***
Когато Кенеди пристигна в имението на Ред и Никол, тя беше посрещната от Никол и Райли, която веднага протегна ръце, за да я вдигнат и прегърнат.
– Къде е Ред? – Попита Кенеди, докато прегръщаше Райли и ѝ даваше голяма, мокра целувка по бузата.
– Той е на среща, но скоро ще се върне – каза Никол, като гледаше внимателно Кенеди. Тя я въведе вътре и отидоха във всекидневната, където на пода имаше голямо одеяло и играчки.
Трите седнаха на пода и си играха, като се съсредоточаваха предимно върху бебето и колко е сладко, вместо да повдигат трудни теми.
На Кенеди ѝ беше трудно да не мисли за Истън и за сцената, която се беше разиграла в апартамента ѝ, но се стараеше и с помощта на Никол всъщност успяваше да го прави с прекъсвания.
В крайна сметка Райли се умори и започна да търка очите си, а след това да плаче.
– О, горкичката – каза Кенеди.
Но Никол само я погледна и се усмихна.
– Ще я сложа да подремне и после ще можем просто да си поговорим, двете.
Никол се измъкна от стаята и Кенеди отново бе поразена от това колко грациозна и съвършена е сестра ѝ.
Живееше в разкошно имение с прекрасен, секси и красив съпруг, който я обожаваше. Защо беше толкова трудно да се намери мъж, който да се отнася с Кенеди така, както Ред се отнасяше с Никол?
Е, това беше лесно.
Кенеди знаеше, че тя не е Никол.
Когато сестра ѝ се върна, тя носеше поднос с чай и малки сладкиши и постави подноса на близката маса.
– Чаено парти – засмя се Кенеди. – Винаги съм искала да си направя чаено парти със сестра ми. Това закъсня с четиринадесет години, това е всичко.
– По-добре късно, отколкото никога, нали?
– Вярно е – каза Кенеди, докато добавяше мляко и захар към чая си и после отпиваше от него. Чаят беше горещ и успокояващ, а тя взе малък захарен сладкиш и го отхапа.
– И така – каза Никол. – Какво се случи днес?
Кенеди облиза захарта от устните си и въздъхна.
– Не знам дали ще успея да се сдържа, за да ти разкажа за това.
– Толкова ли е лошо?
– Донякъде. – Тя седна на дивана срещу Никол, която седеше с кръстосани крака на стол с висока облегалка и я гледаше със загрижени очи.
– Не си длъжна да ми казваш, ако не искаш.
– Не, искам. Просто съм… толкова объркана. Както обикновено.
Никол се усмихна нежно.
– Няма нищо лошо в това да си объркана. Особено за любовта.
– Любовта – каза Кенеди и се ухили. – Това ли е, когато сърцето ти се изтръгне от гърдите?
– Мисля, че е така.
Никол я наблюдаваше, отпивайки бавно от чашата си.
Накрая Кенеди започна да разказва историята, за това как Истън се появил в апартамента ѝ от нищото и я помолил да се върне на работа. А след това описа как той е влязъл в апартамента ѝ и тя го е изгонила, крещейки му, а той си е тръгнал, без да погледне назад.
Кенеди осъзна, че чашата ѝ трепери в ръката ѝ, и я постави върху чинийката в скута си.
– Част от мен си мисли, че съм луда, че изобщо обмислям да имам връзка с него след всичко, което се случи. Другата част от мен си мисли, че съм луда, защото го изгоних.
– Не мисля, че си луда – каза ѝ Никол.
– Не мислиш ли?
– Истън дойде под фалшив претекст. Не беше там, за да те помоли да се върнеш на работа, беше там, защото иска да те види отново.
– Точно така – каза Кенеди, като досега не беше мислила по този начин.
– И е трябвало да бъде честен, като признае чувствата си към теб. – Каза Никол – защото съм напълно сигурна, че изпитва силни чувства.
– Не знам – каза Кенеди. – Аз също си мислех така. Но после, онази вечер изглеждаше, че единственото, което иска, е секс, а когато помолих за малко мекота, той беше ядосан и възмутен. Твърдеше, че се опитвам да променя правилата на играта или нещо подобно.
– Правилата на играта? – Засмя се Никол. – Тези мъже определено обичат малките си игри, нали?
– Изглежда така. – Погледна надолу Кенеди. – Той просто ми липсва.
– И в двата случая всичко ще бъде наред. Ще се справиш с това. Не си сама.
– Чувствам се така, сякаш ще бъда сама завинаги.
Никол поклати глава и се наведе напред.
– Слушай ме, Кенеди. Ще направим някои промени по отношение на ситуацията в работата ти.
– Какво имаш предвид?
– Когато Ред се върне у дома, ще го обсъдим повече.
Кенеди искаше да попита сестра си какво има предвид, но разбираше, че Никол не иска да навлиза в тази тема, без да присъства Ред. Така че те преминаха към обсъждане на живота на Никол и тя разказа няколко забавни истории за лудата майка на Ред и някои от нещата, през които са преминали с нея, опитвайки се да саботира връзката им.
На Кенеди ѝ помогна да чуе, че Ред има проблеми като всички останали и че Никол и Ред са били принудени да се справят с всякакви глупости и драми заради външни влияния.
– Някак си изглежда, че всичко ти идва толкова естествено и лесно – призна Кенеди. – Искам да кажа, че знам, че сигурно не е така, но ти винаги си толкова грациозна под напрежение. Иска ми се да мога да бъда като теб.
Очите на Никол блеснаха с чувство за хумор.
– Само ако ме познаваше по онова време, сестричке. Ако само знаеше.
Назад към част 6 Напред към част 8