***
Лиъм се разхождаше в малък кръг, после извади телефона си и написа кратко съобщение.
След миг вече говореше по телефона с баща си и изглежда правеше планове да отиде да го види.
Гласът на Лиъм беше дълбок, но слаб, сякаш идваше от толкова дълбоко в него, че вече почти не се чуваше.
Мърморейки за довиждане, той закачи слушалката, а след това остана да стои там, като почти не помръдваше.
Грейс просто го гледаше.
А после се обърна и сякаш се опомни, сякаш се събуждаше от кошмар. Очите му станаха светли и съсредоточени, когато погледна Грейс.
– Какво става? – Каза той.
– Какво става? – Повтори тя. – Баща ти току-що беше обвинен в сексуален тормоз по CNN, Лиъм.
– Знам това – каза Лиъм, приближи се до нея, после седна до нея на дивана и сложи ръка на глезена ѝ. – Но ти изглеждаш разстроена – дори по-разстроена, отколкото изглежда баща ми. – Той се усмихна леко.
Тя се замисли какво е подходящо да каже в такъв момент.
Не го превръщай в тема за теб, Грейс. Лиъм се нуждае от теб.
Но от друга страна, не завършва ли винаги така? С това, че Лиъм се нуждае от моята подкрепа, а моите нужди остават на второ място след цялата драма и лудост, която идва от връзката с мъж от Хюстън?
– Не знам – излъга тя.
– Грейс – настоя Лиъм, но все още звучеше търпеливо, докато ръката му нежно разтриваше крака ѝ.
– Какво? – Отвърна тя, а в гласа ѝ се появи острота.
Осъзна, че се страхува. По-лошо от това да се страхува. Беше ужасена, че началото на загубата му вече е започнало.
– Кажи ми какво не е наред – настоя той, но очите му бяха меки. Добри.
Топло чувство заля корема ѝ и разцъфна в гърдите ѝ.
– Страхувам се, че ще ме изоставиш отново заради това. – И сълзите преляха, разливайки се по бузите ѝ.
– Никога – каза той и поклати глава. – Казах ти, че сега нещата са различни. Искаш ли да се обадя на баща ми и да отменя срещата с него тази вечер? – Попита той.
– Не, разбира се, че не. Трябва…
– Не става въпрос за това, от което имам нужда – отвърна той мигновено. – Не ми пука да говоря с баща ми, ако това ще те нарани. Трябваше първо да те попитам, преди да му се обадя, но просто се изплаших.
Грейс не можеше да повярва на това, което чуваше. Дали това беше същият мъж, който неотдавна беше скъсал с нея чрез гласова поща?
Беше ѝ трудно да приеме това, което очите и ушите ѝ виждаха и чуваха. Това беше Лиъм Хюстън такъв, какъвто винаги бе искала да бъде, но никога не си бе представяла, че наистина ще стане.
И все пак той беше тук.
– Разбира се, че искам да се видиш с баща си още сега – каза тя. – Незнам дали все още имам значение.
– Имаш значение? – Каза, а очите му се разшириха от изненада. – Ти си всичко, което има значение за мен, Грейс. Всичко, от което се нуждаеш, за да се чувстваш в безопасност, е това, което ще направя. Просто кажете думата.
– Вярвам ти – отвърна тя тихо.
– Имам предвид това – продължи той. – Кажи ми какво искаш и то ще се случи. Не дължа нищо на баща си или на когото и да било от семейството ми. Сега ти си моето семейство и аз възнамерявам да се грижа за теб и да бъда лоялен преди всичко към теб.
От устата ѝ неусетно се изтръгна дълбока, разтърсваща въздишка.
Грейс почувства – не просто сваляне на тежестта от раменете си – освобождаване, толкова силно, че беше почти оргазмено. Но то не беше сексуално.
Сякаш нещо дълбоко в душата ѝ, някаква рана, която е гноясала само Бог знае колко години, току-що беше излекувана.
Трънът беше отстранен.
Усещането за мир, което преминаваше през нея, беше осезаемо и забележимо.
– Обичам те – каза му тя тогава.
Той се вгледа дълбоко в очите ѝ, а погледът му беше непоколебим. Силни, ясни и решителни.
– Никога повече няма да бъдеш сама, Грейс – каза и той. – И си обичана повече, отколкото можеш да си представиш.
Той се наведе и я целуна отново, а устните му горяха със същия огън като първия път, когато се бяха докоснали, само че сега огънят беше постоянен, пламтящ и горещ до бяло.
Бащата на Лиан леко се разтрепери, докато си наливаше силно питие.
Стояха в хотелската му стая и той изглеждаше по-възрастен от последния път, когато тя го беше видяла.
Сякаш мъжът беше остарял с десетилетие само за няколко дни.
– Някой иска ли да пие с мен? – Попита той, докато вдигаше чашата и я държеше с тренирана лекота.
– Няма да пия – обяви Лиъм без намек за извинение.
Тод повдигна вежда.
– Никога не съм мислил, че ще чуя тази реплика от устата ти. Нима чудесата никога няма да престанат? – Той се обърна към Грейс. – Какво ще кажете за себе си, малка госпожице? Ти също ли си въздържателка?
