***
Майката на Никол и се обади почти в седем часа в петък и ѝ каза, че са заседнали в ужасен трафик край града.
– Колко време ще мине, докато стигнете? – Попита Никол, въртейки очи, докато Ред се приближаваше и масажираше врата ѝ.
– Скъпа, нямам представа колко време. Не знам дали е станала катастрофа, или това е просто нормален трафик в петък вечер.
– Ами на какво разстояние сте?
– GPS-ът каза, че сме на по-малко от час път, докато не попаднахме в това задръстване. Нищо не се движи докъдето поглед стига.
– Е, нищо не можеш да направиш по въпроса. Аз просто ще държа храната на топло и ще се надявам скоро да се размине.
– Ще се обадим, за да дадем актуална информация през следващия половин час или там някъде.
– Благодаря, мамо. Довиждане. – Никол свали телефона и погледна Ред.
– Толкова ли е зле?
– Закъсняват много. Щяха да закъснеят и без трафика, това ме дразни най-много – каза Никол, отвори фурната и провери пилето. Тя взе хаванчето си и го поля с още бульон, за да го поддържа влажно. – Вече е готово. След час ще е напълно изсъхнало.
– Спокойно. Какво е най-лошото, което може да се случи – ще имаме пилешки дреболии за вечеря. Харесвам пилешко сушено.
– Това не е смешно – каза тя, но въпреки това се смееше.
Той сложи пръсти под брадичката ѝ и наклони лицето ѝ към себе си, а след това се наведе и я целуна дълбоко.
Както обикновено, тревожните мисли и страхове сякаш бавно се отдръпнаха, подобно на отлив.
– Ако можеше да ме целуваш през цялото време, наистина щях да съм щастлива през целия ден – каза му тя.
– Защо не си го казала? Можем да го уредим, няма проблем. Той се наведе и я целуна отново, после по шията, след това се придвижи към набъбването на деколтето ѝ.
– Ред! Престани! – Тя го отблъсна, кикотейки се.
Той хвана дупето ѝ с две ръце и я придърпа към себе си.
– Хайде. Сега със сигурност имаме време.
– Трябва да се уверя, че държа под око храната – каза тя. – Моля те, не ме карай да полудея повече, отколкото вече съм.
– След това ще бъдеш напълно спокойна. Помисли си за това – каза той. – Даниела е излязла с Кейн, родителите ти са заседнали в петъчния трафик в час пик. Ние можем да се съблечем напълно голи точно в тази кухня.
Тя усети как зърната ѝ се втвърдяват и тялото ѝ реагира, особено долната половина. Никол все още беше изненадана колко мокра можеше да я накара да стане само с говоренето си. Но тя поклати глава с „не“.
– Времето за това е по-късно – каза тя. – Сега трябва да съм в играта си.
Ред въздъхна.
– Добре. Както искаш.
– Мислиш ли, че беше грешка да ги поканя в апартамента си?
– Никол, обсъдихме това и това – каза и Ред, тръгна към хладилника и си взе една бира. – Ти каза, че не искаш да ги плашиш, като ги каниш в дома ни.
– Нашето имение – поправи го тя.
– Мисля, че точните ти думи бяха, че не искаш да ги зашлевиш в лицето с моя разкошен начин на живот.
Никол отиде при картофеното си пюре и го погледна.
– То се втвърдява. Ще стане гадно.
– Забъркваш се в главата си – каза той и отпи дълго от бирата си.
Тя вдигна поглед от скоро вкаменелите си картофи.
– Сигурно е хубаво просто да се мотаеш и да пиеш бира, докато годеницата ти върши цялата работа.
– Не е толкова лесно, колкото изглежда, да си толкова лежерен – каза той с усмивка.
– Поне в къщата шеф Роланд можеше да ми помогне да се справя с това бедствие.
– Това би било чудесно, да накараш родителите си да ядат храна, приготвена от личен готвач, в имение за няколко милиона долара. – Ред се засмя. – След това можеше да си вземем хеликоптер, който да ни прелети около Статуята на свободата
– Сигурно щеше да е по-добре от това – каза Никол. Тя отново отвори фурната и поклати глава. – Трябва да сложа малко фолио, за да е топло и да задържа влагата.
– Къде е фолиото? – Попита Ред, като започна да отваря шкафовете.
– Благодаря, че поне се опита да помогнеш – отвърна тя и отвори третото чекмедже на шкафа до мивката. Извади алуминиевото фолио и извади дълга лента, с която да покрие пилето.
