***
Трябваше да признае, че в гласа му имаше увереност, а в очите му – решителност и яснота, каквито не беше виждала никога преди.
А в дъжда ризата му прилепваше към кожата му и тя виждаше силата му, самата мускулатура на гърдите, раменете и ръцете му. Той беше силен физически и по-секси от всеки друг мъж, когото някога беше виждала.
Тя се нуждаеше от него. Нуждаеше се от докосването му, от усещането на тялото му срещу нейното.
Грейс усети как съпротивата ѝ се огъва още повече, като къщичка от карти, която бързо се срутваше наведнъж около нея.
Тя даде последен отпор на логиката и упоритостта на Лиъм.
– Ще започнеш да пиеш всяка вечер, точно както миналия път. Да пиеш с приятелите си от колежа и да се биеш за пари – не мога да гледам как отново се унищожаваш по този начин.
Лиъм я погледна така, сякаш е чакал точно този аргумент. На устните му се появи малка усмивка.
– Аз съм чист и трезвен, Грейс.
Тя просто се взираше в него.
– Какво имаш предвид?
Дъждът вече се беше укротил, сякаш самите богове бяха зашеметени от съобщението му.
– Имам предвид точно това, което казвам – отвърна Лиъм. – Спрях да пия. И не възнамерявам да започна отново в скоро време. – Той се усмихна.
– Това казваш сега, но…
– Няма „но“ – прекъсна я той. – Ще бъда силен за теб. За нас. И ако това означава да се боря срещу брат ми и сестра ми, няма нищо, което бих предпочел да направя, освен да докажа любовта си към теб и да получа сладко отмъщение за начина, по който се отнесоха с теб, Грейс.
Тя беше напълно объркана.
– Не разбирам – каза тя и поклати глава, отказвайки да приеме промяната на мнението му. Беше твърде налудничаво, а освен това толкова силно искаше да е истина, че сърцето ѝ не би могло да понесе разочарованието, ако той отново я отблъсне.
– Просто ми се довери – каза Лиъм.
Но тя не можеше просто да му се довери.
– Когато те откъснат финансово, ще бъде друго – каза тя. – Ще се промениш, ще изпаднеш в депресия и ще ме напуснеш.
– Когато ме откъснат? Нека опитат. Не ме интересува нищо от това! – Извика той и сега бузите му пламнаха от страст, а очите му бяха широко отворени, докато я гледаше.
Лиъм свали сакото си и започна да разкопчава ризата си, а след това я разкъсваше, разкъсваше я.
– Какво правиш, Лиъм? – Извика тя, объркана, но и някак възбудена от показването на мускулестата му плът, хлъзгава от дъжда, докато той разкопчаваше ризата си.
– Доказвам се – каза той. – Ти не ми вярваш? – Каза той. А после разкъсваше ризата си и я хвърляше на земята. Сега той беше с голи гърди насред тротоара. – Ще загубя всичко – ще дам и ризата от гърба си, ако това означава, че мога да те имам, Грейс.
– Не е нужно да се събличаш, за да ми докажеш нещо.
– Но ми е нужно. – Той се засмя. – Наистина искам. – А после извади портфейла си, отвори го и извади кредитна карта, която блесна в златисто, когато слънчевата светлина се показа от облаците над него. – Мислиш, че ми пука повече за това малко парче шибана пластмаса, отколкото за теб? – Каза той.
– Не, моля те – не мисля нищо – каза тя, отчаяна да спре тази безумна проява.
Но Лиъм продължи. Той взе кредитната карта в ръката си и я стисна, докато тя не се счупи наполовина.
– Майната и на тази карта. – Той извади друга кредитна карта и направи същото. А после захвърли половин дузина визитни картички на улицата, в една локва.
– Лиъм, спри! – Изкрещя тя.
Хората се бяха върнали на улицата, след като най-лошата буря беше отминала, и много от тях се взираха в Лиъм Хюстън.
Дори за странните улици на Ню Йорк това беше странно.
Освен това Лиъм Хюстън беше добре позната обществена личност и със сигурност го разпознаваха дори сега.
– Няма да спра, докато не ме приемеш обратно, Грейс. – Гръдният му кош се издигаше и спадаше, разширяваше се и после се свиваше, докато чакаше.
– Аз… – заекна тя.
– Грейс Ноулс – извика Лиъм достатъчно силно, за да могат всички в радиус да чуят думите му. – Обичам те повече от самия живот. Моля те, приеми ме обратно.
– Приеми го обратно и го затвори по дяволите! – Изкрещя някой с характерен нюйоркски акцент някъде наблизо.
