***
На следващата сутрин, след като смени старата превръзка с по-малка, доктор Скофийлд каза на Кали, че ще я изпишат по някое време същия ден.
– Всичко изглежда добре – каза той. – Въпреки това ще трябва да останеш на легло поне още пет-шест дни, само с кратки почивки за ходене, като използваш патерици, за да може глезенът да зарасне. На всеки няколко часа трябва да се разхождате из къщата с патериците или да правите кратки разходки навън, може би за пет или десет минути.
Кали кимна.
– Благодаря, докторе Скофийлд. Ще го направя.
Лекарят разгледа картата ѝ, докато Хънтър седеше на стола и слушаше обясненията на доктора. Хънтър беше пренощувал в болницата и Кали наистина установи, че си почива много по-спокойно, знаейки, че той е наблизо.
Няколко пъти се беше събуждала и го беше виждала на стола му да пише на лаптопа, който беше донесъл от колата си.
Тази сутрин той изглеждаше разчорлен и уморен, но все така великолепен. Тя си помисли, че небрежното начало на брадата само го прави още по-секси.
– …да си вземеш вкъщи – каза д-р Скофийлд.
Кали осъзна, че е била прекалено увлечена в мисли за Хънтър, за да слуша какво ѝ казва лекарят. Затова само кимна признателно.
– Има ли въпроси? – Попита възрастният мъж.
– За кога ще бъде насрочена контролната среща? – Попита Хънтър.
Лекарят се обърна към него.
– Бих казал, че след седмица или десет дни ще искаме да погледнем раната на главата, за да видим как се развива. Има петнайсет шева в скалпа, но те ще се разтворят сами. Също така трябва да погледнем и глезена ѝ. Звучи ли добре?
Хънтър се изправи и стисна здраво ръката на лекаря.
– Много благодаря за всичко, което направихте за Кали – каза той.
Доктор Скофийлд изглеждаше почти смутен. Той се засмя.
– Това е моята работа.
– Това означава много за мен – каза Хънтър. – Така че още веднъж благодаря.
– Добре. Е, късмет и не забравяй да ми съобщиш, ако се появи нещо – каза той.
След като докторът излезе от стаята, Хънтър отиде до прозореца и погледна навън.
– Сиво и дъждовно е – каза той. – Ще е хубаво да се прибереш вкъщи и да запалим огън, да сготвим супа на печката. Обичаш ли пилешки лапад?
Кали го погледна объркано.
– Предполагам.
Той кимна, като все още гледаше навън.
– Добре. – Той провери часа на телефона. – Предполагам, че ще те измъкнем оттук след около три-четири часа, като знам как обикновено работят тези неща.
Кали просто прие думите му.
– Не е нужно да стоиш тук с мен цял ден – каза тя. – Никол ми писа и каза, че ще бъде тук с Ред след около петнайсет-двайсет минути. Ще бъда в безопасност и ще се погрижат за мен.
Той се завъртя и очите му отново бяха напрегнати.
– Единственият начин, по който мога да знам, че си в безопасност със сигурност, е ако съм с теб.
Кали усети топло сияние в стомаха си и то се разпространи по цялото ѝ тяло. Начинът, по който Хънтър я гледаше сега, надминаваше всичко, което бе изпитвала досега. Сякаш травмата, която беше преживяла, беше събудила някакъв негов защитен инстинкт и сега той не искаше да я напуска.
Истината беше, че ѝ харесваше, че той се държи така. Дори и да стигаше до крайности, тя се радваше, че е близо до нея и знае, че ще я защитава на всяка цена.
И защо трябва да се чувствам зле заради това? Помисли си тя. Нападнали са ме. Всеки би искал да се чувства в безопасност, след като е преминал през това, през което аз съм преминала.
Хънтър седна на стола си и отново извади лаптопа си, докато медицинската сестра донесе поднос с безвкусни яйца, сух тост, кафе и портокалов сок за закуска. Въпреки факта, че храната имаше вкус, сякаш някой беше намерил начин да изсмуче целия вкус от нея, Кали беше достатъчно гладна, за да изяде по-голямата част от нея.
Хънтър изпи кафето ѝ, тъй като тя не се интересуваше особено от него.