Тя сви рамене.
– Добре съм – каза тя. – Вероятно е по-добре да запазя всичките си способности непокътнати точно сега.
Бащата на Лиъм сви рамене, след което бързо изпи съдържанието на чашата си и затвори очи.
– Да запазя способностите си непокътнати е последното нещо, което искам да правя в момента – каза той, като избърса гърба на ръката си в устата.
Очите му се отвориха и изглеждаха болезнени и призрачни.
Това напомни на Грейс как изглеждаше Лиъм след смъртта на майка му.
Но Лиъм вече не носеше това изражение.
Тя почувства прилив на гордост, любов и отдаденост, докато гледаше как Лиъм стои там и изглежда толкова уравновесен, възрастен и мъжествен, дори когато се справяше с ужасна и стресираща ситуация.
– Татко, трябва да ми кажеш истината. Кажи ни истината – поправи се Лиъм, като хвърли многозначителен поглед към Грейс.
Тод си наля още една чаша уиски. Напълни я още по-високо, но сега само отпи от кехлибарената течност.
– Истината – въздъхна той.
– Очевидно всеки си има своя собствена версия за нея. Кендис Макартър явно има своята.
– Това не ми помага много – каза Лиъм. – Какво се е случило между вас двамата? Наистина ли и каза, че трябва да спи с теб, за да напредне в кариерата си?
Баща му се засмя мрачно.
– Не така си го спомням, сине. – Той се приближи до прозореца и се загледа навън.
– Как си го спомняш?
– Това вече е съдебен процес? Даване на показания? – Попита баща му, все още гледайки навън.
– Както и да го искаш, за да ми дадеш ясен отговор.
– Хах – отвърна Тод, отпивайки. Той се ухили. – Така че ето до какво се стигна. Синът ми, който е въздържател, ме разпитва за сексуалния ми живот, докато CNN се готви да срине репутацията ми, а аз измислям какво може да прави един лишен от права адвокат, за да изкара някой допълнителен лев.
– Прекалено драматизираш, татко. Просто ми кажи какво се случи.
Тод сякаш не можеше да ги погледне повече. Той просто гледаше през прозореца и отпиваше от питието си.
– Ние наистина спахме заедно. И не мога да се преструвам, че това е било нормално. Не беше нормално и не трябваше да спя с младши адвокат. Но си спомням, че тя се хвърли към мен. – Той въздъхна и сега наистина се обърна и ги погледна, но погледът му сякаш се спря върху Грейс. – Сигурно си мислиш, че съм пълен с глупости, нали?
Тя внимателно обмисли думите си.
В какво вярваше?
Грейс се замисли за първото си впечатление от Тод. Винаги ѝ се е струвал малко хлъзгав, но все пак – тя си спомни за топлината и щедростта, които беше проявил към нея и Лиъм на погребението на Ан Хюстън. Начинът, по който беше прегърнал и двамата и беше принудил сестрата и брата на Лиъм поне да се преструват, че се отнасят с уважение към тях.
– Знаеше, че Кандис ще излезе с тази история. – Каза Грейс. – Предупреди Лиъм за това, когато закусвахме заедно онази сутрин.
– Точно така – каза Тод. – Знаех, че това ще се случи, но се опитвах да се споразумея с Кендис. Опитвах се да стигна до някакво решение, за да не го разгласява. Но тя не искаше да се съгласи.
– Какво мислиш, че иска? – Попита Лиъм.
– Наистина нямам представа – каза Тод. Той разгледа чашата си с уиски, сякаш в нея се криеше отговорът. – Изглежда, че искаше да призная вината си публично. – Той изхърка. – Бих си помислил, че малко пари може да накарат проблема да изчезне.
– Освен ако наистина не вярва на собствената си история – каза Грейс.
– Или освен ако не казва истината – предложи Лиъм.
Тялото на Тод сякаш се скова, докато стоеше до прозореца на хотелската стая.
Но той не крещеше, не викаше и не хвърляше чашата си през стаята. Просто стоеше там, сякаш вече свикваше с посегателствата върху характера му, които щеше да получава от този момент нататък.
– Всичко, което мога да ти кажа, е, че спахме заедно – заяви накрая бащата на Лиъм. – Беше за една нощ. Случи се един път и това беше всичко. Никога не съм и казвал поверителна информация за моите клиенти.
– Може ли тя да докаже нещо?
Тод сви рамене и отпи още една дълга гътка.
– Тя работеше в моята фирма. Имала е достъп до документацията. Кой може да каже, че не е откраднала част от тази поверителна информация?
– Звучи така, сякаш смяташ, че някой те е подгонил – каза му Лиъм.
Баща му отначало не отговори. Накрая изпи остатъка от питието си и потисна оригването си.
– През годините съм си създавал врагове, Лиам. Аз съм съдебен адвокат. Толкова много хора биха искали да ме видят как кървя, че вече трудно мога да разчитам имената.
– Имаше ли нещо друго по времето, когато спа с тази жена? – Попита Лиъм. – Нещо друго в живота ти, което да се откроява? Случай, който да е изглеждал съмнителен? Нещо в личния ти живот?
Назад към част 5 Напред към част 7