РАЙДЪР
Седях в ъгъла на партито, отпивах бира и мислех да извикам такси. Единственото нещо, което ме задържаше там, беше да гледам как Елис танцува и се забавлява, макар че не танцуваше с никого. Изглеждаше, че не и пука. Вдигна ръце над себе си, поклащайки се в такт с музиката, а черната ѝ рокля се люлееше около бедрата ѝ.
Станах жертва на хиляди мръсни фантазии, докато я гледах. Обикновено аз бях този, който хипнотизираше феи със силата си, но тя беше единствената, която някога бе успяла да ми го върне. Бях запленен от движенията на тялото ѝ и ми трябваше много време, за да осъзная, че тя гледа точно към мен.
Тя ми направи знак да се приближа и аз поклатих глава, отвръщайки, докато отпивах от бирата си. Не обичах да танцувам.
След като Лъвското дупе продължаваше да я игнорира тази вечер, се радвах да я видя отново усмихната.
Забелязах Гейбриъл да се приближава към нея през тълпата и гърдите ми се стегнаха, когато той я приближи. Преди да успее, той се сблъска с Орион и те започнаха да разговарят заедно, което накара раменете ми да се отпуснат. Потънах обратно в стола си, за да я гледам отново, но тя започна да се движи към мен, преструвайки се, че се навива на въображаемо въже.
– Ела да танцуваш с мен – поиска тя, грабна ръката ми и се наведе назад, за да се опита да ме вдигне. Не се получи.
– Не танцувам – изръмжах аз и я дръпнах рязко, така че тя падна в скута ми. Сложих ръка на бедрото ѝ и членът ми затрепери щастливо, когато ме обгърна сладкият ѝ весел аромат.
Тя се наведе близо до мен с палава усмивка, прокара уста по ухото ми и изпрати електрически ток чак до топките ми.
– Мога да те науча.
– Ако мислиш, че ще се правя на идиот пред всички тези хора…
– Не мисля – прекъсна ме тя. – Да отидем някъде насаме.
Усмивка се отскубна от устата ми.
– Това ми харесва.
– Да танцуваме – повтори тя и усмивката ми потъмня.
– Разбира се, бейби – излъгах аз. Защото, майната му, ако някой ме накараше да танцувам. Дори тя.
Тя ме поведе през тълпата и трябваше да призная, че се чувствах добре, когато бях с нея пред всички тези хора. Беше избрала да прекара времето си с мен, а не с тях, и това ме накара да се почувствам невероятно. Дори и да не разбирах защо го е направила. Трябва да съм бил най-нещастният шибаняк тук.
Тя ме изведе навън и музиката се понесе към нас през златните стени на Кълбото. Тя продължи да ме дърпа, докато летният бриз се заплиташе около нас, повдигайки малко полата ѝ и карайки ме да изръмжа от желание.
Тя можеше да ме заведе навсякъде точно сега и аз щях да я последвам. Да плувам в блато, пълно с алигатори, да скачам от скала, на шибано детско куклено представление. Където и да беше, щях да се включа.
Погледнах нежната ѝ шия, докато вървеше пред мен, а косата ѝ беше вдигната на върха на главата, за да направи преческата и.
Протегнах ръка, за да плъзна кокалчетата си по нея, като притиснах думата похот към кожата ѝ и тя потрепери силно.
Тя ме поведе между сянката на две дървета край пътеката и се обърна, обвивайки ръце около врата ми. Тя започна да се поклаща, а аз стоях сковано, с отпуснати ръце отстрани.
Тя се засмя тихо, посегна да вземе ръцете ми и да ги постави на кръста си.
– Не е трудно, просто трябва да се държиш за мен и да се въртиш в кръг.
Преглътнах силно, чувствах се неловко като дявол.
– Елис…
– Моля те – помоли тя, повдигайки се на пръсти, за да допре носа си до моя. Нещо в това действие накара решителността ми да се превърне в прах.
Стиснах я за кръста, прочистих гърлото си и погледнах надолу към краката ни, несигурен какво да правя.
– Просто се поклати настрани и се завърти. – Тя започна да се движи и аз изместих краката си по нейните, докато тя го правеше, което означаваше, че се завъртяхме в бавен кръг.
Тя се усмихна толкова широко, че това предизвика малка усмивка и на моите устни. Майната му.
Ударната музика се смени с бавна песен и започна да звучи Three Little Birds на Боб Марли. Изведнъж се движехме в идеален такт с нея и вече не се чувствах толкова глупаво.
Елис затегна хватката си върху мен, но спря да направлява движенията, като вместо това ми позволи да я водя. Чувствах се божествено.