Докато приключваше със закуската си, в стаята влязоха Никол и Ред. Когато видяха, че Хънтър седи до нея, и двамата спряха да се усмихват и замълчаха.
– Как се чувстваш? – Попита Никол, като се приближи и седна леко на ръба на леглото.
– Добре. Благодаря.
Ред сгъна ръце и застана в края на леглото, а устата му представляваше права линия.
– Отърваха се от мумийните ти превръзки – засмя се Никол, посочвайки значително по-малката превръзка на главата на Кали.
– Да, докторът каза, че всичко изглежда много добре. Ще ме освободят по някое време днес.
Ред кимна.
– Добре. Вкъщи сме ти приготвили стая и…
– Тя ще се прибере у дома с мен – каза Хънтър от стола си.
Ред дори не погледна към Хънтър, но все пак му отговори.
– Кали живее в нашия дом и работи за нас. Имаме напълно подходяща стая за нея и тя ще се чувства много добре там.
– Не мисля, че това е най-доброто място за нея – каза Хънтър.
– Ами ти какво знаеш за това какво е най-добро за нея?
– Скъпи – промълви Никол и леко докосна ръката на Ред.
Ред се отдръпна от опита ѝ да го успокои.
– Ще се справя с това – каза ѝ той тихо. След това погледна директно към Хънтър. – Какво си мислиш, че правиш в момента?
Хънтър все още седеше и изглеждаше напълно спокоен, въпреки че беше оставил компютъра си настрана. Кали беше разтревожена, наблюдавайки как двата ѝ свята се сблъскват, как хората, които се грижеха за благополучието ѝ, се борят за най-добрия начин да се погрижат за нея.
– Мисля, че се уверявам, че Кали е в безопасност – каза просто Хънтър. – Това е единствената ми цел в момента.
Ред изръмжа от невярващ смях.
– Сигурно се шегуваш. Живеем в затворена къща с двайсет и четири часова охрана.
Хънтър сви рамене почти неразбираемо.
– От моя гледна точка няма по-добра охрана от това аз да я наблюдавам и да се грижа за нея.
– Това е доста егоистична гледна точка, ако питаш мен.
– Е, аз не съм те питал.
Ред коригира стойката си.
– Слушай, приятелю. Не мисля, че го разбираш. Кали се връща с мен и Никол.
Хънтър го погледна, а очите му горяха от едва потисната ярост.
– Може да си шеф на Кали, но не си мой – каза той тихо. – И когато проверих последно, Кали е пълнолетна и може да реши къде иска да отиде.
Това сякаш изненада Ред, сякаш никога не беше помислял за възможността Кали наистина да иска да отиде с Хънтър.
– Никол, ти слушаш ли тези глупости? – Попита Ред и поклати глава. Никол въздъхна. – Очевидно е, че искам тя да дойде с нас. Но…
– Но нищо – рязко каза Ред.
Никол остана спокойна.
– Но тя е пълнолетна и нямам представа какво е обсъждала с Хънтър.
Сега всички погледнаха към Кали. Главата ѝ отново бе започнала да се блъска и тя за миг сложи пръсти на челото си, сякаш за да успокои болния си ум.
– Не искам да спорите. Моля ви.
– Ние просто искаме най-доброто за теб – каза Никол. – Знаеш ли къде искаш да отидеш да се възстановиш?
– Мисля, че… – започна Кали. Тя не знаеше, че ще трябва да направи избор. А интелектът ѝ подсказваше, че Никол и Ред са стабилни и заслужават доверие и че ще се постараят да се погрижат за нуждите ѝ. Но те също така имаха ново бебе вкъщи, което се нуждаеше от много грижи, а Никол все още имаше свои собствени здравословни проблеми, на които трябваше да се обърне внимание. Очевидно Ред винаги щеше да поставя Никол на първо място, както и трябваше да прави, а освен това имаше изключително натоварен работен график.
Истината беше, че Кали може би не беше толкова добре обгрижвана в дома им, колкото им се искаше да вярват.
А освен това Кали просто искаше да бъде с Хънтър колкото се може повече. В крайна сметка отговорът и дойде лесно.
– Мисля, че ще остана с Хънтър, ако нямаш нищо против – каза тя на Никол, без да смее да погледне към Ред.
Никол се усмихна многозначително.
