ЕЛИС
– Събуди се, малко чудовище! – Ударът на юмрук, който блъскаше по вратата ми, ме извика от коридора, докато се отпусках в джакузито си след четвъртия ден от изследването ни в Зодиакалната академия.
– Вратата е отворена – отвърнах лениво, без да искам да се отдалечавам от водните струи, които в момента вършеха невероятна работа, за да обработят възлите на гръбнака ми.
Вратата се отвори и стъпките на Леон се приближиха, докато той ме издирваше.
– Аз съм в банята – извиках аз.
– О. Мислех, че си заспала – каза той, докато влизаше направо и стоеше и ме гледаше отвисоко.
– Вече е десет минути след осем, Лео. Ти си единственият, който си ляга толкова рано – отбелязах аз.
Водата беше в постоянно движение и имаше много мехурчета, но гърдите ми изплуваха над повърхността и погледът му се спря върху тях за дълъг момент, преди да поклати силно глава, за да съсредоточи мислите си.
– Правим парти… е, по-скоро събиране, за да гледаме мача на „Супернови“ срещу „Лунни бикове“ – обяви той.
– Добре – съгласих се лесно. Началото беше в девет, така че можех да се насладя на ваната с мехурчета още малко преди началото.
– Не, не е добре, трябва да приведем това място в подходящ вид. Твоята стая е най-голямата и трябва да се уверим, че е подредена и…
– Искаш да кажеш, че стаята ми не е подредена? – Попитах го, повдигайки вежди.
– Тя е… добре. Просто не е добре като за Ланс Орион – отговори той, като сведе очи към кърпата, която бях хвърлила върху мивката, за да я използвам, когато изляза.
– Ти го покани? – Попитах изненадано.
Това всъщност влизаше идеално в моите и на Гейбриъл планове, ако искахме да продължим да печелим доверието му, но беше и малко неловко. Колкото повече време прекарвах с Орион, толкова повече болката да го предизвикам ме притискаше, точно както беше предвидил Гейбриъл. Във въздуха между вампирите винаги витаеше елементът на съревнование, освен ако не са сгодени, а аз нямах намерение да го добавям към списъка с момчета, с които се виждах. И без това си имах пълни ръце с целия тестостерон, който бръмчеше в коридорите.
Но може би нямаше значение, ако тази вечер аз и Орион най-накрая се поддадем на желанието да се борим за надмощие. Гейбриъл каза, че трябва да издържа само три дни, а аз бях успяла четири. Всъщност заслужавах един проклет медал. И макар да бях почти сигурна, че влизането в схватка с Орион щеше да завърши само с това, че щеше да ми набие задника, идеята за това беше повече от вълнуваща. Да се бия със себеподобните си беше част от природата ми и отдавна не бях се занимавал с това. Освен това, след като разберем кой от нас заема първото място във вампирската йерархия, вече нямаше да има това напрежение помежду ни.
– Да, попитах го. Двадесет и четири пъти. Докато той не се съгласи. Което той току-що направи. – Леон извади атласа си от джоба и ми размаха съобщение от Орион с най-голямата усмивка на лицето си. Беше една дума.
„Добре“.
Изсмях се.
– Защо имам чувството, че имам конкуренция? – Подиграх се.
– Не се притеснявай, ти си единственото малко чудовище за мен. Макар че, ако иска да се присъедини към нас, аз също съм напълно съгласен. – Той се усмихна на тази идея, а погледът му отново падна върху втвърдените ми зърна за дълъг момент.
– Е, ако искаш да съм готова навреме, наистина трябва да ми помогнеш да се почистя – предложих аз, като взех една гъба от страната на огромната вана и седнах, за да го видя по-добре, докато му я предлагах.
Леон се поколеба, като от него се изтръгна желание, преди да поклати решително глава.
– Няма време. Буквално ще прекарам цялата нощ, за да те накарам да свършиш, след като той си отиде, но трябва да се приготвим сега. Накарах Миндис да купи закуски и да ти купи нещо горещо за обличане, но те са нови, знаеш, неизпитани. Това може да се окаже шибана гавра!
– Току-що каза ли, че си ги изпратил да ми донесат дрехи? – Попитах, докато се изправях, оставяйки водата да се стича по голото ми тяло.
