Глава 3
ФЕТ
На другата сутрин решихме да потеглим рано. През нощта температурата беше паднала и джунглата беше относително прохладна и уханна. Поех си дълбоко дъх, протегнах се и вдъхнах пикантния сладък мирис на тамяновите дървето. След закуска Кишан се отправи навътре в джунглата да се облече в новите дрехи, които беше направил с Божествения шал.
Рен разбъркваше студената черна пепел от огъня с дълга пръчка. Застанах достатъчно надалече, така че присъствието ми да не го смущава. Тези нови отношения, в които бяхме „само приятели“, бяха неловки. Не бях съвсем сигурна как да разговарям с моя Рен. В много отношения той наистина беше. Но как можеш да си същият човек, когато от живота ти липсва огромен къс?
Рен все още беше обаятелен, мил и сладък. Все още обичаше същите неща, само че не беше толкова самоуверен. Кишан винаги беше последователят, а Рен – водачът, но сега ролите им бяха разменени. Рен беше оставен на заден план, сякаш вече нямаше място в това столетие.
Рен сякаш вече не заеше кой е или как се вписва в този свят. Стряскащо бе да осъзная, че чувството му за принадлежност беше изчезнало. Той сякаш вече не искаше да пише поезия. Рядко свиреше на китарата си. Четеше литературни произведения само когато го насърчавахме ние с господин Кадам. Беше изгубил чувството си за иднетичност.
Във вземането на решения Рен като че ли не се интересуваше особено от нищо и беше доволен да прави каквото си иска или да ходи където иска Кишан. Посещението при Фет беше по-скоро просто някакво действие, отколкото начин да си върне паметта или да развали проклятието. Рен не оказваше съпротива срещу него, но и не се стремеш към него. Беше отрезвяващо да призная, че моята загуба го беше променила толкова драматично. Но се безпокоях.
Приклекнах срещу него и се усмихнах.
– Нама ли да се преоблечеш? Планирали сме още един цял ден ходене.
Рен метна пръчката в кръга с огъня и вдигна поглед към мен:
– Не.
– Добре, но след известно време на босите ти крака няма да им е много удобно. Джунглата е пълна с остри камъни и бодливи тръни.
Той отиде до раницата, извади тубичка лосион против слънце и ми я подаде:
– Намажи с това лицето и ръцете си. Порозовяваш.
Послушно започнах да втривам лосиона в ръцете си и се изненадах, като го чух да казва:
– Мисля, че днес ще бъда тигър.
– Какво? Защо ти е да правиш това? О, вероятно така ти е по-удобно на краката. Не те виня. Ако имах избор, вероятно и аз щях да бъда тигър.
– Не е заради дългото ходене.
– Не? Тогава защо?
В този момент Кишан изникна от джунглата с пригладена наза коса. Рен пристъпи една крачка по-близо, сякаш искаше да каже още нещо, но появата на Кишан привлече вниманието ми.
– Не е честно! Къпа ли се? – Попитах със съвсем лека нотка на завист в гласа.
– Там има един доста хубав поток. Не се безпокой. Ще се изкъпиш хубаво, като стигнем при Фет.
Размазах лосион против слънце на носа си.
– Добре. – Усмихнах се в очакване на тази мисъл. – Тогава съм готова. Водете, Луис и Кларк.
Обърнах се към Рен, който се беше преобразил в тигър и седеше, наблюдавайки двама ни. Кишан повдигна вежда и раздвижи мускулите на челюстта си, докато се взираше в брат си.
– Нещо не е наред ли? – Попитах го.
Кишан се обърна към мен с усмивка и ми подаде ръка:
– Абсолютно нищо.
Поех ръката му и тръгнахме. Бяхме вървяли само минута-две, когато почувствах косматото тяло на Рен да се допира леко до другата ми ръка. Хрумна ми мисълта, че Рен може би се чувства по-удобно като тигър, до голяма степен като Кишан през всичките тези години. Прехапах устна, разтревожена, и разтрих тила на Рен, после изтиках мисълта в дъното на ума си и разказах на Кишан какво представлява тамянът.
