му тяло. Елис също се бореше да стигне до него, докато Райдър убиваше противниците си с яростни удари на покритите си с метални юмруци, но Райдър изведнъж се изгуби в морето от обграждащи го тела.
– Не! – Изкрещях, като изоставих Кинг и се втурнах в тълпата, за да помогна на моята фамилия.
Когато навлязох в тълпата от тела, нещо остро разкъса гърба ми, после бедрото, ръката ми. Кръвта се разля и аз изревах отчаяно, докато се борех към проблясъка на люляковата коса пред мен.
– Елис! – Извиках.
– Излизай оттам! – Изръмжа Гейбриъл върху нея, а крилете му прорязваха ризата, докато се опитваше да излети и да стигне до нея.
Но твърде много феи хванаха ръцете и краката му, дърпаха го обратно надолу и разкъсваха крилата му. Дишането ми стана трескаво и предимството ни сякаш се изплъзна точно така, съдбата ни се обърна наопаки.
Едно ледено острие се заби в ръката ми и аз се завъртях с ръмжене, взривявайки феите, които ме бяха ударили, с мълния, така че те се превърнаха в прах пред очите ми. Но още петима заеха мястото им, втурвайки се към мен с ледени, дървени и сребърни остриета в ръцете си.
Повалих първата фея на земята със силен удар от златния си пръстен, но следващият заби леденото си острие в корема ми. Усетих вкуса на кръвта в устата си, усетих как ръцете на смъртта се плъзнаха нежно по рамото ми и ме привлякоха в обятията си.
– Не – изпъшках.
Потърсих Елис в тълпата от тела, отчаяно исках да я видя за последен път, докато сребърното острие се забиваше под ребрата ми и болката пронизваше сърцевината ми. Гейбриъл нададе боен вик, докато пробиваше редиците вдясно от мен, убивайки стронзото пред мен, когато паднах на земята, а болката в тялото ми се задълбочаваше.
Гейбриъл се сражаваше над мен, предпазвайки ме от всеки друг, който се приближаваше, и неясна усмивка се появи на устните ми, докато гледах как този човек, когото някога презирах, се бие за живота ми. Крилата му бяха изпочупени, по тялото му имаше рани и единственото, което исках да направя, беше да стана и да му помогна. Но ми ставаше твърде студено и крайниците ми не реагираха на командите, които им давах.
– Amore mio – помолих звездите да я доведат при мен. – Позволете ми да я видя отново.
– Не се отказвай – извика ми Гейбриъл отчаяно, но погледът на лицето му говореше, че е видял съдбата ми. Беше написано. Затова се помолих да се изпълни това последно желание.
Тя се провря през тълпата, изведнъж се оказа там, наведена над мен, с ръка на бузата ми, с очи, по-ярки от всяка звезда на небето.
Усмивка дръпна устата ми, докато тя изричаше думи, върху които не можех да се съсредоточа, и зелена светлина се разля от ръцете ѝ, докато ги притискаше към тялото ми.
Мракът ме повлече надолу в прегръдката си, но гласът ѝ ме намери там, призовавайки ме обратно.
– Данте! – Умоляваше тя с прекъснат глас. – Не ме оставяй. Имам нужда от теб. Моля те, върни се, Драго.
Борех се да бъда с нея, отърсвайки се от студените лапи на смъртта, отчаян да остана завинаги до нея.
– Където и да отидеш, аз ще бъда там, amore mio – казах и, макар че очите ми все още бяха твърде тежки, за да ги отворя.
Топлина изпълни вените ми, когато лечебната ѝ сила премина през мен и клепачите ми най-накрая станаха достатъчно леки, за да се повдигнат.
Звездите ме бяха пуснали да си отида, давайки ми още един ден до нея, и щях да им благодаря за всеки следващ ден, който ми подаряваха. Тя ме прегърна, въздушният ѝ щит се уви около нас, докато членовете на Черната карта се блъскаха в него.
Но осъзнах, че те не се бият, за да влязат вътре, а са тела, трупащи се нагоре и нагоре, разрязани на ленти от пронизващо остри лиани.
Елис се изви над мен, борейки се с тежестта на телата, а аз намерих сили да се раздвижа отново. Протегнах ръка, за да прокарам пръсти в косата ѝ, и тя вдигна глава, като от нея се изтръгна задушлив звук.
– Аз съм тук – казах и тя ме целуна силно за един отчаян миг, преди да погледне към заобикалящите ни тела.
– Какво се случва? – Изпъшка тя, когато и последната светлина бе затъмнена от нарастващите тела.