– Да… макар че това облекло е доста шибано, така че можеш просто да останеш така – каза той, приближавайки се.
– Какво не е наред с дрехите ми? – Попитах, като излязох от ваната и се запътих към него.
– Нищо. Те са страхотни. Знаеш, за нормални неща. Но това е парти с Ланс Орион.
– Той е просто някакъв пич от друго училище – отбелязах аз, докато вдигах кърпата си и започвах да се подсушавам.
– Той ще стане известен. Като в соларианската питболна лига.
– Ти също си достатъчно добър, за да те вземат в лигата – отбелязах аз.
– Ебаси, малко чудовище, това е като… най-горещото нещо, което някога е излизало от устата ти. – Изръмжа Леон.
Усмихнах му се точно когато на вратата ми се почука и той се обърна и изтича обратно през стаята, за да отговори. Тръгнах след него, увита в хавлията си, и открих ято Миндис, които бързаха да разнасят закуски и бира и да почистват цялата ми стая. Една от тях подаде на Леон голяма бяла кутия и той бързо тръгна към мен с нея, като обърна капака, за да разкрие ръчно бродирана люлякова рокля и чифт бели обувки с токчета.
– Това не е ли малко прекалено? – Попитах, като я извадих и я държах пред себе си. Беше с тънки презрамки и висеше до средата на бедрото ми и щеше да е идеална, ако отивахме на бар или клуб, но аз обикновено просто гледах мача по потник.
– Перфектна е – каза Леон с гладен поглед в очите си.
– Добре – засмях се, докато се отдалечавах от него, за да се преоблека, докато Минди довършваха подреждането на стаята ми.
Когато излязох отново, Минди вече ги нямаше, а Леон беше събрал Данте и Гейбриъл, на които разпределяше местата.
– Ланс трябва да седне в средата – настоя той, бутайки Данте, за да го накара да се премести на дивана. – И тогава ти можеш да вземеш това кресло, Гейб.
– Не ме наричай Гейб – промърмори Гейбриъл, като пренебрегна заповедите на Леон и си взе една бира.
– Къде е Райдър? – Попитах и тримата се обърнаха към мен, а очите им обикаляха по роклята ми и ме караха да се изчервявам.
– Sei incredibile(Ти си невероятна) – промърмори Данте с тих глас.
– Изглеждаш секси като дявол, малко чудовище. Но Скар не искаше да се присъедини – каза Леон, като отговори на въпроса ми с надуване. – Ако можеш да го убедиш, моля те, направи го.
– Или не го прави – добави Данте.
– Играй мило – предупредих го аз.
– Той няма да дойде – добави Гейбриъл. – Той е в нашата стая и се мръщи на тавана.
– Мога ли да взема ключа от стаята ти? – Попитах, като навлязох в личното му пространство.
Гейбриъл въздъхна, като го извади от джоба си и го подаде.
Усмихнах му се, преди да се отдалеча, за да намеря Райдър. Отключих вратата му и влязох вътре, без да си правя труда да почукам. Райдър лежеше на пода със свалена риза и правеше серия от лицеви опори, а аз се приближих, наблюдавайки как мускулите му набъбват от признателност.
– Мислех, че ти предстои малко тъжно парти? – Измърмори той, когато се приближих достатъчно, за да може да види обувките ми от позицията си на земята.
– Ние просто гледаме мача. Искам да дойдеш.
– Не харесвам Питбол.
– Всички харесват Питбол – контрирах аз.
– На мен не ми харесва. Дори не знам правилата. Не гледам телевизия.
– Не знам кое от тези твърдения е най-притеснително. Какво имаш предвид, че не гледаш телевизия?
Райдър въздъхна и завърши сета си, като се изправи на колене.
– Изглеждаш шибано годна за ядене – изръмжа той и протегна пръсти нагоре по крака ми, като започна от глезена и ги придвижваше постоянно нагоре, докато аз го гледах надолу.
– Ама според твоите глупави правила не можеш да ме ядеш. Така че защо не дойдеш да се забавляваш вместо това?
– Аз не се забавлявам.
Стиснах устни.