– Разбира се, че нямам нищо против – каза тя. – И за двама ни е добре, нали, скъпи? – Тя погледна към Ред.
Той въздъхна и се намръщи.
– Да, както и да е. Какво пък толкова. – Никол и Кали се засмяха.
– Слушай, можеш да ми се обадиш по всяко време и имам предвид това. По всяко време. И винаги си добре дошла обратно, когато и както трябва да стигнеш дотам. Добре? – Каза Никол.
– Добре. Благодаря ти за всичко. – Очите на Кали се насълзиха, докато си мислеше за всичко, което Никол беше направила за нея. – И благодаря, Ред. Съжалявам, ако съм те разочаровала.
Ред се засмя. Изглежда, че беше преодолял първоначалното си разочарование.
– Слушай, ти си страхотна бавачка и чудесна приятелка. Никога не би могла да ни разочароваш. – Той се обърна към Хънтър и го погледна отвисоко. – Само се увери, че се грижиш добре за нея, както казваш – иначе ние с теб наистина ще имаме проблем.
Хънтър се усмихна, но очите му бяха също толкова предизвикателни.
– Разбрах.
– Предполагам, че тогава ще тръгваме. Ник?
Никол сви рамене, наведе се и целуна Кали бързо по бузата.
– Кажи ми как върви, добре?
– Добре.
И после си тръгнаха.
Следващите няколко часа Кали прекара в шок от това, на което беше станала свидетел. Хънтър се беше изправил срещу Ред и беше изразил намеренията си да се погрижи за нея. Толкова много ѝ се искаше да повярва, че промяната в сърцето му е истинска, искрена и трайна, но се страхуваше да си позволи този лукс.
Какво щеше да стане, ако той се върнеше към старото си аз също толкова внезапно?
Ами ако реши, че тя не си заслужава труда – не си заслужава да се грижи за нея – какво ще стане, ако отново я изостави?
Ако Хънтър усещаше някакво нейно нежелание, той не го признаваше. Беше зает да събира нещата ѝ, да се обажда по телефона, което сякаш включваше разбъркване на графика му.
А по време на едно обаждане стана ясно, че той говори със Скарлет.
– Настани ли се? – Каза той с гръб към Кали.
Тя наблюдаваше как той се вслушва. Не успя да чуе нищо от човека на другия край. Накрая той отговори.
– Добре. Добре. Ще имаш двадесет и четири седем хора за защита и те са въоръжени. Тези момчета знаят какво правят, ясно? И никой друг няма представа къде се намираш. Това е напълно защитено и той няма да може да те проследи. Дори и да го направи по някакъв начин, няма да може да стигне до теб.
Кали прехапа долната си устна, като си пожела някак Скарлет да изчезне от тази картина. А и не беше се замислила достатъчно какво означава да живее в една къща с бившата приятелка на Хънтър.
Може би все пак няма да съм първа, помисли си тя мрачно. Може би направих грешка, като казах, че ще се прибера вкъщи с него.
Когато Хънтър приключи с телефона, той погледна Кали.
– Разстроена си – каза той.
– Просто си мисля, че може би твърде бързо се впуснахме в това. Оценявам това, че каза, че ще ми позволиш да остана в дома ти…
– Ще останеш при мен – отговори той равномерно и твърдо. Кали се засмя.
– Ти си мил. Наистина.
– А ти ще останеш при мен. Наистина.
Тя поклати глава и се пребори със сълзите си. Напоследък беше прекалено емоционална.
– Какво има? – Попита той тихо, приближавайки се. – Дали защото говорих по телефона със Скарлет? Трябваше да се уверя, че тя е настроена правилно. Но вече няма да и говоря много.
– Не виждам как можеш да избягваш да говориш с жена, която живее в дома ти. А и не мисля, че искам да прекарвам време в споделяне на пространство с бившата ти жена.
– Тя вече не живее с мен, Кали. – Очите ѝ се разшириха.
– Не живее?
Хънтър бавно поклати глава.
– Изпратих я на голямо разстояние, а тя си има собствен апартамент и много охрана. Шансовете на Терънс да я открие, са почти нулеви.
– Ти ли плащаш за всичко това?
Той въздъхна.
– Парите не са проблем за мен. Но се надявам да разбереш, че не мога да я хвърля на вълците. Трябва да го направя, Кали. Можеш ли да уважаваш това?