– Не знам, Бела – прошепнах аз, изтласках се нагоре и тя изстена от усилие, докато използваше въздушната си магия, за да принуди телата да паднат от нас. Застанахме сред клането и тя увисна срещу мен, а последната и магия се изгори и ни остави напълно открити.
– Иди и се нахрани, Елис – заповядах, но тя се притисна по-силно към мен, явно не искаше да ме остави сам без защита дори за секунда.
Гейбриъл се покатери върху купчината тела, окървавен, а очите му бяха пълни с тревога, когато стигна до нас, притискайки ни в прегръдките си. Леон стигна до нас след това, огромната рана на ръката му все още кървеше, а в очите му се четеше страх, след това Райдър се появи облян в кръв, когато стигна до средата на телата и всички ние се стегнахме в редици. Гейбриъл излекува раната на Леон, но усетих, че това беше последната му магия, тъй като той прокле под носа си.
– Аххххххххх! – Изкрещя един глас и аз се обърнах, откривайки там Юджийн, който гонеше последния от Черната карта към изхода.
В земята имаше огромна пропаст, в която повечето от останалите членове на Картата в пещерата бяха паднали и се мъчеха да се измъкнат, докато аз изненадано поглеждах към Гейбриъл.
– Знаеше ли, че ще дойде? – Попитах.
Той кимна, а в погледа му имаше блясък.
– Той ни последва тук. Просто не можех да кажа дали ще пристигне навреме, или не.
Потърсих Кинг сред Блейзърите, които бягаха от пещерата, крещяха диво и се блъскаха един в друг в обърканата си паника.
– Ето. – Посочих го, когато Кинг се запъти сред тях с пламъци, които все още се въртяха около маскираното му тяло.
– Трябва да довършим заклинанието – изръмжа Гейбриъл, вдигна глава и отново започна да пее.
Райдър се присъедини към него, пеейки силно, докато в очите му проблясваше тъмна решителност. Впрегнах малкото сила, която беше останала в тялото ми, като започнах да пея и аз, надявайки се, че ще мога да извлека достатъчно от златото си, за да поддържам магията достатъчно дълго, за да сложа край на това.
Юджийн изкрещя панически, а аз изтръпнах, когато Елис внезапно се изстреля от мен, оголила кътници и развяла коса около себе си.
– Чакай! – Направих крачка, за да я последвам, но Гейбриъл ме хвана за ръката и поклати глава, а в погледа му ясно се четеше заповед, докато аз отново започнах да пея.
Земята се разтресе, докато Кинг се опитваше да използва земна магия срещу нас от другата страна на зейналата пропаст, но когато силата на песнопението се вкорени в него, той се спън и прокле, борейки се да остане прав.
– Можем да се справим – изръмжа решително Леон, сложи ръка на рамото ми и свали бариерите около силата си. Пламъците на магията горящи в него, бяха почти угаснали, но когато моята магия се разнесе между нас двамата, той също успя да поеме напева.
Кинг ни изкрещя, докато хвърляше шепа ледени кинжали по нас, но Райдър взриви на пътя им скална стена, за да ни предпази, преди да успеят да ни ударят.
Раздиращият ухото писък ме накара да се обърна и очите ми се разшириха, когато забелязах Елис да впива зъбите си във врата на един от останалите членове на Черната карта като някакъв див звяр.
Още трима от тях се насочиха към нея и страхът се разля в гърдите ми, стискайки сърцето ми в клещи, докато те насочваха атаките си към нея, докато тя се хранеше. Но преди още да успея да направя крачка, за да я защитя, Юджийн беше там, приличайки на някакво блатно чудовище, докато се гмуркаше пред нея, а плътта му беше покрита с нещо, което изглеждаше като броня, изградена от камъни и пръст.
Гейбриъл запя по-силно и Райдър свали скалната стена, която ни защитаваше, за да можем отново да хвърлим поглед върху плячката си.
Кинг беше паднал на колене на метри от изходния тунел, главата му беше наведена и скрита в гънките на качулката, докато цялото му тяло се тресеше от силата на нашето заклинание, което се впиваше в него.
Сърцето ми се разтуптя от надежда, когато Елис се стрелна назад, за да се присъедини към нас, гласът ѝ се повиши, когато тя също започна да пее, ръката ѝ хвана моята, докато кръвта се стичаше свободно по брадичката ѝ от храненето и магията ѝ вече се беше попълнила.
Кинг ревеше в агония, изхвърляше ръце нагоре и караше цялата пещера да трепери толкова силно, че едва не изгубих опора, докато се борех да продължим песнопението си.