– Това, че никога не си правил нещо преди, не означава, че не можеш да го опиташ.
Той се поколеба с ръка под полата на роклята ми и бавно застана пред мен.
– Искаш да ме промениш, защото не харесваш това, което съм? – Попита той с груб глас.
– Не искам да те променям – отвърнах аз. – Искам да те освободя.
Той изпусна дълъг дъх, а погледът му търсеше моя, сякаш ловуваше лъжа. Протегнах ръка нагоре, за да стисна бузата му в дланта си.
– Ще ти обясня правилата- обещах.
– Защо изобщо ти пука?
– Не ми харесва да пропускаш. Ако се опиташ да го гледаш с мен този път и не ти хареса, тогава никога повече няма да те помоля да го гледаш. – Нарисувах кръстче на сърцето си и устните му потрепнаха от забавление.
– Добре – измърмори той и аз обгърнах врата му с ръце, като го целунах по бузата. – Но няма да нося една от онези шибани ризи като Симба.
– Няма комплект за теб – съгласих се аз и се отдръпнах.
Райдър грабна черен потник от пода и го навлече, преди да ми позволи да го заведа обратно в стаята ми.
Леон се развесели, когато пристигнахме, докато Данте изръмжа, изпращайки трептене на електричество във въздуха, а Гейбриъл просто стисна челюстта си, изглеждайки примирен.
Заведох Райдър до празния фотьойл и го побутнах, за да го накарам да седне, преди да грабна две бутилки бира и една от кутиите с пица, които Минди бяха доставили, и да седна в скута му.
Леон започна да се разхожда, докато на екрана течеше дискусията преди мача и Данте и Гейбриъл изпаднаха в разгорещен спор за стартовите състави на двата отбора, които щяха да играят. Наведох се близо до ухото на Райдър, за да му обясня правилата на играта, докато никой не ни обръщаше внимание.
Погледът му беше вперен в екрана, докато отпиваше от бирата си, но от време на време кимаше леко, за да ми даде да разбера, че е разбрал.
– Кого подкрепяме? – Попита той, докато обяснявах разликата между отборите.
– Ами аз предпочитам „Лунните бикове“ пред „Супернови“ – казах и Данте посегна да ме удари с юмрук, без да прекъсва тирадата си за Килиан Доун, за когото твърдеше, че имал слабост към водните атаки. – Но аз съм фен на Сините, когато става дума за цялостната Лига.
Пет минути преди началото на мача на вратата се почука и Леон на практика спринтира, за да отвори.
Орион погледна в стаята с повдигнати вежди, докато влизаше вътре.
– Мислех, че казахте, че това е парти? – Попита той меко. – По-скоро прилича на сериозна оргия с много колбаси.
– О, еррр, ами мога да накарам Минди да се присъедини към нас, ако искаш по-голяма тълпа? – Предложи Леон, като извади атласа си от джоба толкова бързо, че го прати да лети из стаята.
– Не, предпочитам това. Не съм много по партитата – призна Орион. – През повечето време вампирите предпочитат уединението пред компанията… – Погледът му се насочи към мен в скута на Райдър и той леко се намръщи, сякаш не се държах много вампирски. – Разбира се, във всеки орден винаги има изключения – закани се той.
– Всички най-добри хора са поне малко странни – отбелязах аз и той се усмихна.
– Ти със сигурност имаш разнообразни вкусове. Никога ли не се смесваш със собствения си вид?
Райдър изсъска при това предложение, но аз само се засмях.
– Ела да седнеш – каза Леон, дръпна го в стаята и на практика го запрати на мястото в средата на дивана до Данте. – Изпий една бира – добави той, взе една от хладилника и я предложи на Орион.
– О, благодаря, човече, но аз всъщност не пия. Чисто тяло и всичко останало, искам да се съсредоточа върху играта си и не мога да си позволя да пия по време на сезона, ако искам да стана професионалист – отвърна Орион с коса усмивка.
– О, да. Добра идея. Искаме да сме във върхова форма, за да ви унищожим на терена на финала – съгласи се Леон, хвърли бирите, които току-що беше взел, обратно в хладилника, след което грабна моята, тази на Райдър и тази на Данте и също ги хвърли обратно.
