***
– Чук, чук – каза Никол, застанала пред вратата на Даниела. – Влез – извика тя.
Никол отвори вратата и сложи усмивка на лицето си. Даниела лежеше в леглото на лаптопа си и пишеше на бързи обороти. Тя вдигна поглед към Никол и се опита да се усмихне в отговор, но беше очевидно, че сърцето ѝ не е в нея.
– Слушай, искам да ти се извиня за начина, по който реагирах, когато влезе за първи път – каза Никол, държейки дръжката на вратата и въртейки я нервно в ръката си. – Просто толкова се притеснявах за теб през последните два дни, когато не можех да се свържа с теб…
Даниела остави лаптопа си настрани.
– Съжалявам, че не се сетих да ти оставя съобщение. Всичко се случи толкова бързо и ти сякаш изчезна сама.
Никол се засмя.
– Говорим за срещата на гърнето с похлупака. Направих същото, за което се разочаровах от теб, нали?
– Да, някак си.
Никол също се засмя.
– И това е сякаш десетият път, в който ми изчезваш, без да ми кажеш какво се случва.
– По дяволите. Наистина съм голяма глупачка – каза Никол. – Прости ми?
– Разбира се.
– Значи… с Кейн мина добре? – Каза Никол.
– Чувствам се странно да ти разказвам за това. Искам да го изкрещя от покривите, но с целия багаж между вас и Кейн, не знам дали искаш да ме чуеш как се възхищавам от него.
– Да се възхищаваш – каза Никол, насилвайки лекотата в гласа си, която в действителност не усещаше.
– Сериозно? – Каза Даниела.
– Абсолютно – отвърна Никол. Тя се приближи и седна в краката на леглото.
Даниела се надигна и се наведе напред.
– Никол, напълно се побърквам. Не знам дали наистина мога да го кажа на глас. Но толкова много искам да ти го кажа!
– Кажи ми – повтори Никол. – Искам да чуя всичко.
– Е, може би трябва да ме погледнеш и да ми кажеш, ако забележиш нещо различно.
– Разбира се, веднага забелязах очилата ти „Прада“ и новата ти готина прическа – каза тя. – Но предполагам, че има и нещо повече…
И в този момент тя погледна надолу и видя ръцете на Даниела. Не нейните ръце. По-точно левия ѝ безименен пръст. Как не беше видяла този огромен, блестящ камък на пръста на съквартирантката си?
Но на този пръст нямаше само диамантен пръстен. Под годежния пръстен имаше и сватбена халка от бяло злато с инкрустирани диаманти.
Даниела гледаше Никол с широки, радостни очи.
– Сега виждаш ли? – Изпищя тя, вдигна пръста си и го размаха пред лицето на Никол. – Никол, аз съм омъжена! Аз съм мис Кейн Райт!
***
Когато Никол взе влака за работа на следващия ден, тя се опита да подреди мислите си. В чантата си имаше разпечатано и сгънато наполовина писмо за напускане.
Всъщност беше в разгара на съставянето му предната вечер, когато Кейн Райт беше позвънил в апартамента, за да вземе Даниела. Никол беше чула как съквартирантката ѝ издава щастливи звуци и казва на новия си съпруг, че ще слезе веднага.
След като екстатичната ѝ приятелка си тръгна, Никол надникна в спалнята си. Изглеждаше така, сякаш Даниела вече беше започнала да подрежда вещите си за времето, когато ще се изнесе.
Никол искаше да се зарадва за Даниела, но не можеше да превъзмогне факта, че най-добрата ѝ приятелка в града вече е омъжена за единствения истински враг на годеника ѝ. Всъщност Ред започваше нов бизнес, насочен към разбиване на империята на Кейн Райт, към унищожаване на човека, който се беше опитал да го съсипе.
Даниела някак блажено не осъзнаваше колко странна и неудобна е ситуацията в действителност. Тя я отмина, като каза на Никол как скоро всички ще се съберат на вечеря.