Сега тялото му определено беше мъжко и отново звукът на гласа му накара разпознаването да прониже сетивата ми.
От плътта му се стичаха каскади от въглени, докато се бореше да насочи магията си отново срещу нас, а малките пламъчета изсвистяваха във въздуха едно по едно, сякаш изчезваха напълно от съществуването си. И когато последното от тях угасна, Кинг падна на колене, проклинайки ни с крясък на ярост, докато силата на заклинанието, което бяхме направили, пламна в крайниците ми и изведнъж бях сигурен, че сме му откраднали огнената стихия.
Пещерата се разтресе още по-силно, докато той насочваше магията си към нас с яростна решителност, а когато отгоре ни падна огромна скална маса, всички бяхме принудени да отскочим настрани и да паднем на земята, докато песните, които се изтръгваха от устните ни, затихваха.
Кинг се обърна да ни погледне, когато успя да се съвземе, качулката му падна назад, а заклинанията за прикриване затрептяха.
Дъхът ми заседна в гърлото, а Елис изтръпна от ужас, когато лицето му се разкри за част от секундата, а самоличността му най-сетне се разкри.
– Титан – изплю Райдър, когато бастардо за миг си върна заклинанията за прикритие.
Той разпери ръце и пещерата се разтресе толкова силно, че аз се спънах на едно коляно, а очите ми отново се стрелнаха към рушащия се покрив над нас, тъй като се страхувах, че всичко ще се срути върху главите ни. Като погледнах назад през зейналата пропаст, проклех, зървайки дрехите на Титан, когато той стигна до тунела и се втурна сред Блейзърите.
– Не може да е така – каза Елис и хвана ръката ми в железен захват, докато всички се изправяхме на крака. – Той не би го направил. Той е добър човек, той…
– Това е той – изръмжа Гейбриъл. – Сега виждам истината толкова ясно, колкото и всичко останало, звездите я потвърдиха.
– Не – гласът на Елис се пречупи и аз я придърпах към себе си, опирайки брадичката си на главата ѝ.
– Съжалявам, amore mio – казах, знаейки, че нашият професор по отвари е станал важен за нея. Този стронзо щеше да плати за тази болка в нея. Щях да го накарам.
Юджийн се затича към нас с тревога в очите.
– Здравейте? – Извика той. – Трябва да тръгваме, момчета, къде сте? Юджийн е тук, за да спаси положението!
– Ние сме тук, пич – обади се Леон и Юджийн се озърна объркано, като изглеждаше, че гледа право през нас.
– Какво? Къде? – Попита той, тичайки към нас с намръщена физиономия. – О, по дяволите – промърмори Райдър. – Мисля, че аз го правя.
– Какво, брато? – Попитах го.
– Нещото с камуфлажа на василиска – каза той.
Леон се отдалечи от нас, като прескочи няколко тела, и очите му се разшириха, когато погледна назад.
– Ти си! Изобщо не мога да те видя. Камуфлираш всички, Скар.
Райдър спря да ни докосва и очите на Юджийн се разшириха от изумление, пляскайки с ръце от вълнение.
– Ти го направи, Райдър!
– Да, да – промълви Райдър. – Хайде, трябва да се измъкнем оттук.
Придърпах по-близо Елис, която явно все още беше в шок от откриването на самоличността на Кинг. Главата ми също се въртеше, но единственото, за което можех да мисля, беше да я измъкна оттук и да се уверя, че е в безопасност.
– Добре ли си, amore mio? – Въздъхнах, а тя поклати глава и ме погледна със сълзи в очите.
– Защо той? – Прошепна тя.
– Той беше в идеалната позиция да се измъкне – каза Райдър с дълбок глас.
– Доверих му се – изпъшка Елис, заравяйки лицето си в гърдите ми, а аз я вдигнах в прегръдките си, притискайки я към себе си, докато всички започнахме да вървим към изхода.
– Следвайте ме. Има и друг път оттук. Няма да рискувам да се сблъскам отново с Титан тази вечер. Не разполагаме с достатъчно сила, за да се борим с него сега, след като се е освободил от заклинанието. Ще трябва да го довършим друг път – мрачно каза Гейбриъл и ни поведе през пещерата.
Елис беше тиха и чертите ѝ бяха стегнати, затова я придърпах към себе си и прошепнах в ухото ѝ обещание.
– Ti darò la sua morte, mio unico vero amore. E ogni stella del cielo verrà a vederlo soffrire per mano tua.(Ще предам смъртта му на теб, моя единствена истинска любов. И всяка звезда на небето ще дойде, за да гледа как той страда от твоите ръце.)
Назад към част 34 Напред към част 36