***
Преди да се усети, той беше разкопчал панталоните си и беше накарал Грейс да се съблече полугола в асансьора на хотела – путката ѝ беше мокра и възбудена, за да влезе в нея.
Някак си, въпреки грешността, мръсотията, това беше правилно. Грейс вече не се интересуваше какво мислят другите, дали нещо е прилично или дали маниерите на госпожата биха го одобрили.
Това, което интересуваше Грейс, беше Лиъм.
Тя вече не се притесняваше, че не е достатъчно добра или съвършена за него.
Лиъм беше всичко, от което се нуждаеше, и точно сега го искаше тук, в този асансьор, и докато твърдият му член проникваше в нея отзад, разцепваше гънките ѝ, а набъбналата му глава стимулираше вътрешните ѝ стени.
Тя извика, без да се интересува дали звуците от любовната им игра ще отекнат във фоайето или на някой от другите етажи.
Пенисът на Лиъм беше хлъзгав, когато запълни дупката ѝ, и той изстена от удоволствие.
– Боже, чувстваш се толкова невероятно – изпъшка той и спря за момент, за да се отпусне в нея, а бедрата му бяха притиснати директно към гърба ѝ.
Тя изстена.
– О, Лиъм – извика тя.
Той освободи циците ѝ от сутиена, който ги придържаше, и те се разляха в ръцете му, докато той дърпаше зърната ѝ и започна да я чука сериозно, удряйки бедрата си в дупето ѝ, докато вкарваше твърдия си член в нея отново и отново.
Докато я чукаше, по члена му капеше сок от путката ѝ.
И двамата бяха превъзбудени след раздялата си и Лиъм я целуваше, докато тя обръщаше глава назад, за да му осигури достъп до устата си.
Тя разпери ръце и се облегна на стената, позволявайки на Лиъм да я чука толкова силно и бързо, колкото му беше необходимо.
Той се плъзгаше бързо навътре и навън, като удряше голата ѝ мокра путка с огромния си член.
Ръцете на Лиъм се придвижиха надолу по торса ѝ, обгръщайки формите ѝ, докато накрая установи ръцете си на бедрата ѝ.
Сега той я чукаше ритмично и стабилно.
Двамата стенеха в унисон.
– Скоро ще свърша – изпъшка тя.
– Аз също – каза той, вече почти без дъх.
И тогава той заби по-силно и по-бързо от всякога, а путката ѝ го стискаше, стягаше и стягаше, и тя усети, че се готви да експлодира.
Когато оргазмът настъпи, той беше силен и тя извика, а очите ѝ се отвориха широко.
Краката ѝ трепереха, а путката ѝ изпитваше чисто удоволствие, чист екстаз, когато той започна да свършва дълбоко в нея, изпълвайки я със собствената си течност.
Тя усещаше как той се изстрелва, прониквайки в нея с твърдостта си.
– О, Боже мой, ти ме караш да свършвам толкова силно, Грейс. – Той се вряза в нея.
Тя извика, докато тялото ѝ се раздираше от оргазми, един след друг.
И тогава той свърши и остана там, почти замръзнал, неподвижен в нея за дълъг момент.
И двамата дишаха тежко.
– Обичам те – каза той между вдишванията на въздух.
– Аз също те обичам – каза тя и се облегна на гърдите му.
Бързо се облякоха и оправиха дрехите си, а след това Лиъм отново пусна асансьора. Когато той се задвижи и започна постепенно да изкачва етажите, Грейс погледна Лиъм с недоверие към това, което току-що бяха направили.
Той я сграбчи още веднъж, придърпа я към себе си и я притисна, а дъхът му беше горещ върху ключицата ѝ.
– Грейс, това е то, знаеш. Сега си останала с мен.
Тя се обърна и го прегърна.
– Ти също си с мен.
– Това е всичко, което искам – каза той и погали косата ѝ. – Това е всичко, което някога съм искал.
Асансьорът ги закара до последния етаж, а след това влязоха в апартамента му.
Лиъм и Грейс се редуваха да се къпят.
След това тя се преоблече в дрехите на Лиъм – къси панталони и тениска, която ѝ беше поне с два размера по-голяма.
Лиъм беше облечен с анцуг и потник.
Двамата не можеха да държат ръцете си далеч един от друг.
Лежаха заедно на дивана, гушкаха се и се прегръщаха, а Лиъм шепнеше колко е щастлив, че най-накрая я е върнал в прегръдките си.
Любовта му беше всепоглъщаща, всеобхватна.
Телевизорът беше включен на произволна станция и те дори не му обръщаха внимание.
И двамата бяха толкова вглъбени един в друг. Тя усещаше мириса на кожата му, вкусваше го, когато я целуваше, затваряше очи и вдишваше всичко, което беше Лиъм.