Грейс се засмя, а после кимна и той я сграбчи в прегръдките си.
Целунаха се и тя разбра. По някакъв начин тя просто знаеше.
Знаеше, че това наистина е истинско и че Лиъм Хюстън наистина я обича.
Как може да си сигурна? Зачуди се тя.
Откъде знаете, че това не е просто още една фалшива тревога, която ще бъде последвана от неизбежното разочарование, неизбежното разбито сърце и разочарование, когато той отново си тръгне?
Грейс не знаеше защо този път се чувстваше различно. Може би беше погледът в очите му, или начинът, по който я държеше, начинът, по който я целуваше.
Тя просто знаеше, че той се е променил.
И може би понякога това беше достатъчно.
Когато се върнаха в хотела, от който Грейс беше безцеремонно изхвърлена неотдавна, тя си каза да не се смущава.
Грейс реши, че ако някой трябва да се смущава, то това са всички те. Хората, които я бяха накарали да се чувства като престъпник.
Лиъм и Грейс влязоха във фоайето и всички – всички спряха и се загледаха.
Отчасти защото Грейс и Лиъм бяха измокрени до кости, но също и защото ризата на Лиъм беше разкъсана и той изглеждаше така, сякаш току-що се е борил с торнадо и едва се е отървал невредим.
Лиъм кимна фамилиарно на портиера и на посрещачите, когато влязоха, и Грейс не можеше да бъде сигурна, но и се стори, че в очите на служителите на хотела, които ги видяха да влизат заедно, се четеше отчетлива гордост.
Със сигурност всички тези хора знаеха клюките и разбираха значението на завръщането на Грейс в хотела с Лиъм Хюстън.
Той правеше много ясно изявление.
И това накара стомаха ѝ да затанцува, а пеперудите имаха ден, но вече не я интересуваше. Грейс се усмихна триумфално на управителката на хотела – същата къса, къдрава жена, която я беше изгонила само преди дни.
Управителката стоеше във фоайето, а устата ѝ беше отворена, докато те минаваха заедно покрай нея.
Заедно.
Грейс се понесе, когато стигнаха до асансьора и влязоха вътре.
Когато вратите се отвориха на първия етаж, Грейс се постара да продължи да се усмихва на управителката, чието лице беше маска на чисто недоверие до момента, в който вратите я закриха от погледа.
Грейс се захили, когато асансьорът започна плавно да се изкачва нагоре.
– Какво е толкова смешно? – Попита Лиъм.
Тя поклати глава.
– Нищо. Просто сега много се наслаждавам на това.
Той я погледна и изведнъж като лъв се нахвърли върху нея, устните му бяха върху нейните, а ръцете му се плъзнаха нагоре по бедрата ѝ, а след това по нежните ѝ гърди.
Тя изтръпна.
– Лиъм.
– Майната му, имам нужда от теб точно сега – прошепна той, опирайки челото си в нейното.
– И аз имам нужда от теб – каза тя, докато топлите му ръце се опитваха да се движат под мокрите от дъжда дрехи, за да усети хладната и кожа.
– Искам да те почувствам отвътре – каза той.
– Лиъм, асансьорът – някой може да ни види. – Тя се опита да го отблъсне въпреки факта, че го желаеше толкова силно.
Лиъм се обърна и изведнъж ръката му се изстреля и като светкавица беше натиснал бутона за аварийно спиране на асансьора.
Миг по-късно асансьорът се залюля, а след това спря, а Грейс се взираше в Лиъм с отворена уста.
– Сега никой не може да ни прекъсва – каза ѝ Лиъм и се приближи.
– Не можем да го направим тук – каза тя.
– Защо не?
– Защото – каза тя, но устните му вече бяха върху нея, а след това ръцете му работеха нагоре и под ризата ѝ и се впиваха в гърдите ѝ.
– Трябва да те имам сега – промърмори той, а после я завъртя така, че тя да е обърната с гръб към него.
Устните му целунаха тила ѝ, а ръцете му хванаха гърдите ѝ, докато тя се отдръпна от него.
Тя усещаше твърдостта му, усещаше как се притиска към нея.
Грейс беше готова за него – толкова готова, че вече не можеше да мисли трезво. Само допреди няколко часа тя искрено вярваше, че Лиъм Хюстън е изчезнал завинаги от живота ѝ. И това беше оставило зейнала дупка, рана, която се опитваше да пренебрегне.
Сега беше с него, отново в топлата му, силна прегръдка, и желанието ѝ за него се изпълваше с любовта, която усещаше да идва от него.
Назад към част 3 Напред към част 5