Глава 10
Хъни
Грейв погледна часовника си.
– Готова ли си да се прибираш? – Попита ме той.
Усмихнах му се. Наистина този човек можеше да бъде страшен, когато искаше, затова обикновено той беше тук с мен, когато затварях за през нощта, но беше шибан сладур и се отнасяше с мен като с малка сестра.
– Грейв, знаеш, че не е нужно да ме возиш до вкъщи всяка вечер. – Напомних му. – Аз съм много способна да шофирам сама.
Той сви рамене.
– Ти си привлекателна, свободна, млада жена и всички знаят, че вечер сама затваряш бара. По дяволите, как ще те оставя да се прибереш сама вкъщи. – Каза ми той.
Въздъхнах. Преди пет години бях гледала как Куршума го вкарват в затвора. Пет години по-късно никой не знаеше дали ще излезе, или не. Няколко пъти се бях опитала да му пиша, но още през първите седмици, откакто беше вътре, той се беше забъркал в неприятности и му бяха отнели някои от привилегиите – една от тях беше да пише и да се обажда по телефона.
Оттогава не бях опитвала.
Всички отказваха да ми кажат защо е държал шерифа на мушка. Грим каза, че това е нещо лично и че зависи само от Куршума дали ще разбера, или не. И пет години по-късно все още не можех да изхвърля този проклет човек от главата си, нито да намеря отговорите, които исках. Клубът се беше погрижил всичко да остане в пълна тайна.
Така че се зарових в работата. Използвах остатъка от парите, които родителите ми ми бяха оставили, купих си дом, пикап и отворих собствен бар. Дивите врани MC се превърна в мой бизнес партньор. Позволиха ми да се занимавам с управлението на бара, а те се грижеха за сигурността на заведението, а да не говорим, че ми дадоха финансова сигурност, тъй като ми помогнаха да популяризирам името си и ми помогнаха да привлека посетители в бара.
Дори не се конкурирах с бара на Трикси, тъй като нейният бар беше в единия край на града, а моят – в другия. Нейните доходи никога не намаляваха.
Заключих парите в сейфа и огледах бара, като се уверих, че всичко е наред. Кимнах веднъж и се обърнах към Грейв, доволна от това, което видях.
– Добре, готова съм – казах му.
Той кимна и извади ключовете за мотора си от джоба.
– Хайде да тръгваме, момиче.
Последвах го през вратата, но точно когато я отвори, той изръмжа от смях.
– По дяволите – Куршум? – Попита той.
Дъхът ми заседна в гърлото, докато се движех около Грейв, а погледът ми попадна на Куршума. Той слизаше от мотора си. Косата му беше пораснала малко и се беше отдръпнала от главата му. Имаше лека брада на челюстта си, а тъмните му очи бяха насочени към мен.
– Ще я закараш до вкъщи? – Попита Куршима Грейв.
– Да. Един от нас винаги го прави. – Информира той Куршума. – Обикновено аз.
– Оттук нататък съм аз – каза Куршума на Грейв, а очите му се спряха на моите. Преглътнах нервно, а сърцето ми заби силно в гърдите. Не беше честно, че той все още можеше да ми въздейства по този начин.
Грейв ми намигна, докато се придвижваше към мотора си, но аз не можах да се накарам да обърна очи към Грейв или нещо подобно. Не можех да помръдна, бях останала без думи.
Той беше излязъл.
Куршума изчака Грейв да си тръгне, преди да се приближи към мен.
– Имаш ли нещо против да влезем вътре и да поговорим няколко минути? – Попита ме той.
Аз отривисто кимнах с глава и се обърнах назад, като отворих вратата, която още не бях успяла да заключа. Влязох в бара си, а той ме последва, като ботушите му почти не издаваха звук по прясно измития дървен под. След като обърна ключалката на вратата, той се обърна с лице към мен.
– Ти никога не си ми писала. – Каза тихо той.
Стиснах челюстта си. Ето как щеше да протече тази дискусия.
– Пишех. – Отвърнах. – Ти реши да се държиш като глупак и ти отнеха привилегиите. – Напомних му. В очите му проблесна гняв, преди да го задуши. Куршумът беше на ръба – това беше ясно. Но аз никога не съм била добра в това да се вслушвам в предупрежденията. Харесваше ми да натискам копчетата. – Освен това изобщо не трябваше да ти пиша. Ти сложи край на нещата, помниш ли?
– Бях на лошо място… – започна той, но аз го прекъснах, внезапно разярена.
– Не ми пука. – Нахвърлих се върху него. – Нямаше никакво шибано извинение за начина, по който се отнесе с мен онзи ден в болницата. Опитвах се да ти помогна, Куршум, а ти се изсра върху това и върху чувствата ми.
Обърнах се, за да отида от другата страна на бара, защото изведнъж ми се прииска да пия, за да се справя с него. Не бях осъзнала колко съм му ядосана, докато не застана точно пред мен.
Това нещо все още ме болеше. Едва се познавахме. Защо, по дяволите, това нещо все още ме болеше?
– По дяволите, Хъни, аз съм тук, за да оправя тази гадост между нас. – Развика ми се той.
Изпищях от шок, когато той внезапно обви ръката си около китката ми и ме завъртя с лице към себе си. Въздъхнах тихо, като погледнах в очите му. Бяха пълни с тъга и съжаление и това дръпна струните на сърцето ми.
– Куршум, ти ме нарани – казах му честно.
Той плъзна ръцете си надолу по страните ми, плъзгайки ги по извивките ми.
