РАЙДЪР
Лежах в леглото на Елис във формата си на змия, не по-голяма от дължината на една ръка, докато се криех под завивките, а дрехите ми бяха захвърлени около мен. Гняв се извиваше в тялото ми и от устата ми се изплъзваше съскане. Тя щеше да получи шока на шибания си живот, когато се върнеше тук. Никой не се е подигравал на мен и не се е измъкнал.
Бях отворил ключалката, за да вляза, и се уверих, че е заключена отново, за да не може да разбере, че съм проникнал тук. Опитах се да не обръщам внимание на сладостта на черешите около мен, но свръхчувствителният ми език усещаше вкуса на всичко. Бях потънал в аромата на плътта ѝ и това беше блаженство, което можеше да потуши яростта ми във всеки друг ден. Но този път тя беше в беда. Затова щях да ѝ напомня кой точно съм.
Звукът от отварянето на прозореца ме накара да припадна и гневът се разгоря още повече в мен, когато чух как Елис и Гейбриъл се смеят и разговарят заедно. Щеше да е просто късмет, ако те паднеха на леглото и започнеха да се чукат точно върху мен. Щях да погълна този шибаняк целия, ако това се случи.
– Благодаря ти, че дойде с мен – каза Елис, а после до ушите ми достигна звукът от целувката им.
Майната му. Това. Е. Гадно.
Наказанието, което си бях намислил, се превърна от смекчена версия на ада в пълноценни горещи въглени и сяра.
– Отивам да си взема душ – каза Елис.
– Мога да се присъединя към теб… – Каза внушително голямата птица и ми трябваше всичко, за да не се превърна в най-голямата си форма и да не впия зъби в него.
Дългата пауза означаваше, че Елис го обмисля, и сърцето ми се разби на пух и прах.
– Това е сериозно изкушение, но ще взема само един бърз душ, след което ще отида да говоря с Райдър – отвърна тя и Гейбриъл изстена, когато те се целунаха отново.
– Можеш да отидеш да говориш с него след това – предложи той. Майната му на това.
– Не мога, Гейбриъл – каза тя, но звучеше така, сякаш наистина искаше да продължат това. – Ела при мен по-късно.
– Добре – засмя се той и аз зачаках да се чуе звукът на вратата. И зачаках. И шибано чаках.
Колко време е нужно, за да напуснеш една шибана стая, задник?
Звукът от затварянето на вратата ме накара да се отпусна. Елис най-накрая беше моя.
Дадох ѝ още две секунди, като чух как няколко части от дрехите се удариха в пода, докато се събличаше, след което се преобразих обратно във формата си на фея. Изхвърлих около себе си балон за заглушаване, преди да сваля завивките, и се усмихнах, когато установих, че тя е с гръб към мен и тихо тананика, докато придърпва горнището си през главата.
Навлякох дънките си, измъкнах се от леглото и се приближих зад нея, докато тя се опитваше да разкопчае тъмнозеления си дантелен сутиен, а аз с настървение разглеждах подходящите и бикини. Трябваше да държа похотта си твърдо под контрол, това нямаше да развали сделката, но можех да го направя, ако удържа на тази ярост. А точно сега това изглеждаше лесно.
На мига пуснах балона си за заглушаване.
– Имаш ли нужда от помощ? – Хванах пръстите ѝ, когато те докоснаха презрамката на сутиена ѝ, и притиснах ръката си върху устата ѝ, когато тя извика от тревога. Придърпах я обратно към голите си гърди, като този път хвърлих нов балон за заглушаване на звука из цялата стая и освободих дланта си от устата ѝ.
– Райдър! – Изруга тя, опитвайки се да се измъкне от хватката ми, но определено не се стараеше толкова много. – Какво, по дяволите, правиш?
Спуснах уста към ухото ѝ, като прокарах ръка по корема ѝ, за да я задържа на място.
– Ти не ми се подчини, Елис – изсъсках аз. – Струваше ли си?
Тя леко се поколеба, наклони глава назад, за да се облегне на рамото ми, като се обърна да ме погледне.
– Беше прав… Кинг не знаеше нищо. Но аз самата имах нужда да го чуя.
– Значи думата ми не означава нищо за теб? – Изръмжах, като я избутах и я притиснах към стената. Притиснах я в клетка с ръце. Тя дори не се опита да използва магия, за да ме отблъсне, и имах чувството, че това ѝ доставя удоволствие. Но ако си е мислела, че това ще се превърне в удоволствие за нея, много е грешала.
– Да – каза тя слабо.
– Явно не е – изплюх се аз, като разтворих широко краката ѝ.
– Райдър – каза тя задъхано. – Какво ще направиш? – В гласа ѝ имаше надежда, но аз щях да я убия. Що се отнася до сделката, не можех да получа удоволствие от това да я нараня. А и нямах намерение да ѝ доставям удоволствие.
Посегнах към колана си, който все още беше разкопчан, и го издърпах от примките. При звука от цъкането на катарамата Елис погледна през рамо и очите ѝ се разшириха.
