ФРЕЯ
Тази сутрин се събудих сама и не съм напълно сигурна дали срещата късно снощи изобщо се е случила, или съм я сънувала. Ако съм сънувала нещо подобно, наистина трябва да проверя себе си.
Седя в кухнята на замъка и закусвам, загледана през прозореца в изгрева. Предположих, че другите богове се хранят в трапезарията тук, но в кухнята има цяла непринудена част, в която те сякаш се събират за закуска всяка сутрин, преди да тръгнат в собствените си посоки.
Ейра седи до мен и оживено говори за някакъв вид лечебна магия, която иска да сподели с човешкото царство, но аз съм разсеяна.
Защо подписах втория договор с Один? Истината? Бях болезнено привлечена от този бог и исках да мога да му се отдам, без да се налага постоянно да се занимавам с глупостта на този избор или да се питам и да се съмнявам. И получих армия от това. Не можеш да кажеш това всеки ден. Хей, чукай този бог и си вземи собствена елитна бойна сила.
Това беше добра сделка. Никога не знаеш кога ще ти потрябва армия. Нашият свят винаги се променя по непредсказуем начин и е добре да имаш средства за защита.
Но ако знаех, че ще ме бележи отново, никога нямаше да подпиша. Това е твърде опасно. Рискът е твърде голям само за да задоволя собствените си страсти, дори и за всички тези воини.
Предположих, че първия път берсеркерът му ме беляза в разгара на гнева заради Мимир. Смятах, че е малко вероятно да имаме друга подобна ситуация, сега, когато бяхме постигнали това нелеко примирие. А щом белегът избледнееше, щяхме да сме в безопасност.
Но още първата нощ, когато той се върна, опасността се върна.
Дори не видях окото му да проблясва в златисто, но берсеркерът трябваше да е на повърхността, за да може това докосване да възпламени отново белега. И тази целувка. Беше толкова нежна и сладка – две понятия, които не бих свързала с Один. В него има нещо повече, отколкото иска да видя.
Братята му сигурно са знаели, че ме е белязал, и въпреки това не са казали нито дума, все още ме оставят да подпиша тялото си на него… докато му омръзне – дори и да знаят по-голямата заплаха, която представлява за свободата ми.
Трябва да си спомня на чия страна всъщност са те – а вероятно и всички останали в този замък. И тя не е моята. Те са лоялни към своя крал в по-голяма степен, отколкото съм си представяла.
Усещам присъствието му, преди да влезе в стаята с Тир. Говорят си тихо, точно под нивото на звука на останалите разговори в стаята, докато получават кафе и хляб. Знам, че това не звучи като кой знае каква закуска, но има много различни видове хляб, всеки от които е произведение на изкуството. Някои от тях имат пълнеж – включително месо за закуска – и са перфектно изпечени, създавайки деликатна люспеста коричка. Не мога да кажа достатъчно добри думи за готвачите в замъка.
Прехващам го, докато слага масло върху парче хляб.
– Трябва да говоря с теб.
– По-късно. Имам работа за вършене. – Взема кафето и хляба си и минава покрай мен, за да продължи с Тир.
Да, важното дело на краля на езирите. Дай ми почивка. Нямам представа какво се случва в собственото ми кралство в момента заради този задник, но знам как работят нещата. И не съм имала постоянно важни дела като кралица на Ванир. Той трябва да издърпа тази О, аз съм толкова заета с кралските си задължения афера с някой, който не е мъдър за това как се играе тази игра.
Поставям ръка върху ръката му.
– А сега, Один. Трябва да говоря с теб сега.
Тир вдига вежди. Изглежда притеснен от това, което очевидно е моята дързост. Да, в този момент съм основно наложница на Один и вероятно, ако някой друг правеше такива глупости, щеше да се озове най-малкото в тъмница. Но нека се опита да ме затвори. Осмелявам се да го направя. Аз не съм от слабоволевите жени, с които знам, че е свикнал. Обзалагам се, че те падат по очи, за да му угодят. Обзалагам се, че никога не казват и дума на шега. Обзалагам се, че не биха влезли в престрелка с него на живо. Но аз бих го направила.
Той въздъхва и подава закуската си на Тир.
– Извинете ме за момент, докато се справя с това.
Той ме извежда от кухнята и ме насочва към страничен коридор близо до помещенията за прислугата.
– Наистина? Точно тук? Знаеш, че персоналът говори – казвам аз.
– Добре. – Той почти ме изкарва през служебния вход. След като заставаме на слънце, той казва: – Какво има?
– Ами с този поздрав вероятно дори няма нужда от тази дискусия. Изглежда, че вече си отегчен от мен, а още дори не сме се чукали.
Все още се питам защо той дойде в стаята ми само за да ме накара да свърша, но не и за да ме чука всъщност. Каква игра всъщност играе той тук?
– Каква дискусия? Днес нямам време за гатанки, Фрея.
– Искам да се откажа от договора.
– Кой? Изглежда, не можеш да се спреш да полагаш кръвни клетви с мен. Това е особено опасно твое хоби.
– Знаеш кой е той. Този, в който съм в леглото ти толкова дълго, колкото ме искаш.
Той се усмихва.
– Силно се съмнявам, че искаш да се откажеш от този договор.
– Искам – настоявам аз. Искам да кажа, че на определено ниво не искам, но искам. – Това е опасно. Нито един от нас не иска да се чифтосва. Не ми изглеждаш като човек, който иска да се откаже от ергенския си начин на живот.
– Повярвай ми, няма никаква опасност от това.
– Но твърдението…
– Няма да бъде завършена. Повярвай ми. Имам това под контрол.
Този бог е толкова вбесяващ.
– Очевидно не го контролираш. Отричаш ли, че си останал толкова дълго настрана специално, за да може белегът да избледнее? И въпреки това в момента, в който отново влезе в стая с мен, ти отново го активира. Признай си, че не можеш да си помогнеш, а това не е добре за бъдещето и на двама ни.
– Нямам време за този разговор.
– Какво може да е толкова важно…
Той прави крачка към мен, която съм сигурна, че трябва да е плашеща.
– Слушай ме внимателно, вещице, не всичко се отнася до теб и твоята драма с красивата принцеса.
– Кралица – казвам аз, като го гледам втренчено. – Ти си най-големият задник, Один. Ако не беше този твой гигантски член, никога нямаше да си легнеш.
Вероятно не трябваше да го казвам. Егото му вероятно е достатъчно добре захранено.
Той хваща ръката ми и я поставя върху нарастващата си ерекция.
– Можем да изследваме тази твоя теория по-късно. Тази вечер. Няма да те освободя от договора, така че можеш и да се насладиш на есента, скъпа моя. – Той се навежда и прокарва език по следата, което ме кара да потръпна и на практика да се разтопя в него.
Няма нито стена, нито дърво, за което да се хвана, така че се налага да се хвана за ръцете му, за да не припадна като малка идиотка.
– Остави ме да се справя с бизнеса, а после ще видя какво мога да направя, за да се почувстваш по-добре по отношение на договора, добре?
Кимвам, защото в момента не вярвам на думите си.
Дори с договорите и частичния иск не мога да обясня ефекта, който той има върху мен, или защо позволявам тази лудост да продължи.
Задната врата се отваря и там стои Тир. Один ме оставя, за да отиде да се присъедини към него за каквато и да е тайна важна мисия, с която са ангажирани.
Назад към част 23 Нпред към част 25