Кали отначало не отговори. Сърцето ѝ пееше, знаейки, че Хънтър най-накрая е отстранил тази жена от дома си. Но мисълта, че е похарчил всички тези пари, за да се грижи за нея, също караше Кали да ревнува. Тя се бореше с конкуриращите се емоции.
– Ако искаш, ще го прекратя още сега – каза той. Гласът му беше напрегнат. – Ще се обадя и ще съобщя на Скарлет, че тя трябва да намери своя собствен път и че съм направил всичко, което мога.
Кали поклати глава.
– Не, не искам да я изхвърляш на улицата. Само ми обещай, че тя никога повече няма да ни пречи.
Той погледна Кали в очите.
– Обещавам. Никой повече няма да застане между нас.
Около час и половина по-късно медицинската сестра влезе и съобщи на Кали, че може да напусне болницата.
Кали седна в леглото. Беше ставала от леглото на патерици само веднъж или два пъти, за да отиде до тоалетната и да направи една бавна, несигурна разходка по болничния коридор, която траеше около три минути. Хънтър вървеше бавно и търпеливо до нея, като я окуражаваше, а от време на време и помагаше да я стабилизира, когато губеше равновесие.
Сега тя се плъзна към ръба на леглото и отново поиска патериците си.
– О, те няма да ти трябват. Правилата на болницата са такива всеки пациент трябва да използва инвалидна количка по време на изписването. – Медицинската сестра се усмихна перфекционно, когато в стаята влезе едър мъж в зелена престилка, бутайки празен инвалиден стол.
Кали се опита да отвърне на усмивката, но когато видя изражението на лицето на Хънтър, ѝ беше трудно.
– Продължавайте и просто се плъзнете в стола от леглото – каза медицинската сестра. Мъжът до инвалидната количка изглеждаше отегчен и стоеше безмълвно.
Хънтър гледаше с очи, които изглеждаха така, сякаш виждаше най-лошия си кошмар да оживява. Кали не можеше да го погледне, защото знаеше, че каквото и да е преживял с баща си, това сигурно му връща ужасни спомени.
– Мога да се справя сама, всичко е наред – изпищя тя щастливо. Истината беше, че тя се чувстваше замаяна и малко я заболяваше стомахът, но не искаше да изглежда никак зле точно сега. Не и с начина, по който Хънтър реагираше на всичко това.
С известни затруднения тя успява да се измъкне от леглото и да се качи в инвалидната количка.
– Страхотна работа – каза медицинската сестра. – Готова ли сте да тръгвате?
Кали погледна към Хънтър. Той все още гледаше втренчено.
– Хънтър?
Той се съвзе, сякаш се събуди от кошмар.
– О, да, да вървим. Опаковал съм всичко. – Той си наложи напрегната усмивка и грабна двете чанти и чантата за лаптопа си. – Напред.
Те бавно си проправиха път от болничната стая и тръгнаха по дългия коридор.
Всяка минута, в която Кали беше в инвалидната количка, им се струваше като цяла вечност. Тя мразеше да знае, че Хънтър наблюдава това и че му причинява болка.
Най-накрая стигнаха пред вратите на болницата и ѝ позволиха да вземе патериците си и да се изправи отново.
Хънтър я погледна.
– Седни – каза ѝ той. – Ще изтегля колата тук.
– Добре съм – засмя се тя, макар че ръцете ѝ вече се чувстваха слаби, опитвайки се да задържат тежестта на тялото ѝ върху патериците.
Той посочи към инвалидната количка.
– Седни. Ще се върна след две минути.
Тя седна с благодарност и зачака завръщането му. Не след дълго той спря колата до бордюра и сложи вещите ѝ в багажника, после отвори вратата и постави патериците ѝ на задната седалка.
Той затвори задната врата и отвори предната пътническа врата. Секунди по-късно той я вдигна от инвалидната количка на ръце и лесно я прехвърли в колата си.
Когато след малко се качи вътре, той започна да шофира.
– Това изглеждаше толкова лесно! Беше като на червен килим, когато ме взе и ме отнесе до колата – засмя се тя, опитвайки се да разведри обстановката с шега.
Той я погледна.
– Имам много практика – беше всичко, което каза.