КЛОВЕР
– Кловер – събуди ме пеещият глас на леля ми. – Време е да ставаш, скъпа.
– Не днес, лельо Ела – изръмжах аз. – Имам нужда само от още няколко часа сън. Толкова съм уморена.
– Вече е обяд, скъпа. Вече си спала почти шестнадесет часа.
Тя седна на малкото ми легло и постави чаша с парещ чай върху кутията, която изпълняваше ролята на нощно шкафче. Протегнах ръка към телефона си и погледнах часа с кървясали очи.
Тя беше права.
Отворих очи и се насилих да седна изправена. Светлината, която падаше през прозореца, беше ярка – прекалено ярка. Светът беше твърде щастлив. Всичко продължаваше да върви, сякаш нищо не се беше случило – сякаш целият ми живот не беше разкъсан на парчета.
Очите ми се насълзиха. Подсмърчах и ги отмивах, преди да взема чашата, за да отпия глътка чай.
– Бих искала да знам как да те накарам да се почувстваш по-добре – каза тихо леля Ела. – Чувствам се толкова безпомощна. Казах на баща ти, че ще те защитя.
Поклатих глава.
– Ти ме защити. Това не е твоя вина и не можеш да направиш нищо. Всичко свърши. – Преглътнах трудно, опитвайки се да не избухна в сълзи. – Не успях, лельо Ела. Толкова много се стараех, но не беше достатъчно.
– Не си могла да знаеш, че някой ще те издаде, Кловер. Не разбирам как някой може да е толкова ужасен. Но ти си направила каквото си могла. Ние не се отказахме от баща ти. Той щеше да се гордее, ако знаеше колко далеч си стигнала.
– Той никога повече няма да види светлината на деня – изхлипах, без да мога да спра сълзите, които се търкаляха по бузите ми. – А ние дори не можем да отидем да го видим.
– Знам – каза леля Ела и разтри гърба ми. – Знам, че сега те боли, но нещата ще станат по-лесни. Все още имаш хора, които се грижат за теб.
Това само ме накара да се разплача още повече. Имах леля Ела в моя ъгъл, но това беше всичко. В Кроумиър Хаус имах толкова много. Толкова много хора ме подкрепяха в Брейтън. Но сега всичко това беше изчезнало.
Когато си помислих за Банян, се разплаках още по-силно.
– Толкова много се обърках – изпищях през риданията си. – Позволих си да се разсея от спасяването на татко и нараних Банян толкова много. Как можах да позволя това да се случи?
Леля Ела изглеждаше раздразнена.
– Мога да ти дам само един съвет, скъпа – каза тя. – Казах същото на майка ти преди години, преди да разбера каква е в действителност.
– Какво? – Попитах, мигайки през сълзите си.
– Довери се на съдбата. Връзката, която споделяш с твоята съдбовна половинка, е специална и тя ще дойде на мястото си.
Намръщих се.
– Мисля, че казваше, че той е само отвличане на вниманието, че това не е нищо повече от влюбване.
Леля Ела въздъхна и кимна.
– Казах. Но това беше преди да се прибереш у дома и неговият белег да е навсякъде по теб. Свързани сте като другари и не мога да споря с това. Никой не може.
– Е, той може – казах тихо и погледнах в чашата си, преди да отпия млечната течност. – И той го направи. Той приключи с мен. – Започнах да плача в чая си. – И сега се разхождам наоколо с усещането, че не съм цяла.
– За какво говориш? – Попита ме леля Ела.
– Моят професор ми каза как действа връзката. Тя ми даде допълнителни книги… Аз дори не и върнах книгите.
– Скъпа, каза ли ти другата половина от връзката?
– Каква друга половина?
– Може да не се чувстваш цяла, но това не означава, че животът ти е приключил. Връзката ви събира отново и ви дърпа все по-близо и по-близо, докато не можете повече да се борите с нея. Защото щом веднъж си с този единствен човек, който се превръща в твоето всичко, няма как да се бориш с него, няма как да го разрушиш. Има ли тя такава връзка?
Поклатих глава.
– Тя каза, че повечето от нас нямат и че няма да ни липсва това, което не познаваме.
