ФРЕЯ
Събуждам се посред нощ и откривам, че в подножието на леглото ми стои тъмно облечена фигура. Единствената причина, поради която изобщо го виждам, е, че вратата между стаята ми и дневната стои отворена, а в камината гори огън, който пропуска топлото сияние на светлината в стаята ми.
Всички котки съскат. Накрая се хвърлят под леглото – не е добра система за защита. Опитвам се да изкрещя за Один, но не мога да намеря гласа си. Не мога да видя лице, ръце или каквото и да било друго. Просто това тъмно наметало покрива всичко.
Чувствам се наполовина луда, че съм си помислила, че това може да е Один, но аз зададох много въпроси, докато го нямаше. Тир беше донякъде предпазлив, но няколко от другите богове проговориха. За хората, които все още го познават, Один е много сложно божество и е много по-могъщ, отколкото първоначално си мислех. Все още смятам, че бих могъл да го победя в истинска конфронтация само между нас двамата, но това няма да е гарантирана победа, както предполагах някога.
За мнозина той е известен като бог на смъртта, нещо, за което не знаех и което ме караше да се притеснявам да го открия, дори и да го жадувах в негово отсъствие.
За някои той е известен като щедър благодетел, което е толкова странно противоречие. Макар че той е крал, така че в това има смисъл.
За други той е воинът – берсеркерът. За някои той е пазител на мъдростта и много могъщ магьосник. За някои той е вдъхновител и предлага благоволението си на творци и разказвачи. В крайна сметка лудостта на вдъхновението, на магията и на бойното поле живеят много близо едно до друго. За други пък той е измамник. Виждала съм малки частици от всяко от тези неща, особено от последното.
Не мисля, че знам и половината от това, което всъщност е този бог. Но какво е той за мен? Похитител? Любовник? Достоен враг?
Затова, когато тази тъмна фигура в мантия се появява и ме наблюдава като изрод в подножието на леглото ми посред нощ, не мисля, че е напълно безумно да си мисля, че може да е Один, но все още не съм сигурна.
– Один?
Той само кимва. Макар че това не означава нищо. Всъщност не. Който и да е този, може да лъже. Но как биха преминали през охраната на замъка?
Произвеждам огнено кълбо в ръката си, което осветява допълнително стаята, но не хвърля повече светлина върху това, с което си имам работа.
– Кълна се, че ако не ми отговориш, ще те запаля.
Той се засмива. А аз изпускам бавен облекчен дъх и оставям огъня да угасне в ръката ми. Това е той. И дори в този нов ужасяващ облик, това някак ме успокоява.
– Спокойно, скъпа, това съм само аз.
– Майсторът на илюзиите? – Отвръщам му с реплики, а тялото ми се нагрява от случилото се само преди няколко часа на вечерята с ръцете и езика. Свивам се, докато си мисля как ми се иска езикът да беше истински и да беше той.
Той просто кимва отново. Харесва му това страховито, ужасяващо поведение на господар на мъртвите, което се случва в момента. Не мога да реша дали иска да ме отблъсне, или да ме привлече. Той е такова противоречие.
Той отдръпва одеялата ми и кимва. Мисля, че отново ще започне това тревожно мълчаливо дебнене, но той заговаря.
– Одобрявам облеклото ти за сън.
Дали се изчервявам? Не се изчервявам. Поне тук е предимно тъмно. Аз спя гола, така че, разбира се, той харесва облеклото ми за сън. Той се приближава и част от мен иска да избяга, въпреки че знам, че това е той.
– Легни обратно и разтвори краката си.
– Какво? Не. – Гласът ми е почти възмутен, сякаш това е напълно абсурдно искане от негова страна.
– Кръвен договор – е всичко, което той казва в отговор. – Всъщност два.
Да, той наистина ще ми напомня за това всеки път, когато го предизвикам.
Отново се колебая.
– Страхуваш се? – Пита той.
– Иска ти се.
Да, малко, но няма да му позволя да разбере това. Честно казано, тази негова страна е по-смущаваща от берсеркера. Берсеркерът поне е нещо, с което човек може да се бори разумно. Тази мистериозна тъмнина? Не чак толкова.
– Ако направиш нещо, което не ми харесва, ще видиш тъмната ми страна – казвам аз.
– Ще се държа добре.
Въздъхвам и лягам обратно, като разтварям краката си, както е поискано. Искам да кажа, че не харесвам тази тъмна доминация, но това е, защото няма да оставя охраната си да падне. Не мога да му се доверя достатъчно, за да я сваля. Но ако можех да му се доверя? Една част от мен би го харесала.
Тъмната му глава с качулка се премества между краката ми и аз изпускам рязък дъх, когато езикът му се плъзва по откритата ми плът. Контактът ме шокира, въпреки че не би трябвало, въпреки че имах някаква представа за намеренията му.
– По-добре да не си скелет там.
Той отново се ухилва.
– Скелетите имат ли езици?
– Не, но старите мъже имат. По-добре ти да не си старецът.
– Това е само форма. Аз все още съм си аз, Фрея. Ти, повече от всеки друг, трябва да знаеш това.
– Да, но когато се съгласих да бъда твоята малка наложница, ти беше секси.
– О, наистина? Мислиш, че съм секси?
– Запазвам си правото на преценка, докато не потвърдя, че не си отвратителен там отдолу.
Почти чувам усмивката му, докато той продължава да ме побърква с езика си. Ръцете му стискат бедрата ми, докато ме придърпва по-близо до себе си. Силни ръце. Със сигурност не са крехката хватка на смъртта. Така че може би му е горещо там отдолу. Кой изобщо може да каже с цялата тази развяваща се тъмна материя?
Той вдига едната си маскирана ръка по посока на вратата и прави жест. Вратата се затваря, оставяйки ни в тъмнина. Не знам дали това е по-добре, или по-зле.
Тръгвам срещу него, когато два пръста се вмъкват в мен. Другата му ръка се плъзга нагоре по корема ми до гърдите ми и после надолу по ръката ми, докато пръстите му не се преплетат с моите.
Такова противоречие. Тъмният бог на смъртта, който ме докарва до лудост с езика си и държи ръката ми. Никога не съм била толкова объркана относно чувствата си към един мъж. В тях има колкото прекрасни, толкова и ужасни страни, а аз не мога да направя списъци в ума си, защото тялото ми е твърде заето да реагира на порочните наслади на езика му.
– Спри да мислиш – изръмжава той. – Просто се остави на това.
И тази малка част от разрешението е всичко, от което се нуждая, за да падна от ръба и да се подхлъзна в удоволствие, много по-сладко от това, което този тъмен бог би трябвало да е способен да създаде.
– Добро момиче – казва той, докато аз стена и се гърча срещу неговата гладна уста. – Разглоби се за мен, за да мога да реша дали искам да те сглобя отново.
И аз го правя.
Назад към част 22 Напред към част 24