***
Вървяхме цяла сутрин, а после спряхме да си починем и да се нахраним. След като прекарахме в дрямка горещия следобед, вървяхме още два часа и най-накрая стигнахме до поляната на Фет. Шаманът беше отвън и работеше в градината си. Беше на длани и колене, скубеше плевели и говореше на растенията си, докато внимателно се грижаше за тях.
Оше преди да успея да се провикна за поздрав, го чух да вика:
– Здравей, Кел-сии. Радостни срещи се случват с теб!
Кишан прескочи каменния зид на Фет, после прехвърли и мен и внимателно ме остави долу от другата страна. Рен с лекота прескочи до нас.
Втурнах се към градината:
– Здравей, Фет! И аз много се радвам да те видя!
Фет надникна към мен над една маруля и се изкиска радостно:
– Ах! Моето цвете расте здраво и силно!
Той се изправи, изтупа пръстта от ръцете си и ме прегърна. Облаче прах се понесе във въздуха. Той оправи робата си и я изтръска. Буци богата, плодородна пръст изпаднаха от предния край, където беше коленичил.
Фет беше висок прблизително колкото мен, но с приведен гръб, вероятно то възръстта, затова изглеждаше по-нисък. Ясно виждах лъскавата плешивина, която блестеше в центъра на подобната му на птиче гнездо твърда сива коса. Погледна туристическите обувки на Кишан и плъзна очи бавно нагоре по високото му тяло, докато проницателните му очи спряха на лицето на по-малкия брат.
– Значително голям мъж пътува до теб. – Той пристъпи да застане редом с Кишан, сложи ръце на раменете му и вдигна глава, докато надничаше в златистите му очи.
Кишан търпеливо понесе внимателния оглед на Фет.
– Ах, виждам. Дълбоки очи. Много цветове там. Баща на много.
Фет се обърна да вземе градинските си сечива, докато аз погледнах изненадано Кишан и изрекох само с устни:
– Баща на много?
Кишан се раздвижи смутено. Вратът му се обля в руменина, когато го смушках с лакът и прошепнах:
– Хей, Какво мислиш, че искаше да каже с това?
– Не знам, Келс. Току-що го срещнах. Може да е луд – каза Кишан нервно, сякаш се опитваше да скрие нещо.
Настоях:
– Какво? Какво има? Чакай малко. Не си вече баща, нали? Вие с Йесубай да не би…
– Не!
– Хм. Никога не съм те виждала толкова смутен. Има нещо, което не ми казваш. Е няма значение. Рано или късно ще проявя лукавство на невестулка и ще го измъкна от теб.
Той се надвеси и прошепна в ухото ми:
– Ям невестулки на закуска.
Прошепнах в отговор:
– Доста съм находчива и хитра. Няма да ме хванеш.
Той изсумтя в отговор.
Фет редеше напевно: „Луд, луд. Ленива, маргаритка“, после взе да тананика доволно, докато се шмугваше в колибата си.
– Ела, ела, Кел-сии – обяви Фет. – Време за говорене.
Рен се преобрази в човек и докосна за миг ръката ми, но се дръпна няколко стъпки назад.
– Фет не е луд – каза той на Кишан, а после се обърна към мен и се ухили: – „По-добре мъдър луд, отколкото луд мъдрец“.
Усмихнах му се и контрирах неговия цитат на Шекспир с африканска пословица:
– „Когато глупакът говори, мъдрецът слуша.“
Рен галантно се поклони:
– Ще тръгваме ли?
Кишан сложи ръка на гърба ми и ме въведе вътре, без да я отмества. Останах с впечатление, че се опитваше да докаже нещо.
Обърнах се и видях Рен да се усмихва добродушно, докато влизаше след нас вътре и сядаше на леглото.
Суетейки се из кухнята, Фет започна да ни приготвя ядене. Опитах се да му кажа, че не е необходимо, но той настоя и скоро постави на масата големи блюда, пълни с пикантни зеленчуци, изпържени на силен огън, и кръгчета пържен патладжан. Кишан ми напълни една чиния, преди да приготви своята.
Занесох моята на Рен, който я прие с палава усмивка и намигване. Върнах се с препъване до масата, усещайки очите му върху себе си. Рен седеше на леглото и ме наблюдаваше открито, докато се хранеше сам.
Кишан вече ми беше напълнил друга чиния, след като изгледа гневно Рен. Благодарих му, а след това благодарих и на Фет, който пренебрегна жеста ми.
