***
Райли все още дремеше, когато Ред се прибра вкъщи.
Никол приготвяше късен обяд, а Кенеди се опитваше да помогне, без особен успех, тъй като Никол настояваше да прави всичко сама.
Когато Ред влезе в кухнята, той поздрави Кенеди топло, очите му бяха меки и любезни, а после се обърна към съпругата си с израз на любов и нежност, който едва не разби сърцето на Кенеди.
– Здравей, бебе – каза той, като я взе в прегръдките си. – Имам чувството, че съм отсъствал от теб цяла година.
– И на мен ми липсваше – прошепна Никол, а после се целунаха и прегърнаха.
Това беше интимен момент и Кенеди почти се смути, че става свидетел на това. В същото време любовта, която сестра ѝ споделяше с този мъж, беше съкрушителна в своето въплъщение на всичко, което Кенеди нямаше.
Само допреди няколко дни си беше мислила, че Истън може да изпитва такива чувства към нея, но сега Кенеди осъзна, че това е евтина имитация на онова, което Ред и Никол имаха помежду си. Чувстваше се малка, тъжна и жалка.
Ред, сякаш усещайки неудобството ѝ от тази проява на привързаност, се отдръпна и прочисти гърлото си.
– И така, Кенеди, как си? – Попита той.
Тя сви рамене, като се опита да се усмихне.
– Толкова добре, колкото може да се очаква.
Никол подаде на Ред чиния, пълна със зеленина, а отгоре – няколко студени, пресни пилешки гърди.
– Ето ти го, скъпи.
Той ѝ се усмихна.
– Ти си най-добрата. – Ред пренесе чинията си до плота и седна на един бар стол, докато Никол приготви чиния за Кенеди.
– Не съм сигурна колко знаеш – обърна се към него Кенеди – но Истън дойде днес в апартамента ми и ме помоли да се върна на работа.
Ред кимна, сякаш това беше очаквано, докато сипваше малко количество винегрет върху салатата си.
– И разбирам, че си отказала предложението?
– Да. – Поклати глава тя. – Не знам дали съм сгрешила, като съм го направила. Надявам се, че не си се обидил.
– Надали – каза и Ред. – Трябва да правиш това, което е правилно за теб.
– Благодаря ти, че го каза – каза му Кенеди и беше благодарна на Ред. В края на краищата това беше негов бизнес и тя вече му беше създала много неприятности за краткото време, през което работеше там.
Никол пренесе две чинии със салата до плота и ги постави една до друга. Едната беше за нея, а другата – за Кенеди.
Тримата седнаха заедно и хапнаха малко, а Никол и Ред разговаряха за работата и Райли.
Накрая Кенеди започна да се чувства като трето колело, сякаш се намесваше в идиличния им живот и ги караше да се чувстват неудобно от присъствието ѝ.
– Ред – каза Никол, като прекъсна продължителното мълчание. – Искаш ли сега да поговориш с Кенеди за онова друго нещо?
Ред се обърна към нея, изненадан за миг, но после сякаш му просветна.
– О, точно така. Почти забравих. – Той избърса устата си със салфетка и погледна Кенеди. – Виж, нека бъдем честни, Кенеди. Някой с твоето минало никога не е бил предназначен за ролята на асистент.
Тя кимна с глава в знак на съгласие, но гордостта ѝ беше наранена.
– Предполагам, че това е вярно. Иска ми се да се бях справила по-добре. Наистина се опитах да направя всичко възможно.
– Не казвам, че си се справила зле с работата – уточни той.
Никол я погледна.
– Това не е критика. Просто казваме, че талантът ти е бил пропилян на тази позиция.
– Да. – Въздъхна Кенеди. – Предполагам, че това е знакът, който търсех, за да направя промяна. Искам да кажа, че знаех, че в крайна сметка ще трябва да се върна в Бостън, а сега изглежда ясно, че никога не е трябвало да оставам в Ню Йорк.
– Чакай малко – каза Никол и се наведе напред. – Искаш да напуснеш Ню Йорк?
– Ами не е ли това смисълът? Аз не съм създадена за този град. Не съм създадена за тази работа. Трябва да се върна в Масачузетския технологичен институт и да пресмятам числа. Аз опитах и сега имам своя отговор.
Ред и Никол си размениха погледи.
– Мисля, че не си разбрала правилно какво казвам – каза ѝ Ред. – Искам да останеш в Ню Йорк и да продължиш да работиш за моята компания.