– Всичко ще бъде наред – каза той за милионен път. – Нищо не се случва толкова зле, колкото си мислиш, че ще се случи.
Никол си помисли, че това звучи като известни последни думи.
Около час по-късно майка ѝ и баща ѝ най-накрая пристигнаха в апартамента и бяха в абсолютно ужасно настроение. Беше очевидно, че са се изпокарали, въпреки че първоначално се опитваха да го скрият.
– Много, много съжаляваме – каза майка ѝ, когато влезе в апартамента. – Това беше най-лошото задръстване, в което съм попадала от не знам кога насам.
– Ако вместо това бяхме взели Бруклинския мост, както казах – започна баща ѝ и майка ѝ му се скара.
– Бруклинският мост щеше да ни накара да закъснеем още повече. Искаш ли вместо това да стигнем дотук в десет часа през нощта?
– Този мост щеше да е чист през целия път.
– Не, нямаше. Не бъди глупав.
Баща ѝ поклати глава и промърмори нещо.
Майката на Никол направи физиономия.
– С това се занимавам цяла нощ.
Ред беше точно там, за да ги посрещне, стисна ръката на баща ѝ и прегърна майка ѝ. Майка ѝ го прегърна с такъв ентусиазъм, сякаш ѝ бяха казали да прегърне побъркан сериен убиец.
– Дай да ти взема палтото – каза Ред, взе палтата на майка ѝ и баща ѝ и ги закачи на закачалката до вратата.
– Веднага ще сложа вечерята на масата – каза Никол. – Не мога да я оставя да седи повече.
– Позволи ми да ти помогна, скъпа – отвърна майка ѝ и двете заедно влязоха в кухнята.
– Мога ли да ви донеса една бира, г-н Мастърс? – Попита Ред.
– Наричайте ме Бъд и по дяволите, да, – засмя се той.
– Чудесно, сега на всичкото отгоре ще се напие – каза майка ѝ и поклати глава с досада.
Ред отвори хладилника и взе една бира, като размени поглед с Никол.
– Съжалявам, че с татко сте пътували толкова трудно дотук – каза Никол, докато отваряше фурната и изваждаше пилето.
– О, всичко е наред. Просто се радвам, че мога да прекарам време и с двама ви – отвърна майка ѝ без дори намек за усмивка. – А сега с какво мога да помогна?
– Ами, трябва да добавя малко мляко и масло към тези картофи.
Майка ѝ махна капака на картофеното пюре и погледна вътре, подсмърчайки. След това взе една лъжица от плота и я потопи, опитвайки ги.
– Може би и малко повече сол и черен пипер.
Никол сви рамене.
– Добре, тогава. Каквото искаш да добавиш.
Тя чуваше как баща ѝ и Ред говорят с приглушени тонове, за да не смущават жените.
В известен смисъл това я успокояваше, че поне баща ѝ вероятно ще бъде приятелски настроен тази вечер.
С помощта на майка ѝ, която помагаше по своя неподражаем начин (което означаваше много коментари какво да направи по-добре следващия път), най-накрая успяха да сложат вечерята на масата.
Всички се настаниха да се хранят на малката масичка, на която Никол и Даниела обикновено оставяха пощата си и си правеха нокти от време на време. Никол дори не можеше да си спомни кога за последен път всъщност се беше хранила на тази маса с други хора.
– Мирише прекрасно – каза ѝ Ред, докато тя му поднасяше чиния с пилешко, сос, картофено пюре и царевица.
– Страхотно мирише – съгласи се баща ѝ. Изглеждаше доволен, че вече е изпил бирата си и ще напълни корема си.
Изведнъж мобилният телефон на майка ѝ звънна. Тя го погледна и без дори да се извини, отговори със силен, неприятен глас.
– ЗДРАВЕЙ? – Пауза. – О, да. Да, исках да ти го изпратя, просто още не съм имала възможност. Ще го пусна в пощата утре следобед, когато се прибера… Е, ще вечеряме в Бруклин с Никол и Ред.
Всички седяха и слушаха разговора ѝ, без да знаят какво друго да правят.
Майка ѝ вече слушаше внимателно и очите ѝ се присвиха.
– Ти какво… ти го прочете днес? Наистина? Това не може да е вярно. – Тя погледна към Никол и устните ѝ се свиха. – Добре. Ами… благодаря, че ми каза. Да. Да, знам. Ще ти се обадя утре. – Тя свали телефона и го прибра.
– Това беше малко грубо, мамо – каза и Никол.