– Мисля, че ако и четиримата вечеряме и пием, преди да се усетиш, ще станем бързо приятели – беше и казала Даниела в един момент. – Освен това съпрузите винаги следват съпругите си, когато става дума за социален етикет. А и двамата имат твърде много общо помежду си.
Да, като например факта, че се мразят до мозъка на костите си.
Но Никол реши да не разваля забавлението на Даниела. В един момент щеше да и се наложи да се справи с истината, така че може би щеше да е хубаво, ако се наслаждаваше на тази блажена фантазия, докато трае.
Връщайки се към момента, Никол се опита да остави настрана цялата тази друга драма. Точно сега трябваше да се примири с напускането на първата си истинска работа. Не можеше да работи в компанията, която безцеремонно бе изхвърлила мъжа, когото обичаше, основателя на организацията. Особено след като бяха предали цялата енчилада на Кейн Райт. Кейн просто щеше да впише „Джеймисън Интернешънъл“ в по-голямата си организация като гъба, която попива досаден разлив от газирана напитка.
Никол беше приключила с „Джеймисън Интернешънъл“. Престоят ѝ там беше прекрасен, но вече беше приключил.
Никол се усмихна, опипвайки стомаха си с една ръка. Самото докосване на корема ѝ беше утешително. Изведнъж осъзна, че има всичко, което би могла да иска или от което се нуждае
Заедно с Ред щяха да започнат нов бизнес и ново семейство и щяха да бъдат щастливи. Никой не можеше да им попречи отново, тя щеше да се увери в това.
Влизайки в „Джеймисън Интернешънъл“ вероятно за последен път, Никол не можеше да не си спомни за първия си път в сградата, когато беше дошла да моли за интервю, да се кланя и да моли за всяка троха, която решаваха да и подхвърлят. Тогава всичко изглеждаше вълнуващо, плашещо и като крайната цел на живота ѝ.
Забавно е колко много неща могат да се променят за толкова кратко време. Сега тя се чувстваше сякаш не е останало много за гледане или научаване. Беше ходила на последния етаж, беше видяла всички мръсни трикове и много от задкулисната политика, която се случваше при затворени врати.
Дори беше спала с главния изпълнителен директор, беше се возила на корпоративния самолет, беше се чувствала като най-готиното момиче в кампуса.
Беше време да продължи напред, време да започне нова глава.
Никол влезе в асансьора и се качи до своя етаж, слезе и се отправи към офиса на Реми. Сега Реми беше нейният пряк началник и затова щеше да връчи оставката си на най-добрата си приятелка, която беше създала в компанията.
Когато влезе в офиса на Реми, тя с облекчение я видя.
– Добре ли си, Никол? Никой не знаеше какво се случва с теб през последните няколко дни!
– Да, добре съм. Благодаря за въпроса. – Тя изведнъж осъзна колко трудно щеше да бъде това. Не знаеше как ще се почувства Реми от внезапното съобщение, че напуска, въпреки че Реми беше изразила желание също да напусне компанията.
– Седни – каза Реми. В ръката си държеше химикалка, чийто край явно беше сдъвкан. Никол знаеше, че Реми е подложена на стрес. Тя работеше толкова много, а голяма част от работата ѝ беше неблагодарна. Днес жената на средна възраст носеше черна риза с копчета, като горните няколко копчета бяха останали разкопчани. Както обикновено, тя имаше мъжествен, строг вид – но сега Никол не виждаше това, а сладката, чувствителна жена под него.
Никол седна и си пое дъх, за да се подготви за предстоящата неловкост.
– И така… мислех малко.
– О-о. – Очите на Реми придобиха нов интензитет. – Това никога не е добро начало за започване на разговор.
– Да. Знаеш колко близка бях – колко близък съм все още – с Ред. – Реми кимна.
– Вие двамата все още сте заедно? Не исках да любопитствам.
