***
В колата цареше тишина, макар че Кенеди подсмърчаше, докато сълзите продължаваха да се стичат по бузите ѝ. Тя не си направи труда да избърше сълзите. Не ѝ пукаше, че Истън я гледа как се разпада, хлипа и е толкова жалка, колкото Никол беше казала, че е.
Сега всички я мразеха – нямаше смисъл да се бори с това.
– Ако това, което каза, е вярно – започна Истън.
– Вярно е – прекъсна го Кенеди. – Защо да лъжа? Какво мога да спечеля, като си измисля нещо подобно?
– Никол сякаш смяташе, че лъжеш – отвърна Истън. – Как ще обясниш това?
– Не знам. Може би тя не искаше да повярва. – Кенеди затвори очи. – Не знам какво се случи току-що. Всичко се обърка. Всичко стана напълно погрешно. Не трябваше да е така.
Настъпи още едно продължително мълчание, докато и двамата бяха потънали в собствените си мисли.
– Трябваше да ми кажеш истината – каза Истън.
– Ако ти бях казал истината, ти нямаше да искаш да имаш нищо общо с мен. – Погледна го тя.
Той я погледна неспокойно, а очите му все още бяха гладни, все още искаха.
Но също така беше и явно разтревожен.
– Ти не знаеш какво бих направил или не бих направила, Кенеди. – Истън погледна към пътя напред. – Само че сега не ми остави никакъв избор.
– Разбирам – прошепна тя.
– Ти изложи на риск и моята кариера – каза той. – Разбираш ли това?
– Не виждам как.
– Защото Ред знае, че двамата с теб сме били… заплетени. И също така знае, че ти си сестра на Никол. Как изглеждам аз?
Кенеди сви рамене.
– Нямам представа какво мисли Ред. Вероятно ще обвини мен. Ти не си знаел нищо – можеш да му кажеш, че всичко е по моя вина.
Истън поклати глава и въздъхна.
– Не исках нещата да свършат по този начин.
– Знам. – Кенеди остави сълзите да се търкулнат по лицето ѝ. Тя погледна Истън, без да се срамува, че той ще види как го гледа. Искаше да го погледне за последен път, да си спомни какво е да си близо до него.
В този момент той изглеждаше направо великолепен. Дори с изражението на болка и объркване на лицето, Истън беше толкова красив, толкова секси и от него се излъчваше аура на закрила.
Тя знаеше, че той е искрено разстроен, но в същото време вече не ѝ се доверяваше, и тя разбираше това напълно.
Истън се огледа и срещна погледа ѝ за дълъг момент.
– Няма начин да поправим това – каза той тихо.
– Знам.
– И никога повече няма да мога да те видя. Не мога да рискувам.
– Да, също знам и това. – Тя си пое дълбоко дъх и го освободи. – Но може би бихме могли да имаме само една нощ… тази вечер. Би ли направил това за мен?
Той се замисли и тя видя как ръцете му се стягат върху волана.
– Наистина ли си девствена или това беше част от историята, част от образа, който играеш?
– Нищо от това не беше история или персонаж. Всичко беше истинско – аз просто пропуснах една много важна подробност.
– Така казваш. – Истън премигна и поклати глава. – Не, трябва да те заведа вкъщи, Кенеди. Не може да има един последен път за нас. Никога не сме имали истински шанс.
В колата отново настъпи мълчание, докато Кенеди приемаше последния си отказ. По свой собствен начин то изглеждаше твърде подходящо.
Когато спря колата до жилищната ѝ сграда, той се загледа право пред себе си.
– Довиждане – каза той студено. Но тя чу напрежението и мъката в гласа му.
– Довиждане. – Тя отвори вратата на колата и започна да излиза, но тогава усети топлата ръка на Истън върху гърба си.
– Кенеди – просъска той.
Тя се обърна и го погледна. Той се беше навел през седалката и я хвана здраво за ръката, придърпвайки я обратно към себе си.