Сега Кенеди беше в пълен застой. За какво говореше той?
Тя примигна, объркана, без думи.
– Продължавай – каза Никол и потупа ръката на Ред. – Просто и обясни останалото.
Ред разхлаби вратовръзката си.
– Разгледах малко историята ти и вида на работата, която си вършила в Масачузетския технологичен институт – каза той.
– Ти си проучил моята история? – Каза Кенеди, изненадана и поласкана, но и уплашена.
– Разгледах я. – Усмихна се Ред. – Това са дяволски впечатляващи неща. Вероятно в цялата страна няма хиляда души, които да разбират нещата, които ти разбираш.
– Не знам за това.
– Факт е, че имаме нужда от хора като теб в моята компания, Кенеди, но не ни трябват да правят кафе и да изпращат факсове или да тичат наоколо, за да проверяват резервации за самолети и да водят протоколи от срещи. – Той отдръпна чинията си и сгъна ръце на плота. – Това, от което се нуждаем, е наистина добър анализатор, който може да приема огромни количества информация и да открива модели.
– Какви модели?
– Бизнесът ми се развива – каза и Ред – и аз трябва да съм в крак с новостите. Познаваш онзи маниак, Кейн Райт? Онзи, който ни помогна онзи ден?
– Да – каза Кенеди, без да иска да мисли твърде много за него.
– Е, момчета като него са моята конкуренция. Може да сме приятелски настроени в извънработно време, но когато сме на работа, той е мой смъртен враг. А има и много други мъже и жени като Кейн, които се опитват да ми отнемат бизнеса и да спечелят пазарен дял за себе си. Трябва да мисля десет хода напред от тези хора и мисля, че ти можеш да ми помогнеш да го направя.
Кенеди беше изненадана, но и доволна, че Ред изобщо би я обмислил за такава позиция. Но после и хрумна.
– Правиш ли това като… не знам… услуга на Никол?
Устата на Никол се отвори.
– Не, Кенеди. Ред никога не би дал работа, само защото съм го помолила за това.
Ред сложи ръка на рамото на Никол.
– Не е съвсем извън разума да се чуди дали Никол ме е помолила да го направя – каза той и се усмихна. – И очевидно това, че сте семейство, има някаква връзка с това. Но Никол е права, че не бих направил предложение, и със сигурност не нещо от такъв мащаб и стратегическо значение за моята компания, ако не съм лично убеден, че ще свършиш отлична работа.
– Поласкана съм – каза Кенеди. – Но не съм сигурна. Толкова много неща се случиха.
– Ще работиш директно за мен – каза и Ред, – така че няма да имаш никакво взаимодействие с Истън Ратър.
– О. – Тя беше някак разочарована от тази част.
– Ще можеш да работиш от вкъщи, така че няма да има нужда да си в офиса в определено време. Всичко, от което се нуждаеш, е достъп до WiFi и можеш да работиш. – Ред прочисти гърлото си. – И мога ли да добавя, че скокът в заплащането е значителен.
Кенеди започна да се дърпа за долната си устна, докато обработваше думите му.
– Не знам. Имам предвид, че това е невероятна възможност, но се страхувам…
– Не позволявай на страха да управлява решенията ти – каза Никол, а тонът ѝ за пръв път този ден беше силен. – Едно нещо е да си тъжна и малко объркана. Но ако не се възползваш от този шанс, ще пропуснеш нещо невероятно. И за какво? Заради малко лош късмет в областта на романтиката?
– Просто не искам да се проваля отново – призна Кенеди.
– Не си се провалила – поправи я Никол. – Просто си имала раздяла.
– Не искам да объркам живота ви повече, отколкото вече съм го направила. – Каза Кенеди.
Никол и Ред се спогледаха и започнаха да се смеят.
Никол хвана Кенеди за ръка.
– Скъпа, ти не си объркала живота ни. В момента се чувстваш малко объркана и уплашена. Но всичко е наред. Всички ние сме били там и ти ще разбереш какво става.
Кенеди се засмя малко, а после прегърна сестра си.
– Обичам те – каза тя.
Никол въздъхна.
– Аз също те обичам.
Когато приключиха с прегръдките, Ред се изправи.
– И така, ще приемеш ли работата или не?
Кенеди го погледна в очите.
– Ще направя всичко по силите си, за да се радваш, че си рискувал с мен – каза му тя. И имаше предвид това.