– Ей! – Протестирах, но той ме игнорира, като грабна целия хладилник и излезе на балкона. Задъхах се, когато го хвърли през ръба, а устните на Орион се разтвориха от изненада. Отдолу се чу огромен трясък, хората започнаха да крещят и Леон бързо затръшна балконската врата, за да затвори шума.
– Не се опитвах да кажа, че не можете да пиете, шибан дивак – каза Орион със смях, докато Данте ругаеше на неговия език.
– Лъвът се е вкопчил в теб – обясни Райдър, като извъртя очи. – Той не иска да си замълчи за теб.
Прехапах устните си от кикот, докато Орион се местеше на мястото си.
– Не си падам по пичове – каза той с усмивка. – Но предполагам, че с тази дълга коса и малко въображение бих могъл да се справя.
– Не ми е съвсем противна тази идея – пошегува се Леон, като се пусна на седалката от другата страна на Орион и метна ръка на облегалката на дивана зад него. – Аз съм петдесет вида твърд за Елис, но нямам нищо против да я гледам как се гаври с теб, ако искаш?
– Леон – изръмжах аз и му показах кътниците си.
– Искам да кажа, ако и харесва. Очевидно. – Леон махна с ръка и този път Гейбриъл, Райдър и Данте бяха тези, които изръмжаха.
– Не съм кутийка с кибрит, за да ме предлагаш на всеки – скастрих го аз.
– Не, знам го. Не исках да кажа това – каза Леон и погледна между мен и останалите момчета, докато Орион се смееше.
– По-скоро бих искал да нямам публика от задници, които искат да ми изтръгнат гърлото, когато се целувам с момиче. Но благодаря за супер странното предложение – изрече Орион.
От неловкостта в стаята ни спаси началото на мача и всички се отпуснаха, като се съсредоточиха върху играта. Райдър запази вниманието си върху играта през цялото време и дори го улових да се усмихва, докато останалите крещяхме подкрепата си към екрана всеки път, когато „Лунните бикове“ правеха яма. А когато спечелиха мача, аз скочих с викове заедно с останалите и го улових, че наистина се усмихва, преди отново да го скрие.
Леон ме грабна в обятията си и ме завъртя победоносно, а зъбите ми започнаха да изтръпват, когато ме приближи до кожата си. Хванах с юмрук дългата му коса, отдръпнах главата му настрани с ръмжене на копнеж и забих зъбите си право във врата му, като се къпех в огнения аромат на магията му, която се разнасяше по езика ми.
След няколко дълги мига се отдръпнах и той ме изправи на крака с усмивка.
Обърнах се и открих, че Орион ни наблюдава с гладен блясък в очите, а от устните ми се изплъзна съскане, когато погледът му кацна върху Гейбриъл, сякаш мислеше, че може да го ухапе. Пристъпих между тях и той повдигна вежда към мен.
– Какво става с вас, момчета? – Попита Орион, вместо да ме предизвика, като погледът му прескачаше между останалите и се приземяваше върху мен, сякаш не можеше да разбере. – Ако бяхте вълча глутница, щях да го разбера, но…
– Ние не сме глутница – каза Леон и махна пренебрежително с ръка. – Ние сме прайд. Но вместо крал с куп лъвици имаме кралица с куп лъвове.
– Аз не съм шибан лъв – не се съгласи Райдър.
– Ти си. Ти си Скар, Данте е Муфаса, аз съм Симба, а Гейб е… Зазу.
– Не ме наричай Гейб – изсумтя Гейбриъл. – А Елис не е твоята шибана кралица, тя е моята Елисейска половинка.
– Не обръщай внимание на Стронзо, той се е заблудил, че вярва в това – промълви Данте.
– Значи я споделяш? – Попита Орион, веждите му се вдигнаха от изненада и за миг можех да се закълна, че изглеждаше малко впечатлен от мен, че обявявам тези четири мощни звяра за свои.
Леон и Данте казаха „да“, а Райдър и Гейбриъл – „не“ и аз въздъхнах.
– Това е сложно. – Повдигнах рамене.
