***
На следващия ден Истън не беше в офиса. Кенеди беше получила достъп до календара му, но когато тази сутрин се опита да влезе в него, за да види къде е, ѝ беше отказано.
Студеният страх я прониза, докато се взираше неразбиращо в екрана на компютъра. Отначало Кенеди си помисли, че може би просто е избързала с въвеждането на паролата си, но след още няколко опита осъзна, че всъщност умишлено е била блокирана.
Сега ще те уволни – помисли си тя. Раменете ѝ се свиха.
Гневът почти я обзе.
Как смее да си мисли, че може да си изкара всичко това на мен? Не съм направила нищо лошо.
С напредването на деня Кенеди чакаше и чакаше Истън да се върне, да ѝ изпрати съобщение, имейл или да ѝ се обади. Почти нямаше какво да прави, затова прекара деня си в почистване на хладилника и шкафовете, след което отиде до магазина и ги попълни за своя сметка.
Знаеше, че е нелепо и неуместно да харчи собствените си пари, за да си набавя неща за работа, но нямаше почти нищо друго, което да я занимава. А Кенеди искаше да направи нещо, с което да докаже на Истън, че няма да се откаже, няма да рухне само защото той е оттеглил одобрението си.
След няколко часа Кенеди слагаше последните лакомства в шкафовете за закуски и подреждаше кутиите, когато чу, че Истън най-сетне се връща в офиса.
Тя се обърна и го погледна, и той я погледна. Изражението му беше неутрално, изобщо не беше изненадано или дори любопитно.
– Заминавам си за деня – каза той. – Трябва да завършиш каквото и да правиш утре.
Тя сложи ръце на хълбоците си.
– Каквото и да правя? Излязох и похарчих собствените си пари, от които имам малко, за да купя храна за офиса ни.
Той я погледна с присвити вежди.
– Защо ще харчиш собствените си пари за това? Имаме дребни пари за такива неща.
– О. Ами, никой не ми каза – каза тя – а и ти не беше тук през целия ден. Трябваше да направя нещо, така че се опитах да бъда продуктивна.
Истън поклати глава.
– Утре ще ти бъдат възстановени разходите от дребните пари. Пазиш ли си разписки?
– Да – каза тя и в очите ѝ внезапно се появиха сълзи. – И виждам, че си ме изключил и от календара си.
– Няма да обсъждам това с теб точно сега. Аз трябва да си тръгвам, а и ти трябва да си тръгнеш. Явно не си в състояние да продължиш да работиш.
– Добре – каза тя и хвърли пакет „Купа ‘а супа“ към стената до мивката.
След това прекоси стаята до бюрото си, грабна чантата и палтото си и тръгна да излиза.
Когато мина покрай Истън, той я хвана силно за китката. Дъхът му беше в косата ѝ, в бузата ѝ.
– Не знам какво си мислиш, че правиш, но ще спреш точно сега.
– Или какво? Ще ме уволниш? Вече започна да ме изтласкваш, така че не виждам как ще влоша нещо.
Той я гледаше втренчено и тя усещаше топлината, гнева и нуждата, които пулсираха от него.
– Няма да те уволня – прошепна той. – Но трябва да те накажа. Сега излез навън и ме чакай до гаража, отзад.
Тя го погледна отстрани, страхувайки се, че той може да си го върне, ако каже нещо друго.
– Добре – прошепна тя.
Той отпусна хватката си върху китката ѝ.
– Върви, скоро ще изляза.
***
Истън не ѝ каза много, докато пътуваха към мястото, където я водеше, а Кенеди се страхуваше да попита. Не искаше да го ядосва или да го накара да промени решението си.
Беше щастлива просто да бъде в колата до него, знаейки, че скоро нещо ще се случи между тях.
Но с наближаването на дестинацията – каквато и да беше тя – тя започна да се тревожи. Той беше много сериозен, ръцете му стискаха волана, а очите му бяха вперени в пътя, непоколебими.
Ами ако иска да правят секс? Зачуди се тя.
Ами нали ти искаше точно това? Защо сега се притесняваш?