– Фет знае, че ти идваш, Кел-сии. – Докосна носа си и намигна. – Тих глас на птица в ухо на Фет. Казва ми тигри наближават, скоро идват.
Засмях се:
– Откъде разбра, че са правилните тигри?
– Птици всичко виждат. Птиците много знаят. Казват два тигъра много влюбени. Само едно момиче. – Той се засмя гръмогласно, а после се усмихна и ме потупа по бузата. – Кра-си-во цвете пленява мнозина. Преди това малка пъпка. Сега пъпка се открехнала, наполовина цъфнала. После закръглен цвят разцъфва. После съвършен цвят и живот на цвете пълен.
Потупах кафявата му ръка с тънка като хартия кожа и се засмях:
– Фет, ще имаш ли нещо против да се изкъпя след вечеря? Чевствам се лепкава и мръсна.
– Да. Да. Фет говори с тигри.
***
След като съдовете от вечерята бяха разчистени, се засмях тихо, когато видях Фет да размахва пръст в лицето на Кишан и да сочи строго вратата. Рен ми хвърли една усмивка през рамо и двамата мъже последваха Фет навън, като затвориха тихо вратата след себе си. Усмихнах се, като чух как Фет им нареди да се заемат с плевенето.
Кишан беше така любезен да напълни кофата дузина пъти от кухненската помпа на Фет, за да си напълня ваната. Изхлузих мръсните си дрехи и помолих Божествения шал за нови, докато се пъхвах във ваната. Жулих кожата си с калъп от домашния люлаков сапун на Фет и го слушах как гълчи братята, после насапунисах косата си.
Беше рязък с тях. Звучеше, сякаш им изнася строга лекция. Възкликна раздразнено:
– Трябва да внимавате с крехко цвете. Деликатни и фини цветчета се повреждат лесно, нараняват се. Разваляте го и му вредите. В градината не трябва пакости! Грубо пипане, битка за цвете, унищожават го. Режеш стъблото, цветето умира. Трябва разцъфти, бъде блестящо, за да се възхищават. Любовта е гледане, не късане. С груба сила преди да е готово за бране само губиш енергия, всичко губиш. Помнете.
Спрях да слушам и се отпуснах, мислейки си, че ароматизираната вода е сто пъти по-добра от ваната с мляко. После си спомних казаното от Кишан за банята с мляко и се изчервих до корените на косата си.
Гласът на Фет отново се чу отвъд стената. Изглежда, че той наистина хока братята, задето са били невнимателни с цветята му. Най-смешното е, че не забелязах нито едно цвете в градината му.
След като се накиснах добре, помолих Шала да ми приготви няколко малки, пухкави кърпи, увих едната като тюрбан около мократа си коса, а другата около тялото си. Излязох от ваната, стъпих върху тъкана бамбукова рогозка и облякох лека пижама. На горнището си намерих надпис:
АЗ ♥ ТИГРИ
Долнището на пижамата му беше покрито от горе до долу с фигурки на мирно спящи бели и черни тигри.
Намръщих се.
Честно казано, не си спомням да съм искала от Шала пижама с тигри. Помолих го да премахне рисунките и тъканта заблестя, черно-белите нишки се преобразиха в бебешкосиньо. След като си направих чифт сини кашмирени чорапи, ги нахлузих на краката си и въздъхнах от удоволствие.
Когато мъжете се върнаха в къщата, аз седях на леглото и четях с възглавница на коленете си. Бях вързала мократа си коса на плитка. Беше тъмно, запалих лампата и помолих Златния плод да ни направи лека закуска. Рен и Кишан се приближиха до масата с кисела усмивка. И двамата имаха озадачен вид. Те изглеждаха като двама пакостливи внуци, наказани от строг дядо. Последен Фет влезе в колибата и закачи сламената си шапка на една кука.
– Ах, Кел-сии! Чувстваш ли се чиста и освежена?
– Да, благодаря. Приготвила съм ти нещо за хапване. Това е храна от Шангри-ла.
За следобедения чай поръчах най-добрите деликатеси на Шангри-ла: чай с мед от черешов цвят, прасковени тарталети с маслоронливи канелени сладки със захар, тънки бисквити със сирене с масло и гъби, палачинки с горски плодове със сос от заквасена сметана и сладки сухи бисквити с гъст боровинков сос.