– Но ти си дракон – каза Орион, като посочи Данте, сякаш той може би не знаеше какво е. – Драконите не споделят нещата. Най-малко пък на другари. Би трябвало да знам, веднъж откраднах пържените картофи на моя приятел Дариус и той почти ми изгори ръката с драконовия си огън, когато се нахвърли върху нея.
– Аз съм дракон, роден от вълци, и единственото нещо, което не правя, е да спазвам правила.
– Харпиите също не споделят партньори – добави Орион, като повдигна вежда към Гейбриъл.
– Това е временно – каза Гейбриъл раздразнено.
Очите на Орион се насочиха към Райдър.
– Не знам много за Василиските, но ти не ми изглеждаш като типаж, който живее и обича. По-скоро от типа „Напикал съм го, за да е мое“.
– Не знаеш нищичко за мен и за това, което съм – отвърна Райдър със съскане.
– Ами извънкласните ми занимания този семестър включваха биология за напреднали, така че знам малко за вида ти и съм почти сигурен, че не си комуна… а вампирите определено не са.
Извъртях очи.
– Аз не се вписвам в стандартната вампирска кройка. И какво от това? – Предизвиках го. – Всички те са мои.
Никое от момчетата не възрази поне на това.
Орион се огледа за дълъг миг и по лицето му се разля бавна усмивка от предизвикателството в тона ми.
– Значи всички те са и твои източници?
Стиснах устни. Официално бях обявила само Данте и Райдър за мои кръвни Източници, но нямаше никакъв шибан начин да му позволя да впие зъби и в Гейбриъл или Леон.
Озъбих се към него, докато Орденът ми напираше в плътта ми, изисквайки да защитя това, което е мое, от този лешояд.
– Мое – изръмжах аз.
Зъбите на Орион се удължиха и той изръмжа в отговор като ясно предизвикателство.
– Аз съм по-силен от теб – посочи той. – Мога просто да ги взема.
– Осмелявам се да опиташ. – По гръбначния ми стълб пробяга тръпка, докато пръстите ми се свиваха в юмруци в подготовка за атаката му. Гейбриъл беше казал, че това е неизбежно, и аз започнах да се съгласявам, но никога не бях обмисляла идеята Орион да се опита да захапе един от моите крале. Нямаше как да го допусна. Което означаваше, че всъщност трябваше да спечеля и срещу него.
Леон и Данте се отпуснаха на дивана, за да гледат как това се случва, а Райдър се облегна напред в стола си с нетърпение.
– Накарай го да кърви, бейби – измърмори той.
– Кой има най-добър вкус? – Попита Орион като пълен нахалник, облизвайки устни, сякаш вече се опитваше да избере между тях за пиршеството си.
– Няма да разбереш – обещах му.
– Елис… – Предупреди Гейбриъл, протягайки ръка, за да хване лакътя ми. – Той има два елемента, по-силен е от теб и е четири пъти по-голям от теб.
– Тогава ще бъде още по-неудобно, когато му набия задника – отвърнах с ръмжене, като издърпах ръката си от хватката му.
Данте се разсмя гръмогласно, а Райдър се усмихна в очакване. Това правеха вампирите. Не можехме да бъдем дълго време един до друг, без да се борим за мястото си в йерархията. И при нормални обстоятелства щях да се съглася с Гейбриъл; не бях достатъчно силна, за да се справя с Орион. Но със сигурност нямаше да му позволя да ухапе някой от моите крале без борба.
– Тъй като сме приятели, ще ти дам честен шанс – подиграваше се Орион, сякаш смяташе, че вече е спечелил. – Никаква магия. Само уменията на Ордена. Победителят взима всичко.
Усмихнах се жестоко на това предложение, защото той току-що беше изравнил условията на играта. Може и да бях много по-малка от него, но бях бърза и безмилостна и щях да се боря със зъби и нокти, за да държа зъбите му далеч от кралете си.
– Тогава на три – каза развълнувано Леон и вдигна атласа си, за да ни снима.
Орион падна в бойна стойка, а аз изритах обувките си.
– Едно, две…
Изстрелях се напред в размазано движение и ударих Орион право в корема, преди Леон да каже три, след което отново отскочих настрани, когато той замахна с юмрук право към ребрата ми. Ударът му се приземи въпреки опита ми да го избегна, изпращайки агония, която прониза костите ми, когато нещо изхрущя.