Чувстваше се напълно във властта му.
– Не знам какво искаш – каза тя, докато той се движеше срещу нея.
Той се вгледа в очите ѝ, а изражението му беше наситено със сложна нужда.
– Ти знаеш точно какво искам. Знаеш го от самото начало.
– Казах ти, че съм твоя, ако ме искаш.
Веждите му се спуснаха. Другата му ръка я хвана за бедрото и бавно я придърпа още по-близо до тялото му.
– Не казвай това – изръмжа той. – Нямаш представа какво предлагаш.
Тя облиза устните си.
– Ще направя всичко, което кажеш. Ще сложа пениса ти в устата си още сега, ако искаш това. Просто ми кажи, Истън.
Той доближи устните си до нейните, така че те почти се докоснаха. Сега тя усещаше миризмата му и виждаше порите по лицето му, малките бръчици в ъглите на очите му. Истън беше истински, мъжествен, напълно я завладяваше със самото си присъствие.
Дъхът му беше ментов, но леко алкохолен. Очите му бяха стоманени и взискателни. Усещаше силата и топлината му през дрехите му.
Устните на Истън се допряха до устните ѝ и когато тя се опита да го целуне, той се отдръпна.
– Не – каза той. – Просто остани неподвижна.
– Добре. – Тя дишаше, но едва-едва.
– Кажи ми какво искаш – каза той.
Тя почти не можеше да мисли от близостта му, от нуждата да го има. Ако всичко останало беше изгубено, все още можеше поне да има Истън, който да я докосва, да я прави своя. Кенеди искаше само един миг удоволствие с него, дори и да нямаше нищо след това.
– Искам теб – каза тя.
– Но не затова си дошла тук.
– В Ню Йорк?
Той кимна, все още гледайки в очите ѝ, все още държейки я здраво.
Тя потръпна, опитвайки се да балансира между желанието си за него и логичната част на мозъка си, която се опитваше да отговори на въпросите му.
– Дойдох в Ню Йорк, за да бъда близо до Никол. Исках да я опозная и исках тя да ме опознае – без да разбере за връзката ни.
– Защо?
– Не знам…
– Не ме лъжи – изръмжа той и я пусна. – Разбира се, че знаеш защо.
Кенеди се размърда под оценяващия и преценяващ поглед на Истън.
– Не исках тя да си помисли, че преследвам нещо – пари, слава… Исках да се докажа.
– Не осъзнаваш ли, че си се направила да приличаш на точно това, което си се опитвала да избегнеш? – Каза Истън, а тонът му беше кисел. – Лъжеш, наели са те под фалшив предлог и сега изглеждаш коварна измамница.
Кенеди отвърна поглед от пронизващия му поглед.
– Да, осъзнавам това.
– Прекалено си умна- каза Истън. – Не ми се вярва.
– Може би това е било просто извинение – въздъхна Кенеди. – Исках да избягам от стария си живот. Това беше, което измислих. Да се преместя в Ню Йорк, да започна работа за вас, да започна на чисто. Имах нужда от това. – Най-накрая тя отново срещна очите му.
Истън все още я гледаше.
– Как мога да се доверя на всичко, което си ми казала? Сега, когато знам, че ще лъжеш, ще пазиш тайни, ще правиш каквото трябва, за да постигнеш собствените си цели?
– Предполагам, че не можеш да ми се довериш. Но аз никога не съм казвала на никого какво се е случило между нас.
– Но можеш да го направиш, ако ти е удобно.
– Не – каза тя и решително поклати глава. – Никога.
– Не ти вярвам. – Той дишаше тежко. – Може би дори записваш този разговор.
Тя го погледна, челюстта ѝ трепереше.
– Наистина ли мислиш, че ще ти направя това?
– Не. – Той отвърна поглед от нея. – Не, не мога да продължа с теб. – Той стисна зъби и сякаш се бореше с някаква невидима сила.