***
Сутринта на прослушването Скарлет беше станала рано, облечена в разумна черна пола тип молив, прилепнала червена блуза и черни високи токчета. Докато си слагаше фини златисти сенки за очи и прозрачен гланц за устни, тя не можеше да не се запита дали Брайсън щеше да си помисли, че изглежда умна и секси.
След като беше напълно облечена и всичко беше на мястото си, Скарлет грабна чантата си, пъхна в нея бележника си, след което излезе от апартамента и започна да върви към гарата.
Докато вървеше с бърза крачка, тя бързо изпуши цигара.
Не минаха и трийсет секунди, след като излезе от сградата, тя чу глас, който я повика отзад. Гласът беше познат и все пак нещо вътре в Скарлет инстинктивно и подсказа,
„Бягай, просто бягай. Избягай от този човек. Престори се, че не си чула как те викат по име.“
Но гласът ставаше все по-близък, все по-силен и все по-настойчив.
– Скарлет? Скарлет? Хей!
Неспособна да се преструва повече, Скарлет се обърна навреме, за да види Лидия да върви към нея.
– Лидия – каза тя, като се усмихна и се опита да се престори, че се радва да я види. – Какво правиш тук?
– В края на улицата има едно чудесно заведение за закуска. Всъщност бях на път да хапна. Нямах представа, че живееш в този район!
Скарлет разбра, че Лидия лъже, но реши да не обръща внимание на това. Явно си имаше работа с прилепчива жена в пети стадий, която на всичкото отгоре разполагаше с материал за изнудване.
– Какво съвпадение – усмихна се Скарлет. – Много съжалявам, че още не съм ти се обадила, просто бях много заета.
Лидия се засмя маниакално и махна с ръка на извинението ѝ.
– Не бъди глупава. Знам, че щеше да ми се обадиш, ако можеше
– Благодаря за разбирането.
Настъпи неловка пауза. Лидия разроши косата си.
– И така, какво правиш сега? Сигурно нещо забавно и вълнуващо.
– Не съвсем. – Скарлет се опита да измисли добра лъжа. – Просто се срещам с Брайсън за някакви филмови неща.
– Прослушвания, нали?
Скарлет се замисли дали да не излъже, но ако Лидия наистина разполагаше с информация, не искаше да рискува да си навлече лоши чувства.
– Да. – Тя извъртя очи, сякаш прослушванията щяха да са скучни. – Откъде знаеш?
Лидия се усмихна.
– Едно птиченце ми каза.
– Да, ама аз не искам да закъснявам за тях. Така че ще ти се обадя утре или вдругиден и може би ще уговорим време да се видим? – Попита Скарлет, като дръпна последната дръпка от цигарата си и я пусна на цимента.
Лидия я гледаше как пада и смръщи нос, сякаш смяташе, че фактът, че Скарлет пуши, е отвратителен. Но после деликатните ѝ черти се подредиха в широка усмивка.
– А може би сега можем да се срещнем – каза Лидия. – Имам време. Не ми се налага да ходя на закуска.
Скарлет просто я гледаше, несигурна дали Лидия се шегува, или не.
– Как можем да излезем сега? Имам…
– Прослушвания, знам. – Лидия се усмихна мило. – Можеш да ме вземеш със себе си. Точно както ми обеща, че ще го направиш. Помниш ли?
– Казах, че ще те включа, когато е възможно, но аз не съм никой, Лидия. Не мога просто да те поканя на тези прослушвания. Аз самата едва ли съм поканена.
Очите на Лидия се свиха. Тя си пое дълбоко дъх, като за миг сведе поглед.
Когато погледна отново към Скарлет, в погледа ѝ имаше плашеща интензивност.
– Скарлет, аз наистина се опитвах да бъда мила с теб. Дадох ти онзи отвратителен договор и се съгласих да лъжа за теб, защото ти ме помоли за това. Разбира се, все още отчаяно искам да разкажа на Шон и на останалия свят какъв измамник е Хънтър Риърдън и как сексуално подчинява Кали, докато всички останали си мислят, че е такъв герой и принц. – Тя потръпна. – Искам да кажа, че той в известен смисъл извършва престъпление срещу нея. Това е като сексуално… робство или нещо подобно.