Фет щастливо потри длани и плесна Кишан, който се протягаше към прасковения сладкиш. След като напълни чинията си, шаманът започна да се наслаждава на деликатесите и ми се усмихна със смешната си щърба усмивка.
– Ах. Фет отдавна не ходил в Шангри-ла! Изобилна храна има там!
– Искаш ли нещо, Келс? – Попита Кишан. – Кажи сега, преди да е станало твърде късно.
– Не благодаря. Още съм сита от вечерята. Бил ли си в Шангри-ла, Фет?
– О да. Преди толкова много години. Преди много коса – засмя се той.
По някаква причина изобщо не бях изненадана от това, което чух. Затворих книгата си и се примъкнах напред на леглото.
– Фет, ти искаше да говориш с нас? – Продължих аз. – Ще можеш ли да помогнеш на Рен?
Ярките сини очи на Рен се обърнаха към мен. Той ме гледаше замислено няколко секунди, докато Кишан бавно разкъсваше палачинката си на парчета. Фет изтръска пудрата захар от ръцете си.
– Фет мисли за това отдавна. Може или не може да бъде оправено. Утре е точното време да погледне в очите на тигър.
– Да погледнеш в очите му? Защо е нужно да правиш това?
– Око е за гледане. Не огледало! Вътре в окото бръмчене като пчела. Кожа е плът. Не е важно. – Фет прокара пръсти през тънката си сива коса. – Коса – абсолютно нищо! – Удмихна ми се – Зъбите и езикът също. Без шум. Само окото бръмчи, говори с думи.
Премигнах.
– Искаш да кажеш, че очите са прозорец към душата?
Фет се засмя.
– Аха! Кел-сии е много умно момиче. – Той удари с ръка по масата и погледна братята – Какво казах? Моята Кел-сии е много умен!
Потиснах смеха си, докато гледах Рен и Кишан да кимат послушно като прилежни ученици.
– Значи ще го видиш утре? – Продължих – Добре. Донесохме ти оръжията на Дурга. Искаше да ги видиш, нали?
Фет се изправи, бутна назад стола си и размаха ръце.
– О, не, утре е време за оръжие. Сега е време за дарове. Дарове за кра-си-ва богиня.
– О, това! Искаш ли да вземеш обратно даровете на Дурга? – Разрових се в раницата си. Честно казано ще ми е трудно да се разделя с тях. Толкова е удобно! Да кажем, че ако имам Златния плод, тогава вече няма нужда да мъкна купища провизии за пътуване през джунглата, да не говорим за факта, че няма нужда да ям енергийни блокчета в продължение на седмици! Но тези неща не са наши и никога не са били. Те са предназначени за Дурга.
Извадих Златния плод и Божествения шал, оставих ги внимателно на масата и бързо се отдалечих, забелязвайки как Рен се размърда неспокойно на стола си.
Фет взе Златния плод, който веднага проблесна в слабата светлина на колибата.
– Великорепен дар. Сунахара.
Започна да гали Плода с пръсти, като му говореше тихо и от тази милувка той заблестя още повече. Фет протегна пръсти към Шала, внимателно докосна преливащата се тъкан и каза:
– Dupatta pavitra.
Нишките се разтегнаха сами в ръцете на Фет и започнаха пъргаво да се усукват около пръстите му като основа на стан. Старият отшелник гукаше тихо, галейки плата, а Шалът полепваше по дланите му и блестеше все по-ярко. Искреше и пукаше, докато не избухна като малка свръхнова и материята стана ослепително бяла.
Фет заговори на Шала, както преди малко беше говорил на Плода, прошепна му нещо, цъкайки с език и постепенно магическата тъкан пусна пръстите му, размота се и отново се превърна в шал. Шарки от оранжево, жълто и алено цъфтяха по бялата повърхност като искрящи риби в чист океан. Цветовете проблясваха в светкавици, а след това бялата повърхност се разтвори в оранжево-златист блясък. Струваше ми се, че тъканта вибрира или по-скоро мърка от удоволствие под старческата ръка на Фет.
– На Фет му липсват даровете толкова дълго! Изключително много добре, Кел-сии. Подаръците са много добри. Два дара бяха дадени, два дара ще получиш.