Разбира се, че тя все още го искаше. В същото време днес беше в много по-различно състояние на духа, отколкото последния път, когато бяха заедно по този начин. Имаше усещане за откъснатост, пълна липса на топлина или дори интерес от негова страна. Истън изглеждаше студен, дистанциран и ядосан, а тя не искаше да и отнемат девствеността при тези обстоятелства.
Кенеди се почувства разтроена.
Какво ще стане, ако той си помисли, че съм като мъртва риба, напълно напрегната и скучна в леглото?
От друга страна, помисли си тя, докато продължаваха по криволичещите улици, той може и да не е имал намерение да прави любов с нея.
Може просто да иска да ме нарани, да ме върже, да ми причини болка.
Тя започна агресивно да гризе ноктите си, а когато спряха пред Клуба, започна да трепери като животно, което предстои да отиде на кланица.
Истън спря колата и я погледна.
– Какво ти е?
– Аз… не знам – прошепна тя, все още гризейки ноктите си.
– Да, знаеш. – Гласът му беше отсечен и нетърпелив.
– Всъщност не знам.
– Коя си мислиш, че си? – Каза той. Обърна се към нея, широките му гърди се разширяваха в костюма му, цялата му аура беше завладяваща със своята мъжественост и груба сексуалност.
– Аз съм никой.
– Не опитвай това с мен, Кенеди. Ти и тези игри – това е под достойнството ти.
– Аз не играя игри – каза му тя, а устните ѝ се отдръпнаха отбранително. – Може би имам мозък, може би имам чувства, може би не съм просто някаква играчка, с която да си играеш и да я изхвърлиш.
– Мислех, че каза, че искаш това. Поправи ме, ако греша, но ти каза, че ще направиш всичко, че ми имаш доверие.
Тя започна да хапе нокътя на палеца си.
– Наистина искам това и ще направя всичко, но…
Тя не беше сигурна как да обясни ужаса, който я обзе.
– Нещо ми се струва… не както трябва.
– Добре. Предполагам, че когато си казала, че ще направиш всичко, си имала предвид, стига да можеш да командваш и да играеш малките си игрички – каза Истън. – Вярвам, че предпочиташ да те заведа обратно в апартамента ти и при твоя приятел съсед. Той изглежда приятен и сигурен. Добре, тогава, Кенеди – нека да е по твоя начин. – Той включи колата на задвижване и излезе на улицата, като прегърна завоя, когато навлязоха в главната улица.
– Не съм казал, че искам да се върна у дома, Истън. – Тя го погледна ужасена. – Искам да отида с теб в клуба. Изплаших се, това е всичко.
– Виж, това няма да се получи – каза той, гласът му стана по-спокоен, раменете му се отпуснаха, когато се отдалечиха от клуба. – Не сме създадени един за друг, ти и аз.
Кенеди се взираше през прозореца, мигайки срещу сълзите.
– Значи съм уволнена?
– Не, разбира се, че не. Имаш си работа, но това – това извънкласно нещо, което бяхме започнали – то приключи. В началото не беше добра идея, а сега определено не е добра идея.
– Добре – каза тя, гласът ѝ беше безчувствен. Чувстваше се плоска, напълно сама, светът беше сив, студен и мрачен.
– Мисля, че си съгласна – предложи той.
Тя сви рамене и измърмори, като все още гледаше през прозореца.
Той сякаш се отказа от разговора и те пропътуваха остатъка от пътя до апартамента ѝ в мълчание. Той спря точно пред сградата. Когато тя се канеше да излезе, той нежно сложи ръка на предмишницата ѝ.
Топлината и нежността почти я накараха да се разплаче. Тя не можеше да го погледне.
– Кенеди – каза той. – Защо не си вземеш почивен ден утре?
– Защо? – Каза тя.
– Мисля, че ще ни е по-лесно да започнем на чисто, ако и двамата си вземем един ден почивка един от друг.
– Чудесно – каза тя, отдръпна се гневно от него, грабна чантата си и избяга възможно най-бързо.