– Знам и съжалявам. – Каза ми тихо. – Ти си единственото, за което можех да мисля през последните пет години.
Той се наведе напред и точно както преди пет години, направи пауза точно преди устните му да срещнат моите, давайки ми възможност да му позволя да ме целуне или не. Надигнах се на пръсти и обгърнах шията му с ръце, като наклоних глава и оставих устните си да се долепят до неговите. Той изстена тихо, докато се протягаше, а едната му ръка се заплете в дългата ми руса коса. Той наклони главата ми под определен ъгъл, като по този начин задълбочи целувката.
– Имам нужда от теб. – Изстена срещу устните ми.
Подскочих и обвих краката си около кръста му. Той изстена и хвана дупето ми в ръцете си, стискайки го, докато ме водеше към едно сепаре.
– Вероятно трябва да поговорим. – Изръмжа той, докато ме поставяше на масата.
Прокарах ръце по блузата му, докато не можах да избутам елека от раменете му.
– Да, но това може да почака – казах му.
Той въздъхна, докато доближаваше устните ми до своите.
– По дяволите, жено. – Въздъхна. – Ще ме убиеш. – Но не толкова, колкото той щеше да ме унищожи. Вече знаех, че това ще бъде горещо, потно и шибано мръсно.
Плъзнах ръцете си под блузата му и изстенах тихо при усещането на коремната му преса, която се вълнуваше под пръстите ми. Той хвана подгъва на блузата ми и я издърпа над главата ми.
– Хъни, ако искаш да спреш, по-добре ме спри сега. – Изстена.
Ако спреше, имах чувството, че ще си изгубя ума. По дяволите с последствията. По дяволите с това, че и двамата трябва да си поговорим за тази работа. Имах нужда да ме докосне. Не бях била с никого – по взаимно съгласие – от петнайсетгодишна възраст, а тогава бях просто момиче.
Исках докосване от мъж, и то не от всеки мъж. Исках докосването на Куршума.
– Не спирай. – Помолих го.
Той изстена, докато плъзгаше загрубели ръце по гърба ми до закопчалката на сутиена ми. С бързо, експертно движение на китката си, той го разкопча и го хвърли на пода заедно с блузата ми.
– Толкова шибано красиво. – Въздъхна, докато ме обхождаше с очи, а ръцете му следваха пътя, който очите му правеха.
Прокара палците си по зърната ми и аз изстенах, като извих гръб в докосването му, искайки да ме докосва повече. Той отговори на тихата ми молба, като се наведе и взе едно от зърната ми между устните си.
– Куршум. – Издишах.
Сплетох пръсти в косата му, придърпвайки го по-близо до себе си. Той се отдръпна от мен, а аз хлипах, като на устните ми се появи нацупена физиономия. Той притисна устните си до моите за миг, преди да се отдръпне и да издърпа блузата си през главата.
– Няма да бъда нежен с теб, скъпа. – Предупреди ме.
– Моля те, недей – помолих го аз.
Той се придвижи напред, разкопча дънките ми и ги дръпна надолу по краката ми заедно с бикините. Само за секунди бях гола пред него.
– Майната му. – Изстена. – Превърнала си се в шибана секси жена. – Въздъхна, докато поглаждаше члена си няколко пъти. Облизах устните си, защото изведнъж ми се прииска да коленича и да взема твърдия му член в устата си.
С промърморено проклятие Куршумът се придвижи напред и ме избута да легна по гръб върху масата. Той дръпна дупето ми до ръба и се зарови докрай в мен без никакво предупреждение, но бях толкова шибано мокра, че той се плъзна право навътре. Той се движеше навътре и навън от мен агресивно. Едната му ръка държеше ръцете ми над главата, а другата държеше бедрото ми със синкава хватка, но аз бях прекалено потънала в усещанията ни, за да ми пука, че може да ми причини синини.
Исках докосването му да бележи тялото ми – само неговото.
Извих гръб от масата, докато се въртях силно около него. Той стисна зъби, звярът в него се издигна на повърхността, преди да го запрати обратно. Майната му, исках да го пусне на свобода.
Исках да унищожи шибаната ми душа.
Едва се свестих от оргазма си, дори нямах възможност да си поема дъх, преди Куршумът да се измъкне и да ме преобърне.
– Дръж се за масата. – Нареди ми.
Едва се хванах за страните на масата, преди Куршума да разтвори краката ми и да се вкопчи в мен отзад.
– О, копеле, Куршум. – Изстенах, а ръцете ми се стегнаха на масата.
Той изви тялото си над моето, едната му ръка беше на масата до ребрата ми, а другата му ръка хвана бедрото ми, докато продължаваше да ме чука силно. След по-малко от минута отново се преобърнах през ръба, краката ми се подкосиха под мен от силата на оргазма ми.
– Не съм свършил – изръмжа Куршумът.
– Куршум. – Захлипах. По дяволите, този мъж знаеше как да чука жена.
Той седна на седалката на сепарето и ме придърпа върху себе си.
– Държа те, бейби. – Обеща.
Отпусна ме върху себе си и аз изстенах. Бях толкова чувствителна, че ме болеше, но все пак се чувствах толкова добре. Куршума обви мускулеста ръка около гърба ми и ме притисна към гърдите си, докато продължаваше да ме чука здраво. Но този път, когато свърших, той свърши с мен, изричайки името ми в празнотата на бара, докато притискаше потното ми тяло към себе си, а сърцата ни биеха в синхрон.
Назад към част 9 Напред към част 11
