***
Кенеди беше излязла от банята, след като си беше взела продължителна, луксозна вана, и се беше облякла в нов костюм.
Истън я беше завел да пазарува – въпреки протестите ѝ – в няколко от елитните магазини в близост до градската му къща. Той беше записал всички покупки в кредитната си карта, като дори за миг отказа да помисли, че Кенеди трябва да плати за всичко, което е купила.
Докато оправяше полата си, изправяше блузата си и се разглеждаше в огледалото в цял ръст в спалнята, Кенеди трябваше да се усмихне.
Дори обеците ѝ бяха предложение на Истън, а той не приемаше „не“ за отговор.
Изглеждам адски добре.
Невероятно беше какво могат да направят скъпите дрехи и аксесоари, когато са съчетани с подходящото количество грим. Банята на Истън започваше да изглежда така, сякаш жена живееше с него.
Имаше ли нещо против? Ако е така, все още не е казал нищо.
Чуваше как душът работи и си го представяше вътре, как водата се излива върху голото му тяло. Болеше ли, когато попадаше върху раните му?
Ако вече не се беше облякла и гримирала, Кенеди щеше да се промъкне под душа с него. Вече и липсваше тялото му, липсваше и да усеща кожата му върху своята, искаше да го вкуси. Искаше да опита всяка част от него.
Зърната ѝ се втвърдиха под новата блуза и тя пое дълбоко въздух, опитвайки се да се отпусне.
Скоро щяха да се срещнат с баща му и тя трябваше да се съсредоточи. Откакто Дийн напусна къщата, Истън беше в резервирано настроение, въпреки че все още беше любезен с нея.
Изглежда никой не знаеше кога точно ще се появи баща му.
Очевидно той беше в града, а Истън ѝ каза, че баща му си имал свои призраци и можел да бъде на различни места.
Когато Истън излезе от банята, беше увил кърпата около кръста си и нямаше нищо друго на себе си. Той се спря и я погледна.
– Господи, изглеждаш невероятно. – Очите му я огледаха нагоре-надолу и от изражението на лицето му Кенеди разбра, че не го казва само за да бъде мил.
– Благодаря – каза тя и се усмихна, докато поправяше обицата си.
Той се приближи и изглеждаше възбуден.
– Искам да те хвърля на леглото и да сваля всички тези секси дрехи, които току-що си облякла.
– В никакъв случай – каза тя и отстъпи крачка назад. – Осъзнаваш ли колко много усилия са необходими, за да изглеждаш така? Не мога да се разхвърлям сега.
– Хайде – изръмжа той, хвана я за бедрата и я придърпа към себе си.
Тя усети как твърдият му член се натиска през кърпата и полата ѝ и веднага започна да се подмокря.
– Истън – издиша тя.
Устните му бяха върху нейните, езикът му и той я вкусваше, а тя го вкусваше, нуждаеше се от него отново и отново. Беше безсилна, когато той я докосна и я взе за своя.
– Искам да те чукам – промълви той, отдръпна се и се вгледа в очите ѝ. – Обърни се.
Истън… – опита се да протестира тя.
– Не казвай нищо – прекъсна я той, като използва ръцете си, за да я завърти без усилие и да я избута към по-малкия скрин. Гърдите и лактите ѝ се опираха на горната част на скрина, блузата ѝ вече висеше разкопчана, докато Истън избутваше полата ѝ нагоре и над бедрата ѝ.
На скрина имаше огледало и тя можеше да наблюдава собственото си отражение, Истън зад нея, който издърпваше бикините ѝ настрани, докато кърпата му падаше на пода.
– О, Боже мой – изстена тя и затвори очи за момент, когато той се вмъкна бързо в мократа ѝ путка.
Когато отново отвори очи, той беше вътре в нея, напъхвайки се с дълбоко стенание на удовлетворение.
Тя прехапа устни, наблюдавайки себе си и Истън в огледалото.
Гърдите ѝ се люлееха, докато се притискаше към горната част на скрина, а ръцете на Истън бяха обгърнали бедрата ѝ, бицепсите и предмишниците му бяха изпъкнали, а лицето му беше изписано в концентриран израз, докато я чукаше отзад.
Беше почти като да гледаш секси филм, само че тя също беше във филма, изпитваше усещанията, беше с филмовата звезда.
Истън беше прекрасен, тялото му беше съвършено, дори с несъвършенствата и белезите, които носеше от тежкия си живот.
Тя виждаше бавно заздравяващите изгаряния на предмишницата му, синините по лицето му и влагата, която проблясваше по гърдите му от душа.
Валът му се провря през гънките ѝ и се зарови дълбоко в нея, а тя усети как цялото ѝ тяло го притиска, докато се стяга, свивайки пътя му, сграбчвайки го със стените си вътре.
Той изстена, нисък, гърлен звук – и тя също изстена.
Сега всичко беше мокро, бликаше, капеше, а плоският му корем се притискаше към задните и части, докато той се вместваше в нея, бутайки, натискайки, след което се изплъзваше. Той започна да се движи по-бързо, като сега я удряше, докато телата им се сблъскваха ритмично.