– Трябваше да приема това обаждане, това беше Карен.
– И какво?
– Не можех да я игнорирам. – Майка ѝ започна да бърка в чинията си с храна. – Не мога да не попитам… вярно ли е, че си напуснала работата си през изминалата седмица?
Никол седна на стола си.
– Щях да ти кажа, просто не исках да се впускам в разговори за това тази вечер.
– Кога щеше да ми кажеш?
– Не знам. Имах други неща в главата си.
– Сигурна съм, че имаш. Но вместо това трябваше да разбера от Карен, защото току-що написаха ново нещо за теб в таблоидите. Ето как сега научавам за дъщеря си.
Никол сложи ръка на челото си.
– Мамо, може ли да не правим това точно сега?
Ред постави ръка на крака ѝ и я стисна успокояващо.
– Барб, тези таблоиди е най-добре да се игнорират. Повечето от това, което печатат, са лъжи и аз се научих просто да ги игнорирам.
– Явно си свикнала да живееш живота си под микроскоп – каза майка ѝ. – Не ти завиждам за това. Но нашето семейство е различно. Ние сме обикновени, нормални хора.
– Ред също е нормален човек, мамо.
Майка ѝ вдигна ръка.
– Не се опитвам да започвам кавга, Никол. Просто бях шокирана да чуя, че си напуснала работата си. Нещо се е случило? Несправедливо ли се отнесоха към теб?
Никол въздъхна.
– Не, не е това. Но нали знаеш, че Ред вече не е в компанията.
Майка ѝ я погледна.
– Искаш да кажеш, че е уволнен? – Тя видя, че Ред се усмихва леко.
– Беше освободен заради някои наистина трудни обстоятелства в световната икономика.
– Е, предполагам, че всичко това е твърде изтънчено за бачкатор като мен, но си спомням, че съм чела, че е бил уволнен от борда на директорите. Правилно ли съм разбрала? – Каза майка ѝ, като погледна Ред.
– Да, до голяма степен е вярно – съгласи се Ред, звучейки напълно непринудено във връзка с въпросите ѝ.
Майката на Никол я погледна.
– И сега си напуснала, с каква цел?
– Ред започва нова компания и аз искам да работя там с него.
– Ще работите заедно?
– Да.
Майка ѝ поклати глава.
– Никол, наистина. Съжалявам, но за колко от тези неща трябва просто да седя и да си затварям устата? Искам да те подкрепя…
– Тогава бъди подкрепяща. Това е лесно.
– Не мога да подкрепям нещо, за което знам, че е грешно. Тези таблоиди ще те унищожат напълно, скъпа. Не виждаш ли какво се случва? А сега ще станеш негова секретарка в нова компания, ще живееш от богатството му, ще му бъдеш напълно подчинена във всяко отношение…
– Мамо, това не е разговор, който ще водя точно сега.
– Барб – започна баща ѝ.
– Не знам как трябва просто да млъкна, когато става въпрос за емоционалното състояние на единствената ми дъщеря. Ред, трябва да видиш в какво положение си поставила семейството ни.
Ред се опита да говори, но Никол се изправи.
– Това вече не е само твоето семейство, мамо. Ред и аз вече имаме собствено семейство, за което трябва да мислим.
– Двама незрели хора, които се опитват да се оженят и да се борят със света, не правят семейство.
– Трима души. Ние ще бъдем трима – каза Никол и вдигна три пръста. – Бременна съм, така че по-добре измисли начин да се справиш с програмата, защото Ред ще бъде наоколо дълго, дълго време.
В зашеметяващата тишина, която последва избухването на Никол, се чу звукът на дрънчащи в ключалката ключове. И тогава в апартамента влязоха Даниела и Кейн Райт, които се смееха и говореха. Те се обърнаха и видяха всички, седнали на масата.
– Извинявайте, че ви се натрапвам – каза Кейн. Беше облечен в типичния си елегантен костюм, косата му беше перфектно пригладена.
– Мислехме, че досега със сигурност ще сте приключили – каза Даниела. – Имам предвид, че ми казахте, че ще ядете между шест и тридесет и седем.
Никол просто се засмя. Тази нощ не можеше да стане по-лоша, реши тя.
– Всичко е наред – каза тя. – Моля, влезте, чувствайте се като у дома си.
Ред погледна през масата към мъжа, който беше откраднал компанията му. Той не каза нито дума.
Кейн му се усмихна приветливо в отговор.
– Както и да е, чудесно е да ви видя отново и двамата.