Глава 8
Ашуини никога не се е радвала повече да се махне от някое място. Тръгвайки по светло, тя не си пое дъх, докато таксито не се отдалечи на поне десет минути от плантацията.
– Усетила си нещата в дома на Назарах – коментира Джанвиер откъм съседното място.
– Не само в неговия дом. – Ако трябваше да докосне Назарах. Душата ѝ се сви от ужаса. – После е Антоан. Дори Симона. Навремето е вършила гадости.
– И въпреки това я съжаляваш. – Въздъхна Джанвиер. – Защо съм единственият, която никога не съжаляваш?
– Защото си болка в задника.
Мъжки смях, когато таксиметровият шофьор спря на гарата. Като му плати, тя излезе и взе сака си, докато Джанвиер направи същото с неговия. Калан беше върнал и двата рано тази сутрин, а в очите му се криеше обещанието за бъдещо отмъщение.
– И така – каза Джанвиер, докато намираше пари, за да си купи билет от машината – отново сме противници.
– Дължа ти услуга. Няма да забравя.
– И аз няма да забравя. – Протягайки ръка напред, когато тя взе билета и се обърна, той я погали по бузата. – Ако те помоля да ми се довериш, Ашуини, какво ще кажеш?
– Думите не значат нищо. Важното е да го направиш.
И понеже той беше пролял кръв за нея, тя вдигна ръка към бузата му, поставяйки ги в съвършена хармония.
– Благодаря ти.
Изражението му се промени, ставайки рязко интимно в тишината на ранната сутрин на перона.
– Остани с мен. Ще ти покажа неща, които ще те накарат да се смееш от възторг, да крещиш от страст, да плачеш от чиста радост.
Той я познава, помисли си тя. Познаваше я достатъчно добре, за да ѝ предложи най-дивото от всички пътувания.
– Започнал си да го правиш – промърмори тя – но имаш още много път да извървиш.
– Кой те е наранил, шер?
Нежен въпрос и все пак тя видя хладното намерение в очите му. Без да се учудва, че е разбрал това, което тя никога не е казвала на никого, тя поклати глава.
– Никой, когото можеш да убиеш.
Бавно примигване, миглите се спускат надолу, за да покрият очите му. Когато те се вдигнаха отново, тя очакваше да види отново чаровника от Кейджън. Но това, което я посрещна, беше същият кипящ мрак, усещането, че е готов да пролее кръвта на сърцето си.
– Обичаш ли го?
– Обичах някога – отговори тя честно. – Сега не чувствам нищо.
– Лъжкиня. – Пръстите му се движеха по кожата ѝ, горещи, истински и милостиво тихи. – Ако не чувстваше нищо, нямаше да бягаш толкова далеч и толкова силно.
Гръбнакът ѝ се скова, но тя задържа погледа му, докато влакът влизаше в гарата.
– Може би тичам, защото ми харесва. Свободата, вълнението, защо да се отказвам от това.
– Част от теб е вятърът – промърмори той. – Oui, това е вярно. Но дори вятърът понякога почива.
Поклащайки глава, тя плъзна ръка по тила му, попивайки топлината на кожата му, която е присъща на мъжете.
– Тогава ме считай за безкрайна буря.
Кейджън се целуваше точно както изглеждаше – суров, земен и мързелив, в най-добрия смисъл. Търпението му я накара да свие пръсти със съзнанието, че ще я целуне също толкова изящно и на други, по-меки, по-тъмни места.
Подвижни ръце, галещи гърба ѝ, той я притискаше към себе си, докато я изследваше толкова задълбочено, колкото и тя него. Декадентският, остър, див, вкус на Джанвиер изпълни устата ѝ. А когато се отдръпна, той захапа долната ѝ устна.
– До следващия път, ловецо на гилдията.
– Следващия път ще държа арбалет.
Това беше сигурно, като се има предвид склонността на Джанвиер да вбесява ангелите от високо ниво. Бавно, толкова бавно се усмихна.
– Ти може би си моята перфектна жена.
– Ако съм, значи си в сериозна беда. – Тя отстъпи назад и се качи във вагона, когато прозвуча последният предупредителен тон. – Не се срещам с вампири.
– Кой е казал каквото и да било за срещи. – Той я дари с онази злобна усмивка, която сякаш бе запазил само за нея. – Говоря за кръв, секс и лов.
Докато влакът се отдалечаваше, Ашуини знаеше, че е в беда. Защото Джанвиер не я опознаваше, а той я познаваше.
– Кръв и секс и лов.
Това беше адски съблазнително предложение. Извади телефона си и се обади на директора на гилдията.
– Сара, промених решението си.
– Слушам.
– Кейджън.
– Сигурна ли си? – Попита Сара. – Последния път, когато го ловуваше, ми казахте да те държа далеч от него или ще свършиш в затвора, след като го хвърлиш в яма с лава.
– Затворът може да е добър за мен.
Пауза.
– Аш, нали разбираш, че живееш в Зоната на здрача.
Обичта в коментара я накара да се усмихне.
– Нормалното е надценено. Само се увери, че ще получа всички ловни излети, в които той участва.
– Имаш ги. – Директорът на гилдията си пое дъх. – Но трябва да попитам едно нещо.
– Да.
– Вие двамата флиртувате ли?
Ашуини усети как устните ѝ се изкривяват.
– Ако до следващия лов той не е стръв за алигатори.