Кенеди отметна глава назад, а Истън я хвана за косата и я дръпна, принуждавайки я да извие гръб, докато той навлизаше все по-бързо и по-дълбоко в нея.
Другата му ръка стискаше гърдата ѝ, масажирайки нежното зърно, а зъбите му се вкопчиха в ушната ѝ мида. Нямаше истинска болка, само натискът на зъбите му и топлината на дъха му.
– Свършвам – каза му тя и тогава това се случи – тялото ѝ изгоря, или поне така изглеждаше.
Тя за миг се изгуби в екстаза на прегръдката му, на самата му сила в нея и сякаш всеки атом се разпадна под мощното сливане на тяхната любов, похот и нужда, съчетани в едно.
Тялото ѝ беше удоволствие – то беше светлина – то беше прах – то беше всичко и нищо едновременно.
Сякаш беше родена само за да изпитва това чувство, нещо толкова голямо, че дори не можеше да го назове.
Когато дойде отново на себе си, тя викаше отново и отново, а Истън идваше, изпразваше се в нея, стенеше и трепереше, когато свършваше.
Беше свършено.
Той се засмя, целувайки я по врата.
– Казах ти, че ще ми отнеме цяла вечност да се приготвя отново – каза тя, преструвайки се, че му се сърди, че прави любов с нея, когато тъкмо е усъвършенствала външния си вид.
– Не ми пука – въздъхна той, ръцете му се впиха в гърдите ѝ, опипвайки зърната ѝ, които все още бяха стегнати и твърди.
Тя се погледна в огледалото и поклати глава. Косата ѝ беше накъсана, с изключение на бретона, който беше изпотен и матиран към челото ѝ.
Гримът ѝ беше започнал да се разтича от горещината и потта.
Блузата беше изкривена и влажна, а полата – набръчкана и напоена със соковете ѝ.
– За щастие, ти ми позволи да си купя няколко тоалета, иначе сега щях да съм много ядосана – каза му тя.
Той продължаваше да я гушка и целува по врата, като я обгръщаше плътно в силните си ръце.
– Ще ти купя всичко, стига да ми обещаеш, че ще продължиш да бъдеш такава – каза той. – Ще ти дам целия свят.
– Нямам нужда от света – каза тя. – Само от теб.
Изведнъж мобилният телефон на Истън зазвъня, като ясно се чуваше пеене от нощното шкафче.
– По дяволите – промълви той, обърна се и се разкрачи гол, за да види кой се обажда. Замръзна. – Това е баща ми.
– Това лошо ли е?
– Не знам. Вероятно. – Той отговори на телефона, а гласът му звучеше уверено, но почти фалшиво. – Здравей, татко – каза той, като се обърна с гръб към нея.
Докато слушаше каквото и да говореше баща му, Кенеди не можеше да не се взира с възхищение и копнеж в невероятното му тяло. Мускулите на гърба му се движеха, извиваха се, когато сменяше позите си, сякаш го правеше за нея – само че тя знаеше, че той не прави нищо подобно. Тялото му беше просто толкова стегнато и тонизирано.
А дупето му беше мощно, голямо и силно, допълнено от бедрата му с височина на дървесен ствол, които бяха усъвършенствани от годините ритане във фитнеса.
Беше като гръцки бог и беше изцяло неин.
– Татко, все още трябва да се приготвим – обясни Истън. – Не можем да се срещнем с теб на стрелбището поне до един час. Можеш ли да чакаш или не?
Настъпи дълго мълчание, а Истън отметна глава назад и се загледа в тавана, явно раздразнен.
– Казах, че ще стигнем дотам колкото се може по-бързо. Току-що ми се обади – нали разбираш, че не си ми дал никакво предизвестие, каквото и да…точно. Знам, преструвам се на голям човек, за да те впечатля, татко. Ами… да, ще я взема със себе си. Тя няма търпение да се запознае с теб. Ще се видим скоро.
Истън затвори телефона и се обърна, големият му пенис се люлееше, напълно без да съзнава голотата си. Той се взираше в мобилния телефон в ръцете си, сякаш той се опитваше да го нарани.
– Всичко наред ли е? – Попита Кенеди.
– Трябва да се движим – каза разсеяно Истън. – Татко иска да се срещнем с него на полигона след час.
– Какъв полигон?
– Стрелбището – отвърна Истън.
Кенеди дори не знаеше какво да каже. Не беше купила новите си костюми точно с очакването да отиде да стреля, а и никога през живота си не беше стреляла с пистолет.
Но когато е в Рим…
– Ще се преоблека – каза тя и се втурна към торбите с дрехи, за да се опита да намери нещо подходящо, знаейки, че нищо няма да е подходящо за случая.
Ще се преоблека.
Думите сякаш отекваха отново и отново в съзнанието ѝ и Кенеди изведнъж осъзна колко смъртоносна е тази фраза.
Назад към част 10 Напред към част 12