***
Брайсън върна погледа си към прозореца.
– Понякога може да е по-болезнена от други. – Вятърът изведнъж отново се усили, като разтресе прозорците. Брайсън продължи разказа си. – Когато ѝ казах, че не съм забелязал чувствата ѝ към мен, Кари се разстрои. Тя каза, че съм я изоставил – че приятелството ми е било най-доброто нещо в живота ѝ и аз просто съм ѝ го отнел, без да се замисля. Почувствах се нападнат от нея, тя беше толкова ядосана и това ме изненада. Затова ѝ отговорих, че това не е моя грешка, и ѝ казах, че съм зает с училище и спорт, че остаряваме и че трябва да спре да приписва щастието си на мен. Кери се разплака и се разстройваше все повече и повече. Каза ми, че понякога искала да умре и че животът ѝ вкъщи бил ад.
Брайсън спря и дълго размишляваше.
– В крайна сметка просто не бях готов да се справя с това, което ми казваше. В онзи миг се страхувах от нея. И просто я отблъснах. Казах, че трябва да се прибера вкъщи, и в общи линии се отървах от нея. И най-лошото е, че си спомням облекчението, което изпитах, когато най-накрая се измъкнах.
Скарлет го наблюдаваше внимателно. Раменете му бяха прегърбени, челюстта му – стисната.
Беше в огромно емоционално страдание.
– Не си направил нищо лошо, Брайсън.
Той се обърна към Скарлет, а изражението му беше цинично.
– Разбира се, че не. Просто направих това, което винаги съм правил. Мислех за себе си. Мислех за това, че не исках да се занимавам с нищо неприятно. Исках всичко да е лесно, а Кери не беше лесна. Затова си тръгнах и никога не погледнах назад. Спряхме да си говорим. Разминавах се с нея по коридорите в училище или я виждах в мола и сякаш никога не сме се познавали. Преструвах се, че не забелязвам болката и отхвърлянето в очите ѝ. Но тя беше там и дълбоко в себе си знаех, че аз съм я причинил.
– Ти не си го причинил. Самата тя ти е казала, че животът и вкъщи е бил ад. Това е причината за болката ѝ, а не някаква несподелена любов, която е имала с теб като дете.
– Историята още не е приключила – каза и той.
– Добре, тогава. Слушам.
Брайсън продължи.
– Минаха няколко години и вече бяхме в гимназията. Кери се беше превърнала в нещо като красавица, късно разцъфнала, на която момчетата тъкмо бяха започнали да обръщат внимание. В същото време тя сякаш се срещаше повече с онзи тип тълпа, която аз смятах за неудачници – онези, които пушеха, не спортуваха и невинаги ходеха в час. Кери беше човек, когото вече не познавах, и рядко се замислях за приятелството, което имахме. Но една вечер всичко се промени. Бях отишъл на огромно парти, едно от онези неща, на които родителите на някое дете заминават и някак си се оказва, че е с пет бурета и там има деца от всички близки градове.
Скарлет се засмя малко, като си представи как по-младият Брайсън се появява на партито с якето си от гимназията, развявайки се с надутото си его и с отношението си към „fuck you“.
– Помня тези партита – каза тя. И това беше вярно, беше присъствала на доста от тези партита в тийнейджърските си години, преди да напусне дома си завинаги.
– Разхождах се наоколо, сякаш мястото ми принадлежеше – каза Брайсън. – И така се случи, че Кери също беше там. И за пръв път осъзнах, че тя е абсолютно прекрасна. Сякаш никога преди не съм я виждал – никога не съм я гледал истински. Бях поразен от това колко силно я исках. Тя, разбира се, ме игнорираше, но аз най-накрая намерих повод да ѝ кажа нещо. Отначало тя беше студена и незаинтересована. Но аз бях доста упорит, когато ставаше дума да получа това, което искам – независимо от цената за някой друг. – При това устните му се свиха с отвращение. Той издиша тежко, възстанови самообладанието си и продължи. – Започнах да я заговарям, да я разсмивам, да връщам стари спомени, да разтапям леда. Освен това и двамата бяхме пили, а тя може би дори беше на нещо друго.
– Нещо друго? Като какво? – Каза Скарлет.
– Не знам. Никога не съм си правил труда да питам – беше лаконичният му отговор. – Както и да е, в крайна сметка успях да я подканя да отиде до колата ми, седнахме вътре и си говорихме, флиртувахме и накрая се целунахме. Едно нещо доведе до друго и в крайна сметка правихме секс.
Скарлет си пое рязко дъх, изненадана по някаква причина.
– Вие правихте секс толкова бързо?
– Да – каза той. Не се гордееше с това, просто беше честен. – Правехме секс, а после тя ми каза, че никога не е спирала да мисли за мен. Призна, че дори е дошла на партито с надеждата, че може да ме види там.
– Тя те е преследвала – каза Скарлет.
– Може би. – Брайсън си позволи да се усмихне. – Може би просто ме е обичала. – Той преглътна и продължи. – От своя страна, бях объркан. Знаех, че съм невероятно привлечен от нея, но тя не се вписваше в живота ми. Тя не се вписваше в начина, по който виждах себе си или бъдещето си. Тя беше различна, не можех да я заведа вкъщи при родителите си, никой от приятелите ми не би я приел…
– Мислех, че каза, че момчетата започват да я забелязват – напомни му Скарлет.
Той погледна към Скарлет, а очите му се спряха на нейните.