С това той взе Златния плод и го постави в ръцете на Рен. После вдигна шала и го даде на Кишан. Шалът веднага промени цвета си на черно и зелено. Фет замислено погледна Шала, после Кишан, който пламна до корените на косата си и набързо сгъна Шала и го сложи на масата пред себе си.
Шаманът се прокашля шумно.
– Фет ви ги дава за втори път. Облекчава, прави по-лесно за вас.
– Искаш да кажеш, че можем да продължим да използваме даровете? Попитах.
– Да. А сега Фет ще ви даде нещо за освежаване.
Той стана, хвърли няколко щипки билки в купата, капна малко от различни стъкленици в нея, а после заля всичко с вряла вода. След като разбърка добре получената смес, изсипа щипка бели гранули в купата. От мястото, където стоях, не можех да видя всичко както трябва, но бях любопитна.
– Фет, това захар ли е?
Той се обърна към мен и ми се усмихна с щърба усмивка.
– Захарта е сладост. Пиеш горчиво, захар е добра.
Без да престава да разбърква отварата си, той започна да мърмори: „Пиенето е горчиво, захарта е добра …“ Когато сместа достигна желаната консистенция, Фет бутна чаша към Кишан, който с озадачено изражение я подаде на Рен .
Фет цъкна с език.
– Не, не, черни тигре! Това е за теб.
– За мен? Но на мен не ми трябва лекарств! Рен е онзи с проблема.
– Фет знае всички проблеми. За теб това питие.
Кишан послушно взе чашата, помириса я и направи гримаса:
– И какво ще ми направи?
– Абсолютно нищо и всичко! – Фет се засмя. – Дава ти това, което искаш, и те оставя незадоволени за това, без което можеш.
Рен не сваляше очи от Фет. Напразно се опитвах да разбера какво означават думите на шамана.
Кишан вдигна чашата си, но се поколеба.
– Да го изпия ли?
Фет сви рамене.
– Изборът винаги е твой! Ти избираш да пиеш или да не пиеш. Яде, не яде. Да обичаш или да не обичаш. – Той вдигна пръст. – Но твоят избор оставя следа.
Кишан наблюдаваше плискащата течност в чашата, после ме погледна. Накрая вдигна чашата до устните си и я пресуши до дъно.
Фет кимна.
– Един дар, още един дам ви сега.
– Това подарък ли беше? – попитах.
– Да. Две и две.
– Но ти ни върна даровете на Дурга! И все пак ще ни дадеш два подарък?
Той кимна важно.
– Но ако това питие е подарък за Кишан, поне ми кажи какво беше – помоли Рен.
Фет се наведе напред, лицето му придоби странно изражение и каза:
– Сома.
Кишан се задави и се закашля конвулсивно, докато Рен замръзна.
– Какво е сома? – Попитах, без да разбера нищо.
Рен се обърна към мен.
– Сома е индийската версия на амброзия. Напитката на боговете. Но в днешния свят това е халюциногенен наркотик.
– О!
Фет изсумтя.
– Моят сома не е наркотик!
– Това значи ли, че ще стане бог? – Попитах.
И двамата братя се втренчиха във Фет.
Но шаманът сви рамене.
– Фет не знае всичко на света, а само нещо. Сега още един подарък.
Той вдигна от рафта буркан, пълне с лепкава розова течност.
– Ти, бял тигре, седни тук.
Той махна на Рен да седне в центъра на стаята и да облегне глава назад. Загребвайки от розовото нещо, Фет го размаза по темето на Рен, който скочи като ужилен.
– Не! Фет не е свършил! Седни, тигре!
Рен седна послушно, а Фет, тананикайки си, загреба още една шепа и я размаза по косата му. Скоро цялата глава на Рен се покри с лепкава слуз и Фет, с ловкостта на опитен фризьор, започна да я втрива в скалпа. Кишан придърпа един стол по-близо и наблюдаваше процедурата с подигравателна усмивка. Рен едва се сдържаше. Не можах да се сдържа при видам му и се засмях, което го накара да се намръщи още повече.
– И как би трябвало да действа това? – Попита той уплашено Фет.
