РАЙДЪР
Много преди да искам, прекъснах целувката с Елис, знаейки, че трябва да се махнем оттук и да се разкараме.
Елис се изправи, дръпна ме за ръката, за да ми помогне да се изправя и аз, а Итън се хвърли към мен и ме прегърна силно.
– Моят крал – изръмжа той в ухото ми, но тези думи вече не ми принадлежаха.
Задържах го за миг, благодарен за верността, която ми беше показал. Беше на моя страна по време на всяко въстание заради мирното споразумение, беше положил телата на собствените ни хора в земята в името на него. Беше се опитвал да предотврати въстание толкова дълго, колкото и аз, в името на по-доброто бъдеще на този град, и аз му бях безкрайно благодарен за това.
Освободих го и той погледна надолу към накъсания кожен панталон, който носех, с хриптене от смях. Мускулите ми се бяха пръснали от него и той се впиваше в задника ми като маймуна, но точно сега нямах време за смяна на костюма.
– Как изобщо си го облякъл, шефе? – Попита Итън, като прокарваше пръсти през русата си коса и ме гледаше със страхопочитание.
– Използвах дарбите си от Ордена, за да маскирам тялото ѝ като мое, а моето като нейно – отговорих, а очите ми се спряха на Елис и устните ѝ се разтвориха. – Дори не знаех, че мога да го направя, докато не опитах. Гейбриъл ми показа как.
– Значи Райдър, когото видях обезглавен да виси на статуята, е бил…
– Скарлет – потвърдих с усмивка. – Ще обясня всичко докрай, но първо трябва да изведем семейството си оттук и… – Погледнах към Итън, преценявайки го, докато той вдигаше брадичка и в погледа му пламваше гордост. – Няма никой в Братството, който да е по-достоен за короната ми от теб, Шадоубрук.
Веждите му се сключиха в объркване и от гърлото му се изтръгна хленч.
– Какво трябва да означава това?
– Означава, че трябва да изчезна завинаги, а ти вероятно така или иначе ще станеш по-добър крал от мен – казах аз.
– Не – изръмжа яростно Итън и аз пристъпих напред, като опрях ръка на рамото му и се вгледах в сините му очи.
– Това не е молба, а окончателна заповед от твоя крал. Ти ще заемеш моето място и ще гарантираш спазването на мирния договор. И няма да казваш на никого, че съм жив. Доколкото този град знае, тялото там отзад е мое и ще си остане така.
– Райдър – Изтръпна Елис. – Не можеш.
– Мога – изръмжах аз. – Това е единственият начин. – Свих ръка около врата на Итън и го дръпнах напред, така че челото му се притисна към моето. – Считай това за твоята коронация.
Пуснах го и той изрева траурно, като прокара ръка по лицето си.
– Не можеш просто да спреш да съществуваш – изръмжа той. – Що за съдба е това? Всички да си мислят, че си умрял от ръцете на онази предателка, нефейстка курва?
– Това не подлежи на обсъждане – изпъшках аз. – Райдър Драконис умира тук днес. Това е краят на неговата история и ти ще я разкажеш на нашите хора. Няма друга версия. Винаги ще има членове на Братството, които ще поставят под въпрос мотивите ми за мир, докато управлявам. Връзката ми с Данте прави невъзможно те да не го правят и днешният ден само ще се повтори, ако остана. Сега те се нуждаят от нов лидер. Такъв, когото могат да подкрепят с пълното съзнание, че мотивите ти са единствено за доброто на бандата и нейното бъдеще. Аз бях лидерът, от който се нуждаеха. Сега те заслужават теб.
Итън поклати глава, а лицето му се изкриви от ужас при тези думи.
– Не е това, което заслужаваш. Никой няма да узнае колко могъщ си всъщност, как измами всички ни и доказа, че си най-великата фея в този град.
Засмях се и погледнах към Елис.
– Не ми трябва величие, Итън – казах сериозно. – Имам любов, семейство и цял живот, който ме чака и който Братството никога не би могло да ми предложи.
– Наистина ли се отказваш от всичко, за което си работила, заради любовта? – Изсмя се той, сякаш това нямаше никакъв смисъл за него, и аз му изсъсках.
– Ако някога имаш късмета да откриеш това, което аз открих, тогава ще разбереш, че би се отказал от всичко, за да го запазиш – изплюх се и очите му се разшириха, явно мислейки, че съм луд, но сега вече знаех какво е истинска лудост.
Да остана в миналото си, сам, без да имам никого, освен себе си, беше определението за нея.
Елис хвана ръката ми и се усмихна тъжно на Итън.
– Светът е малка цена, която трябва да платиш за своята половинка.
