Кити Томас – Валкирия
„Не трябваше да става така. Никога не съм имал намерение да я обичам. Тя беше само средство за постигане на една цел.“
От врагове до любовници, силна героиня, съдбовни партньори, сменящи формата си, берсерки, принудителна близост, антигерои, богове.
ОДИН:
В деня, в който срещнах вещицата, тя ми предсказа смъртта.
Каза, че това е съдба и не може да бъде променена.
Събрах воините си. Поставих капаните си. Преместих фигурите си по дъската.
Тя е фигурата, която отключва всичко, знам, че е тя.
И тя греши. Всичко може да се промени.
ФРЕЯ:
Един могъщ бог иска да унищожи народа ми, ако не отида да живея с него.
– Не е нужно да се омъжваш за мен. Дори не е нужно да спиш с мен. Просто имам нужда от вещица.
Казвал ми е това многократно, но аз не му се доверявам.
Той крие нещо много важно от мен… а е такъв чаровник.
Може и да го допусна в леглото си, но никога не мога да го допусна в сърцето си.
ЗАБЕЛЕЖКА: Това е самостоятелен роман с гарантирано крайно развитие. Без клифханги. Окончателен край. Това е книга от типа на паранормалните явления/фантастиката/митологията, а не мрачна романтика, с каквато тази авторка обикновено е известна.
Пролог
Трудно е да се разбере дали това, което известяваше за присъствието на стареца, беше провлачената му крачка, или камбанката, която звънна над вратата при влизането му. Това беше деветата му и последна спирка. Беше обиколил целия свят, посещавайки точните магазини за татуировки на точните места – магазини, които привличаха точните мъже. Достойни мъже.
– Хей, татко, идваш да си направиш татуировка ли? Не правя мастило в сряда, но мога да те запиша в графика за началото на следващата седмица.
Старецът се усмихна.
– Всичко е наред, сине. Не искам да си правя татуировка. Мислех, че може би ще мога да те заинтересувам от нещо друго.
Мъжът беше облечен с изтъркани каубойски ботуши, тъмни дънки, които бяха виждали и по-добри дни, черна риза и шапка, която се спускаше надолу и почти прикриваше факта, че има лепенка на едното си око – почти. Определено не беше от мотористките банди, не че много от посетителите на този магазин бяха такива.
Той постави на масата черна тетрадка на художник и я отвори, за да разкрие красива рисунка с черно мастило. Два гарвана обгръщаха едно око. Имаше плетеница от племенни татуировки с руни, вплетени във и извън дизайна.
– Прекрасна работа – каза собственикът на магазина. – Но аз правя свои собствени дизайни. Всъщност не купувам изкуство отвън.
Съсухрен пръст посочи окото на рисунката.
– Това е моето око. Загубих го в един кладенец. Ужасна трагедия, нали разбираш.
Собственикът на магазина се ухили.
– Значи ти си Один, а?
Старецът отвърна със собствения си кикот и с намигване с единственото си око. Може би беше само мигане, но изглеждаше като нещо повече.
– Добре е да знам, че не съм забравен тук. Ще ти кажа какво ще направим. Ще ти дам рисунката. Не ми дължиш и стотинка. Просто окажи на този старец честта да оставиш творбата да бъде видяна. Твърде стар съм, за да започвам нова кариера. Включи я в книгата с другите дизайни, но направи ми една услуга в замяна?
– Каква е тя? – Попита собственикът на магазина, заинтригуван.
– Давай я само на достойни мъже.
– А как да разбера кой е достоен?
– Ще разбереш. Типове Воини. Ще ги почувстваш, когато ги срещнеш. Мисли за типа мъже, от които се нуждая и тогава ги избери. Нали знаеш, предстои ми голяма битка.
Собственикът на магазина само поклати глава и се ухили.
– Добре, старче. Ще ти направя услугата. Ще избера най-достойните.
– Ти си добър човек.
Собственикът на магазина вкара дизайна в собствената си книга. Погледна нагоре, за да зададе още един въпрос, но старецът вече го нямаше. Дори не беше чул звънеца.