– Е, аз знам – каза леля Ела.
– Какво?
– Преди имах връзка с моя съдбовен партньор.
– Искаш да кажеш…
– Той си тръгна, но аз все още съм тук. Жива и ритаща.
– Но той не беше привлечен обратно към теб – казах аз, като се намръщих.
Леля Ела кимна.
– Беше… но никога нямаше да се получи. Черната магия прави грозни неща на феите. Тя му позволи да се откъсне от мен. Той си намери нова жена, ново семейство. Кълън изчезна, оставяйки ме с бебе и разбито сърце, и оттогава не съм чувала за него. Едва години по-късно научих, че Луиза, майка ти, е поддържала връзка с него. И… е, сега знаем защо и как приключи това.
Лицето на леля ми се сгърчи и аз разбрах, че е станала жертва на черна магия много преди майка ми да предаде всички ни. Но тя беше тук и беше добре.
И може би и аз можех да бъда. Просто не знаех как.
Някой почука на вратата.
– Дай ми да взема това – каза леля Ела и ме целуна по челото.
Когато тя излезе от стаята, аз станах и се облякох, като навлякох дънки и тениска. Вързах косата си. Прокарах пръсти по ключицата си, където беше колието ми. Чувствах се странно гола без него. То беше връзката между моето минало и моето бъдеще.
Сега се носех в бездната, без да знам накъде да поема.
Банян дръпна връзката ми и през мен премина вълна от сила. Задъхах се. Тя изчезна отново толкова бързо, че едва ли знаех дали изобщо се е случила.
– Кловер! – Извика леля Ела, преди да успея да се опитам да разбера какво съм почувствала. – Имаш посетител!
Намръщих се. Кой ще дойде да ме види?
Отидох до входната врата.
Джори се беше облегнал на стената до вратата, загледан в пътя.
– Джори? – Попитах го.
Той ми се усмихна.
– Единственият и неповторим. – Усмивката му избледня. – Как си?
– Нямаш представа – казах тъжно. – Не мога да повярвам, че си дошъл да ме видиш. Мислех, че сега всички ще са против мен.
– В никакъв случай – каза Джори. – Аз знам коя си в действителност. Нямам нужда някой да ми казва дали трябва или не трябва да те харесвам. – Той ми се усмихна и в мен се разля топлина.
Поне на някого му пукаше.
– Как са всички? – Попитах. Поколебах се, преди да добавя: – Как е Банян?
– Защо не се разходим?
– Може ли просто да си поговорим тук? – Отговорих. – Не искам да излизам точно сега. – Погледнах през рамото му.
Чувствах се уязвима.
Джори кимна и аз му направих знак да ме последва в къщата. Влязохме в малката всекидневна и аз се обърнах към Джори.
– Искаш ли чай, кафе или нещо друго? – Попитах го.
– Не – каза той. – Мисля, че съм добре.
Кимнах.
Джори ме погледна. Очите му се промениха и аз се намръщих. Нещо не беше наред, но не можех да се досетя какво.
– Какво става? – Попитах.
– Какво имаш предвид?
– Лицето ти. Изглеждаш… сякаш стоиш в сенките.
– Не знам за какво говориш – каза той.
Тъмнината се процеждаше в стаята, завихряйки се в ъглите. Той заглушаваше светлината.
Бях виждала подобно нещо само веднъж, много отдавна. Тогава не знаех какво е това. Майка ми винаги беше жената, на която можех да се доверя, и това бяха сладки малки трикове, когато играехме на криеница, когато бях дете.
Сега знаех точно какво е.
– О, не – издишах. – Джори…
Той ме сграбчи. Когато ме докосна, черната магия ме парализира. Изкрещях, преди гласът ми да секне, черната магия изпълни стаята и бяхме забулени в мрак.
– Кловер? – Попита леля Ела, влизайки в стаята.
Не! Изкрещях. Но нямах глас. Не можех да се движа, не можех да виждам, не можех да говоря.
Не можех да дишам.
Последното нещо, което знаех, беше, че и тя крещи.
И тогава всичко стана черно.