Итън изглеждаше объркан, но не зададе повече въпроси на никого от нас, а наведе глава в тъга, докато приемаше тази съдба. Той щеше да бъде крал, и то велик. Но никога нямаше да разбере защо така охотно му предадох короната си, докато самият той не се нуждаеше повече от нея. Надявах се заради него този ден да дойде и за него.
Леон и Данте внезапно се втурнаха в алеята и аз бях нападнат от тях, въвлечен в най-жестоката прегръдка в живота си.
– Ти си шибан стронзо – засмя се Данте.
– Гейб каза, че си тук, но аз не му повярвах. Видях тялото ти там отзад. Видях шибаната ти обезглавена глава, пич! – Облиза лицето ми Леон и аз просто го оставих, докато държах братята си близо до себе си, след което хванах Елис, за да я дръпна в прегрътката.
Данте беше много шибан и гол, а на мен дори не ми пукаше, тъй като любовта на братята ми и на момичето ми ме обграждаше и знаех, че с тях винаги ще имам място, на което да принадлежа на този свят.
– Да, да – казах грубо, макар че не можех да прогоня усмивката от лицето си. – Трябва да тръгваме. Къде е Гейбриъл?
– Тук.
Семейството ми се раздели и погледна към него в края на алеята, носещ през рамо мъртва кучка-предателка.
Гръдният кош на Гейбриъл беше оголен и опръскан с кръв. Приличаше на ангел на смъртта, косата му бе покрита с кръв, а острите ъгли на красивото му лице бяха засенчени.
Той хвърли мъртвата жена в краката ни, след което стъпи върху нея и ме придърпа в силна прегръдка.
– Можех да видя как щеше да се получи, но като намерих обезглавената ти глава, все пак получих шибан инфаркт. – Той ме пусна, след което Елис се хвърли към него и го целуна силно, докато той открадна момент с нея, обгръщайки я с ръце.
– Гледах как те смазва една сграда – изпъшка тя, а той и се усмихна отстрани.
– Да, също така ме болеше като кучка – каза той и я пусна.
– Какъв е планът? – Попита Леон настоятелно, като ме хвана за ръката, а аз го отблъснах. Може и да беше мой брат, но по звездите, нямаше нужда да започваме да се държим за ръце.
– Райдър, трябва да използваш хамелеонските си дарби, за да маскираш това мъртво момиче като Скарлет – каза Гейбриъл и аз кимнах, като се спуснах да направя каквото ми каза.
– Ами дрехите и? – Попита Итън. – Няма ли някой да забележи, че са други?
– Свалете ги, кажете, че се е променила – лесно допълни Гейбриъл.
Приключих с изработването на примамливото тяло, то не беше просто илюзия, силата ми направи това тяло напълно принадлежащо на Скарлет, точно както обезглавеното тяло, лежащо в развалините, беше мое. Това беше свирепа сила, която само аз можех да контролирам, така че нищо не можеше да я премахне освен мен. Свалих дрехите от мъртвата фея и Итън вдигна фалшивата Скарлет, след което ми кимна, а в погледа му гореше емоция.
– Приеми заслугата за смъртта ѝ – казах на Итън и той кимна, макар че все още изглеждаше недоволен от решението ми. – След това се увери, че и двете тела са изгорени, преди да пристигне FIB. Може и да успея да ги скрия, но ДНК-то им ще покаже истината.
– Добре. Ще те видя ли някога отново? – Попита той стегнато.
– Ще се свържа с теб – обещах. – Но винаги, когато говорим от този ден нататък, ме наричай Карсън Алвион.
– Добре, Карсън – каза Итън с блестящи очи.
– Благодаря ти – казах сериозно, след което погледнах към останалите. – Всички се сбогувайте с новия крал на Лунното братство.
– Ако нарушиш мирното споразумение, ще се превърна в най-големия ти кошмар – предупреди Данте Итън и новият Лунен крал вдигна брадичка, а очите му се присвиха.
– Думата ми е желязна.
– Както и моята – изръмжа Данте.
Леон започна да пее под носа си „Кръгът на живота“ на Елтън Джон, а аз извъртях очи. Сигурно щеше да се опита да задържи Итън над главата си на върха на някоя сграда или някаква глупост, ако не го измъкнех оттук скоро.
– Хайде, Симба. – Бутнах го с лакът. – Да се махаме оттук.
Той извади малко звезден прах от джоба си и всички се сгушихме близо до него, докато той го хвърляше във въздуха и звездите ме отнасяха далеч от касапницата на стария ми живот към чисто ново бъдеще.
Назад към част 46 Напред към част 48