Лиъм.
Моят Лиъм.
Тя се усмихна, чувствайки се по-блажена и щастлива, отколкото си спомняше някога.
Цялото ѝ тяло беше отпуснато, в мир.
– Ето какво е усещането – промърмори тя в един момент, когато той я прегърна, обгръщайки я плътно с ръце.
– Какво е усещането? – Каза той. – Какво означава това?
– Това е усещането да си у дома – каза Грейс и знаеше, че това е истината. – Да се грижиш за себе си.
– Да – каза Лиъм. – Отсега нататък ние сме дом един на друг. Където и да сме, винаги ще бъдем първо заедно. И нашият дом винаги ще бъде там, където е другият човек. Независимо от всичко. Ти си моят дом и аз съм твоят.
– Това ми харесва – въздъхна тя.
Телефонът на Лиъм иззвъня.
Той го пренебрегна, но после започна да звъни и бръмчи трескаво, сякаш получаваше някакъв телефонен пристъп.
– Какво, по дяволите – изстена Лиъм, обърна се и се запъти да вземе мобилния си телефон.
Когато погледна каквото и да имаше на екрана на телефона си, той се разтревожи, седна и включи телевизора на CNN.
В ефир Улф Блицър говори за нов скандал, който току-що е избухнал.
– Това семейство изглежда не може да си отдъхне – каза Улф, а на мазолестото му лице се виждаше дълбока загриженост. – Династията Хюстън напоследък е в центъра на толкова много противоречия, но това ново е може би най-сериозното досега.
На фона на студиото на Си Ен Ен с огромни букви бе изписано УПАДАЩА ДИНАСТИЯ, а под заглавието плуваха изображения на Лиъм, брат му и сестра му, майка му и баща му, чиито изражения изглеждаха болезнени или в различни състояния на гняв и отчаяние.
– Шибани лешояди – изсъска Лиъм, като се наведе напред и се загледа в телевизора.
Вълкът продължи, като звучеше авторитетно и сериозно.
– Тод Вангелис беше разведен с Ан Хюстън от много години преди нейната скорошна и преждевременна смърт. Но сега изключително успешният и противоречив адвокат е обвинен в сексуален тормоз над една от младшите адвокатки във фирмата му – Кендис Макартър. Макартър твърди, че Тод Вангелис е заплашвал кариерата ѝ, ако не се съгласи да спи с него. И освен това заявява, че разполага с доказателства за незаконната им афера, както и с доказателства, че по-възрастният адвокат и е разкрил поверителна клиентска информация, след като са спали заедно.
– Това са глупости – каза Лиъм, но Грейс не беше толкова сигурна.
– В обширно интервю Андерсън Купър обсъди възникналата история с Кендис Макартър. Ето кратък клип – заяви Улф, като сцената се превключи на чувствителното, замислено изражение на Андерсън Купър.
– Защо решихте да разкриете тази информация сега? – Попита Андерсън.
Кандис въздъхна и погледна надолу. Беше условно красива и много млада. Не можеше да е на повече от двадесет и пет години, но изглеждаше дори по-млада от това.
– Да работя за Тод Вангелис беше сбъдната мечта – каза тя и бузите ѝ се зачервиха. – И той веднага ми даде толкова много работа в офиса. Бях поласкана.
– Беше ли ясно от самото начало, че той очаква нещо в замяна на позицията ти във фирмата му?
– Доста бързо – каза Кандис и кимна. – Прекарахме един уикенд на конференция и тогава той даде да се разбере, че иска нещо повече от традиционните отношения между шеф и служител.
– Как го направи очевидно?
– Ами, вечеряхме след първия ден на конференцията и след това той ме покани в хотелската си стая. Когато изразих несигурност, Тод каза, че един млад адвокат не може да си позволи да откаже шанса да бъде близо до човек като него. И аз попитах дали ми поставя ултиматум. Той каза, че абсолютно.
Камерата превключи от лицето на Кандис на кадър на Андерсън Купър, чиито очи бяха набръчкани от смущение и объркване заради нея.
– Значи сте прекарали нощта с него?
– Прекарах – каза тя. – И имам доказателства.
Клипът свърши и се върна при Улф Блицър, който пое дълбоко дъх, а след това обясни, че цялото интервю ще бъде показано по-късно същата вечер ексклузивно по CNN.
Лиъм изключи телевизора и прокле под носа си, докато ставаше от дивана.
Грейс имаше буца в гърлото, докато гледаше страданието на Лиъм, и си помисли – ето, че отново се повтори. Всичко е на път да се обърка.
Чувстваше се слаба и ѝ се гадеше.
Идва гневът, отдръпването, разстоянието между нас се увеличава, докато пропастта стане твърде голяма, за да я прекосим.
Назад към част 4 Напред към част 6