ФРЕЯ
На вратата ми се почука.
– Влез – казвам разсеяно. Куфарите ми вече са доставени, така че ми предстои много разопаковане. Котките се вмъкнаха направо под леглото веднага щом вратата се отвори, което не ме изненадва. Всъщност съм изненадана, че вече не са намерили някое тъмно кътче в замъка, което да обявят за свое.
Не съм във възторг от това, че Фрейр е в съвсем друго крило на замъка, нито от факта, че стаята на краля е точно от другата страна на една от вратите ми. Но мога да се справя сама. Няма да имам нужда брат ми да ме защитава от ухажванията на един старец. Може и да съм усетила магията на Один, но ако той наистина беше по-могъщ от мен, нямаше да има нужда от мен.
Притеснява ме, че нямам представа за какво съм му нужна, за какво смята да използва магията ми. Още от самото начало сделката беше лоша, но ние бяхме във война в продължение на месеци. Броят на труповете се увеличаваше. Беше твърде голямо клане, което имах силата да спра. И всеки от моите мъже, който падаше, който оставяше съпруги и деца зад гърба си, ме бодеше в сърцето.
Както и да е, аз не съм някакво глупаво момиче. Мога да се справя с всичко, което този крал ще ми подхвърли. Аз не съм жертва. Въпросът е тази битка да е между мен и Один и да оставим невинните извън нея. Никой не трябва да умира заради странната му мания по мен.
Откъм вратата, която води към по-голямото жилищно помещение, се чува ниско свистене.
– Това са много неща. Имаш ли нужда от помощ при разопаковането на всичко това?
Обръщам се, за да открия може би един от най-суровите и красиви мъже, които някога съм срещала. Този мъж е видял слънцето и бойното поле. Чудя се дали е бил един от воините, които се биеха срещу моя народ. Определено беше преминал през битки. Има някакъв белег около врата си, изглежда сякаш някой се е опитал да го обеси или нещо подобно – вероятно неговият психопат крал.
И има превръзка на окото, значи нещо се е случило там. Но като изключим тези две леки несъвършенства, той е… уау. И е без риза. Не знам защо стои в стаята ми без риза, но в момента дори не ми пука.
Нима всички в Асгард изглеждат така? Ако е така, може да ми хареса и тук. Единственото блестящо синьо око, което има, съдържа толкова много нагорещена интензивност, че може да се разтопя, попадайки под силата му. Той има онази не съвсем кафява, не съвсем руса коса, която идва от това, че е бил много на слънце. И е дълга като на воин.
И татуировките. Имам такава слабост към татуировките: загадъчни ъглови символи и гарвани, които летят по гърдите му, и вълк на едната му ръка.
Той ми отправя дългата, бавна усмивка, с която съм свикнала.
– Изглежда, че има нещо друго, което предпочиташ да разопаковаш, вместо багажа ми.
Той се засмива.
– Изкушаващо, но се страхувам, че не мога. Один ще ме убие. Не му харесва, когато хората му докосват това, което е негово.
Настръхвам от това и в ръката ми започва да се образува огнено кълбо. Не го правя нарочно. Просто не мога да контролирам напълно яростта, когато си мисля за краля на езирите.
Той забелязва това и повдига вежди.
– Аз не съм негова. – Това ли казва на хората си? От всички арогантни маймуни…
Той вдига ръце в имитация на самозащита.
– Хей, прибери огневата си мощ. Просто казвам, че си извън обсега ми на действие. Макар че, повярвай ми, бих го направил, ако можех.
Отново онзи бавен, похотлив поглед. Разгорещеният му поглед прави някои неща с мен. С тази безумна война не съм правила секс много по-дълго, отколкото е нормално. Просто се нуждая от бързо грубо чукане, а този човек определено ще го направи.
Приближавам се до него, докато не се озовавам точно в пространството му, и прокарвам върха на пръста си по бузата му. Той затваря очи и изпуска треперещ дъх.
– Трябва да отида… кралят…
– Кралят може да се чука. Аз не съм негова жена. Аз не съм негова собственост. Не съм негов затворник. – Технически може и да съм негов затворник, но подписах договор. – Взимам когото си искам, когато си искам. И може би искам теб. Може би искам да те чукам точно тук и точно сега под покрива на краля. Какво мислиш за това?
– Аз… не мога… Това ще бъде на главата ми.
– Ами ако се омъжа за него? Ами ако бях твоя кралица? Тогава ще ми откажеш ли? Ще откажеш ли директна заповед от твоята кралица?
Ръката ми се спуска надолу, за да намери твърдата му ерекция. Усмихвам се, когато той преглъща стон.
– Сигурно си чувал за моите апетити. Моите нужди. Не мога да бъда оставена да искам по този начин, а и двамата знаем, че кралят няма да може да ме задоволи. А и той не е мой тип. Но ти си.
Той потръпна, когато прокарах език по гърлото му, усещайки нащърбените краища на този злокобен белег по пътя си към ухото му.
– За някои неща си струва да рискуваш живота си, със сигурност закален в битки воин като теб ще се съгласи.
Той ни завърта и ме блъска в стената, като ме хваща грубо за врата и ме придърпва към себе си. Устата му се притиска към моята, езикът му умело се движи срещу моя, докато той губи воля да се бори със собствената си похот, независимо от цената.
О, това се случва. Дори не мисля, че преди пет секунди бях напълно сериозна, но сега идеята да чукам един от воините му точно под носа на Один, точно тук, в апартамента му със стаи… Това някак си ме вълнува.
Чува се почукване и вратата се отваря.
И двамата вдигаме очи и виждаме как Тир прочиства гърлото си.
– Сър… съжалявам, че ви прекъсвам.
Сър? Тир не би нарекъл един от воините на Один „сър“. Тази титла е запазена за водача.
Поглеждам го по-внимателно, а той само се усмихва, прокарвайки пръст по бузата ми в ехо на предишното ми съблазняване.
– Колко грубо от моя страна – казва той. – Не се представих. – След това се навежда близо до ухото ми и прошепва: – Аз съм Один, кралят на боговете на езирите.
Което, да, вече го знам. Но тези самодоволно поднесени думи все още ми въздействат.
Той се отдръпва от мен, а изгарящият му поглед се плъзга бавно по тялото ми.
– Толкова е лесно да си играя с теб, скъпа моя.
Дори не мога да формулирам думи, толкова съм ядосана. А и нямаше да има значение, ако можех, защото Тир отново заговори.
– Сър… както казах… има нещо, което мисля, че трябва да видите.
Назад към част 8 Напред към част 10