Изсъсках от болка и се хвърлих отново към него, като ударих рамото си в корема му и се опитах да го изтръгна. Той подложи крака и ме хвана около кръста, преобърна ме над главата си и ме хвърли на земята зад себе си.
Страничната част на главата ми се удари в ъгъла на масичката за кафе и аз изохках, когато кръвта се разля отстрани на лицето ми.
Изсъсках, когато болката ме прониза, и размахах крака, хванах задните части на коленете му и го съборих. Той се завъртя, докато падаше, хвана глезена ми, докато се опитвах да се отскубна, и ме повлече обратно към себе си.
Изритах със свободния си крак, като го хванах в лицето и разкъсах устната му, така че кръвта му се стичаше по кожата ми.
Орион изръмжа, сграбчи и този крак и го отблъсна настрани, преди да се засили към мен и да ме притисне с тежестта си.
Изръмжах като дива котка и се размахах под него, като започнах да удрям навсякъде, където можех да достигна. Лицето му, страните му, гърба му. Вложих всеки грам от надарената си сила в ударите и чух няколко хрущенета в отговор на свирепостта ми.
Орион ми съскаше, докато успяваше да хване една от китките ми и я блъскаше върху килима над главата ми.
Ударих го отстрани на главата със свободната си ръка още два пъти, преди той да хване и нея и да ме притисне.
– Отстъпи – поиска той, оголвайки зъбите си.
Извърнах се напред и ударих челото си в носа му. Чу се силно пропукване и кръвта се изля по лицето му върху мен.
Райдър се засмя гръмко, а Леон изохка от вълнение, но не можех да отделя внимание, за да погледна в тяхна посока.
– Ебаси – изруга Орион, увеличавайки натиска върху гърдите ми, докато прехвърляше двете ми китки в едната си ръка, а другата уви около гърлото ми, за да ме притисне.
Гейбриъл изръмжа някъде зад нас, докато аз продължавах да се гърча под него въпреки факта, че ме беше пребил.
– Предай се – поиска отново Орион, като хватката му беше достатъчно здрава, за да ме задържи, но не достатъчно, за да ме задуши.
Сърцето ми се блъскаше в ребрата, докато гледах зъбите му и си представях как захапва един от кралете ми. Или всички тях. Само идеята за това ме нарани физически и ме напусна хъркане на чиста ярост, докато отказвах да се подчиня на исканията му. Дойдох от Алестрия, където бандите управляваха града и кръвта течеше по улиците всеки ден. Отдавна бях научила, че не се отказваш, докато не умреш. А моят гръмотевичен пулс не се отказваше скоро. Може и да не можех да се сравнявам с Орион в честна битка, но със сигурност знаех как да се бия мръсно.
Отпуснах се в ръцете му, задъхвайки се, докато гледах триумфа, който проблясваше в погледа му. Той вдигна глава и прокара език по зъбите си, докато преценяваше наличните възможности и се опитваше да реши кого да ухапе пръв.
В момента, в който повдигна бедрата си на сантиметър, забих коляното си между краката му толкова силно, колкото можех. Той изтръпна, докато се свличаше обратно върху мен, а всички останали момчета издадоха възклицания на болезнено съчувствие в отговор.
Изтръгнах дясната си ръка от хватката му и ударих юмрука си в бъбреците му три пъти, колкото можах, преди да го изритам от себе си.
Той се претърколи по гръб с гневно ръмжене и аз се хвърлих към него, като го ударих с коляно в топките за втори път, преди да се приземя на гърдите му. Хванах с шепа черната му коса и я дръпнах колкото се може по-силно, докато го принуждавах да седне.
Той се хвърли напред и ме хвана в прегръдките си, като затегна хватката си, докато не можех да помръдна. Забих зъбите си право в рамото му и ръмженето, което го напусна, беше чисто животинско, когато наруших вампирския кодекс. Но не ми пукаше за вампирския етикет; той нямаше да вкара зъбите си в никого в тази стая.