– Така е. Много сме щастливи заедно. – Тя се опита да се усмихне.
– Много си пораснала, откакто започна тук. Беше истинско влакче в увеселителен парк за теб.
– Така е. И за съжаление, мисля, че пътуването е към своя край. Трябва да сляза сега.
– Напускаш?
Никол бръкна в чантата си, извади писмото за напускане и го подаде на шефа си през бюрото.
– Това е писмото ми за напускане. Съжалявам, че не те предупредих по-рано, но определено нямам желание да остана на работа още няколко седмици, ако това ще е възможно.
Реми прочете писмото. Тя седна на стола си, зашеметена.
– Уау. не очаквах това да се случи. Тоест, би трябвало, но предполагам, че бях прекалено вглъбена в собствените си проблеми, за да осъзная, че ти имаш много свои, с които да се бориш. Съжалявам, ако съм била безчувствена към това, през което си преминала.
– Това няма нищо общо с теб. Ти си страхотен шеф. Просто всичко останало, което се е случило, е свързано с мен. Не се чувствам комфортно да работя за Кейн Райт.
А и между другото – със съпруга ми ще основем нова компания, специално създадена да унищожи тази.
– И така. – Реми потупа сдъвканата си химикалка по бюрото. – Какво следва за вас?
– Все още не съм сигурна – излъгах аз. – Ред и аз ще планираме сватбата си…
– Надявам се, че има покана за най-готиния ти шеф?
– Определено – каза и Никол.
Реми се усмихна и Никол видя как колелата се завъртат, докато обработваше всичко.
– Слушай, това може би не е моето място, Никол – каза Реми, като сега седеше напред. – И аз подкрепям решението ти. Независимо от всичко, наистина се надявам, че ние с теб ще продължим да бъдем… ами мисля, че сме приятелки.
– Аз също.
– Добре. – Въздъхна Реми. – И така, като приятел… просто се надявам, че си се замислила дълго, сериозно дали да останеш без работа със съпруга си за някакъв по-дълъг период от време. Предполагам, че това е много ново преживяване за Ред, а сега и двамата ще сте вкъщи и временно без работа. Това би могло да бъде стресиращо за вас.
– Ред работи върху нещо ново – внимателно каза Никол.
– О. – Шефът ѝ кимна, сякаш тази информация обясняваше всичко. – Е, какво, по дяволите, знам аз? – Тя се засмя и се изправи, като протегна ръка.
Никол също се изправи и те си стиснаха здраво ръцете.
– Благодаря, че прояви разбиране и че си страхотен шеф – каза Никол.
– Беше лесно да работя с човек като теб. И винаги ще имаш препоръка от мен. – Реми се усмихна, но този път усмивката беше краткотрайна. – За съжаление, заради това коя си и връзката ти с бившия главен изпълнителен директор – предполагам, че ще дойде слух, че те искат днес да е последният ти ден, Никол. Просто не искам да се изненадваш, ако се случи точно това.
– Няма страшно. Напълно разбирам.
Двете се сбогуваха, а Никол се върна на бюрото си и започна да събира малкото вещи, които беше натрупала за времето, през което работеше в „Джеймисън Интернешънъл“. Сложи повечето от тях в чантата си, а след това изхвърли всичко, от което можеше да се отърве.
Миг по-късно мобилният ѝ телефон иззвъня. Помисли си, че вероятно Ред проверява как са реагирали на уволнението ѝ, но когато извади телефона от чантата си, на идентификатора на обаждащия се пишеше: Мама.
– О, боже – въздъхна тя. Обсъди плюсовете и минусите на това да отговори или да не отговори и реши просто да бъде голямо момиче и да се справи с майка си.
Никол излезе от кабинките и отиде в коридора до тоалетните, за да поговори, без да пречи на никого.
– Здравей, мамо – каза тя, като симулираше ентусиазъм.