– Добър танцьор си, трябва да вземеш уроци по салса – подразни ме тя.
– Недей да се насилваш – казах аз и тя се засмя. Наведох се напред, за да опра челото си до нейното, и устните ѝ се разтвориха, докато ме гледаше нагоре.
Исках да бъда достатъчно смел, за да ѝ кажа какво изпитвам към нея, но не бях сигурен в тези чувства. Как би могъл човек като мен да е способен да обича някого след всичките тези години, в които не е изпитвал нищо друго освен болка и похот? Как тя беше започнала да ме лекува само с присъствието си, със смеха си, с усмивката си? Тя разкри една моя страна, която никога не бях виждал преди, и събуди част, която познавах само като дете.
– За какво си мислиш? – Вдъхна тя, прокарвайки пръсти нагоре-надолу по тила ми.
– Мисля си… че ти ми помогна да си спомня, че мога да чувствам повече от думите, изписани върху кокалчетата на пръстите ми.
Веждите ѝ се повдигнаха и в очите ѝ се разля топлина.
– Искам да почувстваш всичко, Райдър. Хубавото, лошото. Това е животът.
Прекарах палеца си по бузата ѝ и се намръщих.
– Прекалено много от лошото си преживяла.
– Ти също – прошепна тя и очите ѝ блеснаха за миг.
Въртяхме се в кръг, докато не бях сигурен, че ще маркираме земята завинаги, докато звучаха песен след песен.
– Искаш ли да се върнем в хотела? – Попита тя накрая, гърлото ѝ се размърда, докато ме гледаше с тъмно обещание в очите.
Кимнах, докато желанието преминаваше през мен и ме завладяваше. Исках Елис сама и щях да намеря начин да я накарам да изпищи името ми преди полунощ.
Пръстите ѝ се вплетоха между моите, докато вървяхме обратно по пътеката, и скоро излязохме от кампуса, за да хванем такси обратно към хотела.
Тя седеше до мен на задната седалка на колата и движеше ръката си нагоре-надолу по бедрото ми, докато не полудях от това колко много я искам. Топките ме боляха, а членът ми пулсираше. Не мислех, че ще издържа още дълго в рамките на условията на тази шибана сделка. Трябваше да се заровя в нея. Трябваше да почувствам как тя свършва, докато забива ноктите си в кожата ми и ме кара да кървя. Това ме докарваше до шибана лудост.
Хванах ръката ѝ, преди да съм започнал да се замислям за разваляне на сделката, и вместо това потопих пръсти под полата ѝ. Тя се задъха и зарови лице в рамото ми, докато шофьорът на таксито ни погледна в огледалото. В отговор го погледнах с каменен поглед и той бързо се обърна обратно към пътя, докато аз прокарах ръката си по-нагоре по копринено гладкото ѝ бедро и достигнах слоя дантела.
Тя разтвори краката си и аз прокарах пръсти по средата, усещайки топлината ѝ. Тялото ѝ се огъна срещу мен и тя захапа ризата ми със стон, като накара усмивката да се отскубне от устата ми.
– Тук сме – каза строго шофьорът и аз му подхвърлих шепа аури, преди да измъкна Елис от таксито и да я поставя на крака.
Тя ме погледна с опияняващ поглед, изпълнен с нужда, и аз хукнах след нея към хотела, като двамата заедно се втурнахме към асансьора. Вратите се затвориха и Елис се премести пред мен, като спусна ръка, за да стисне пулсиращия ми член през дънките.
– Майната му – въздъхнах. – Не мога да издържам повече.
Тя изстена, отметна глава назад в знак на неудовлетвореност и ме пусна. Вратите се отвориха и аз забелязах Данте в коридора, седнал пред стаята си с гръб към стената.
Измърморих с досада, когато Елис се измъкна, бързайки към него, а аз се понесох след нея.
– Какво правиш тук? – Попита го тя.
Той вдигна поглед от атласа си с намръщена физиономия.
– Леон има около петдесет Минди там, които задоволяват всяка негова нужда.
Елис извъртя очи.
– Той трябва да се справи с това. Каза ли му колко много ме е грижа за него? Той няма да ме послуша.
– Просто му трябва време, amore mio. – Той се изправи на крака, като ме стрелна с гримаса над рамото и.
Елис погледна между нас с изпъшкане.
– Може ли двамата поне да се опитате да се разбирате?
– Не – отговорихме едновременно.
Тя изсумтя, придвижи се до стаята си и отключи вратата.
