ЛОГАН
Съпругата ми се притисна към мен, ръцете ѝ бяха увити плътно около мен, роклята ѝ беше вдигната, докато ни карах към клуба с мотора си. Опитах се да я накарам да се съгласи на колата, но тя настояваше за мотора.
По дяволите, винаги съм бил щастлив да карам, а ако това означаваше да я направя щастлива, още по-добре.
Стигнахме до клуба. Всички бяха там, дори членовете на клуба от Тексас и техните семейства. Наздравиците избухнаха, когато се появихме на площадката. Веднага щом изключих мотора и слязохме от него, бяхме обгърнати от поздравления. Момчетата ме потупаха по гърба, Винсънт и Уокър ме нахокаха, че съм поредният, който се е уредил. Останалите момчета ме поздравиха и ме приветстваха с добре дошъл в брачния живот.
Едва се откъснах от Уилоу и честно казано, тя изглеждаше също толкова щастлива, че я докосвам почти през цялото време.
Тази жена се беше вмъкнала в живота ми по възможно най-буквалния начин. Разбира се, отначало тя беше шибано неудобство, но сега? Бях адски щастлив, че имам човек като нея, когото мога да нарека свой.
Кайл се приближи до нас и с усмивка на лице подхвърли пред Уилоу комплект ключове. Нежно стиснах ръката ѝ. Вече знаех какво ѝ дава.
Колата ѝ беше напълно ремонтирана – разходи, които аз поех, тъй като застраховката ѝ отказа да ги покрие – и изглеждаше чисто нова.
– Моята кола? – Прошепна тя учудено.
Усмивката на Кайл се разшири до усмивка.
– Да, госпожо. Момиченцето изглежда така, сякаш току-що е слязло от шоурума. Можете да я вземете утре. Заключил съм я зад портата.
– О, благодаря! – Възкликна тя. Прегърна го, което ме накара да ги светна. Кайл само се засмя и нежно я постави на мястото ѝ.
Той плесна с ръка по рамото ми.
– Поздравления, братко.
Кимнах веднъж в знак на благодарност, след което се наведох, за да притисна целувка в слепоочието на Уилоу.
Празненствата продължиха с часове. Уилоу пиеше, но не се напи. Цяла вечер пих една бира, като накрая я хвърлих настрана, когато стана прекалено топла, за да ми харесва. Гледах я, докато танцуваше с всички възрастни дами и момичета от клубовете, в очите ѝ грееше смях, а кожата ѝ беше зачервена от щастие.
Тя сияеше и изглеждаше красива като дявол.
– Какво е усещането да си вързан сега? – Попита ме Хален, докато сядаше на мястото си до мен.
Повдигнах рамене.
– Чувствам се шибано добре, ако трябва да съм честен.
Той се усмихна.
– Изненадан съм, че си се уредил с някой толкова по-млад от теб.
Погледнах към него, преди да се върна към дансинга, където Уилоу и Пени танцуваха заедно. Забелязах, че Купър се премести на седалката си, оправяйки разкрача си. Ухилих се, преди да погледна обратно към Хален.
– Мисля, че винаги съм знаел, че тя е за мен – признах аз.
Хален сви рамене.
– Понякога се случва така. Ебаси, спомням си, когато видях Генезис за първи път.
Честно казано, Генезис и Хален бяха странна двойка. Тя беше учителка в училище. Химията между тях беше гореща като дявол, но знаех, че много често си блъскаха главите. И двамата бяха твърдоглави.
Но се бяха събрали заради Рандал, момчето, което Хален беше започнал да отглежда, а по-късно осинови.
И въпреки че двамата с Генезис имаха много труден старт заедно, знаех, че любовта, която споделят, е единствена по рода си. Бяха съвършени заедно.
Уилоу се приближи до мен и прекъсна разговора ни. Очите ѝ бяха светли, а усмивката ѝ лъчезарна.
– Можем ли да се разходим? – Попита ме тя.
Изправих се, придърпах я в прегръдките си, преди да се наведа, претендирайки за меките ѝ устни. Прокарах език по тях и изстенах. Ебаси, тя имаше вкус на ягоди.
– Какво ще кажеш да се приберем вкъщи, малка? – Попитах я. Очите ѝ потъмняха, а устните ѝ нежно се разтвориха. Изведнъж си представих как тези меки устни с вкус на ягоди се увиват около члена ми и ме всмукват дълбоко в гърлото ѝ.
– Да, вкъщи – прошепна тя, гласът ѝ беше дрезгав.
Виковете на котките ни последваха от вратата, но на мен не ми пукаше. Бях на мисия да изконсумирам брака си с красивата си съпруга и нито едно проклето нещо нямаше да ме спре.
Когато се прибрахме вкъщи, я занесох вътре, ритнах вратата след нас и я занесох нагоре към спалнята ни.
– Надявам се, че знаеш, че утре няма да можеш да ходиш – изръмжах, докато открехвах вратата на спалнята ни още малко и влизах вътре.
Тя се захили, докато я слагах на леглото.
– Няма да ходя ли?
Вдигнах секси роклята на дупето ѝ по бедрата. Имах пълното намерение да я чукам в тази рокля, преди най-накрая да си позволя да се възползвам от останалата част от тялото ѝ.
– Не, не – обещах аз. Изстрелях към нея усмивка, преди да разкъсам стринга ѝ и да коленича между бедрата ѝ. – Защото съм на път да избия тази путка до такава степен, че краката ти да не работят.
С това зарових лицето си между краката ѝ.
Назад към част 17 Напред към книга 6