Орион ме освободи, избута ме от себе си, докато скачаше на крака, но аз се изправих в същия момент и забих кокалчетата си право в гърлото му.
Орион се изкашля, като се препъна с една крачка назад, а аз го заобиколих, скочих по гръб и го заключих в задушаващ хват, като използвах тежестта си, за да го натисна. Не бях учтива като него и не се сдържах, докато се опитвах да го удуша по най-ебания начин.
Той избяга назад, блъскайки ме в стената, но аз не се отказах въпреки пламъка на агония, който премина през счупените ми ребра, и той изруга, докато се препъваше на едно коляно.
– Добре – изсъска той, докато го държах. – Отстъпвам.
Освободих го моментално и се изправих с възбуден смях. Роклята ми беше разкъсана, ребрата ми определено бяха счупени, а кръвта се стичаше отстрани на лицето ми, но не ми пукаше. Защото бях спечелила.
Притиснах трепереща ръка към ребрата си, за да ги заздравя, а другата вдигнах, за да посоча кралете си, които всички се бяха изправили на крака и сякаш не знаеха какво точно да кажат.
– Мои – изръмжах притежателно, заявявайки претенциите си към всеки един от тях на един дъх.
– Да – каза Орион и се разсмя, докато се лекуваше. – Те са твои, психопатке. И за да знаеш, сега си нарушила около осем от правилата във Вампирския кодекс. Наистина ли трябваше да посегнеш на топките ми? Два пъти?
– Аз се бия, за да спечеля – отвърнах, като хванах погледа на Райдър, който ми се усмихна. – И това може да е кърваво, брутално и всевъзможни гадости. Но в крайна сметка получих това, което исках. А това е всичко, което има значение, нали?
Орион ме погледна за дълъг момент, преди най-накрая да кимне в знак на съгласие, като избърса кръвта от лицето си с ръкава на ризата си.
– Е, благодаря за житейския урок. Ще работя върху това да бъда по-безмилостен. А междувременно ще ти кажа лека нощ и ще отида да си намеря някое хубаво и охолно момиче, от което да пия.
Леон се пресегна да го изпроводи, а аз наклоних глава назад, затворих очи и си поех дълго дъх, докато адреналинът най-накрая започна да изчезва от вените ми. Не знаех как, по дяволите, току-що бях успяла да го направя, но не можех да бъда по-успокоена, че съм го направила.
– Ти си толкова шибано невероятна – изръмжа Райдър и аз отново отворих очи, за да го открия застанал точно пред мен.
– Току-що се сбих заради теб – подразних го аз.
– Да. А ти изглеждаш абсолютно зашеметяващо. – Той посегна да докосне с два пръста страничната част на лицето ми, където кръвта все още се плъзгаше по кожата ми от раната на челото. Гледах го как рисува по две линии на всяка от бузите ми, а тъмна усмивка озаряваше лицето му, докато се възхищаваше на работата си.
– Моят воин.
Усмихнах му се, хванах китката му и завъртях ръката му, така че да мога да избърша кръвта си по устните му, преди да се наведа напред, за да го целуна отгоре. Той се успокои при докосването ми и аз изръмжах, докато се отдръпвах, желаейки той и Данте просто да оставят тази шибана сделка за хиляден път.
– Ще стоиш там и ще я гледаш ли, Стронзо, или ще я излекуваш? – Поиска да застане пред мен Данте, като удари рамото си в агресивното рамо на Райдър, преди да протегне ръка, за да излекува раната на главата ми.
– Винаги се грижиш за мен, Драго – подразних го, докато го гледах.
– Нямаш нужда да се грижа за тебе, amore mio – каза той яростно. – Мисля, че току-що го доказа.
Прилив на движение ме накара да вдигна поглед половин секунда преди Леон да се втурне към Данте и Райдър, като прокара място между тях, преди да ме грабне в прегръдките си и да ме целуне с цялата топлина на слънцето.
– Това беше. Толкова. Шибано. Горещо – възкликна той, като ме целуваше между отделните думи.
– Никой няма да ми отнеме нищо от теб – изръмжах притежателно. – Дори звездите нямат право на глас в това отношение. А ако се опитат, ще набия и техните задници.
Назад към част 30 Напред към част 32