– Чакай малко…
– Но аз си мълча, защото сме приятелки – прекъсна я Лидия. Очите ѝ разказваха друга история. Очите ѝ бяха абсолютно заплашителни. – Работата е там, че започвам да се чудя дали наистина сме приятелки. Искам да кажа, че ти се обаждам, а ти никога не ми отговаряш. Отблъскваш ме.
– Не те отблъсквам.
– И ако не си ми приятелка, не виждам защо трябва да си държа устата затворена за това каква курва е Кали и каква свиня е Хънтър Риърдън. Мисля, че може би семейството и трябва да бъде информирано.
Скарлет се почувства зле.
– Просто нека се обадя набързо и да видя дали можеш да дойдеш с мен, добре?
Лидия просветна.
– Разбира се. Ти дърпаш конците, момиче.
Скарлет кимна, полумрънкайки, докато вадеше мобилния си телефон от чантата и се обръщаше, за да направи най-смущаващото обаждане в живота си.
Миг по-късно Кали отговори на линията.
– Здравей, непозната.
– Здравей – отвърна Скарлет.
– Всичко наред ли е? Ще дойдеш ли на прослушванията днес?
– Да. И точно за това исках да поговоря с теб. Виж, току-що се сблъсках с Лидия и тя се надяваше да отиде с мен на прослушването, ако е възможно.
– Искаш да кажеш, че това е Лидия на Шон?
– Да. – Скарлет се обърна и погледна назад към Лидия, която се усмихна и вдигна палец нагоре.
Кали мълча дълго време.
– Наистина не мога да си представя защо смяташ, че това е подходящо, Скарлет.
– Ами… би било толкова готино… като услуга за мен… – Гласът ѝ се забави, защото не можеше да намери думи. Смущението я убиваше.
– Тя ли те притиска да я вземеш със себе си? – Попита Кали.
– Може би малко. – Скарлет прехапа устни. Имаше нужда от още една цигара възможно най-скоро.
– Слушай, просто трябва да и кажеш „не“. Тя няма какво да прави тук. Искам да кажа, че това е професионално прослушване за многомилионен филм. Не е като да ходим по клубове или нещо подобно.
– Разбирам. Но може би тя просто би могла да дойде и да се отбие в чакалнята?
– Скарлет, поставяш ме в много странно положение.
– Знам. И наистина съжалявам за това.
– Дай ми секунда. Трябва да поговоря с Хънтър. Това е лудост. – И тогава прозвуча така, сякаш Кали изпусна телефона.
Скарлет започна да се поти леко, а пулсът ѝ се учести. Това беше като кошмар, който не искаше да свърши. Може би наистина трябваше просто да остави Лидия да си тръгне и да нанесе каквито и да е щети сега, и да приключи с това.
Но тогава Кали отново се обади па линията.
– Добре, просто я вземи със себе си. Може да се мотае в чакалнята, но само ако обещае да мълчи и да остави всички да си вършат работата.
Скарлет въздъхна с огромно облекчение.
– Благодаря ти, Кали. Това е страхотно.
– Хората са там, за да си вършат работата, а не за да я забавляват. Кажи ѝ го, добре?
– Добре.
После Кали изчезна, а Скарлет затвори слушалката и изкара още една цигара, за да успокои изхабените си нерви.
Лидия се приближи.
– И какво каза?
Скарлет вдигна очи.
– Каза, че, разбира се, че можеш да дойдеш.
– Звучеше така, сякаш не искаше да идвам – каза Лидия, звучейки подозрително.
– Ти чу само едната страна на разговора.
– Мога да кажа, че си се застъпила за мен – усмихна се Лидия. Тя сложи ръка на ръката на Скарлет. – Благодаря ти, че си толкова добра приятелка.
– Хайде, по-добре да вървим – каза Скарлет, обърна се и отново тръгна.
– Това е толкова вълнуващо! – Лидия изпищя.