ОДИН
Изразът на лицето на Фрея е безценен. Не трябваше да се срещам с нея за подписването на договора като старец, но нещо перверзно в мен искаше да я накаже за това, че остави конфликта между езирите и ванирите да продължи толкова дълго, когато лесно можеше да го прекрати веднага щом видя, че да се биеш с мен е безсмислена битка.
Тя го знаеше още в края на първата седмица. Ще ѝ призная, че хората ѝ бяха по-силни, отколкото си представях, че ще влязат в битката – в немалка степен благодарение на нейната магия, която ги укрепваше, лекуваше и подсилваше. Но аз разполагах с някои от моите воини-берсеркери и можех да призова още от техните редици, ако ми бяха нужни. Дори нейната магия нямаше да се справи с бойците, подхранвани от берсеркерска ярост.
Всеки ден в тази безсмислена война беше ден, в който не напредвах в плановете си да осуетя съдбата и да спра Рагнарок. И трябва да призная, че съм ѝ ядосан за това повече, отколкото осъзнавах.
Бях наясно не само с магическата сила на Фрея, но и със сексуалните ѝ апетити. Възнамерявах да се срещна с нея за пръв път, след като кръвта й изсъхне върху договора, във вид, който би й харесал – вид, в който лесно бих могъл да я съблазня.
Но фактът, че тя беше толкова упорита и настояваше аз да бъда там… Мислеше, че може просто да ме призове? Сякаш съм нейното малко кучешко момче? И така, тя получи стареца. Осъзнавам, че да я ядосам вероятно не е в мой дългосрочен интерес. Предполага се, че трябва да я накарам да се влюби в мен, но просто не можах да устоя. Изразът на лицето ѝ, когато видя, че преигравам с ъгъла на стареца, беше също толкова безценен, колкото и изразът на лицето ѝ сега, когато вижда, че е била измамена, че почти е съблазнила собствения си враг в леглото.
Фрея може да е много силна в магическо отношение. Може да е богиня и да е кралица там, откъдето идва, но няма представа с кого си има работа, когато се захваща с мен.
– Сър – казва Тир, този път с по-голяма настоятелност.
Изведнъж осъзнавам, че съм се изгубил в собствената си глава и в състезание по гледане с гостенката си.
– Да? – Казвам, като все още не откъсвам поглед от яростния поглед на Фрея. Тя може да подпали леглото ми, ако не внимавам – и то не в добрия смисъл на думата.
– Има нещо, което трябва да видиш.
Следвам Тир до главната зала, където ме чакат всички богове на Езировите. Всички изглеждат нервни и се чувстват некомфортно. Дори Локи изглежда изплашен, а това е повече от достатъчно, за да ме накара да се замисля.
Пристига висока каруца, покрита с червен и златен плат. Ръката на един пазач трепери, докато отваря плик и изважда лист хартия с кремав цвят.
Той гласи.
– Подарък за краля на езирите, поръчан от кралицата на ванирите.
Платното се отдръпва и ми е необходим миг, за да осмисля това, което виждам. Мозъкът ми не ми позволява да го повярвам. Върху сребърна чиния, разположена върху дебел слой червени, розови и бели розови листенца, е главата на Мимир.
Обръщам се и виждам Фрея да се усмихва от вратата. Тя се приближава към мен и дори да искам да я убия, не оставам безразличен към красотата ѝ и уверения ѝ, царствен начин, по който се движи, а погледът ѝ е втренчен в моя.
Когато стига до мен, тя прокарва върха на пръста си по бузата ми.
– Толкова е лесно да си играя с теб, скъпи мой. – Събралите се в залата богове въздъхват звучно.
След това тя се доближава до ухото ми и прошепва:
– Повярвай ми, когато ти казвам, че не съм вещица, с която искаш да се ебаваш.
Тя се обръща, за да се отдалечи от мен, и това ме разгневява още повече.
Червената мъгла замъглява зрението ми и усещам как берсеркерът се надига. Зъбтие се показват през венците ми и ледено ръмжене изпълва залата. Моето ръмжене. Преди тя да разбере какво я очаква, я притискам до стената. Не съм сигурен дали бих могъл да се сдържа да не я убия, ако се опитам. В момента едва разбирам езика. Едва разбирам нещо, което не е насилие и чистотата на собствената ми ярост.
Вече дори не усещам, че съм в собственото си тяло, докато ръката ми се притиска отстрани на гърлото ѝ. Не знам дали докосването е ярост или желание. Последната разумна мисъл, за която мога да се хвана, е, че ще умра в Рагнарок, защото не успях да контролирам звяра.
Топлата ѝ ръка се притиска към центъра на гърдите ми.
– Шшшшш – успокоява ме тя. Тя говори на моя звяр. Тя го вижда. Тя може да общува с него. Никой не може да общува с берсеркерската ми страна. Никой не може да разсъждава с нея. И все пак успокояващият ѝ глас и начинът, по който гали гърдите ми, ме карат да ѝ предложа корема си като на малко кученце.
Най-накрая мъглата се разсейва и аз отново идвам на себе си. От мен се изтъркулват бавни накъсани вдишвания и имам чувството, че по някакъв начин току-що съм ѝ показал слабост. Може би тя е видяла ужаса на звяра, но е видяла и че нямам контрол над него. От много отдавна не съм имал контрол над него.
И това ме плаши. Плаши ме за нея, дори когато съм толкова ядосан за смъртта на Мимир. Трябва да помня плана си. В момента на карта е поставено много повече от моето его. Или отмъщението.
Все пак всички в залата току-що станаха свидетели на това. Видяха как тя ме шамароса с главата на най-близкия ми съветник на поднос, как дръзко ме докосна и ми заговори по този начин, а после… как контролира звяра ми.
– Кажи ми защо да не те убия точно сега заради Мимир? – Казвам. Залата е напълно смълчана, тъй като всяко ухо се напряга да не пропусне нито една дума от тази размяна.
Усещам острие до гърлото си.
– Отдръпни се, сестро моя.
Разбира се, героят. Тези двамата създават повече неприятности, отколкото си заслужават.
– Или какво? – Казвам.
– Ако знаеше преданията за този меч, щеше да знаеш, че не мога да загубя с него. Така че, ако не искаш главата ти да бъде в поднос заедно с тази на Мимир, предлагам ти да се отдръпнеш от нея и да отидеш да се охладиш.
Той отдръпва меча, като ми дава пространство да се отдръпна. Задържам погледа на Фрея, докато правя две крачки назад.
– Не сме приключили с този разговор. – Обръщам се, насочвам се направо към количката, вдигам главата на Мимир от блюдото и излизам от залата.
Назад към част 9 Напред към част 11