Шаманът не благоволи да му отговори, сега той оживено ровеше пръсти и нокти в косата на Рен като маймуна, която търси бълхи. Едва когато едри капки розово желе покриха всеки инч от главата на Рен, Фет обяви, че всичко е готово.
– Сега е време за лягане.
– Така? Очакваш да спя с това?
– Да. Цяла нощ спи. Станеш свидетел какво стане сутрин..
– О, благодаря!
Кишан се разсмя, без да си прави труда да се прикрива. Фет отиде до умивалника да си измие ръцете. Рен ме погледна с мрачен копнеж, приличаше на мокро, насапунисано куче, което с ням укор гледа от ваната стопанина си. Потискайки смеха си, помолих Шала да създаде кърпа. Рен седеше на стола със скръстени ръце, с мрачна гримаса на красивото си лице. Когато се приближих до него с кърпа, огромна буца розова слуз се плъзна по носа му и запълзя по бузата му.
– Дай да ти помогна! Не се притеснявай, ще гледам да не те докосвам.
Той кимна и още едно петно се плъзна по врата му. Извадих гребена си, загладих тъмната коса на Рен и почистих излишната розова маса с кърпа. Когато приключих, помолих Шала за нова кърпа, намокрих я под чешмата и избърсах врата, ушите и лицето на Рен, преминавайки от линията на косата към носа и бузите му.
Опитвах се да внимавам. Бавно прокарвайки кърпата по бузата на Рен, случайно докоснах кожата му с палец. И тогава нещо вътре в мен щракна. Заля ме нежност. Ръката ми трепереше и замръзнах. Стаята стана много тиха. Чувах само звука от накъсаното си дишане, ускоряващо се заедно с ударите на сърцето ми.
Тогава усетих ръката му на китката си и бавно го погледнах в очите. Рен ме погледна с нежна усмивка. Разтопих се в очите му, докато мекият му глас не ме извади от зашеметеното ми състояние.
– Благодаря ти.
Той пусна китката ми и аз дръпнах ръката си с кърпата назад. Забелязах как той потърка бузата си с палец. От колко време стоях там и го зяпах като идиотка? Сигурно е изпитвал ужасно изгарящо усещане! Бързо сведох очи и се отдалечих. Всички в стаята ме гледаха. Обърнах им гръб и започнах да оправям леглото. Когато се обърнах отново, напълно се бях овладяля.
– Фет е прав! – Обявих с усмивка. – Време е за сън!
Фет плесна с ръце.
– Кел-сии е в къщата. Тигрите навън. Фет – той се усмихна лукаво – с Шала.
Избухвайки в ликуващ смях, той поиска уютна палатка. След това отвори вратата и изчака тигрите да излязат на двора.
Кишан докосна бузата ми.
– Лека нощ, Келс, – каза той и се шмугна под навеса на вратата.
Рен го последва, но спря на прага, за да ми даде една от ослепителните си, спиращи уличното движение, усмивка. Болезнена надежда изгори сърцето ми. Рен кимна небрежно и излезе. Чух Фет да им шепне указания къде да се настанят за през нощта.
***
На следващата сутрин се събудих от тананикането на Фет в кухнята.
– Кел-сии! Събуди се. Яж!
Малката му маса беше пълна с храна. Присъединих се към Фет и си сипах плодова салата и нещо, което приличаше на ронливо домашно сирене.
– Къде са другите?
– Тигрите се къпят на река.
– О.
Хранехме се в пълно мълчание. Фет погледна внимателно лицето ми, след което хвана ръката ми в дланите си. Той я обърна и я погали. От докосването му татуировката с къна, която беше направил при първото ми идване върху дланта ми, отново се показа и засия за кратко, после изчезна.
– Хм. Ай-ай. Хм. – Той взе резенче ябълка и го захапа звучно, без да откъсва очи от ръката ми.
– Ай, Кел-сии, видяла си много неща с очите си, пътувала си до далечни места.
– Да.
Той ме погледна в очите.
– В душата ли ми се взираш?
– Е-хе-хе… Кел-си е много унила. Какъв е проблемът?
– Какъв е проблемът? Е, как да кажа … Главно емоционални. Обичам Рен, но той не ме помни. Кишан ме обича, но не знам как да постъпя. С други думи, това е любовен триъгълник, стар като света, в който всички са нещастни. Освен Рен може би. Той не може да си спомни дали е щастлив или не. Можеш ли да посъветваш нещо?