– Обърни се. Ръцете на стената – заповядах аз.
Тя прехапа долната си устна и аз трябваше да отвърна поглед, като потисках трептенето на възбудата, която изгаряше чак до члена ми.
Не бива да ми харесва това.
Помислих си за Елис, която целуваше Гейбриъл, и яростта ми отново пламна в мен, изпепелявайки всичко останало.
Сгънах колана около ръката си, след което прокарах кожата по гръбнака ѝ, разнасяйки ситни тръпки по кожата ѝ.
– Няма ли да ме молиш да не го правя? – Попитах, доста любопитен защо все още не е казала и дума против това. Никога не бях бичувал някого единствено за наказание и не бях виждал как трепери, моли и се разпада пред очите ми още преди да съм нанесъл първия удар. Болката, доставяна от мен, беше безмилостна. Не спирах, докато не пусна кръв.
– Не моля никого за нищо – каза леко Елис, като отпусна глава, вдигна ръце и ги разпери над себе си на стената. – Освен това съм била лоша, Райдър. Така че ще си понеса наказанието като голямо момиче.
Одарих с колана по задната част на бедрата ѝ и тя изтръпна, поглеждайки към тавана, когато по кремавите ѝ крака се появиха червени следи.
– Сигурна ли си за това, бебе? – Изръмжах. – Защото няма да се отнасям леко с теб.
– Животът не е лесен – каза тя задъхано. – Понякога трябва да приемеш болката.
Отново я зашлевих с колана, като този път я ударих по дупето и накарах гърба ѝ рязко да се изправи. Храних се с болката ѝ, изпивах всяка капка, докато си изкарвах гнева върху нея и подхранвах магическите си резерви. Трябваше да се съсредоточа, защото едно изпускане на ума щеше да ме прати в забвение. Щях да прецакам живота ѝ още преди Данте да стигне до тази стая и да се опита да ме убие заради нарушаването на сделката.
– Извини се – изръмжах аз.
– Не – отговори тя веднага. – Не съжалявам.
Ударих я отново и остър пукот разцепи въздуха. Тя изстена, когато болката ѝ се впи в мен и аз погълнах всяка нейна капка.
– Не… съжалявам – изпъшка тя.
Изрисувах задната част на бедрата ѝ в червени ивици, толкова близо до това да разкъсам кожата при всеки удар. Но знаех, че някаква част от мен се въздържа.
– Още – поиска тя, докато се колебаех. – Заслужавам го.
Отново я зашлевих с колана, като се наслаждавах на болката ѝ и я оставях да успокои яростта в сърцето ми.
Още един удар щеше да разкъса плътта ѝ, но аз задържах ръката си, пуснах колана и се придвижих напред, за да я излекувам. Прокарах пръсти по бедрата ѝ, по набъбналото ѝ дупе, отнемайки болката ѝ и отдавайки се на похотта, която дращеше в задната част на черепа ми.
Тя увисна напред, опряла глава в стената, а аз преглътнах силно, надявайки се, че не съм отишъл твърде далеч.
– Елис?
Тя се обърна към мен, усмивката и се изтръгна от устата, а в очите и плуваха сълзи. Намръщих се объркано, когато тя обви ръце около врата ми и постави целувки по челюстта ми.
– Ти си единствения, който го разбира.
– Какво разбирам? – Измърморих, а членът ми набъбваше все повече и повече с всяка нейна целувка. Тя стигна до ухото ми, след което прокара уста надолу към шията ми и аз изстенах, забих ръка в косата ѝ и принудих главата ѝ да се отдръпне, за да ме погледне. – Какво разбирам?
– И двамата се нуждаем от болка, за да се излекуваме – издиша тя. – Съжалявам, че те нараних, но винаги ще правя каквото трябва, за да разбера какво се е случило с Гарет.
Кимнах, като видях отражението си в очите ѝ и се зачудих как момиче като това може да сподели част от мен, която винаги съм смятал за разбита. Деформирана. Но когато го видях в нея, то изобщо не изглеждаше така. Беше красива. И беше наша.
Тя притисна ръката си към кръста, който беше изписала с мастило на гърдите ми, и го проследи с пръст. Погледът ми обходи извивката на устните ѝ, дългите ѝ мигли и зачервения вишнев цвят на бузите ѝ. Тя беше всичките ми счупени, липсващи парчета. Тя беше всичко, от което се нуждаех, и единственото, което исках. Беше сладка, чиста, мрачна и извратена едновременно.
Тя се изправи на пръсти и допря устни до моите в онази лека като перце почти целувка, която ме докарва до лудост.
– Можеш ли да усетиш вкуса на черешите? – Издиша тя срещу устата ми.
– Не. – Отметнах кичур коса зад ухото ѝ. – Мога да усетя вкуса на собствената си душа, защото тя е с абсолютно същия вкус като твоята.
Назад към част 29 Напред към част 31