Майка ѝ дори не се опита да се преструва. Гласът ѝ беше студен и далечен.
– Здравей, Никол. Чудех се защо не се чуваме с теб през последните няколко дни, но после един от моите приятели беше така любезен да ми препрати линк към новата статия за теб и Ред.
– А? Нямам представа за какво говориш.
– Може би не си я виждала. Но очевидно целият свят – с изключение на баща ти и мен – знае, че двамата отново сте заедно.
– Кой е отпечатал тази статия? – Попита тя, а стомахът ѝ изведнъж се сви.
Майка ѝ издаде звук на раздразнение.
– Не е това въпросът, Никол. Ти отново си заедно с него, нали?
– Да – каза тя просто.
– Е, това не е ли прекрасно? – Промълви тя.
– Мамо, наистина се надявам, че ще ме подкрепиш. Надявам се, че ще подкрепиш връзката ми с Ред, защото…
– Значи сватбата отново е на дневен ред?
– Чувствам се като на кръстосан разпит.
– Просто бих искала да знам какво се случва със собствената ми дъщеря. Не разбрах, че това означава, че те разпитвам с кръстосан разпит. Но след като отказваш да ми кажеш каквото и да било и аз трябва да разбера от интернет…
– Съжалявам за това. Не знаех, че някой е съобщил за нас.
– Тази връзка е нездравословна, Никол. Ти си била нагоре-надолу, нагоре-надолу, влачена от капризите на този богат човек, който не се съобразява с никого, освен със себе си и парите си.
– Това не е вярно, мамо. – Никол затвори очи и се опита да запази спокойствие.
– Слушай, ще се радвам, ако всички се съберем на вечеря и се опитаме да започнем на чисто. Можем ли да го направим, мамо?
– Не знам. Не знам дали ще мога да преодолея това, през което този мъж те е прекарал.
– Заради мен трябва да опиташ.
– Никол… – въздъхна майка ѝ.
– Ще опиташ ли още веднъж заради мен? Моля те. Ние с Ред ще прекараме живота си заедно и бих искала и ти да бъдеш част от това.
– Това не е човек, който може да поеме ангажимент за цял живот.
На Никол ѝ беше писнало.
– Искаш ли да опиташ, или не? Почти съм приключила с този разговор.
Настъпи дълга, дълга пауза.
– Добре – изрече майка ѝ след нещо, което ѝ се стори като цяла вечност.
– Може би ти и татко може да дойдете в града и всички да вечеряме заедно.
– Това е възможно.
– Обичам те, мамо. Ще се свържа с теб, добре?
Майка ѝ отвърна свенливо, че също я обича, и след това затвориха телефона. Никол си пое уморено дъх.
Това никога не свършва, нали? Помисли си тя.
Миг по-късно се върна на бюрото си, на компютъра, загледана в заглавието на първа страница на „The Rag“.
РЕД И НИКОЛ ОТНОВО ЗАЕДНО!
Под заглавието имаше снимка на двамата, които излизаха от мястото за наемане на коли предишния ден. Никол беше засенчила очите си от слънчевата светлина, а ръката на Ред беше на малкия ѝ гръб, докато вървяха към колата му на паркинга.
Никол не можеше да повярва. The Rag отново беше започнал да пише за тях – всъщност вероятно го беше писал същият този гадняр Андерсън, който ги беше преследвал, докато Ред не беше отишъл и купил вестника.
Но Ред вече не беше собственик на „Джеймисън Интернешънъл“, така че вече не беше собственик и на „The Rag“. Всъщност Кейн Райт щеше да е новият отговорник там. Никол можеше да си представи много сценарии, в които Кейн би искал да насърчи The Rag да стигне още по-далеч в тактиката си на преследване и тормоз. Кейн Райт и „The Rag“ – двете организации изглеждаха като създадени една за друга.
– Това не е добре – каза Никол на глас. – Това наистина не е добре.
Назад към част 11 Напред към част 13