Фет се замисли дълбоко.
– Любовта е като водата. Водата е с нас навсякъде. Лед, река, облак, дъжд, океан – всичко вода. Кога голяма, кога малка. Едната за пиене, другата прекалено солена. Но всяка вода е полезна за земята. И постоянно е в движение. Трябва да признаем нуждата от вода. Ами жена? Жената е като земята. Трябва да абсорбира вода. Обединявайки се, водата и земята вземат сила, дават си форма.
– Виж, Кел-сии, земята се променя за реката – тя създава канал за нея. Дъното на езерото знае как да задържи водата в бреговете си, как да я задържи изцяло. Замръзналата вода може да се превърне в лед, да премести земята. Дъждът предизвиква свлачища. Океанът прави пясък. Винаги са заедно, навсякъде, земя и вода. Имат нужда едно от друго. Стават едно цяло. От теб се иска да избереш. Скоро.
– Ами ако не мога да избера или откажа да избера? Или направя грешен избор?
– Няма грешен избор. Има твой избор.
Фет отиде до леглото и взе две възглавници.
– Коя предпочиташ, кръгла или квадратна?
– Не знам. Възглавниците са си възглавници.
– Харесваш ли кръгли? Избереш кръгли. Харесваш ли квадратна? Взимаш квадратна. Няма значение. Ако искаш да спиш, взимаш възглавница. Ще вземеш ли камък? Не! Възглавницата е добра за сън. Ето какво ти трябва. По същия начин с водата. Ще избереш ли река? Лед? Океан? Всичко е добро. Избирайки океана, променяш пясъка. Ако пожелаеш реката, ще станеш тиня. Когато вали, ставаш градинска почва.
– Искаш да кажеш, че трябва да избера мъж въз основа на това, което искам да стана? Какъв живот искам да живея?
– Да. Ето това искам да кажа. И двамата мъже ще направят живота ти специален. Избереш океан или река. Няма разлика.
– Но…
– Няма такова – но! Има – да. Кел-сии има силен гръб. Може да издържи голямо натоварване, голям дълг, много работа. Кел-сии е като земята. И гърбът ти ще се промени с всеки от мъжете, които изберете.
– Ако разбирам правилно, ти смяташ Рен и Кишан за две възглавници в света на камъните и смяташ, че ще бъда щастлива с всеки от двамата?
– Аха! Умно момиче! – Изкиска се Фет.
– Проблемът е, че единият от двамата ще бъде нещастен.
Фет ме потупа по ръката.
– Напълно грешиш! Фет помага на тигрите.
***
Около половин час по-късно братята шумно влязоха в колибата. И двамата ме поздравиха любезно, Кишан ми стисна ръката, а Рен кимна от масата.
Тихо попитах Кишан:
– Е, помогна ли? Той спомни ли си?
Кишан поклати глава и се върна на масата, за да помогне на Рен да изпразни чиниите. Косите на двамата братя бяха влажни и зализани назад. Рен беше отмил цялата розова субстанция от косата си.
Неволно се засмях и си помислих: „Може би е попила в мозъка му през нощта!“
През цялото време, докато братята ядяха, си мислех за думите на Фет. „Ще бъда ли щастлива с всеки един от тях? Ще можем ли с Рен да се обичаме отново? И ако можем, какво да кажем за физическата близост? Ще мога ли да го докосна, без да го нараня?“ Досега не съм мислила за възможността за съвместно бъдеще с Кишан. Бях твърде сигурна в силата на връзката ни с Рен. Но сега, когато Рен загуби спомените си за нашето минало, започнах да се чудя дали някога бихме могли да си върнем това, което загубихме.
Видях, че Кишан продължава да ме гледа, докато слушаше Фет. Прав ли беше Кишан? Може би наистина ми е писано да загубя Рен? Но следва ли от това, че Кишан е човекът, с когото трябва да бъда? Или, както каза Фет, трябва аз да избера с кого искам да бъда? С кой искам да прекарам живота си? Цялата трудност беше в това, че не разбирах как мога да бъда щастлива, като знам, че един от братята е нещастен.