– Познаваш момчетата от гимназията. И сигурно знаеш, че има определени момичета, за които могат да говорят, момичета, които се смятат за развратни, лесни, мръсни. Какъвто е терминът на деня.
Скарлет кимна, като си помисли, че със сигурност самата тя е била едно от „тези момичета“.
– Така гледаха на Кери – каза той. – Тя не беше хубавото момиче. Не беше спортистка, кралица на бала или от добро семейство. Тя беше момичето, за което момчетата говореха, че ще ги заведе под стълбището или ще се чукат с нея в колата им.
– Като това, което ти направи с нея – каза Скарлет, внезапно ядосана от опростената му характеристика.
– Бинго – каза той и очите му се втвърдиха.
И тогава Скарлет видя болното изражение на лицето му и разбра, че всъщност му е болно от самия него и от старите му начини на мислене.
– И това ли беше краят? – Попита го тя, искрено любопитна.
– Не, не беше – каза Брайсън. – Ние продължихме да се виждаме. Разбира се, аз не желаех да се свързвам публично с нея. Разбира се, разговаряхме малко в училище, но по същество криех от всички връзката си с нея. Бяхме в тайна връзка в продължение на месеци. И тъй като чувствата ми към нея се засилваха, изпитвах емоции, за които дори не бях подозирал, че са възможни. Работата беше там, че не можех да се справя с тези чувства – те бяха в противоречие с всичко, което бях планирал да направя с живота си. Никога нямаше да мога да съчетая връзката си с Кери с моето подредено бъдеще, което включваше образование в Бръшляновата лига, юридически факултет и първокласни партита с приятелката ми дебютантка, с които родителите ми щяха да се гордеят.
Скарлет започна да се депресира, тъй като усещаше накъде отива това.
– Когато скъсахте? – Попита тя.
Брайсън въздъхна дълбоко. Звучеше като въздишка на старец, който разказва за съжаленията си от далечното минало.
– Усетих, че Кери е депресирана, че се занимава с проблеми у дома, които са извън моето разбиране. Тя намекна за нещо тъмно – може би беше злоупотреба, сексуално насилие, не знам. Знам, че една вечер беше пияна и може би беше взела хапчета или нещо подобно. Беше непостоянна, наранена и разстроена. Срещнахме се късно през нощта след един от футболните ми мачове и тя започна да настоява да я заведа на следващия ден, за да се запознае със семейството ми – че по същество съм разказал за връзката си с нея. На Кери ѝ беше омръзнало да се чувства така, сякаш се срамувам от нея, и знаех, че има право да се чувства така. Но аз не исках да се излагам на опасност заради нея – страхувах се. А още по-лошото беше, че тя беше толкова притеснена. Не бях сигурен, че тя може да се справи със срещата повече от мен.
– Все още ли се чудиш дали тя би се справила? – Каза Скарлет.
Той погледна Скарлет, изненадан от въпроса.
– О, тя абсолютно би се справила. Аз бях страхливецът.
– Ти не си страхливец, Брайсън.
Той ѝ махна с ръка, като изглежда имаше нужда да продължи изповедта си.
– Онази нощ имах много възможности. Можех да попитам Кери за това, което наистина се случваше у дома. Можех да я попитам дали е взимала наркотици. Можех да ѝ кажа, че я обичам и че съм готов да заложа задника си за нея. Но не направих нито едно от тези неща. Вместо това се скарах с нея в един от най-ниските ѝ моменти. Скарахме се и после ѝ казах, че не мисля да се виждаме повече. Кери беше съсипана. Тя искаше от мен да докажа, че чувствата ми са истински, а вместо това аз отново я отхвърлих. В крайна сметка я закарах до дома ѝ и си тръгнах, облекчен, че съм избегнал поредния куршум. Само че този път не успях да избягам толкова лесно. През нощта не можах да заспя, мятайки се, докато мислех за нея. Но си казах, че трябва да го направя. Тя не беше подходяща за мен, не можех да я вместя в реалния си живот.
– Звучи ми като че ли си бил подложен на голям натиск да бъдеш перфектен – каза Скарлет.
– Може би, а може би просто бях по-настроен към какъвто и да е натиск.- Отвърна той. – Какъвто и да е случаят, ние отново се преструвахме, че никога не сме се познавали. Поне така правихме в продължение на около седмица. Една вечер тя ми се обади и ме попита дали ще се видим отново, че има нужда да говори с мен. Но аз се страхувах – каза Брайсън. – Страхувах се, защото знаех, че чувствата ми към нея са силни и тя може да ме убеди да се съберем отново, а аз ще бъда принуден да се изправя пред демоните си. Не ставаше дума само за това, че хората щяха да съдят връзката ни. Беше фактът, че дълбоко в себе си знаех, че не искам да бъда адвокат като всички останали в семейството ми и че не ми пука толкова много за футбола или за добрите оценки. Вече знаех, че обичам филмите, и мечтаех да пиша сценарии. Но в моя свят тези неща не съществуваха. Жени като Кари също не съществуваха и да я доведа в моя свят би било акт на война.
– Това звучи доста драматично. Наистина ли мислиш, че щеше да бъде приета толкова зле?
– Да – каза той. – Знам, че щеше да се приеме. Защото, когато най-накрая последвах собствения си път, всички реагираха точно така, както си мислех, че ще реагират.
– И така, в нощта, когато ти се обади – каза Скарлет. – Ти не си говорил с нея, нали?
Назад към част 8 Напред към част 10