ДАНТЕ
Коленичих до Леон, притискайки пръсти в златистата му козина, докато мъката удари акорд в сърцето ми, който щеше да звучи вечно.
– Ritorna da me, caro amico(Върни се при мен, скъпи приятелю) – помолих аз. Исках да си го върна, не бях готов да го загубя. Сигурно звездите нямаше да посмеят да отнемат такава ярка светлина от този свят?
– Трябва да тръгваме – каза сериозно Райдър, а аз го стрелнах с поглед.
– Още не – изсъсках. – Нека се сбогуваме.
Той кимна и аз целунах кокалчетата си, като ги притиснах към челото на Леон, докато се борех с болката, разцепваща сърцето ми на две.
Зад гърба ми прозвуча задушен ридаещ звук и аз се обърнах, откривайки моето момиче, моята красива амор, която стоеше до Гейбриъл, сякаш светът се беше срутил около нея.
Изправих се, придвижвайки се към нея, а тя се втурна да ме посрещне, като общата ни мъка по Леон трябваше да се съедини и да се разлее. Обгърнах я с ръце, а тя притисна лице към рамото ми, като риданията, които се разнасяха по тялото ѝ, ме накараха да се разпадна. Електричеството се разнесе по кожата ми на вълни, пронизвайки въздуха, докато почти губех контрол над силата си.
– Не съм му казала – каза Елис през задушен дъх. – Той не знаеше, че го обичам.
– Той знаеше, Кариня – казах тихо и я погалих по косата. – Той ще усеща любовта ти чак до задгробния живот. A morte e ritorno.
– Това не е достатъчно – изрева тя. – Не мога да понеса да го загубя. Няма да го преживея.
– Ще се погрижа да го направиш – изръмжах яростно.
– Всички ние ще го направим – каза Гейбриъл с тих глас и тя го погледна през рамо. – Съжалявам, Елис – каза той сериозно и наведе глава. – Знам… сега разбирам колко много е означавал той за теб.
Елис кимна, като се задави от благодарност, преди да падне обратно в прегръдките ми.
– Иска ми се да имахме повече време, но трябва да се сбогуваме сега – казах нежно, страхувайки се колко време имаме, преди да пристигне Кралят, но това беше твърде важно, за да го пренебрегнем. – В моето семейство имаме начин да правим това… Бих искал да му го предам, ако нямаш нищо против?
Тя кимна и аз сложих ръка на раменете ѝ, насочвайки я обратно към Леон, където сега беше коленичил Райдър. Той не каза нито дума, когато паднахме до него, но веждите му бяха опънати и аз се зачудих дали е възможно Лунният крал да е почувствал нещо към Леон Найт.
Гейбриъл се премести да коленичи до мен, а аз измъкнах медальона от ризата си и притиснах устни към символа на семейството си. Леон винаги ми е бил брат. Mio fratello leone.(Моят брат лъв).
Свалих медальона от врата си, вдигнах голямата му лапа и я обвих около него.
– Традиция е да се дава подарък в смъртта, знак за любовта ни – промълвих аз и Елис кимна, изпускайки треперещ дъх, докато посягаше към джоба си и изваждаше от дълбините му сребърна монета. На нея беше гравирана думата „Лъв“, а в центъра ѝ гордо грееше изображение на лъв.
Гърлото ми се стегна, когато тя я сложи под лапата му. Гейбриъл протегна ръка напред, слагайки черно перо до него, а аз споделих поглед с него, усещайки тежестта на болката му.
Електричеството около тялото ми ставаше все по-силно и трябваше да се съсредоточа, за да го отдръпна, затваряйки очи. Когато ги отворих, открих, че Райдър разрязва собствената си длан с бръснарско ножче, след което протяга ръка напред, за да я притисне към рамото на Леон, оставяйки там кървав отпечатък.
Елис се наведе да го целуне по бузата и тъжна усмивка се отскубна от устните ми. В смъртта на Леон усетих как четиримата се придърпваме по-плътно един към друг, как златна нишка ни свързва като едно цяло. Дори Райдър.
– Сбогом, Леон – въздъхнах аз. – Докато се срещнем отново отвъд завесата…
Елис отново падна върху мен, докато плачеше, а собствената ми скръб ме разкъсваше, отрязвайки основна част от мен, докато се опитвах да пусна приятеля си, но ми се струваше невъзможно.
Наведох се напред, като опрях ръка на страната му, докато сълзите изгаряха задните части на очите ми. От мен се изля електричество и го оставих да се влее в тялото на Леон, вместо да наранявам всички около мен, надявайки се, че той ще усети как го викам в задгробния живот.
– Ебаси – изръмжа Райдър и аз вдигнах глава от тревога заради тона му.
Елис се задъха и се втурна напред, избутвайки ме настрани и опирайки ухото си в гърдите му.
– Сърцето му бие!
– Ти го подкара, Ад – каза Райдер осъзнато, а тъмните му очи просветнаха.
– И боли като кучка.
Леон се размърда, а аз поклатих глава невярващо, когато златните му очи се отвориха и се втренчиха в мен. Той издаде ръмжене, което звучеше много като ау, и Райдър се зае да го лекува, докато аз се гмурнах напред и сключих ръце около огромната му шия.
– Meraviglioso bastardo!(Прекрасно копеле!) – Засмях се, полузадушавайки го, докато той прокарваше грубия си език отстрани на лицето ми. – Никога повече не ме изоставяй.
Назад към част 50 Напред към част 52