След закуска Фет ме помоли да му покажа оръжията. Извадих гадама, чакрата, Фаниндра и лъка и стрелите от раницата си, подавайки ги на Кишан, който ги занесе на масата. Всеки път, когато пръстите ни се докоснеха, Кишан се усмихваше. Усмихнах му се в отговор, но радостта ми моментално изчезна, щом забелязах как Рен се извърща раздразнен.
Фет погледна оръжиеята и безпогрешно ги подаде на онзи от нас, на когото Дурга го беше дала най-напред.
– Как разбра?! – Попитах слисано. – Откъде знаеш, че лъкът и стрелите са мои, а гадата е на Рен?
– Змията ми каза.
Сякаш в отговор на думите му, Фаниндра разгъна пръстените си, вдигна глава и, издувайки златната си качулка, погледна в очите на Фет. Той запя тихо и поклати глава. Златната змия започна да се люлее от една страна на друга, като кобра под заклинанието на укротител на змии. Когато Фет млъкна, тя наведе глава и се сви отново.
– Да, Кел-сии, Фаниндра казва, че се е привързала към теб. Ти си добра и знаеш как да показвате уважение.
Той взе Фаниндра в ръцете си и внимателно ми я подаде. Придърпах кръгла възглавница и сложих змията в центъра, като си помислих: „Хей, обичам кръгли възглавници! Остава само да разберем кой от братята олицетворява кръглата възглавница!“
Фет обяви, че е време да погледне в очите на Рен. Той взе два стола и ги постави в средата на стаята. Рен седна на единия стол, Фет на другия. Кишан се премести до леглото ми и хвана ръката ми. Рен ни погледна.
Фет го плесна по ръката.
– Погледни в очите ми, Тигре!
Рен изсумтя тихо, но послушно се обърна към стария отшелник. Фет се взря в очите му и цъкайки с език, започна да върти главата на Рен в различни посоки, сякаш регулираше огледалото на кола. Най-накрая той остана доволен и двамата с Рен замръзнаха за няколко дълги минути, гледайки се в очите. Прехапах устни в нервно очакване.
След непоносимо дълго мълчание Фет внезапно скочи от стола си:
– Не мога да оправя.
Изправих се:
– Какво искаш да кажеш?
– Тигърът е много упорит. Мен блокира.
– Блокира те? – Обърнах се към Рен. – Защо ти е да го блокираш?
– Не знам.
– Фет – умолявах аз -умолявам те, кажи ми какво откри!
Фет въздъхна шумно.
– Излекувани рани от нож и клетка. Черното зло на онова време си е отишло завинаги. Но спомените са заключени и само белият тигър има ключа.
– Тоест, ако разбрах правилно, успял си да поправиш последствията от посттравматичния стресов синдром, облекчи болката и спомените за изтезания, нали? Значи контузията, нанесена от Локеш, вече не съществува? Но помни ли какво се е случило?
– Да, помня всичко много добре – каза Рен. – В случай, че сте забравили, все още съм тук.
– Фет току-що каза, че е премахнал чернотата. Усещаш ли промяна?
Рен се съсредоточи:
– Не знам. Предполагам, че ще видим.
Преместих поглед към Фет.
– Но спомените му все още са блокирани? Какво имаше предвид с това, че има нещо, което може да ги задейства?
– Тигър ги държи здраво затворени. Това не е направено от врага, не от злодея. От ум на тигър. Само той може да оправи.
– Искаш да кажеш, че той умишлено е блокирал спомените си за мен?
Фет кимна.
Зашеметена, зяпнах Рен. Той сбърчи смутено вежди и сведе поглед. Сълзи бликнаха от очите ми.
– Но защо?! – Извиках с тънък глас. – Защо би ми причинил това?
Той стисна здраво зъби, така че мускулите на челюстта му се раздвижиха, и ме погледна. Сините му очи блестяха. Той отвори уста да каже нещо, после отново я затвори. Втурнах се към вратата и я отворих рязко.
Рен се изправи.
– Келси! Чакай!
Поклатих глава.
– Моля те, не бягай – помоли ме тихо той.
– Да не си посмял да ме последваш! – Извиках аз.
Поклатих глава и проливайки сълзи, се втурнах в джунглата възможно най-бързо.
Назад към част 4 Напред към част 6