– Ами ако го направите, може да развалите тази глупава сделка и двамата да дойдете тук, а ние тримата да се позабавляваме. – Тя отвори вратата, обърна се и опря рамото си на вратата. – Но и двамата сте твърде упорити за това, нали?
Никой от нас не отговори и тя въздъхна, като се прибра в стаята си.
– Тогава лека нощ.
Тя затвори вратата, а аз се загледах в Данте. Той ми беше коствал една нощ с Елис само защото стоеше тук, в този коридор. Беше толкова шибано вбесяващо.
– Омръзна ми от тази сделка – изсумтя Данте, след което се превърна в ядосана фея, докато се отдалечаваше от мен.
– Ами чу я. Има само един изход от това и предпочитам да държа пишката ти далеч от нея, отколкото да го направя, благодаря.
– Твоята също ще е там, Стронзо. – Той извъртя очи, поглеждайки към вратата си, сякаш се чудеше дали си струва да се изправи пред всички Минди заради мен.
– Значи искаш да я чукаш и докато съм там? – Засмях се студено. – И как нашите банди ще ни се отблагодарят за това?
Той си пое дъх.
– Не искам да правя каквото и да било с теб, но тук ставам шибано отчаян. – Той погледна към вратата ѝ, сякаш наистина обмисляше това. – Може би тя иска компания… – Той пристъпи напред и аз го хванах за рамото, като го принудих да се върне една крачка назад.
– Няма да се доближаваш до нея – изръмжах, а той ме отблъсна.
Между нас премина напрегнато мълчание и аз видях как зъбчатите колелца работят зад очите му.
– Какво? – Поисках.
Той сви рамене.
– Няма значение.
– Кажи го, Инферно.
Той се обърна към мен с вдигнати вежди.
– Тъкмо си мислех, че си прекалено голям страхливец, за да минеш през това.
– Не съм шибан страхливец – изръмжах аз.
Мълчанието се разтегна отново.
Трябваше само да се съгласим да прекратим сделката и звездите щяха да го сметнат за такова. Можехме да правим с нея каквото си поискаме, когато си поискаме. Но дали наистина мислех за това?
Той притисна език в бузата си и отново погледна към вратата на Елис.
– Така че нека я споделим. Ще бъде само за една нощ. Ще развалим сделката, а след това никога повече няма да споменаваме тази нощ, когато се върнем в Аврора. Никой няма да знае.
Прилив на емоции ме заля. Първата ми реакция беше, че това е скапана идея. Сякаш някога щях да споделя Елис със смъртния си враг. Но втората беше, че това беше единственият ми шибан шанс да я имам. А аз си губех ума. И щях да загубя и топките си, ако не я взема скоро. Те буквално щяха да паднат.
– Знаех си, че си прекалено голям страхливец – каза той леко и отново се обърна към стаята си.
Хванах го за яката и го запратих към вратата на Елис.
– Само за една нощ – думите се изляха от устата ми, преди да успея да ги спра. Дори не се чувствах на себе си в този момент. Чувствах се така, сякаш бях загубил ума си заради това момиче.
Очите на Данте се разшириха, сякаш не можеше да повярва, че се съгласявам, след което удари ръката си в моята.
– Съгласен съм да разваля сделката между нас – изригна той.
Колебаех се дълго, опитвайки се да не мисля за това, че това е предателство към Братството. Как щяха да ме изкормят, ако знаеха, че стоя тук с нашия заклет враг и се съгласявам да бъдем с една и съща жена. Дори и да е било само една нощ, това все пак не беше нещо, от което някога бихме могли да се върнем.
Но за Елис… трябваше да си заслужава.
– Съгласен съм и аз да я развалим – изръмжах аз и между ръцете ни пламна светкавица, след което се разнесе по ръцете ни, а магията, която ни свързваше, се разтвори.
Пуснах ръката му и се вгледахме един в друг за дълъг миг. Накрая той се раздвижи и вдигна ръка, за да почука на вратата на Елис. Пристъпих до него и стиснах челюстта си.
Беше напълно против природата ми да споделям жена. Бях притежателен и я исках само за себе си. Но ако това беше единственият начин да я имам, то изведнъж ми се стори, че това е перфектният отговор. Въпреки че това беше най-прецаканото нещо, което някога съм мислил да направя. И от всички феи на света, защо трябваше да е с него?
Отблъснах всички тези съмнения и се съсредоточих върху туптенето на сърцето ми и болката в гърдите ми, която най-сетне щеше да бъде задоволена. Щях да имам своето момиче. И нямаше значение дали и Инферно щеше да е там, защото аз бях единственият, когото тя щеше да запомни, след като приключа с нея.