***
Лидия ѝ се обади два пъти този следобед и Скарлет го игнорира.
Беше изтощена, тъй като предната нощ беше спала може би най-много няколко часа.
Тя падна в леглото си и въпреки бръмчащите си мисли скоро заспа бързо.
Имаше само сенки от сънища, полузапомнени, докато тя изплуваше от дълбокото си безсъзнание.
Усмихнатото лице на Брайсън – горещите целувки по цялото ѝ тяло – стоновете и виковете на две тела, изпитващи страст. Това бяха нещата от трескавите сънища.
Скарлет избърса лицето и очите си, опитвайки се да се събуди. Беше заспала, а навън вече беше почти тъмно. Телефонът ѝ съобщи, че има две пропуснати обаждания, и двете от Лидия.
Имаше и една гласова поща.
Тя се вгледа в нея и се замисли: Създадох чудовище.
Но може би не. Може би е реагирала прекалено остро. В края на краищата, Лидия си беше замълчала и беше дала на Скарлет договора, който беше намерила, когато можеше също толкова лесно да каже на всички в обсега на слуха.
Дай и предимство на съмнението.
Скарлет сложи телефона до ухото си и изслуша съобщението на Лидия.
„Здравей, най-добра приятелко! – Прекалено веселият глас на Лидия се вряза в тъпанчето на Скарлет, като почти го проби. – Просто мислех да се обадя и да проверя, да видя какво правиш. – Вероятно е нещо вълнуващо с филма ти. Ти и Брайсън Тейлър мотаете ли се с Дейл Нолан и Елайза Джонстън? Е… не забравяй и за мен, малката стара жена“.
Скарлет почти се усмихна. Но тогава Лидия каза едно последно нещо.
„И не забравяй и обещанието си“.
Когато линията заглъхна, близката усмивка на Скарлет изчезна напълно.
Тя се изправи и отиде до прозореца, погледна навън към улицата на Ню Йорк и към суетящите се навън хора. В този град имаше такава енергия и понякога това я караше да се чувства така, сякаш наистина прави нещо важно, само с това, че е тук.
Понякога се чувстваше толкова свързана с този свят, а още повече сега, когато работеше по този филм с Брайсън.
Беше романтично и вълнуващо и тя не искаше да свършва.
Но тогава не можеше да не се замисли за миналото и за начина, по който то винаги се повтаряше. Колкото и да се опитваше, Скарлет не можеше да се измъкне от тези ситуации, в които неминуемо се преплиташе с променливи хора, които избухваха по различни начини.
Те се взривяваха и я отнасяха със себе си.
Дали Лидия щеше да бъде поредният пример в дългата поредица от бомби със закъснител, които щяха да избухнат и да унищожат надеждите и мечтите на Скарлет в един миг?
Скарлет и Кали не бяха достатъчно близки, за да преживеят подобна катастрофа. Ако сега Лидия злепостави и унижи Кали, Скарлет щеше да поеме част от вината, въпреки че се опитваше да защити Кали.
Но може би е било грешка да се опита да разведри ситуацията с Лидия.
Скарлет не искаше да се налага да успокоява Лидия и да живее в страх от това, което това момиче може да направи в бъдеще.
Гледането през прозореца не водеше до нищо. Не знаеше дали ще се обади на Лидия или не, но точно сега искаше просто да забрави за цялото това нещо.
Затова Скарлет отиде да хапне студена, на два дни стара пица и да погледа телевизия. После влезе в интернет и прочете някои от клюките за „Мост и тунел“.
Филмът беше започнал да се появява в таблоидите, особено след като кавгата в клуба беше отразена в „Пост“. Цяла плеяда онлайн блогъри и сайтове бяха повторили клюките и сега обикновените хора бяха започнали да се интересуват от проекта.
Скарлет не знаеше дали това е хубаво или лошо, но снимката на Брайсън циркулираше в интернет и имаше форуми за съобщения, в които се обсъждаше външният му вид и насиненото око, което е получил, както и статутът му на сценарист/режисьор, който за първи път прави такъв високобюджетен холивудски филм.
Докато седеше на компютъра си и преглеждаше различните уебсайтове, Скарлет изпитваше нарастващо чувство на безпокойство, примесено с вълнение.
За този филм щеше да се говори и в крайна сметка един ден можеше да знаят нейното име, както и това на Брайсън. Вероятно не, тъй като тя беше само негова асистент, но ако някога започнат да се виждат…
И точно тогава Скарлет изключи компютъра си. Знаеше, че да си фантазира за връзка с Брайсън е просто погрешно.
Каквото и да се беше случило между тях предишната вечер, беше просто грешка и беше за добро, че бяха спрели, преди да е отишло твърде далеч.
Но докато продължаваше да мисли за Брайсън, въпреки че знаеше, че няма смисъл, Скарлет най-накрая се сети: Възможно ли е нещата между нея и Брайсън вече да са отишли твърде далеч?
Назад към част 11 Напред към част 13